Решение по дело №1197/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			21.07.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО II

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	26.06.		2020

 

на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Ганева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		1197		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

       

,,Д. СИТ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. ,,Люляк“ № 15, представлявано от управителя Д.Й.С. обжалва Наказателно постановление №440899-F460022/06.06.2019г., издадено от Началник Отдел ,,Оперативни дейности“ - София в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на дружеството жалбоподател е  наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител – адв. Р. излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено в противоречие с материалноправни и процесуалноправни разпоредби и моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. оспорва жалбата, излагайки съображения за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Съдът, като взе предвид  доводите на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

На 10.12.2018 г. в 11:30 ч. служители на въззиваемата страна – Б.Г. и В.В. извършили проверка на търговски обект, находящ се в гр. Дупница, ул. ,,Люляк“ № 15, стопанисван от ,,Д. Сит“ ЕООД с ЕИК *********, при която установили, че дневния оборот от монтираното в обекта фискално устройство модел Datecs DP-15-KL, № DT 416420 на фискално устройство и № 02714667 на фискална памет с междинен отчет № 0000557/10.12.2018 г. е в размер на 18 лв., а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 64 лв., съгласно изготвен опис на паричните средства в касата от Д.Й.С. – управител. Видно от  дневен междинен отчет №0000557/10.12.2018 г. г. няма служебно въведени и служебно изведени суми. Фискално устройство модел Datecs DP-15-KL, № DT 416420 на фискално устройство и № 02714667 на фискална памет притежава и са активни функциите служебно въведени и служебно изведени суми. Установената разлика от 46 лв. се дължи на неотразени чрез фискалното устройство получено плащане на същата стойност, с което контролният орган е приел, че ,,Д. Сит“ ЕООД е нарушило разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., издадена от МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС

За резултатите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка № 0394502/10.12.2018 г. С оглед на така установеното, Б.Г. - инспектор по приходите в присъствието на свидетеля по установяване на нарушението – В.В., съставил АУАН № F460022 от 13.12.2018 г., който бил предявен и връчен на управителя на ,,Д. Сит“ ЕООД, квалифицирайки нарушението по чл. 33, ал. 1 от  Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и атакуваното Наказателно постановление № №440899-F460022/06.06.2019г. от Началник Отдел ,,Оперативни дейности“ - София в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на дружеството жалбоподател е  наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Горната фактическа обстановка се установи по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира. Свидетелите Г. и В. изцяло потвърждават констатациите, отразени в АУАН и съдът ги кредитира изцяло като обективни и последователни и изцяло подкрепящи се от писмените доказателства по делото.

От показанията на св. Александра Палова се установява, че инцидентно помагала в търговския обект, стопанисван от ,,Д. Сит“ с управител Д.С.. На процесната дата на управителката се наложило да излезе от обекта като оставила в него свидетелката. Преди С. да излезе, оставила на свидетелката в касата сумата от 46 лв. за доставка на стока. Докато свидетелката била в обекта доставчикът не пристигнал, тя си тръгнала и впоследствие разбрала, че по-късно същия ден в обекта била извършена проверка и за намерената в касата сума бил съставен акт за нарушение.

Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна, а по същество е частично основателна, по следните съображения:

 Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентния за това орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съобразно изискванията на чл.193, ал.2 ЗДДС.

Безспорно се установи, че на 10.12.2018 г. в 11:30 ч. служители на въззиваемата страна извършили проверка на търговски обект, находящ се в гр. Дупница, ул. ,,Люляк“ № 15, стопанисван от ,,Д. Сит“ ЕООД с ЕИК *********, при която установили, че дневния оборот от монтираното в обекта фискално устройство модел Datecs DP-15-KL, № DT 416420 на фискално устройство и № 02714667 на фискална памет с междинен отчет № 0000557/10.12.2018 г. е в размер на 18 лв., а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 64 лв., съгласно изготвен опис на паричните средства в касата от Д.Й.С.-управител. Видно от дневен междинен отчет №0000557/10.12.2018 г., няма служебно въведени и служебно изведени суми. Фискално устройство модел Datecs DP-15-KL, № DT 416420 на фискално устройство и № 02714667 на фискална памет притежава и са активни функциите ,,служебно въведени“ и ,,служебно изведени“ суми.

Предвид изложеното, съдът приема, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал.4 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на фискалното устройство се регистрира във фискалното устройство чрез операциите ,,служебно въведени“ или ,,служебно изведени“ суми. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение на посочената разпоредба.

Налице е несъответствие обаче между извършеното нарушение и приложената санкционна разпоредба и съответно наложеното наказание. Съгласно чл. 185, ал.2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. В ал.1 е посочено, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

В настоящия случая деянието е съставомерно по по-леко наказуемия санкционен състав на чл.185, ал.2 във вр. ал.1 от ЗДДС. От показанията на св. Павлова търговецът е доказал, че разликата в касовата наличност не е резултат на продажби или други неотразени приходи, а сумата от 46 лв. /представляваща установената разлика/ е оставена от управителя в обекта за плащане на евентуална доставка. Следователно, деянието не води до неотразяване на приходи за търговеца, противно на приетото от АНО. Твърдението на въззиваемата страна, че положителната касова наличност представлява неотчетен приход е само предположение, което е оборено от търговеца посредством показанията на свидетелката. Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС въвежда в тежест на търговеца да установи, че касовата разлика не е приход от дейността. В случая доказването е осъществено посредством годни доказателствени средства.

В конкретния случай е безспорно установено, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, поради което за нарушение на разпоредбата на чл. 33 от Наредбата, която е нормативен акт по приложението на чл. 118 от ЗДДС, следва да бъде наложена санкцията по ал. 1. Тъй като по делото липсват данни за други нарушения на същата разпоредба от страна на юридическото лице настоящият състав приема, че наказанието следва да бъде определено в минимален размер от 500 лева. Настоящият състав приема, че посоченото несъответствие не следва да доведе до отмяна наказателното постановление, тъй като съставомерните факти, които са въведени като предмет на доказване и за осъществяване, на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са идентични, той е имал възможност да се защити срещу тях.

Съдът решавайки делото по същество с оглед правомощията си по чл.63, ал.1 от ЗАНН следва установявайки, че фактическите обстоятелства приети в АУАН въз основа на доказателствата по делото, сочат на по-лекото нарушение (по чл.185, ал.2 във вр. с ал. 1 ЗДДС), да преквалифицира деянието. В случая изложените фактически констатации в акта и постановлението като правилно установени следва да бъдат основата, на която да се извърши квалификацията на административното нарушение под съответната нарушена административнонаказателна норма. С оглед безспорното доказано административно нарушение по изложените фактически твърдения в акта и постановлението, съдът ще измени НП, като го преквалифицира, прилагайки закон за по-лекото такова по вид, а именно по чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС с налагане на наказание в минимален размер - „имуществена санкция“ от 500 лв.

С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което на основание чл. 63 от ЗАНН обжалваното наказателно постановление да бъде изменено.

Съдът приема, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващия орган може да не наложи административно наказание като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Легалната дефиниция на понятието ,,маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т.9 от НК, чиито разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно приложими в производството по налагане на административни наказания по въпросите за отговорността. Съгласно цитираната норма ,,маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в случая на административно нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност следва да се прави на базата на фактически данни за всеки конкретен случай. Настоящият състав приема, че в конкретно извършеното деяние, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е маловажен случай. Довода, че не са настъпили вредни последици от деянието е неоснователен, тъй като е нарушена цитираната разпоредба и са засегнати обществени отношения регулирани с подзаконовия нормативен акт, който е нарушен. Нарушението е формално и с факта на неговото установяване законът свързва настъпването на определени неблагоприятни правни последици. При преценка липсата на маловажен случай, настоящият състав взе предвид и размера на сумата, която не е отчетена чрез съответното отразяване във фискалното устройство, както и че по делото не са установени данни за обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. По изложените съображения съдът приема, че административнонаказващият орган не е допуснал нарушение на закона, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №440899-F460022/06.06.2019г., издадено от Началник Отдел ,,Оперативни дейности“ - София в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на ,,Д. СИТ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. ,,Люляк“ № 15, представлявано от управителя Д.Й.С. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, като преквалифицира деянието по чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДДС и намалява размера на имуществената санкция от 3000 /три хиляди/ лв. на 500 /петстотин/ лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: