Решение по дело №155/2018 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 декември 2019 г.
Съдия: Снежана Димитрова Бакалова
Дело: 20182200900155
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 31 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е55

Гр.Сливен, 19.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември, през две хиляди и  деветнадесета  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Снежана Бакалова

   при секретаря  Ивайла Куманова, с участието на прокурора……, като разгледа докладваното от съдия Бакалова т.дело № 155 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази:

Предявени са в условията на кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.

Ищецът „Бул-гейт” ЕООД твърди в исковата молба, че е сключил с ответното дружество „Пий 1” ЕООД договор за заем от 25.05.2013 г. за сумата 32 000 лв., която била преведена по банков път на същата дата и било уговорено между страните, че ще бъде върната не по късно от 31.12.2013 г. Твърди, че е сключен договор за заем между същите страни, от 27.05.2013 г. за сумата от 18 000лв., която превел по банков път на ответника на същата дата, и било уговорено между страните, че ще бъде върната не по-късно от 31.12.2013 г. Твърди, че е сключен и договор за заем от 05.07.2013 г. за сумата 124 000лв., която била преведена на ответника на същата дата, и за която било уговорено, че ще бъде върната не по късно от 31.12.2013 г. Твърди, че договорите са подписани от законните представители на дружествата, като в настоящото с.з. уточнява, че не разполага с писмен договор от 05.07.2013 г. за даване в заем на сумата от 124 000 лв. Твърди, че на посочените дати превел от банковата сметна на ищеца  по банковата сметка на ответника посочените суми и че същите били осчетоводени в счетоводството на двете дружества и декларирани в НАП. Твърди, че въпреки проведените между страните разговори, ответникът не е върнал заетите суми. Твърди, че размерът на законната лихва за забава за периода от 3 г. назад от предявяване на иска по първия от договорите за заем е в размер на 9 752,83 лв. По втория договор за същия период в размер на 5 181,18 лв., и по третия договор за същия период сумата в размер на 37 792,17 лв.

          Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата  32 000 лв., представляваща дължима, но неплатена сума съгласно договор за паричен заем от 23.05.2013 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на задължението.

          Сумата 18 000лв. представляваща дължима, но неплатена сума, съгласно договор за паричен заем от 27.05.2013 г.    ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.

          Сумата 124 000лв. представляваща дължима, но неплатена сума съгласно договор за паричен заем от 05.07.2013 г.    ведно със законната лихва за забава,

          Сумата 9 752,83 лв. представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода от 28.12.2015 г. , 28.12.2018 г. по договора за паричен заем за сумата 32 х.лв.

          Сумата 5 181,18 лв., законна лихва върху главница от 18 х.лв. за същия период,

          Сумата 37 792,17 лв., законна лихва върху главницата от 124 х.лв., представляваща неплатена сума по договор за заем за същия период.

          Претендира и направените в производството разноски.

          Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове, като твърди, че не дължи връщане на суми по сключени между страните договори за заем. Твърди, че с анекс сключен на 15.07.2013 г. към договор за паричен заем от 23.05.2013 г. страните са се споразумели, получената сума в размер на 32 000 лв. да се счита, като капаро за сключване на бъдещ договор за покупко-продажба на недвижим имот с посочен идентификатор и площ, собственост на ответника и че разпоредбите на чл.3,4,6,7 и 11 от договора за паричен заем се заличават. С анекс на същата дата, страните са се споразумели, че сумата от 18 000лв. по договор за паричен заем от 27.05.2013 г. следва да се счита за капаро за сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, описан в анекса, както и че  разпоредби   3,4,6,76 и 11 за договор за паричен заем се заличават. Счита, че с посочените анекси отношенията между страните са предоговорени, и за ответника не е възникнало задължение за връщане на процесните суми. Твърди, че между страните по делото на 05.07.2013 г. не е сключен договор за заем, като признава, че на тази дата ищцовото дружество е превело по сметката на ответника сумата 124 000 лв., но липсва насрещно волеизявление от страна на ответника, което да изразява съгласие за сключване на договор за заем. Твърди, че по тази причина не дължи връщането на сумата, нито обезщетение за забавено задължение на парично обезщетение, лихви и неустойки, като в условията на евентуалност прави възражения за изтекла в полза на ответника погасителна давност, считано от датата на превода. Оспорва и акцесорните претенции за мораторна лихва,  поради неоснователността на главните искове. Моли всички искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да му се присъдят направените разноски.

          С допълнителна искова молба ищецът уточнява претенциите си, като предявява и инцидентен установителен иск, с който иска от съда да постанови решение, с което прогласи нищожността на съдържащите се в трите анекса идентични клаузи, а именно, че заемните суми занапред ще се считат като капаро за сключване на бъдещи договори за покупко- продажба на недвижими имоти посочени в анекса. Основанията за нищожност според ищцовата страна на тези клаузи са обстоятелството, че тя съдържа невъзможен предмет, сключването на тези анекси е плод на юридически неизгодно изготвен механизъм по обезпечаване на вземанията по договорите за заем, чрез нищожно привидно съглашение, като страните не са искали промяна на основанието за дължимост на исковите суми, а същото е било направено с оглед данъчното законодателство.

          Ответникът е депозирал отговор по инцидентния установителен иск, в който счита, че същия е недопустим и моли производството да бъде прекратено, а в условията на евентуалност го оспорва изцяло и моли да бъде отхвърлен.

В с.з. ищецът, чрез процесуалните си представители поддържа предявените искове. Претендира присъждането на направени разноски по представен списък.

Ответникът, чрез процесуалните си представители моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни, като претендира разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 23.05.2013г. между „Бул-гейт“ ЕООД, представлявано от М.Г.С. и „Пий 1“ ЕООД, представлявано от П.И.Й. е сключен в писмена форма договор за заем, по силата на който ищецът предоставя в заем на ответника сумата 32 000лв. В чл. 2 от Договора е уговорено, че заемната сума ще бъде преведена по сметка на заемателя в срок три работни дни от подписването на договора. Срокът за връщане на заетата сума е определен в чл.3(1):  най-късно до 31.12.2013г. Уговорено е, че заемателят ще заплаща възнаграждение за ползвания заем в размер на 1.2%. от заемната сума месечно – чл. 4. Съгласно чл. 11 от договора заемателят дължи неустойка в размер на 0.2 % върху заетата сумата за всеки просрочен ден при неизпълнение на задължението си в срок.  

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза сумата 32 000лв. е преведена на „Пий 1“ ЕООД на 23.05.2013г. от ищеца.

На 27.05.2013г. между „Бул-гейт“ ЕООД, представлявано от М.Г.С. и „Пий 1“ ЕООД, представлявано от П.И.Й. е сключен в писмена форма договор за заем, по силата на който ищецът предоставя в заем на ответника сумата 18 000лв. В чл. 2 от Договора е уговорено, че заемната сума ще бъде преведена по сметка на заемателя в срок три работни дни от подписването на договора. Срокът за връщане на заетата сума е определен в чл.3(1):  най-късно до 31.12.2013г. Уговорено е, че заемателят ще заплаща възнаграждение за ползвания заем в размер на 1.2%. от заемната сума месечно – чл. 4. Съгласно чл. 11 от договора заемателят дължи неустойка в размер на 0.2 % върху заетата сумата за всеки просрочен ден при неизпълнение на задължението си в срок.  

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза сумата 18 000лв. е преведена на „Пий 1“ ЕООД на 27.05.2013г. от ищеца.

На 05.07.2013г., видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза „Бул-гейт“ ЕООД е превело по сметката на „Пий 1“ ЕООД сумата 124 000лв. - с отразено основание в платежното нареждане "заем за договор, съгласно договор".

На 15.07.2013г. между същите страни е подписан анекс към договора за заем от 23.05.2013г., според който страните са се споразумели, че получената сума в размер на 32 000лв. ще се счита като капаро за сключване на бъдещ договор за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор 67338.558.116, с площ от 829кв.м., находящ се в гр.Сливен, кв."Дружба", собственост на „ПИЙ" ЕООД. Със същия анекс чл.2, чл.3, чл.4, чл.6, чл.7, чл.9 и чл.11 от договора за заем от 23.05.2013г. се заличават. Анексът е подписан за „Бул-гейт“ ЕООД от М.Г.С. и за „Пий 1“ ЕООД от П.И.Й..

На 15.07.2013г. между страните е подписан анекс към Договора от 27.05.2013г., според който страните са се споразумели, че получената сума от 18 000лв. ще се счита като капаро за сключване на бъдещ договор за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор 67338.558.3, с площ от 280 кв.м.,находящ се в гр.Сливен, кв."Дружба", собственост на „ПИЙ" ЕООД. Със същия анекс чл.2, чл.З, чл.4, чл.6, чл.7, чл.9 и чл.11от договора за заем от 27.05.2013г. се заличават. Анексът е подписан за „Бул-гейт“ ЕООД от М.Г.С. и за „Пий 1“ ЕООД от П.И.Й..

На 15.07.2013г. между страните по делото е подписан анекс към Договор за паричен заем от 04.07.2013г.,  съгласно който страните са се споразумели, че получената сума от 124 000 лв. ще се счита като капаро за сключване на бъдещ договор за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор 67338.558.117 с площ от 866 кв.м., находящ се в гр.Сливен, кв. "Дружба", собственост на „ПИЙ" ЕООД. Със същия анекс чл.2, чл.З, чл.4, чл.6, чл.7, чл.9 и чл.11 от договора за заем от 27.05.2013г. се заличават. Анексът е подписан за „Бул-гейт“ ЕООД от М.Г.С. и за „Пий 1“ ЕООД от П.И.Й..

От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установи, че по сметката на ответното дружество на 23.05.2013г, 27.05.2013г. и на 05.07.2013г. са преведени от ищцовото дружество общо 174 000 лв. Същите суми са осчетоводени в „Бул-гейт“ ЕООД по сметка 498 4 - други дебитори, аналитична сметка № 102 - договор паричен заем „Пий 1" ЕООД. Видно от допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза в баланса на ответното дружество „Пий 1“ ЕООД към 31.12.2013г. в „Пасив" е отразена сумата 174 000лв. в код 07201 -„Задължения към финансови предприятия в т.ч. до 1г.", а за 2014 г. е отразена същата сума в код 07200 – „Задължения към финансови предприятия". Съгласно първоначалното заключение, от 01.01.2015 г. до месец март 2017 г. процесиите суми са заведени в счетоводството на ответното дружество по сметка 411 - клиенти по аванси, аналитична сметка „Бул-гейт“ ЕООД, като получен аванс. През месец март 2017 г. сумата е прехвърлена /осчетоводена/ от сметка 411 - клиенти по аванси в сметка 790 - извънредни приходи, и отразена в сметка 122 - печалба от текущата година, като вследствие на така извършените счетоводни операции към момента в счетоводството на „Пий 1" ЕООД няма осчетоводено задължение към „Бул-гейт“ ЕООД.

Няма издадени и осчетоводени данъчни фактури с платен ДДС, във връзка с отразяване  на процесните суми, като получени аванси, както би следвало да бъде съгласно ЗСч и ЗДДС.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза мораторните лихви върху претендираните суми по три договора за заем възлизат на 53 030.86 лв. да периода от 28.12.2015г. до 28.12.2018г., като по отношение на сумата 32 000лв. тази лихва възлиза на 9 752.82лв., за сумата 18 000лв. лихвата възлиза на 5 485.95лв. и за сумата 124 000лв. тази лихва възлиза на 37 792.09лв.

Свидетелят М.С., разпитан в с.з. заявява, че не си спомня да е подписвал анексите от 15.07.2013г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-графическа експертиза от заключението на която се установява по безспорен начин, че подписите и имената на представляващия „Бул-гейт“ ЕООД, М.С. под трите анекса от 15.07.2013г. са положени и изписани от него.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства. Съдът кредитира изцяло заключенията на първоначалната съдебно-счетоводна експертиза и допълнителното заключение на същата, както и заключението на съдебно-графическата експертиза, тъй като няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на вещите лица. Съдът не кредитира показанията на свид. С. относно това, че не си спомня да е подписвал анексите, тъй като те се опровергават от заключението на експертизата и  този свидетел може да бъде преценен, като вероятно заинтересован, тъй като той е представлявал ищцовото дружество към момент на сключването на договорите и тяхното евентуално изменение.

         На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове намират правното си основание в чл. 79 от ЗЗД във вр. чл. 240 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че между страните са сключени три договор за заем. Договорите за заем от 23.05.2013г. за сумата 32 000лв. и от 27.05.2013г. за сумата 18 000лв. са сключени в писмена форма.

Договорът за заем е неформален, реален договор. Писмената форма не е форма за действителност. По делото са събрани доказателства, че сумите от 32 000лв.; 18 000лв. и 124 000лв. са предадени от ищеца на ответника т.е. налице са сключени договори за заем за посочените суми. Въпреки, че за заетата сума от 124 000лв. не е сключен писмен договор за заем от доказателствата по делото – превода на тази сума от ищеца на ответника, посочването при превода, като основание – договор за заем и съответното осчетоводяване при двете страни може да се направи извод, че между страните е сключен и договор за заем за този сума на 05.07.2013г.

В качеството си на заемател, ответникът дължи връщането на сумите по договорите за заем. В писмените договори това задължение е уговорено със срок – не по късно от 31.12.2013г. В този смисъл неоснователно се явява възражението на ответника за погасяване на задължението за връщане на сумите по двата договора по давност. Срокът за изпълнение на задължението изтича на 31.12.2013г., а настоящите искове са предявени на 28.12.2018г. по пощата, т.е. преди изтичане на  петгодишния давностен срок.

Тъй като не са доказа друго, задължението по договора за заем за връщане на сумата 124 000 лв. е безсрочно. Съгласно разпоредбата на чл. 110 вр. с чл. 114, ал.2 от ЗЗД, задължението за връщане на заета сума по договор за заем, изискуемостта на което настъпва с покана, се погасява по давност с изтичане на 5 години от възникване на задължението. Възникването на задължението, изискуемостта на същото и изпадането в забава за изпълнение на задължението са обусловени от настъпването на различни юридически факти, независимо че в някои случаи същите могат да съвпаднат във времето. Задължението за връщане на предоставената в заем сума възниква от момента на сключването на договора за заем. Това е така, защото това е основното задължение на заемателя по договора за заем и то възниква със сключването на договора за заем. Изискуемостта на това задължение е моментът, в който заемодателят има право да иска изпълнение на това задължение. В случаите, в които договора за заем не сочи падеж на задължението за връщане на заета сума, изискуемостта на задължението за връщане на сумата настъпва с достигане на искането за същото от заемодателя до ответника, тоест от поканата. В забава за изпълнение на това задължение заемателят би изпаднал, ако не е уговорено друго, с изтичането на 1 месец от поканата - аргумент от чл. 240, ал. 4 от ЗЗД. В случая договорът за този сума е сключен на 05.07.2013г. Давността за предявяване на вземането е изтекла на 05.07.2018г., преди предявяването на исковата молба т.е. предявеният иск за тази сума следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

Ответникът твърди, че не дължи връщането на сумите  по договорите за заем, тъй като с анекси от 15.07.2013г., задължението за връщане на сумите е погасено, поради новиране  на същото. Твърди, че с тези анекси е погасено старото задължение и е възникнало ново по сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Възражението е неоснователно. От представените анекси не може да се направи извод за новация на задължението по чл. 107 от ЗЗД. За да е налице такава следва да е налице: правно валиден стар дълг, който се погасява, възникване на нов валиден дълг на мястото на стария, разлика между погасения и стария дълг, дееспособност на страните и намерение за новиране.  Новация би била налице, ако е уговореното валидно ново задължение – новия договор между страните е валиден. В конкретния случай  липсва  валидно възникнало ново задължение, тъй като не е сключен предварителен договор за покупко-продажба с необходимите реквизити.  За да е налице предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот следва той да уговаря в писмена форма основаните елементи на договора за продажба – индивидуализиране на вещта, цена, начини и срок за плащане на цената и съответно срок за сключването на окончателния договор. Такива уговорки между страните липсват. Не е уговорена между тях цена, като видно от трите анекса, е че сумите от 32 000лв., 18 000лв. и 124 000лв.  е уговорено да се считат, като капаро, но не е ясно дали страните са уговорили по-висока цена и какъв е нейния размер.

Насрещните престации по предварителен договор за покупко-продажба са: задължението на бъдещия продавач да прехвърли правото на собственост върху вещта и задължението на бъдещия купувач да плати цената или друга насрещна престация при сключването на окончателния договор. Такива уговорки липсват в процесните анекси. В този смисъл, задължение за заплащане на цена по предварителен договор не възниква за бъдещия купувач, поради което не може да се приеме, че е налице нов договор, който погасява задължението по стария договор за заем, тъй като по новия договор липсва задължение за заплащане на цена.

Описания в анексите недвижим имот, видно и от записаното в него, е собственост на юридическо лице, различно от страните по договора за заем и страни в настоящия процес. Това обстоятелство, обаче, не прави предварителния договор нищожен, съобразно константната практика на съдилищата, нито се касае за невъзможен предмет.

Ответната страна твърди, че дори да се приеме, че не е налице новация на задължението, следва да се вземат предвид уговорките в трите анекса, че се заличават клаузите относно срока за връщане на сумите, лихвите и отговорността за неизпълнение. Съдът намира, че тези уговорки в анексите не могат да се тълкуват извън първата уговорка и съобразно чл. 20 от ЗЗД, при изследване на действителната воля на страните, се налага извода, че тези уговорки са направени само в случай, че се приеме, че задължението по договора за заем е погасено чрез учредяването на ново задължение по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот. Видно от изложеното по-горе, тъй като съдът не приема за доказано, че е налице новация и уговорките за отпадане на чл. 2,3,6,7,9 и 11 от договорите за наем не са произвели действие.

От изложеното следва извод, че между страните е налице валидно правоотношение по три договора за заем, което не е погасено нито чрез новирането на задължението, нито чрез плащане. Следва да се присъдят на ищеца дължимите суми по договорите за заем от 23.05.2013г. в размер на 32 000лв. и договора от 27.05.2013г. в размер на 18 000лв., вземанията за които не са погасени по давност. Сумите следва да се присъдят, ведно със законната лихва за забава, считано от 28.12.2018г. до окончателното изплащане на сумите. Основателни са и предявените акцесорни искове за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва за забава, считано от  28.12.2015г. до 28.12.2018г.  върху сумата 32 000лв. -  9 752.82лв. и върху сумата 18 000лв. -  5 485.95лв.

Вземането по договора за заем от 05.07.2013г. е погасено по давност, породи което и неоснователен се явява акцесорния иск за присъждане на мораторна лихва върху тази сума за три години назад от предявяване на иска и следва да бъде отхвърлен.

Ищецът е предявил и инцидентен установителен иск да бъдат признати за нищожни идентичните клаузи в анексите, че заемните суми занапред ще се считат, като капаро за сключване на бъдещи договори за покупко-продажба на недвижимите имоти посочени в анексите. Основанието за нищожност е „невъзможен предмет“  на договорите, тъй като имотите, чиято продажба е предвидена не са собственост на продавача. По изложените по-горе съображения не е налице нищожност поради невъзможен предмет. Останалите съображения, изброени като основания за нищожност на договорите в исковата молба по инцидентния установителен иск всъщност са факти, които не водят до нищожност на договора – „нищожно е заплащане на капаро по бъдещо сключване на предварителен договор“. Недоказани останаха твърденията на ищеца, че договорите са нищожни поради привидност и поради заобикаляне на закона и липса на основание. Следва да бъде отхвърлен предявения инцидентен установителен иск.

При този изход на производството на ищеца се дължат разноски, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 4 766лв.

На ответната страна се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете и за защитата срещу инцидентния установителен иск в  размер на 14 364лв.

 

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И

 

ОСЪЖДА „ПИЙ 1“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ***, представлявано от П.Й., чрез адв. Е.Х.,***, офис 1 да заплати на  „БУЛ –ГЕЙТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ***, представлявано от Й. Р., чрез адв. М.Р.,*** сумата 32 000лв. (тридесет и две хиляди лева), представляваща неизпълнено задължение по договор за заем между тях от 23.05.2013г., ведно със законната лихва за забава, считано от 28.12.2018г.  до окончателното изплащане на сумата и сумата 9 752.82лв. (девет хиляди седемстотин петдесет идва лева и 82 ст.), представляваща мораторна лихва върху него за периода от 28.12.2015г. до 28.12.2018г.

ОСЪЖДА „ПИЙ 1“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ***, представлявано от П.Й., чрез адв. Е.Х.,***, офис 1 да заплати на  „БУЛ –ГЕЙТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ***, представлявано от Й. Р., чрез адва. М.Р.,*** сумата 18 000лв. (осемнадесет хиляди лева), представляваща неизпълнено задължение по договор за заем между тях от 27.05.2013г., ведно със законната лихва за забава, считано от 28.12.2018г.  до окончателното изплащане на сумата и сумата 5 485.95лв. (пет хиляди четиристотин осемдесет  и пет лева и 95 ст.), представляваща мораторна лихва върху него за периода от 28.12.2015г. до 28.12.2018г., както и сумата 4 766лв. разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „БУЛ –ГЕЙТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, *** срещу „ПИЙ 1“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, *** искове за заплащане на сумата 124 000лв., представляваща неизпълнено задължение по даговор за заем между тях от 05.07.2013г., ведно със законната лихва за забава, считано от 28.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 37 792.09лв., представляваща мораторна лихва върху него за периода от 28.12.2015г. до 28.12.2018г., като погасен по давност.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „БУЛ –ГЕЙТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, *** срещу „ПИЙ 1“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, *** инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за нищожни на клаузите по т.1 от 3 бр. анекси от 15.07.2013г. към договори за заем между тях от 23.05.2013г.; 27.05.2013г. и 05.07.2013г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „БУЛ –ГЕЙТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, *** да заплати на „ПИЙ 1“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, *** направените разноски в размер на 14 364лв.

 

         Решението  подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: