№ 3716
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110140645 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ЗД „Б И“ АД срещу ЗД „Е“ АД.
Ищецът твърди, че на 27.03.2020г., в гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „Жолио Кюри“
водачът на МПС „БМВ Х5“ с рег. № . (С В), вследствие на нарушаване на правилата за
движение по пътищата удря лек автомобил марка „Мерцедес Ц220 Д“, с рег.№ .....,
вследствие на което реализира ПТП, в резултат на което били причинени имуществени
вреди на ударения лек автомобил. Твърди, че за процесното ПТП е съставен двустранен
констативен протокол от участниците в ПТП. Посочва, че л.а. марка „Мерцедес Ц220 Д“, с
рег. № ..... имал сключена валидна имуществена застраховка „Автокаско“ при ищеца. За
настъпилите вреди при ищеца имало образувана ликвидационна щета № **********, по
която ищцовото дружество ЗД „Б И“ АД е заплатило сума за ремонта в размер на 1893,41 лв.
Във връзка с ликвидационната преписка били заплатени ликвидационни разноски в размер
на 15 лв. Твърди, че водачът на МПС „БМВ Х5“ с рег. № . е бил застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“ при ЗД „Б И“
АД. Признава, че ответникът извънсъдебно е заплатил сумата от 1278,41 лв., но поддържа,
че останал непогасен остатък в размер на 600 лв., представляващи извършени от ищеца
разходи за наем за заместващ автомобил. Моли ответникът да бъде осъден да заплати
посочената сума, ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба –
28.07.2022 г. до окончателно изплащане на задължението.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Признава твърдените от ищеца
застрахователни правоотношения, както и механизма на ПТП, но намира, че с платената
1
извънсъдебна сума били погасени изцяло задълженията му към ищеца. Счита, че посочената
сума от 600 лв., представляваща разходи за наем на заместващ автомобил не е пряка
последица от настъпилото застрахователно събитие. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с правно основание чл.
411 КЗ.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска (т.е. механизма на ПТП), а именно – вреди, причинени от виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е сключена при
него и ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. За да възникне вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на непогасено главно вземане и изпадане на длъжника в забава.
С изрично определение на съда от 27.10.2022г. са отделени за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства, включени във фактическия състав на
спорното вземане, освен тези свързани с наличието на причинна връзка между ПТП и
заплащането на претендираната от ищеца сума за осигуряването на заместващ автомобил.
По посочения спорен въпрос, съдът намира следното:
В задължителната за настоящия състав на съда съдебна практика (ТР № 1 от 23.12.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК) е имало повод да се подчертае, че обемът на
отговорността на застрахователя по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ е
ограничен от обема на гражданската отговорност на самия делинквент, чиито граници са
определени в чл. 51 и чл. 52 ЗЗД, а в хипотезата на суброгация по чл. 411 КЗ – и от размера
на изплатеното от застрахователя на увреденото лице застрахователна сума. Съгласно чл.
386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение следва да е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Дължимото обезщетение следва
да се определи по пазарна стойност на увреденото имущество, която стойност е към датата
на увреждането. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда)
или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото
качество (чл. 400, ал. 2 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид и качество, в т.ч. всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и др., без прилагане на обезценка (чл. 400, ал.3 КЗ).
В настоящия случай претендираната от ищеца сума за наемна цена на заместващ автомобил
не е предназначена да възстанови или замести увреденото от ПТП имущество (за която
вреда страните не спорят, че са уредили извънсъдебно отношенията си), а следва да послужи
2
като обезвреда за неудобствата, които търпи увреденото лице докато бъдат отстранени
вредите, поради което е извън обхвата на застрахователното обезщетение по чл. 386, ал. 2
КЗ. Отделно от това, както бе посочено по-горе, размерът на дължимото застрахователно
обезщетение се определя съобразно действителните вреди към деня на настъпване на
събитието, докато разходите за заместващ автомобил са обусловени и от продължителността
на ремонтните дейности по отстраняване на вредите. Иначе казано, самото ПТП не е
необходимо и достатъчно условие за извършване на разходите за наем за заместващ
автомобил и не се явяват типична, закономерна и адекватна последица от неговото
настъпване.
Тези съображения са развити подробно в преобладаващата практика на въззивната
инстанция и се споделят напълно и от настоящия състав на съда (така напр. Решение № 2922
от 26.10.2022г. по в.гр.д. № 6991/2021г., II-E с-в, СГС, Решение № 1575 от 24.06.2022г. по
в.гр.д. № 12521/2021г., II-Д с-в, СГС, Решение № 2785 от 14.10.2022г. по в.гр.д. №
1588/2022г., III-Б с-в, СГС, Решение № 2759 от 13.10.2022г. по в.гр.д. № 773/2022г., III-Б с-в,
СГС, Решение № 1891 от 14.07.2022 г. по в.гр.д. № 10014/2021 г., II-Е с-в и др.).
От изложеното по-горе се налага извода, че претендираната от ищеца сума не попада в
обема на регресната отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, поради което предявеният иск за главница в размер на 600 лв. следва да се
отхвърли изцяло като неоснователен. С оглед акцесорния характер на претенцията следва да
се отхвърли и искането за присъждане на законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
При този изход на спора право на разноски има ответникът за сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б И“ АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. ..... № 87 против ЗД „Е“ АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „....“ № 43 осъдителен иск за сумата от 600 ЛЕВА,
представляваща регресна претенция за платено от ЗД „Б И“ АД застрахователно
обезщетение за наем на заместващ автомобил, съставляващо вреда, причинена във връзка с
ПТП, настъпило на 27.03.2020г., в гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „Жолио Кюри“, с участието
на МПС марка „БМВ“, модел „Х5“ с рег. № . и МПС марка „Мерцедес“, модел „Ц220 Д“, с
рег.№ ....., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
28.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗД „Б И“ АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
3
..... № 87 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Е“ АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „....“ № 43 сторените по делото разноски, а именно: 100 ЛЕВА –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4