Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 30.04.2019г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на двадесет и осми
януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОКОВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело № 1636 по описа за 2018г. и като обсъди:
Предявени искове по реда на чл. 422 ГПК.
„Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД , със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Васил Левски” № 114
етаж Мецанин моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за
установено вземането на ищеца по отношение на
Д.К.Б., с посочен постоянен адрес *** в размер на 319,46лв главница,
26,03лв договорна лихва за периода 29.10.2015-25.07.2016г, 311,48лв неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, лихва за забава върху непогасената
главница в размер на 63,10лв за периода
от 26.07.2016г до 21.02.2018г, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл 410 ГПК до окончателното изплащане. Твърди, че
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и Д. Красиров Б. като
заемател е налице сключен договор за паричен заем № 2394422 от 26.09.2015г, по
силата на който на ответника е отпуснат паричен заем в размер на 700лв, който последният се е
задължил да погаси ведно с договорената лихва на 10 месечни погасителни вноски
всяка в размер на 83,46лв. Ответникът е
извършвал плащания в общ размер на 1001,33лв, от които 380,54лв частично погасена гланвница,
108,57лв частично погасена договорна лихва, 467,22лв частично погасена
неустойка за неизпълнение на догворно задължение, и 45лв пълно погасаяване
разходи за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, като е останала
непогасена главница от 319,46лв. За ползването на предоставената заемна сума
ответникът дължи договорна лихва от 26,03лв от датата на първата вноска
29.10.2015 до падежа на договора-25.07.2016г. Ответникът не е изпълнил и едно
от задълженията по договора за паричен заем, като не е предоставил обезпечение, поради което дължи и неустойка в
размер на 311,48лв. Ответникът не е
платил дължимите суми на падежа на задължението – 25.07.2016г . По силата на Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 30.01.2017г между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, Приложение №
1 вземането на кредитора към ответника е придобито от ищеца. За вземането си
ищецът се е снабдил със ЗИ в образуваното ч. гр. д. 532/2018г на АРС. Ангажира
доказателства, претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения му
особен представител счита иска допустим, но неоснователен. Не оспорва
твърдението за наличие сключен договор за паричен заем № 2394422 от 26.09.2015г
между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“
АД за сумата от 700лв с посочените параметри, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
и ищеца е сключен Рамков Договор за прехвърляне на парични задължения от
30.01.2017г, както и че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощил ищеца да уведоми от негово име всички длъжници за
прехвърените вземания. Не оспорва и твърдението, че е заплатил на кредитора сумата от 1001,33лв
по договора за кредит. Оспорва твърдението да дължи на ищеца исковите
суми. Прави възражение за нищожност на клаузата на
чл.10 от договора за паричен заем като неравностойна по смисъла на чл. 143
т.15 ЗПК поради предвидената в тази
клауза възможност за кредитора да
прехвърли през време на действието на
договора правата си по него на всяко трето лице, без да иска съгласието на
заемателя, като в същото време не е предвидена реципрочна, уреждаща правото на заемателя всяко трето лице да го замести в дълга му към заемодателя. Твърди на следващо място, че ищецът не е материално легитимиран да търси
изпълнение на паричното задължение, поради нередовност на връчването съобщение
за извършената цесия на ответника, тъй като е получено от назначения
особен представител на ответника, ведно с ИМ. Прави възражение за нищожност на
клаузата на чл. 4 от Договора за паричен
заем като неравноправна по смисъла на
чл. 143 т.5 ЗПК като заобикаляща закона и уговорена във вреда на потребителя
поради предвиденото в същата задължение за заемателя в срок до 3 дни, считано
от датата на сключване на договора да представи едно от двете предвидени
обезпечения – две физически лица поръчители, които да отговарят на предвидените условия или банкова гаранция за сумата по чл.
2 от Договора като в противен случай е
предвидена неустойка. Прави възражение за нищожност на клаузата на чл. 8 от Догвора
като неравноправна по смисъла на чл. 143 т.5 от ЗПК тъй като същата е уговорена
във вреда на потребителя тъй като са уговорени разходи за изпращането на напомнителни писма,
електронни съобщения провеждане на телефонни разговори, при забава плащането на
погасителна вноска н посвече от 30 дни. На следващо място твърди, че със съставянето на стандартен европейски формуляр
за потребителски кредит от страна на заемодателя не могат да бъдат определени
индивидуални условия по предоставения заем. Ето защо счита, че е
погасил изцяло задължението по договора за паричен заем и моли исковете да се
отхвърлят. В случай на уважаване на
исковете, прави искане за
намаляване на претендираното
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна: На
26.09.2015г между „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр. София от една страна като
заемодател и Д.К.Б. *** от друга като заемател, е сключен договор за паричен заем №
2394422, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя паричен
заем в размер на 700лв, които заемателят се е задължил да върне на десет
месечни погасителни вноски в размер на 83,46лв всяка. Заемателят се е задължил
в чл. 4 ал.1 отдоговора в срок от три
дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения – две физиески лица поръчители, всяко от които да
отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател
за размер на трудово възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да
е в размер над 1000лв, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен
заем, скючен с Изи АСет Мениджмънт АД, да няма неплатени осигуровки за
последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции
или ако има – кредитната му история в ЦКР към
БНБ една година назад да е със
статус не по лощ от 401 „Редовен“ или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя,
за сумата от всички дължими плащания по
договора, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на
заълженията по договора, като при неизпълуние на това задължение е предвидена дължима от заемателя неустойка в
размер на 778,70лв(чл.4 ал.2). В чл.10 от Договора страните са предвидили правото
на заемодателя по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето
лице, включително да заложи вземането в полза на трето лице, съгласно Закона за
особените залози. Страните са се споразумяли, че ако заемателят забави
плащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължи заплащане
на разходите направени от заемодателя
за събиране на вземането в размер
на 9лв дневно за всеки следващ 30
дневния срок ден, но не повече от 45лв. Заемателят се е съгласил да получава на
електронна поща електронни изявления и документи от заемодателя(чл.11). На
30.01.2017г между Изи Асет Менидмънт АД гр София - цедент и
ищеца – цесионер е сключен рамков
договр за прехвърляне на парични задължения, по силата на който ищецът е
закупил ликвидни и изискуеми вземания на
продавача, произхождащи от договори за заем
и договори за потребителски кредити, които същият е отпускал на свои
клиенти, които вземания се индивидуализират в Приложение № 1 към Договора.
Продавачът е издал потвърждение за сключената цесия на основание чл. 99 ал.3 ЗЗД и е упълномощил купувача с правата
по уведомяване на длъжниците. В изпълнение на дадените му пълномощия от
цедента, ищецът е изготвил уведомление до ответника за извършената цесия –
връчено на особения представител ведно с ИМ.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като
взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът
квалифицира предявените искове по чл.
422 от ГПК - установителен иск, в производството по който ищецът цели да
установи, че ответникът дължи сумата по заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 532/2018г по описа на АРС. От приложеното в настоящото производство ч.гр.д.
532/2018г се установява, че установителният иск е допустим, като предявен от взискателя в законоустановения срок.
Разгледан
по същество. Твърди се от ищеца да има вземане към
ответника на основание Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г, Приложение № 1 от 01.01.2018г,
което вземане произтича от договор за паричен заем от 26.09.2015г между Изи
Асет Мениджмънт АД и ответника. В тежест
на ищеца в настоящото производство е да установи наличие на валиден
възникнал договор за заем от 26.09.2015г, сключен договор
за цесия, съобщение до длъжника за извършената цесия, както и размера на
претенциите си. По делото е признато за безспорно обстоятелството, че
между Изи Асет Мениджмънт АД гр София, в качеството на заемодател и ответника,
в качеството на заемател е сключен договор за паричен заем № 2394422 от
26.09.2015г, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сумата
от 700лв, която заемателят се е задължил
да върне ведно с начислените лихви и такси съгласно погасителен план. Като безспорно е прието и обстоятелството, че
ищецът е придобил вземането на заемодателя по силата на договор за цесия, както
и че по договора за заем ответникът е изплатил сумата от 1001,33лв. Неоснователно е възражението за нищожност на клаузата на чл.10
от договора за паричен заем като неравностойна по смисъла на чл. 143 т.15 ЗПК, поради предвидената възможност за
заемодателя да прехвърли вземането си на трето лице. Разпоредбата на чл. 99 ал.
1 ЗЗД дава възможност кредиторът да прехвърли своето вземане, ако това е предвидено
в договора. Неоснователно е и възражението за нищожност на клаузата на чл. 4 от Договора за паричен заем като
неравноправна по смисъла на чл. 143 т.5 ЗПК, като заобикаляща закона и уговорена във вреда на потребителя. Отношенията
между заемодателя и заемателя във връзка със сключения договор за заем се
уреждат с разпоредбите на чл. 240 и сл. ЗЗД, поради което тексът на чл. 143 ЗПК
е неприложим. На същото основание неоснователно е възражението за нищожност на
клаузата на чл. 8 от Договора. Възразява
се от ответника, че ищецът не е материално правно легитимирано лице да търси
изпълнение на паричното задължение от ответника, поради нередовност на
връчването на съобщението за извършената
цесия, тъй като уведомлението е връчено на особения представител, който няма
правомощия за разпореждане с предмета на делото. Това възражение е основателно.
За да породи извършеното прехвърляне действие по отношение на длъжника, следва
до него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор(чл. 99ал.4 ЗЗД).
Ищецът е бил упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за извършената цесия, но липсва представено
съобщение за извършената цесия, връчено на ответника – длъжник в заповедното
производство. В заповедното производство
ЗИ е била връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, а в настоящото производство ответникът е представляван от назначен от съда особен
представител, комуто са били връчени
съдебните книжа. Предаването на
уведомлението за цесията на особения представител на ответника не може да се
приравни на уведомяване на длъжника поради особения характер на
представителството, осъществявано от назначен от съда представител, което
се изчерпва с осъществяване на
процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият
е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани
до представлявания от него отсъстващ ответник. Ето защо настоящият състав
приема, че прехвърлянето на вземането не е породило действие спрямо длъжника,
поради което исковите претенции са изцяло
неоснователни и като такива, следва да се отхвърлят.
При този изход на делото сторените от ищеца разноски следва да останат
за негова сметка. Ответникът има право на разноски съобразно разпоредбата на
чл. 78 ал.3 ГПК, но липсват доказателства за направени такива.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управлание гр.
София, бул „Васил Левски“ 114 етаж Мецанин, предсавлявано от Росен Георгиев
Антов и Тервел Янчев Кънчев да бъде признато за установено вземането
му по отношение на Д.К.Б. ЕГН **********, с посочен постоянен
адрес *** по Заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч гр д 532/2018г по описа на АРС в размер на
319,46(триста и деветнадесет лв и четиридесет и шест ст)лв главница, 26,03(двадесет
и шест лв и три ст)лв договорна лихва за периода 29.10.2015-25.07.2016г, 311,48(триста
и единадесет лв и четиридесет и осем ст)лв неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, лихва за забава върху непогасената главница в размер на 63,10(шестдесет и три лв и десет
ст)лв за периода от 26.07.2016г до 21.02.2018г, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл 410 ГПК до окончателното
изплащане.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: