РЕШЕНИЕ
№ 962
Враца, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Враца - , в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Председател: | МИГЛЕНА РАДЕНКОВА |
| Членове: | ТАТЯНА КОЦЕВА КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ |
При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИКТОРОВ ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия МИГЛЕНА РАДЕНКОВА канд № 20247080700159 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Враца против Решение № 4 от 05.01.2024 г., постановено по АНД № 209/2023 г. по описа на Районен съд – Оряхово, с което изменено издаденото от него Наказателно постановление № 16-369-ДТ/26.09.2023 г., като наложената на "ЕКО РЕ" ЕООД, [населено място], на основание чл. 156, ал. 1 от ЗУО, имуществена санкция е намалена от 10 000 /десет хиляда/ лева на 5000 /пет хиляди/ лева.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила при постановяването му и необоснованост, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди обжалваното НП. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Направено е възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна
Срещу същото решение е подадена касационна жалба и от "ЕКО РЕ" ЕООД, [населено място].
Участващият в производството прокурор от ОП - Враца изразява становище за допустимост на жалбите и мотивира заключение за неоснователност на касационната жалба на "ЕКО РЕ" ЕООД, [населено място] и основателност на касационната жалба на Директора на РИОСВ - Враца.
В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.
А. съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, след преценка на доказателствата по делото и като взе предвид наведените в жалбата доводи съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационните жалби са подадени в установения, с чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежни страни, против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими.
Разгледана по същество касационната жалба на "ЕКО РЕ" ЕООД, [населено място] е основателна по следните съображения:
Предмет на касационна проверка е Решение № 4 от 05.01.2024 г., постановено по АНД № 209/2023 г. по описа на Районен съд – Оряхово, с което изменено издаденото от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Враца Наказателно постановление № 16-369-ДТ/26.09.2023 г., като наложената на "ЕКО РЕ" ЕООД, [населено място], на основание чл. 156, ал. 1 от ЗУО, имуществена санкция е намалена от 10 000 /десет хиляда/ лева на 5000 /пет хиляди/ лева.
За да измени оспореното пред него Наказателно постановление, въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в рамките на техните правомощия, при безспорно доказано извършено от дружеството жалбоподател административно нарушение по смисъла на чл. 156, ал. 1 вр. чл. 113, ал. 3 от ЗУО.
Решаващият съд е счел, че макар да е определено в допустимия размер на нормата на чл. 156, ал. 1 от ЗУО, наложеното наказание е завишено, като с оглед изискванията на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН, предвид липсата на отегчаващи вината доказателства и с оглед целите на административното наказание в чл. 12 от ЗАНН е обосновал извод, че наказание в размер на минималните предели на санкционната норма съответства на степента на извършеното нарушение и личността на нарушителя. По тези съображения наложената имуществена санкция от 10 000 лева е намалена на 5000 лева.
Настоящият състав, след извършените проверки на прилагането на процесуалния и материалния закон от първоинстанционния съд счита, че съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка.
Съдът е приел, че настоящият касатор не е изпълнил даденото му предписание, което е достатъчно, за да се приеме, че е извършил вмененото му нарушение.
Настоящата инстанция не споделя този извод на районния съд, доколкото в случая са налице обстоятелства, които не са изследвани:
В процесното предписание, обективирано в писмо на Директора на РИОСВ – Враца е посочена единствено правната норма на чл. 113, ал. 3 от ЗУО, регламентираща компетентността на издаделя на писмото, но не и правното основание, на което са дадени визираните предписания, а именно – „Складираните отпадъци с код и наименование 19 12 04 – пластмаса и каучук, на площадка находяща се в УПИ № VIII, планоснимачен № 48043.290.59. 1, [жк], да се предадат за рециклиране и/или оползотворяване на юридическо лице, притежаващо необходимите документи по чл. 35 от ЗУО за съответната дейност и код на отпадъка и да се предоставят в РИОСВ Враца необходимите документи, доказващи извършеното предаване“.
Съдът не е изследвал въпроса за компетентността на издателя на предписанията, тяхната допустимост, влизането им в сила и породили ли са правните последици за реализиране на административнонаказателна отговорност. Посочените обстоятелства несъмнено са относими към законосъобразността на наказателното постановление, доколкото са свързани с правото на лицето да се защити, като откаже да изпълни предписания, които според него са незаконосъобразни.
Затова, като не е събрал посочените доказателства и не е обсъдил свързаните с тях въпроси, а именно: доколко е допустимо да бъдат давани предписания за предаване и/или оползотворяване; как следва да бъде осъществено това предписание; възможна ли е реализацията му от санкционираното лице, както и дали дадените в случая предписания са достигнали до адресата им, влезли ли са в сила и породили ли са правни последици, съдът от една страна не е установил точната фактическа обстановка, а от друга – не е формирал обосновани правни изводи.
По изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото – да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд със задължителните указания да събере посочените по-горе доказателства и да обсъди посочените по-горе въпроси.
При този изход на спора, към настоящият момент разноски не следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, А. съд–Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4 от 05.01.2024 г., постановено по АНД № 209/2023 г. по описа на Районен съд – Оряхово.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Оряхово при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
| Председател: | |
| Членове: |