Присъда по дело №101/2019 на Районен съд - Силистра

Мотиви към присъда № 247 от 25.06.2019 год.

постановена по НОХД № 101/2019 г. на СсРС

Производството пред Районен съд- Силистра е образувано по обвинителния акт на Районна прокуратура-Силистра, с който на

Т.Х.М.- родена на *** *** И., обл.Силистра, български гражданин, грамотна- с основно образование, пенсионер, вдовица, неосъждана с ЕГН ********** е било повдигнато обвинение за това,

че на 01.10.2016 г. в с.Професор И., обл.Силистра, се е заканила с убийство на М.Б.Д. *** думите „Ще те очистя. Ще  те убия, курво“ и това заканване е възбудило у нея основателен страх от осъществяването му

- престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, накратко анализира доказателствата и пледира на подсъдимата да се наложи наказание „Лишаване от свобода”, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл.66 НК. Сроковете предлага да са в минимума на наказателно правните норми за деянието и за отлагане неговото  изтърпяване. Алтернативно предлага налагане на наказание с приложението на чл.55 НК, тоест постановяването за извършеното на „Пробация“. Прокурорът счита обвинението за безспорно и категорично доказано. Взема становище по отношение на предявения граждански иск, като предлага неговото уважаване в полза на наследниците на пострадала.  Пледира и за осъждане на подсъдимата за направените по делото разноски.

Пострадалата  М.Б.Д. *** в съдебното производство бе конституирана и в други процесуални качества на частен обвинител и граждански ищец. Поради настъпилата и смърт, преди приключването на съдебното следствие тези права са преминали върху нейните наследници, по силата на изричните процесуални норми- чл.74, ал.2 НПК,чл.76 НПК и чл.84, ал.1 НПК. Синовете на починалата М.Б.Д.,Д.И.Д. и Б.И.Д. са упражнили правата на техния наследодател. Процесуалният им представител поддържа обвинение наред с прокурора. Навежда доводи за доказаност на обвинението, доколкото не са отправени само вербални закани, а подсъдимата е предприела и действия, довели до извод в съзнанието на пострадалата, че е налице опасност за живота и. Твърди се, че приживе М.Б.Д. не е пожелала да се търси наказателна отговорност за престъпление от частен характер извършено от подсъдимата Т.Х.М., така както и е указвал прокурора.  Към съда се пледира да признае подсъдимата за виновна и за определяне на наказание както предвижда закона. Наред с това процесуалния представител на наследниците на пострадалата моли и за уважаване на гражданския иск, който счита за доказан, като се претендира обезщетение за неимуществените вреди изразяващи се в изтърпените страх и уплаха.  

Подсъдимата Т.Х.М. не се признава за виновна, не дава обяснения и в последната си дума не изразява съжаление или пък да демонстрира разкаяние. Защитникът и при интерпретацията единствено на доказателствата които са в интерес на подсъдимата, пледира за оправдателна присъда. Счита, че липсват обективни елементи на състава на престъплението. Акцентира отчасти върху гласни доказателства с оглед оневиняването на подс.М..Счита, че извършеното е несъставомерно по чл. 144, ал. 3 от НК, а единствено са налице данни за престъпление, което се преследва пред съда, но по частен ред с тъжба на пострадалия, тъй като подзащитната му е извършила единствено действия, с които е посегнала към здравето на пострадалата. Набляга също така и върху незначителните разминавания в показанията на част от свидетелите. 

 Съдът след като взе предвид становищата на страните и събраните в хода на съдебното следствие доказателства намери за установено от фактическа страна следното:

До преди конфликтната ситуация от 01.10.2016 г., може да се направи извод, че подсъдимата Т.Х.М. и пострадалата М.Б.Д. са били в добри отношения, на взаимно уважение. Видно от показанията на свид.Д. са се уважавали като майка и дъщеря. Разбира имали са и неразбирателства, но същите са били преодолявани и не са оставили някаква вражда по между им.

Подсъдимата и пострадалата са съседи. Живеят на една и съща улица „М.С.“ в с.Проф.И., обл.Силистра. Имотите им били разположени почти един срещу друг, от двете страни на улицата.

На 01.10.2016г. около  17,00 часа подс.М. се намирала пред дома си №81, на посочената улица от населено место. С малка брадвичка насичала клони, които са и били донесли. През същото това време пред дома на пострадалата по ул.„М. С.“№.. се били събрали няколко възрастни жени. Седели на изградени до улицата пейки и малка масичка, разговаряли по между си. В тази групичка били пострадалата Д. и свид.С.Р., останалите жени към момента на разглеждане на съдебното производство са починали, а и не са били разпитвани в досъдебното производство. Подс.М. повикала при себе си една от жените- Т.(Д.), която отказала да отиде. Малко по-късно подсъдимата се отправила към групата жени и ги упрекнала, че говорят за нея. Дочка и отговорила, че нямат хабер от нея. В този момент  подс.М. посегнала да я удари с брадвичката която държала в ръка. Жената избегнала удара, но това не успяла да стори М.Д.. Пострадалата се опитала да се предпази с двата си бастуна, но след няколко удара ги изтървала. Действията били съпроводени и със закани от страна на подс.М. по адрес на пострадалата Д.. Пострадалата молела да бъде оставена, а подсъдимата и казвала „Ща  те убия, курво.“.  Използваните изразни средства били възприети- чути, както от свид.М.Д., така и от очевидеца свид.С.Р.. Пострадалата получавала удари по ръцете, с които пазела главата си, като успяла да се наведе под масичката за да се предпази. Подс.М. не престанала с нападението си и нанесла удари по рамото и гърба на М.Д.. Свид.Р. също приканвала подсъдимата да престане, защото ще се обади в полицията. Свидетелката в крайна сметка се обадила по телефона на свид. Б.И.Д., син па пострадалата. Подсъдимата преустановила действията си, но не се прибрала пред дома си. Не след дълго на место пристигнали свид.Д. със съпругата си свид.А.Ж.Д.. Мъжът взел брадвичката от ръцете на подс.М.. На местото на инцидента дошъл и сина на подсъдимата свид.А.П.М.. Свид.Ц.В. Димова по време на инцидента била медицинска сестра и по молба на свид.А.Д. оказала първа медицинска помощ на пострадалата, като превързала ръцете и указала да посетят и лекар на следващия ден.  Бабата на свид.Димова също присъствала по време на инцидента, но не била пострадала. Тази свидетелка не разбрала причината за инцидента. Преценката е била, че М.Д. е уплашена и през сълзи разказвала за случилото се, като акцента бил на физическото съприкосновение.

Проверка на место извършил полицейския служител С.Р.. Пред този свидетел закани не са се разменяли. Полицейския служител получил брадвичката от свид.Б.Д., и от сведенията които събрал на место останал с впечатление, че се касае за физическа саморазправа и отправяне на обиди. Разговарял със свид.Б.Д. и свид.А.М., като им указал да се разберат като големи хора.

При анализа на гласните доказателства от съществено значение за показанията на пострадалата Д. и на очевидеца Р.. Останалите показания са за обстоятелства непосредствено след инцидента. Безспорно за съда е, че подс.М. е отправила закана към пострадалата Д. с думите „Ще  те убия, курво“, като наред с това е извършила и физическо нападение, като нанасяла удари с брадвичка, която държала в ръката си. Безспорно е, че активна страна е била подсъдимата, без по какъвто и да е начин да е била предизвикана от М.Д.. Каса е се за проявена вербална и физическа агресия. За психическото състояние на М.Д. след преживяното от значение са нейните показанията както н и тези на свид.Б.Д. и свид.А.Д.. Може да се направи извод, че пострадала е изживяла сила уплаха, довели до сериозен стрес, който не е отшумял и към момента на провеждане на съдебното производство. 

От събраните гласни доказателства не се установи подсъдимата да е употребила думите: „Ще те очистя“, макар и да е повдигнато такова обвинение.

След извършване на деянието, като за причина се появява и версията за конфликт от предния ден, по повод преместването на контейнер за смет от синовете на двете жени.  Подобно съждение не немира основания предвид установеното с гласните доказателства за инкриминирания момент.

От съдебномедицинска експертиза са доказва, че М.Д. е получила следните телесни увреждания: контузия на дясната предмишница с две разкъсно-контузни рани и подкожен хематом, контузия на дясната мишница и рамо с подкожни хематоми, контузия на лявата раменна област с кръвонасядане, контузия на лявата предмишница с разкъсно-контузна рана и подкожен хематом, контузия на дясната длан с хематом и охлузвания. Според вещото лице се касае за временно разстройство на здравето неопасно за живота. Видно от заключението уврежданията са причинени по общия механизъм на удари с или върху твърди, тъпи/тъпоръбести предменти и повърхности и могат да бъдат получени по време, начин и място, както сочат показанията на свидетелите. Вещото лице приема, че уврежданията са причинени с тъпата част на брадвичката, тъй като не е установир посечни рани, характерни за нанасяне на удари с острата част на такова сечиво.

Според заключението по назначена комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза М.Б.Д. е с нормален интелект и не страда от психично заболяване. Същата е с изцяло съхранени когнитивни и психични функции, въпреки напредналата ѝ възраст. Към момента на извършването на деянието е разбирала свойството и значението на извършеното спрямо нея. Могла е да ръководи постъпките си, но поради тежката гонартроза, която я прави изключително трудно подвижна, не е могла да се предпази активно. Д. няма физически недъг и не е била в състояние на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, които да я възпрепятстват във възможността правилно да възприема и запамети фактите, имащи значение по делото. Може да дава достоверни показания, ако желае.

Според заключението по назначена комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза у Т. Х. М. е констатирано снижение на когнитивните функции с тенденция към формиране на деменция, което към момента не е изразено в степен и тежест, че да я лишава от възможността да разбира и ръководи по разумни подбуди постъпките си. Посочено е, че вероятно към датата на деянието тези промени, кореспондиращи с възрастта ѝ, са били изразени в по-ниска степен. Към момента на извършване на деянието подсъдимата е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си по разумни подбуди. Подсъдимата няма физически недъг и не е била в състояние на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, които да я възпрепятстват във възможността правилно да възприема и запамети фактите, имащи значение по делото и да дава впоследствие достоверни обяснения за тях.

Видно от писменото доказателство каквото представлява справката за съдимост е, че подс.М. в миналото не е била осъждана.

От постановлението на Окръжна прокуратура –Силистра от 23.01.2019г., се установя, че не приемат да се касае за по-тежко престъпление каквото е това по чл.115, във вр. с чл.18 НК, тъй като прокурор от по-долната прокуратура не е стигнал до такъв извод, а и при упражняването на въззивен контрол по ВНОХД № 130/2018г., състав на Окръжен съд –Силистра от събраните доказателства не бил направил подобни съждения.

При така установената фактическа обстановка от обективна и от правна страна се налага извода, че подсъдимата е осъществил състава на престъплението по чл.144 ал.3, във вр. с ал.1 от НК, тъй като на 01.10.2016 год. в с.Проф.И., обл.Силистра, като използвала няколкократно израза „Ще те убия, курво“, се е заканила с убийство на М.Б.Д. от същото населено место, и това заканване е възбудило у нея основателен страх от осъществяването му.

Не се доказва подс.М. като закана да е използвала изразните средства „Ще те очистя“.

От обективна страна подс.М. е казала думи, които по своето естество са закани за убийство-„ще те убия…”. Изразите са били възприети- чути от пострадалата Д. и свид.Р.. Заканите са породили у пострадалата, основателен страх, че може да бъдат осъществени. До посоченото психическо състояние у М.Д. се е стигнало предвид цялостно поведение на подсъдимата, включително и извършеното физическа нападение с брадва, от които са причинени леки телесни увреждания.

Деянието е било довършено.

От субективна страна престъплението е било извършено с пряк умисъл като форма на вината. Подсъдимата е действала като наказателно отговорно лице, извод който се подкрепя и от заключението на комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза. Безспорно подс.М. е постигна целения резултат, да създаде страх у пострадалата от осъществяване на заканата за убийство.

Съда намери обвинението доказано по безспорен и безсъмнен начин от събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. В частта на отправяне на закана с израза „Ще те очистя“, съда намери обвинението за недоказано. Ето защо е налице и оправдателна част в присъдата.

Предвид така възприето от съда, както от фактическа, така и от правна страна, следва и извода за неоснователността възражения на защитата на подс.М..

За извършеното от подсъдимата престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до шест години.

В случая съда при определяне на наказанието се е съобразил с част от искането на прокуратурата. Отчел е обществената опасност на деянието и дееца. В случая единственото смекчаващо отговорността обстоятелство е чистото съдебно минало на подс.М.. Съда като отегчаващи отговорността обстоятелства отчете, неосъзнаването на вината, подсъдимата не е съдействала и за разкриването на обективната истина, освен това е причинила на пострадалата и физическа болка и страдание, нарушавайки телесната и неприкосновенност и засягайки здравето и. Явно е, че  в случая липсва изключително или пък многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства за да се приеме че при определяне на наказанието е възможно да се приложи нормата на чл.55 от НК. От друга страна се касае за възрастна жена и за осъществено от нея деяние за първи път. Съобразявайки всичко това, обществената опасност на деянието и дееца, както и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК за поправяне и превъзпитание на дееца, както и генералната превенция, съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. Съдът прецени, че са налице предпоставки за прилагане на  чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс, тъй като подсъдимия не е осъждана на лишаване от свобода  и с оглед постигане целите на наказанието, не е наложително да изтърпи наложеното наказание, поради което отложи изпълнението му за срок от три години.

По отношение на гражданския иск. Безспорно пострадалата е претърпял, психически страдания и неудобства свързани с изпитания страх и уплаха от отправените спрямо нея закани. Съда  уважи предявения граждански иск в пълния му размер, като присъди обезщетение за неимуществени вреди ръководен от собственото си чувство за справедливост, като все изходи и от събраните доказателства, включително и свързани с отправянето на обиди, с причиняването и на телесни увреждания, които не са предмет на доказване по делото. С течение на времето психическата травма не е била заличена от съзнанието на пострадалата, извод който се прави от анализа на нейните показания дадени в хода на съдебното следствие. Престъплението извършено от подсъдимата представлява и граждански деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, поради което следва да се носи и гражданска отговорност. Безспорно пострадалата е претърпяла неимуществени вреди за които следва да бъде обезщетена. Посоченото обезщетение е присъдено в полза на нейните наследници- синовете и, тъй като преди приключването на делото, преди да е било удволетворено чувството и за справедливост М.Д. е починала. Съда намери гражданският иск за причинените неимуществени вреди за основателен по основания,и доказа по неговия размер. Видно от събраните гласни доказателства, след деянието пострадалата изживяла силен стрес и променила и начина си на живот, явно поради страха който е изпитала за живота си.     

     В тежест на подсъдимата, на основание чл.189, ал.3 НПК се присъдиха направените по делото разноски, включително и тези направени от частния обвинител и граждански ищец, като освен това беше осъдена да заплати и държавна такса съобразно уважения граждански иск.   

     На основание чл.309 НПК съда, след прочитане на присъдата се е произнесъл по мярката за неотклонение с отделно мотивирано определение.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: