РЕШЕНИЕ
№ 21325
гр. София, 25.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110112233 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу М. М. П. – Ко и Т. П. В. за
сумите от по за всяка от тях: 3143,92 BGN (три хиляди сто четиридесет и три лева и 92
стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
06.12.2022 г. до изплащане на вземането, 560,19 BGN (петстотин и шестдесет лева и 19
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 15.11.2022
г., 19,25 BGN (деветнадесет лева и 25 стотинки), представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от 06.12.2022г. до изплащане на вземането, 4,31 BGN (четири
лева и 31 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до
15.11.2022 г., както и държавна такса в размер на 74,55 BGN (седемдесет и четири лева
и 55 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 BGN (двадесет и
пет лева).
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. на
ответниците топлинна енергия, като те не заплатили дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
1
разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответниците са
клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к.. Твърди, че
ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли
съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е установено
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответниците оспорват предявените искове – както по
основание, така и по размер. Сочат, че не са потребители на топлинна енергия за
процесния имот, като ищецът не представял доказателства за това. Ответницата Т. П.
В. оспорва и пасивната си процесуална легитимация в производството. Въпреки
изложеното сочат, че считат предявените искове за допустими, но неоснователни.
Възразяват, че част от претендираните вземания са погасени по давност. Молят
исковете да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач ангажира становище за основателност на предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало
облигационно правоотношение, респ. дали ответниците се явяват потребители на
топлинна енергия в процесния имот за посочените периоди. Ответниците изрично
оспорват процесуалната си легитимация и връзката им с процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
2
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
Ищцовото дружество навежда твърдения, че ответниците са собственици на по ½
част от процесния топлоснабден недвижим имот, което обстоятелство изрично се
оспорва от тях. За установяване факта на собственост по делото е представен договор
за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища
от държавния жилищен фонд. От същия се установява, че на 01.02.1969 г. лицето М. М.
П. е придобила собствеността върху процесния имот апартамент № 12, находящ се в
гр. София, ж.к. З В проведеното открито съдебно заседание на 26.10.2023 г.
процесуалният представител на ищцовото дружество изрично е посочил, че посоченото
в договора лице М. П. не е ответницата по делото М. М. П. – Ккато се твърди, че е
нейна прабаба и леля на ответницата Т. П. В.. За установяване на тези обстоятелства
процесуалният представител на ищеца е направил искане да му се даде възможност да
депозира нарочна молба, в която да посочи необходимостта да му бъдат издадени 10
съдебни удостоверения, като представи и проекти на същите. Искането е направено за
установяване на факта, че ответниците са собственици на имота, поради което съдът го
е счел за относимо и необходимо. С протоколно определение от същата дата, на осн.
чл. 158 ГПК съдът е определил 5-дневен срок за депозиране на нарочна молба с опис на
необходимите съдебни удостоверения. В указания срок, както и до приключване на
съдебното дирене на 14.12.2023 г. молба не е депозирана, респективно в полза на
ищцовото дружество не са издадени съдебни удостоверения, които да му послужат
пред трети лица за снабдяване с писмени доказателства за установяване на спорния по
делото факт.
Видно от данните по делото, освен това, титуляр на партидата на топлофицирания
имот е лицето М, а не ответниците по делото. Видно е от приетото удостоверение за
наследници на посоченото лице, починало на 01.03.2020 г., че негова единствена
наследница е ответницата Т. П. В. – сестра. Не са представени обаче каквито и да било
доказателства, че наследодателят М е придобил собствеността на имота.
При изричното оспорване на правото на собственост върху имота - основание, на
което ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение с ответниците, и
липсата на пълно и главно доказване на този факт, води до еднозначен извод, че за
процесния период между страните не се доказа да е било налице облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия. Ищецът не проведе
пълно доказване за това ответниците да са били собственици или вещни ползватели на
топлоснабдения имот. Предвид изложеното исковете за заплащане на стойност на
потребена в прцесния имот топлинна енергия и за заплащане на такса за дялово
разпределение следва да бъдат отхвърлени.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за законна лихва предполага наличие на главни
3
задължения. Предвид извода на съда за неоснователност на претенциите за главници
следва да бъдат отхвърлени и претенциите за заплащане на обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за
ответниците. Същите не са сторили разноски в производството, поради което такива не
следва да им бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* срещу
М. М. П. – К, ЕГН ********** искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 15.12.2022 г. по ч. гр. дело
№ 66687/2022 г. по описа на СРС, 33 състав, а именно: 3143,92 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., в имот, находящ се в гр. София, ж.к. , 560,19 лева мораторна лихва в
размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 15.11.2022 г., 19,25 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г.,
4,31 лева мораторна лихва в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 15.11.2022
г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* срещу
Т. П. В., ЕГН ********** искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 15.12.2022 г. по ч. гр. дело
№ 66687/2022 г. по описа на СРС, 33 състав, а именно: 3143,92 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., в имот, находящ се в гр. София, ж.к. . , 560,19 лева мораторна лихва в
размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 15.11.2022 г., 19,25 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г.,
4,31 лева мораторна лихва в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 15.11.2022
г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4