№ 5974
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110152375 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от К. А. Т. срещу В. Г. Х., с която е предявен
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 вр. чл. 286, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 36, ал. 1 ЗАдв. вр. чл. 37 ЗАдв. за признаване за
установено, че В. Г. Х. дължи на К. А. Т. сумата от 500,00 лв., представляваща неизплатен
адвокатски хонорар по договор за правна помощ и представителство от 03.11.2020 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
14.07.2022 г. по ч.гр.д. № 29348/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
03.11.2020 г. е сключил с ответника договор за правна помощ и представителство, по силата
на който е поел задължение да осъществи процесуално представителство по гр. д. №
8791/2020 г. по описа на СРС, 119 състав, а ответникът се е задължил да му заплати
възнаграждение в размер на 500 лв. Посочва, че в изпълнение на договорните си задължения
е подал възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, както и че е посетил офис на „Топлофикация
София“ ЕАД, за да получи информация при какви условия може да бъде прекратено
заведеното срещу ответника В. Х. дело. Поддържа, че се е уговорил с ответника дължимото
възнаграждение да бъде заплатено до края на месец януари 2021 г., но плащане не било
извършено. Предвид изложеното моли съда да уважи предявеният иск, като признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 500,00 лв., представляваща неизплатен
адвокатски хонорар по договор за правна помощ и представителство от 03.11.2020 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу
която е постъпило от ответника възражение, обосноваващо интереса от предявяване на иск
за установяването й.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявеният иск по основание и размер. Поддържа, че се е договорил с ищеца последният да
предприеме действия за прекратяване на образуваното от „Топлофикация София“ ЕАД
гражданско дело и за сключване на споразумение за разсрочване на дълга. Твърди, че
1
адвокатът загубил делото и тези задължения не били изпълнени, поради което счита, че не
следва да заплаща уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. С тези
аргументи моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 вр. чл. 286, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 36, ал. 1 ЗАдв. вр. чл. 37 ЗАдв.
Основателността на предявения иск е обусловена от установяването на следните
правопораждащи факти: 1/ че между страните е възникнало твърдяното облигационно
правоотношение, в т.ч., че е бил уговорен адвокатски хонорар и 2/ че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора.
Установяването на тези обстоятелства е в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване – чл. 154, ал. 1 ГПК.
Договорът за правна защита и съдействие (правна услуга) от адвокат обикновено
съдържа както елементи от договора за изработка – когато задължението на адвоката е да
извърши нещо от свое име и на свой риск, така и елементи от договора за поръчка – когато
задължението на адвоката е да извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка,
каквото е това за процесуално представителство.
Отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и
съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната
регламентация по Закона за адвокатурата (ЗА). Поначало законът предполага дължимото
възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор – чл. 36, ал. 2
ЗА, но това не е императивно изискване – договор може и да няма, без това да лишава
адвоката от правото да получи възнаграждение – чл. 36, ал. 3 ЗА. В отклонение от общото
правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се
дължи само, когато е уговорено, възнаграждение по договор за процесуално
представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги и за всяка инстанция – чл. 36, ал. 1
ЗА. При липса на договор или когато страните по договора не са определили размера му, то
възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определя от адвокатския съвет
съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски
възнаграждения, а изискуемостта на вземането настъпва от момента на изпълнение на
поръчката – от извършването на уговореното от страните правно действие (в този смисъл
Решение № 102 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 3762/2017 г. на ВКС, III ГО, Решение № 208 от
22.06.2015 г. по т. д. № 3961/2013 г. на ВКС, II ГО, и др.).
В разглеждания случай е безспорно, че между ищеца и В. Г. Х., във връзка с защитата
на последния в производството по ч.гр. дело № 8791/2020 г. по описа на СРС, ГО, 119 с-в, е
бил сключен на 03.11.2020 г. договор за правна помощ и представителство, по силата на
който адвокатът се задължил да окаже правна помощ и процесуално представителство пред
СРС, 119 състав, по гр.д. № 8791/2020 г., а ответникът е поел задължение да заплати на адв.
К. Т. възнаграждение в размер на 500,00 лв.
От представения заверен препис от ч.гр.д. № 8791/2020 г. по описа на СРС, ГО, 119
състав, се установява, че адв. К. Т. е представлявал В. Г. Х. в производството, като му е
оказал правна помощ за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от 04.11.2020 г. срещу
издадената на 04.06.2020 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в
което е посочил, че В. Х. не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение, както и че вземането за периода 01.05.2016 г. – 19.02.2017 г. е погасено по
давност.
В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че ищецът се явява изправна страна
2
по процесния договор, като се легитимира като кредитор на ликвидно и изискуемо вземане
за адвокатско възнаграждение в претендирания размер. Следователно ответникът е трябвало
да установи при условията на пълно и главно доказване факта на заплащането на процесната
сума, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази насока обаче не са представени
каквито и да е доказателства, поради което и при приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме,
че релевираната претенция се явява изцяло основателна и подлежи на уважаване.
Във връзка с оплакванията в отговора на исковата молба следва да се посочи, че
доколкото дължимостта на адвокатското възнаграждение е уговорена за осъществяване на
определени правни действия, то с извършването им ищецът е изпълнил задълженията си по
процесния договор, като е без значение дали за доверителя (клиента) е настъпил желаният
правен резултат.
Ето защо ищецът се легитимира като кредитор на процесното вземане, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство), както следва: 25 лв. – за държавна
такса в заповедното производство и 25 лв. – държавна такса в исковото производство
(заплатените такси за банков превод не представляват разноски по смисъла на ГПК, поради
което не следва да бъдат присъждани).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 286, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 36, ал. 1 ЗАдв. вр. чл. 37
ЗАдв., че В. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, дължи на К. А. Т. , ЕГН **********, с
адрес: АДРЕС, сума в размер на 500,00 лв., представляваща неизплатен адвокатски хонорар
по договор за правна помощ и представителство от 03.11.2020 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.07.2022 г. по ч.гр.д. №
29348/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА В. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на К. А. Т., ЕГН
**********, с адрес: АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 25 лв. – разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. № 29348/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, както
и сумата от 25 лв. – разноски за исковото производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3