Р Е
Ш Е Н
И Е № 34
гр. Пловдив, 30.01.2020 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в открито заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Величка Белева
Христо Симитчиев
при секретаря
Антоанета Калайджиева, като разгледа докладваното от съдията Белева в.т.д. №
598/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се Решение № 296 от 14.06.2019 г., постановено по т.д. № 151/2018 г. на Окръжен Съд – С.З., с което З. „ Б.В.И.Г. „ АД ***, ЕИК … е осъдено на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ да заплати на И.М.З., ЕГН – ********* сумата 36 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от З. неимуществени вреди – болки и страдания от увреждане, причинено вследствие настъпило на 27.05.2017 г. в гр. Ч. ПТП, виновно причинено от водача на л.а. „ Ф. Г. „, рег. № … И. Т. К. със задължителна застраховка гражданска отговорност при ответното застрахователно дружество, като за разликата от уважения размер от 36 000 лв. до пълния предявен такъв 45 000 лв. искът е като неоснователен отхвърлен.
Жалбоподателят ищец З. обжалва решението в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност и искане за отмяна в тази част и уважаване на иска изцяло. Претендира разноски.
Жалбоподателят – ответник обжалва решението в осъдителната му част за разликата от 9 000 лв. до присъдените 36 000 лв. с оплаквания за неправилност и искане за отмяна в тази част и отхвърляне на иска в размер над 9 000 лева. Претендира разноски за две инстанции, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззивника - ищец е депозирал отговор за неоснователност на жалбата на ответника.
Съдът установи следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ от И.М.З. срещу З. „ Б.В.И.Г. „ АД за репариране на неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от 27.05. 2017 г. в размер от 45 000 лева.
По делото е установено че на 27.05.2017 г. в гр. Ч. е настъпило ПТП, при което ищецът – пешеходец е бил ударен от л.а. „ Ф. Г. „, рег. № … – собственост и управляван от И. Т. К.; че ПТП е по вина на водача на лекия автомобил и че вследствие ПТП на ищеца е причинена фрактура / счупване / на дясната голямо пощялна кост и охлузване на кожата на дясната подбедрица, съответно болки и страдания вследствие травмата, представляващи неимуществени вреди. Няма спор и е установено също така и наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ гражданска отговорност „ между виновният за ПТП водач и ответното застрахователно дружество, както и проведена между увредения и дружеството процедура по чл. 380 от КЗ, при която последното не е заплатило обезщетение.
На база заключението на СМЕ и показанията на свидетеля С. окръжният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди в размер на пълната претендирана сума от 45 000 лв., като искът е уважен до размер на 36 000 лв., тъй като е прието за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредите, което съдът е приел в размер на 1/5.
И двете жалби са досежно размера на обезщетението.
Въззивника ищец поддържа неправилност на извода на съда за наличие на съпричиняване на вредите по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, евентуално ако доводите му в тази насока въззивният съд намери за неоснователни искането е съпричиняването да бъде определено в по малък размер.
Въззивника ответник поддържа че приетия от съда размер обезвреда от 45 000 лв. не е съобразен с критериите за справедливо овъзмездяване на вредите по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, тъй като е силно завишен и несъответен на търпяните от пострадалия ищец болки и страдания и същевременно че неправилно съдът приел възражението за съпричиняване на вредите по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД да е 1/5. Поддържа че справедливия размер обезщетение е 30 000 лв., съпричиняването следва да се оцени в размер на 70% от тези вреди / тоест 21 000 лв. /, съответно искът следва да бъде уважен в размер на 9 000 лева.
Механизмът на ПТП и фактическата обстановка във връзка с настъпването му са тези, установени от първоинстанционния съд. Лекият автомобил на деликвента е бил паркиран на пътното платно на бул. „ Д. „ № … в гр. Ч. Намирал се е там, тъй като деликвента К. е имал уговорка с ищеца да „ погледне „ двигателят на автомобила му, който бил в неизправност. Непосредствено пред него е бил паркиран лекия автомобил на ищеца. Разстоянието между двата автомобила е било около 1,5 м. Ищецът е бил на пътното платно, облегнат на задния капак на своя автомобил, изчаквайки К. След като последният пристигнал му казал да отговори предния капак и да стартира двигателя. К. отворил предния капак и извън колата стартирал двигателя, като се пресегнал през волана. Тъй като автомобила му бил с включена първа предавка без да е опъната ръчната спирачка започнал да се придвижва с тласъци напред и притиснал ищеца към паркирания негов автомобил. Според заключението на СТЕ деликвента е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП във всеки един момент преди да настъпи удара като: остави автомобила освен с включена предавка / което е сторил / и със задействана ръчна спирачка и завъртени предни колела към бордюра на улицата - до който е бил паркиран; при стартиране двигателя на автомобила е следвало да бъде седнал на мястото си зад волана, за да може преди стартирането на двигателя да натисне съединителя на автомобила с левия си крак, а с десния да натиска крачната спирачка като преди това постави скоростния лост в неутрално положение; след като автомобила е тръгнал на тласъци напред водачът е трябвало да върне по посока обратна на часовниковата стрелка контактния ключ или да го пусне – за да се преустанови подаването на електрически ток към електромотора. Според заключението на СТЕ пострадалият е имал техническа възможност да избегне настъпването на ПТП като преди стартирането на двигателя на л.а. „ Ф. г. „ излезе извън транспортния му коридор. След стартирането на двигателя и започналото движение на автомобила напред към ищеца последният вече не е имал техническа възможност да предотврати удара, поради изключително късото разстояние от 1,5 м. той на практика се е намирал непосредствено пред предните състави на ф.
Според заключението на СМЕ счупването на дясната голямо пищялна кост е причинило на ищеца трайно затрудняване на движението на десния крак за повече от 30 дни по смисъла на чл. 129 от НК, както и болки – първоначално постоянни и силни, постепенно намаляващи в процеса на възстановяването. Възстановителния процес е около 8 месеца. Непосредствено след ПТП ищецът е бил опериран, около месец след операцията е започнал процес на раздвижване на крайника. След година ищецът е бил опериран отново – за премахване на осиосинтезите, вследствие което отново е претърпял болки и страдания – интензивни, последвал е и нов период на раздвижване. Поддържането на постоянна температура след операцията – според показанията на свидетеля С., е напълно нормално при този вид лечение. Също в следоперативнтия период е бил под постоянна антибиотична защита с цел предпазване от оперативна инфекция. Според показанията на свидетеля С. по време на болничното лечение и три месеца след него З. бил неподвижен на легло, като свидетелката полагала непосредствените грижи за него. През август 2017 г. започнало раздвижването му с патерици. За целия този период търпял силни болки, няколко поредни седмици поддържал и висока температура. По тежко от физическите болки било психичното му състояние. Бил много изнервен и същевременно подтиснат и депресиран, не можел да спи, и понастоящем изпитвал страх да се движи по улицата.
С оглед така установеното съпричиняване несъмнено е налице. Ищецът има качеството на пешеходец / чл. 107 от ЗДвП /, намиращ се на платното за движение на моторните превозни средства с цел извършване на авторемонтна услуга там, което е изрично забранено – чл. 114 т. 3 от ЗДвП. Напълно неоснователни са възраженията във въззивната му жалба че тези факти и конкретно причината и намеренията му спрямо автомобила на деликвента - извършване на авторемонтна услуга, не са установени по делото. Те са твърдени от самия него в исковата му молба и в този смисъл са и показанията на разпитания като свидетел деликвент К., както и неоспореното заключение на СТЕ, според което и пострадалият е можел да избегне ПТП като излезе извън транспортния коридор на автомобила на деликвента преди стартирането на двигателя от последния – за което му действие е знаел предварително доколкото сам го е поискал, като е възприемал и начина, по който К. го е сторил. Относно размера на съпричиняването се споделя извода на първоинстанционния съд за 1/5. Безспорно установено е че основната причина за удара е поведението на водача, описано по горе, което е в грубо нарушение на правилата за движение и разпоредбите на чл. 5 ал. 2 т. 1 и чл. 116 от ЗДвП.
С
оглед изложеното неоснователни са възраженията на въззивника – ищец за липса на
съпричиняване, както и възраженията и на двамата въззивници досежно приетия с
обжалваното решение негов размер.
Неоснователно е и възражението на въззивника - ответник за завишен, поради което и несправедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, размер на обезщетението – 45 000 лв., без съпричиняването. Изводът на първостепенния съд че така посочената сума е съответна на претърпените болки и страдания е правилен. Установено е по делото че на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долен десен крайник. Лечението й е оперативно, като са претърпени две операции в рамките на година. Възстановяването е продължило и след оперативните интервенции и конкретно и след втората – отново рехабилитация и раздвижване на крайника, прием на обезболяващи медикаменти, както и на антибиотици и на лекарства за нормализиране на телесната температура. За целия продължителен период на лечение и възстановяване ищецът е бил с ограничена двигателна способност и е търпял силни болки, значително интензивни непосредствено след причиняване на увреждането и двете операции. Това му физическо състояние е дало отражение и върху неговата психика – потиснатост, изнервеност, безпокойство, загуба на сън.
По така изложените съображения и двете жалби се явяват неоснователни. Съответно обжалваното решение е правилно и се потвърждава.
С оглед този инстанционен резултат разноски за настоящото производство, съставляващи заплатена от всеки от жалбоподателите ДТ не се присъждат и остават за тяхна сметка така както са направени.
Въззивницът – ищец е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., за което е посочено – за процесуално представителство по делото. То включва както това за подадената от него жалба, така и за защита по жалбата на насрещната страна. Обжалваемият интерес за ищеца е 9 000 лв., а за ответника – 21 000 лева. С оглед което на ищеца се присъждат разноски, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 456 лв. – за защита срещу жалбата на ответника.
На въззивника ответник се присъжда претендирано от него юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. - за защита срещу жалбата на ищеца.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И
Потвърждава Решение № 296 от 14.06.2019 г., постановено по т.д. № 151/2018 г. на Окръжен Съд – С.З. в обжалваната му част.
В необжалваната му част – за уважаването на иска в размер от 9 000 / девет хиляди / лв., Решението е влязло в сила
Осъжда З. А. д. „ Б. В. И. Г. „ АД – гр. С., ЕИК … да заплати на И.М.З., ЕГН – ********** деловодни разноски за въззивното производство, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 456 / четиристотин петдесет и шест / лева.
Осъжда И.М.З., ЕГН – ********** да заплати на З. А. д. „ Б. В. И. Г. „ АД – гр. С., ЕИК … юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 / сто / лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: