Р Е Ш Е Н И Е №260800
09.10.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 19089/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Искова молба на „Алфа Сот
България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив
, ул.Братя Бъкстон №134, депозирана против Б.Н.Н., ЕГН **********, адрес ***.
Според изложеното в нея , между страните имало
договор за охрана със сигнално-охранителна
техника за периода от 01.03.2019 г. до 31.08.2019 година. По силата на договора,
ищцовото дружество следвало да охранява
обект на ответника с такава техника, като я монтира, използва и поддържа в изправност и се
отзовава на повиквания от обекта. Срещу това, Н. се задължил да плаща 35.21 лв.
месечно, като сумата била дължима авансово за всеки следващ период, не по-късно
от три дни преди началото на месеца, за който се отнася плащането. Договорена
била и неустойка при неплащане съгласно т.8.2 от договора, изчисляема като еквивалент на 0.2% от
дължимата сума от датата на падежа на всяка от фактурите до 07.10.2019г., но не
повече от 50% от дължимата сума.
Останали неплатени дължимите такси за
месеците от март до август 2019г. включително. За тях, ищцовото дружество
издало в тежест на ответника фактури, и предвид неплащането, ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение, в която освен главницата от
211.26 лв. за шест календарни месеца, била заповядана за плащане и сумата от 61.95
лв. неустойка. Заповедта била издадена
по частното дело № 16196 по описа на ПРС за 2019г., била връчена на Н. редовно и той възразил срещу нея
по реда на чл. 414 от ГПК. Затова ищцовото дружество , на което е даден срок по
чл. 422 от ГПК , иска от съда - съобразно
договора - да се постанови решение, с
което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищцовото дружество сумата от 273.21 лв., включваща 211.26 лв. - главница и сумата
от 61.95 лв. неустойка за забавено плащане, както и законната лихва върху
главницата от 08.10.2019 год. до окончателното плащане. Претендира и присъждане
на разноските по спора.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни
и недоказани. Признава се съществуването
на договора, но се прави възражение за неизпълнението му от ищеца. Оспорва се доказателствената годност на част
от представените от ищеца частни документи / фактури, които не били доведени до
знанието на ответника/и се моли исковете да бъдат отхвърлени, като се присъдят
и сторените по делото разноски.
Установителни
искове с правно основание чл. 79 и чл.
92 от ЗЗД. Те са допустими – има идентичност на вземането , описано в
заявлението за издаване на заповед , и това , предмет на исковата молба ;
спазени са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
По същество:
Съществуването на договора е безспорно между страните, като и съдът го е
приел за такова по реда на 146 ал. т . 3 от ГПК, а и копие от същия, под
№ 4901/01.03.2018г. , е представено по делото. Установява се , че договорката между страните е за
ежемесечно заплащане на сума от 15 евро, или 29.33 лева - без ДДС, или 35.21
лева с включен данък „добавена стойност„; за период от шест месеца , сумата е
211. 26 лева. Няма данни за плащането на
тези суми от страна на ответника, такива твърдения не са и изложени в отговора на исковата молба. За сумите , ищцовото дружество е издало
съответни фактури, копия от които има по делото; няма данни, както твърди и
ответника, тези фактури да са доведени до знанието на Н. . Това обстоятелство е
обаче без значение за забавата на длъжника, респ., дължимостта на неустойката
за тази забава, тъй като съставянето на фактура не е съществен елемент на
договора, в който също така отсъства и
задължение на ищеца да съставя такива фактури. Съставянето на фактури или
довеждането им до знанието на ответника не е и условие за настъпването на
изискумост на месечните плащания, тъй като сроковете за плащане са уговорени
точно съобразно чл. 8 на общите условия между страните. По същата логика , без
всякакво значение за изхода на спора е
това, дали фактурите разполагат със всички изискуеми от Закона за счетоводството
реквизити, дали са „правилни „ или „автентични“ ( като се има предвид , че са
изходащи от страна частни документи). Правата си ищеца черпи направо от
договора, който за страните има силата на закон.
Ответната страна спори обаче дали договора е
изпълняван реално от ответника.
По
делото отсъстват данни, ответника да е развалил
договора поради неизпълнение на
ищцовите задължения. Установява се от показанията на свидетеля Р., че
сигналите и работата на техниката се наблюдават без прекъсване и не е имало случай, в който да не се отреагира на
сигна чрез изплащане на патрул. Няма данни или доказателства, които да
противоречат на тези показания , съдът
ги кредитира и приема , че ищеца доказва изпълнението на договорните си
задължения , което прави възражението в противния смисъл неоснователно. Тук
следва да се отбележи също така , че ответникът не доказа плащане на вноските
от месец март 2019, тоест, той е в забава да плати , считано от края на
февруари същата година. В тази хипотеза обаче, съобразно чл. 8.3 от договора ,
върху охраняемите обекти се извършва единствено мониторинг , а задължението на
ищеца за охрана с автопатрул отпада. Затова всякакви твърдения за неосигуряване
на патрулна охрана след края на февруари не могат да се приравнят на
неизпълнение от страна на ищеца.
Исковете са основателни в пълния си размер.
Разноските се понасят от ответника.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Б.Н.Н.
, ЕГН **********, адрес ***, че в отношенията между страните, дължи на „Алфа Сот България“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив , ул.Братя Бъкстон №134, плащане
на следните суми по договор за охрана със сигнална техника № ************., за
които е издадена заповед за плащане № 8873/09.10.2019г
по частното гр. дело № 16 196/2019 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ІV
бр.с:
211.26 лева- главница , неплатени месечни
такси за 01.03.2019г до 31.08.2019г. ,
ведно със законната лихва върху тази сума от 08.10.2019г. до
окончателното изплащане на вземането , и 61.95 лева общо - неустойка за забава по чл. 8.2 от договора за
периода от 26.02.2019 до 01.10.2019г.
Осъжда Б.Н.Н. , ЕГН **********, адрес ***, да заплати на „Алфа Сот България“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив , ул.Братя Бъкстон №134, сумата от
580 лева разноски по двете дела.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на ОС Пловдив , в срок от две седмици от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ