О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ ........
гр.Шумен, 16.07.2020г.
Административен съд -
град Шумен, в закрито
заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
като разгледа докладваното от съдията АД № 261 по описа за 2020г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Постъпила е молба рег.№ ДА-01-1637/30.06.2020г. по описа на ШАдмС,
депозирана от адвокат Д.Р., упълномощен представител на „Е.Б.“ ООД ***, с която е отправено искане за допълване на определение №540/25.06.2020г. по АД №261/2020г. на ШАдмС в частта за разноските.
На основание чл.248, ал.2 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК молбата е съобщена на насрещната страна - кмета на
Община Върбица. В указания едноседмичен срок страната представя писмен отговор
рег.№ ДА-01-1722/08.07.2020г., в който са изложени съображения за
неоснователност на искането за присъждане на разноски, аргументирани със
становището, че производството по оспорване на заповед № 1258/16.06.2020г. на
кмета на община Върбица в частта ѝ, с която се допуска предварително изпълнение,
е част от производството по оспорване на заповедта, поради което разноски не
следва да се присъждат. В условията на евентуалност е направено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Като прецени доводите на
молителя, както и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, Шуменският административен съд установи следното:
Искането е подадено в срока
по чл.248, ал.1, предл.1 от ГПК, доколкото определението е съобщено на
дружеството на 25.06.2020г., респективно срокът за неговото обжалване е до
02.07.2020г. включително, а искането за допълването му в частта за разноските е
депозирано на 30.06.2020г., поради което се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество,
същото е основателно, предвид следните съображения:
Съдебното производство по АД
№ 261/2020г. е образувано и водено по реда на чл.60, ал.5-8 от АПК по жалба от
„Е.Б.“ ООД ***, представлявано от управителя <=D= срещу Заповед
№1258/16.06.2020г. на кмета на община Върбица, в частта ѝ, с която се
допуска предварително изпълнение, като се предоставя срок от двадесет работни
дни за изпълнението ѝ, считано от датата на връчване на същата. Същото е
приключило с определение №540/25.06.2020г., с което е отменено разпореждане за
предварително изпълнение на Заповед № 1258 от 16.06.2020г. на Кмета на Община
Върбица, обективирано в изявлението „заповедта да се изпълни в срок от двадесет
работни дни, считано от датата на връчване на настоящата заповед на
дружеството“, по същество представляващо разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден такъв,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. От данните по делото е видно, че
оспорващото дружество е заплатило държавна такса в размер на 50 лева. Освен
това, същото е представлявано от адвокат, при договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева по договор за правна защита и съдействие №
**********/17.06.2020г. Доколкото искането за присъждане на разноските е
направено своевременно с молба рег.№ ДА-01-1566/24.06.2020г., към която е
представено доказателство за платена държавна такса, както и адвокатско
пълномощно и списък на разноските, и съдът не се е произнесъл по него, на
основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на „Е.Б.“ ООД *** следва да се присъдят
направените деловодни разноски.
Съдът намира за
неоснователно възражението на насрещната страна за недължимост на разноски в
това производство.
Разпореждането, с което е
допуснато предварително изпълнение, е самостоятелен акт и като такъв подлежи на
контрол, независимо от законосъобразността или не на административния акт – в
случая заповед за събаряне на незаконни строежи. Обстоятелството, че
разпореждането подлежи на обжалване отделно от административния акт, в различен
срок, води до извода, че правният режим за оспорване на разпореждане по чл.60,
ал.1 от АПК е специален спрямо правилата за оспорване на административния акт,
чието изпълнение обезпечава. Освен това, обжалването на разпореждането, с което
е допуснато предварително изпълнение, не е обусловено от обжалване на самия
административен акт. Касае се за отделно производство, регламентирано с
разпоредбата на чл.60 от АПК, при което предмет на разглеждане е
законосъобразността на властническото волеизявление, с което се допуска
предварително изпълнение на невлязъл в сила административен акт. С оглед на
това съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за
недължимост на претендираните разноски.
Като неоснователно се
преценява и възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, обосновано от насрещната страна с приложимост на разпоредбата
на чл.11 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Цитираната разпоредба определя, че за съдебни поръчки, за
изготвяне на частни жалби, за обжалване на действията на съдия-изпълнителя или
на нотариуса възнаграждението е 100 лв. Настоящият случай не е такъв, доколкото
производството по делото не е образувано по частна жалба. Частната жалба е
защитно правно средство, предвидено в процесуалните закони, срещу незаконен
акт, постановен от съд - определение или разпореждане, който не може да бъде
контролиран от по-горния съд при обжалване на съдебното решение. В
производството по частни жалби не се разрешава съдебния спор. В случая
производството е образувано по депозирана от дружеството жалба, по която съдът
е постановил съдебен акт, с който е разрешил повдигнатия пред него спор относно
законосъобразността на конкретен административен акт - разпореждането, с което
е допуснато предварително изпълнение на заповед за събаряне на незаконни
строежи. Съдът отчита обстоятелството, че предвид разпоредбата на чл.60, ал.5
от АПК оспорващият е следвало да организира своята защита в много кратък срок -
тридневен срок от съобщаването на акта, поради което намира, че договореното и
заплатено от възнаграждение в размер на 300 лева не се явява прекомерно.
Предвид изложеното съдът намира, че в полза на
„Е.Б.“ ООД *** следва да се присъдят направените деловодни разноски в общ
размер на 350 лева, в това число 50 лева платена държавна такса и 300 лева
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие № **********/17.06.2020г., като същите следва да се възложат в
тежест на Община Върбица, в чиято структура е органът, издал отменения акт.
Водим от горното и на основание
чл.248 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК,
във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение №540/25.06.2020г. по АД №261/2020г. на ШАдмС в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Община
Върбица да заплати на „Е.Б.“ ООД, ***, представлявано от управителя <=D=,
сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляваща направени деловодни разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в седем дневен срок от
съобщаването му пред Върховен административен съд на РБ. Частната жалба се подава чрез
Административен съд – Шумен.
Препис от настоящото определение да се
изпрати на страните по реда на чл.248, ал.3
от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Административен съдия: