Протокол по дело №395/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 119
Дата: 15 септември 2021 г. (в сила от 15 септември 2021 г.)
Съдия: Минка Петкова Трънджиева
Дело: 20215200500395
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 119
гр. Пазарджик , 15.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20215200500395 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Страните не се явяват, редовно призовани.
На второ повикване в 09:35 часа:
Не се явяват страните, редовно призовани.
От жалбоподателя е постъпила писмена молба със становище по хода
на делото и по съществото на спора. За днешното съдебно заседание е
постъпила писмена молба и от процесуалния представител на Д.Р. със
становище също по хода на делото и по съществото на спора. И двете страни
са заявили претенции за разноски.
Съдът в отсъствие на представители на страните
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 2419 по
описа за 2020 година са отхвърлени предявените от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“, С.А,Париж, Франция, действащ чрез регистрирания в Република
България клон„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК
1
*****,седалище и адрес на управление: гр. *****, представляван от законния
представител Д.Т.Д., против Д. Г. Р., ЕГН ********** от с.********* искове
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължина ищеца главница в размер на 10 170.32 лв., възнаградителна лихва в
размер на 9 215.56 лв. за периода от 20.06.2015 г. до 20.03.2022 г. и мораторна
лихва в размер на 348.87 лв. за периода от 20.07.2015 г. до 16.07.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане, на основание договор за
кредит № РLUS-11198880 от 20.03.2015 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1759/2020 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик.
Присъдени са в тежест на ищеца разноски в заповедното и исковото
производство.
В срок така постановеното решение е обжалвано от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“, С.А,Париж, Франция, действащ чрез регистрирания в
Република България клон„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България, ЕИК *****.
Считат,че известната съществуващата съдебна практика, която приема,
че възнаградителна лихва над трикратния размер на законната лихва се явява
нищожна уговорка, т.к. противоречи на чл.26, ал.1 от Закона за задълженията
и договорите не относима за конкретния казус. Подобни разрешения - за
нищожност клаузата за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва били релевантни преди приемането на чл.19, ал.4 и
ал.5 ЗПК (в сила от 23.07.2014 година). Доколкото преди приемането на
законоустановен размер на годишния процент на разходите по потребителски
кредити не съществувал нормативен текст, регулиращ оскъпяването на
кредита, съдът следвало да изхожда от общите правни принципи и морални
норми. При сключване на процесния договор и към момента е налице
нормативен текст - чл. 19, ал.4 и ал.5 ЗПК, който точно и ясно определя
предела на оскъпяване на кредита - годишният процент на разходите (ГПР) не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
2
Възнаградителната лихва била компонент от ГПР и размерът й
подлежи на преценка от кредитодателя, като единственото условие е, същата
заедно с другите елементи на ГПР общо да не надвишава максимално
допустимия размер. В случая ГПР не надхвърлял размера предвиден в чл.19,
ал.4 и ал.5 ЗПК, което налагало извод за неправилност на решаващия извод на
съда (в този смисъл и Решение № 260113 от 03.12.2020 г. по в. гр. д. №
700/2020 г. на Окръжен съд - Пазарджик).
По отношение чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК:
Според тази норма договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин“.
В договора били посочени годишният процент на разходите (47.56%) и
общата сума, дължима от потребителя (28 926.50 лева), като в чл. 3 от
договора били обективирани и взетите предвид допускания - началната дата
на изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че
годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за
целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него, с което
всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК били изпълнени.
Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставяли
като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на
годишния процент на разходите. Те били нормативно определени в чл. 19, ал.
1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК ,като се позовават и на съдебна
практика- Решение № 651 от 30.06.2020 г. по в. гр. д. № 611/2020 г. на
Окръжен съд - Пловдив, Решение № 298 от 04.03.2020 г. по в. гр. д. №
2736/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив, - Определение № 1067 от 07.07.2020
г. по в. ч. гр. д. № 1284/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив и други).
Молят обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с
което да се уважат предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове
срещу Д. Г. Р..
3
Претендират разноски в размер на 100 лева.
В срок постъпил писмен отговор от Д.Р..
Намира жалбата за изцяло неоснователна ,като счита ,че следва да бъде
оставена без уважение .Претендира разноски.
Постановеното решение било правилно и законосъобразно.
Правилно съдът приел,че сключения договор е нищожен
Ответникът бил възстановил изтеглената главница по кредита в размер
на 10 170,32 лева.Установено било ,че дължимата възнаградителна лихва е
прекомерна и противоречи на добрите нрави, като размерът й надхвърля
допустимия съгласно морала размер. В договора не били посочени по вид и
размер всички разходи, така както е изискването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като
не са спазени и изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
15.10.2021 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4