Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
гр. Русе, 20 март 2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 01 март 2023 г. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
СПАС СПАСОВ
при секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ………
Георги Манолов като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.а.н.д. №52…… по описа
на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след постъпила жалба от Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Велико Търново против решение №764 от 23.12.2022 год.
на Районен съд Русе, постановено по а.н.д №1296/2022г. по описа на съда. С
решението е отменено наказателно постановление (НП) № 04-2200047 от 12.07.2022г.,
издадено от директора на Дирекция „ИТ“ гр. Велико Търново, с което на „ВИЛИ АЛ
СТРОЙ“ ООД гр. Русе, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2
от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
В жалбата се излагат подробни и мотивирани
доводи за неправилност на въззивното решение. Касаторът счита, че то е постановено в нарушение на
материалния закон - касационно основание, разписано в чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Поддържа същите и в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на адвокатското такова, договорено от
ответната страна, с оглед на фактическата и правна сложност на делото. Тези
доводи се поддържат и в допълнително писмено становище.
Иска отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване
на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба, действащ чрез адв. М. Б. в писмен отговор и в съдебна зала моли да се
остави в сила въззивното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски по представен списък в размер на 400 лева.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на
жалбата.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното в касационното производство
решение, Районен съд - Русе е отменил оспореното пред него наказателно
постановление като незаконосъобразно. Приел е, че данните, съдържащи се в
събраните и проверени в хода на съдебното дирене доказателства - писмени и гласни,
оценени поотделно и в тяхната съвкупност не са достатъчни, за да формират ясни
и категорични изводи в подкрепа на обстоятелството, че лицето, посочено в
наказателното постановление Р.Н. е престирал работната си сила в трудово
правоотношение с работодател – наказаното дружество, съответно за такова
правоотношение е следвало да има сключен между страните и трудов договор. Счел
е още, че административно-наказателното обвинение е останало недоказано в проведеното
съдебното производство. С такива мотиви отменил санкционния акт.
За да стигне до този извод, въззивната
инстанция е съобразила следната фактическа обстановка :
На 13.04.2022г. служители от Дирекция „ИТ”
гр. В. Търново извършили проверка във връзка със спазване на трудовото
законодателство по работни места в обект на „ВИЛИ АЛ СТРОЙ“ ООД - строеж и строително монтажни работи,
намиращ се в УПИ I, кв.796 на гр. Горна Оряховица. Констатирали, че в обекта се извършват строително-монтажни работи. Бригадата на „ВИЛИ АЛ СТРОЙ“ ООД работела на
южната фасада на сградата. Установили още, че между дружеството и Р. Н. липсва
сключен трудов договор, а той работел на обекта като монтирал метални планки
върху изолацията на сградата, както и другите работници на дружеството – работодател. Н. заявил, че работи по
граждански договор, сключен с „ВИЛИ АЛ СТРОЙ“ ООД, а ангажимента е срещу възнаграждение
от 500 лева за срок от една седмица да извършва товаро-разтоварна дейност и
монтаж на планки. Служителите на ИТ приели още, че в отношенията между
дружеството и Н. са налице елементи на трудово правоотношение и това ги
мотивирало да дадат предписания чрез постановление за обявяване на съществуването
на трудово правоотношение, което било връчено на Р.Н., но не и на работодателя.
Съответно, заради липсата на сключен между страните трудов договор бил съставен
и АУАН №04-2200047 от 16.05.2022г., а след акта, на 12.07.2022г. от директора
на Дирекция „ИТ“ гр. Велико Търново било издадено и НП № 04-2200047, с което на
„ВИЛИ АЛ СТРОЙ“ ООД гр. Русе, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл.
1, ал. 2 от Кодекса на труда и на основание чл. 414, ал. 3 от същия кодекс е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева.
Сред другите доказателства, събрани още в
административно-наказателното производства са и
книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа при граждански
договори. В нея бил вписан и Н. като инструктирано лице, както и декларация, подписана
от Р.Н..
Решението на въззивния съд е правилно.
Правилно и напълно обосновано РС - Русе е
приел, че за да е налице нарушението, вменено на наказаното дружество, на първо
място следва да се даде отговор на въпроса съществувало ли е трудово
правоотношение между лицето, посочено в наказателното постановление като
работник и наказаното дружество като работодател.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията по
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Контролният орган на инспекцията следва
безпротиворечиво да установи изпълнение на трудови задължения от страна на
работника на определено работно място, с определено работно време, трудово
възнаграждение и пр., т.е. да установи наличие на всички елементи, определящи
правоотношението като трудово. Тези обстоятелства не са установени.
Описаното в наказателното постановление
деяние необосновано и в противоречие с материалния закон е било квалифицирано
като нарушение по чл. 414, ал. 3, във връзка с чл. 62, ал. 1, във връзка с чл.
1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Въпросът за съществуването на трудово
правоотношение между лицето, посочено в наказателното постановление Р.Н. като
работник и наказаното лице като работодател се явява преюдициален при
преценката дали е осъществено процесното административно нарушение. При
условие, че не е съществувало такова, не е осъществен от обективна страна
съставът на нарушението по чл. 414, ал. 3, във връзка с чл. 62, ал. 1, във
връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, което прави неоснователно
ангажирането на отговорността на наказаното дружество.
Като е отменил наказателното постановление
Районен съд - Русе е постановил правилно решение. То следва да бъде оставено в
сила.
Предвид изхода на спора, в тежест на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, която има качеството на юридическо лице
съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ и в чиято структура се намира административно-наказващия
орган, са направените от „ВИЛИ АЛ СТРОЙ“ ООД гр. Русе разноски за адвокатско
възнаграждение. Те са поискани и доказани в размер от 400 лева, която сума е
под определената минимална такава в Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Следователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
направено от представителя на АНО е неоснователно и не следва да се взема
предвид.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение №764 от 23.12.2022 год. на Районен съд Русе, постановено по а.н.д
№1296/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
със седалище в гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 3 да
заплати на „ВИЛИ АЛ СТРОЙ“ ООД гр. Русе, ЕИК *********, представлявано от
управителя Т. Русев сумата от 400 лева
– адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.