РЕШЕНИЕ
№ 4298
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Е.ия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20231100511516 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. А. Ф. С., срещу решение №
13268/28.07.2023 г. на СРС, 91 състав по гр. дело № 60129/2022 г., в частта му,
в която е отхвърлен искът на въззивницата по чл. 127а, ал. 2 от СК – за
заместване съгласието на бащата на О. за пътуване в чужбина и за издаване на
необходимите за това документи. В жалбата се твърди, че в обжалваната част
решението е неправилно и незакосъобразно, като са изложени съображения за
това. Въззивницата моли да се отмени решението на районния съд в
обжалваната част и да се постанови друго, с което да се замести съгласието на
бащата за издаване на паспорт на детето О. и за пътувания на детето, извън
границите на Република България, до Австралия и до всички останали
държави.
Въззиваемата страна Е. В. Г. оспорва жалбата и моли решението на
първоинстанционния съд в обжалвана от насрещната страна част да се
потвърди, като правилно. Претендира разноски.
1
Е. В. Г. е подал насрещна въззивна жалба, срещу решение №
13268/28.07.2023 г. на СРС, 91 състав по гр. дело № 60129/2022 г., в частта му,
в която е отхвърлен искът му по чл. 127а, ал. 2 от СК – за заместване
съгласието на майката на О. за пътуване в чужбина и за издаване на
необходимите за това документи. Счита, че в тази част решението е
неправилно, незакосъобразно и необосновано. Моли съдебният акт да бъде
отменен в обжалваната част и съдът да постанови друг, с който да уважи
насрещните му искове.
В съдебно заседание въззивните жалби се поддържат.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими.
Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и чл. 263,ал. 2 от ГПК, от страни,
имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден и допустим.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становищата на страните, приема за
установено следното:
С решение № 13268/28.07.2023 г., СРС, 91 състав по гр. дело №
60129/2022 г. е отхвърлил искът на майката по чл. 127а, ал. 2 от СК – за
заместване съгласието на бащата за пътувания на детето О. Е. Г. извън
територията на Република България до Австралия и всички останали държави
за срок до навършване на пълнолетие на детето, придружавано от майка му,
както и за заместващо съгласие на бащата за издаване на международен
паспорт на детето О. Е. Г.. С решението съдът е отхвърлил и насрещния иск на
бащата по чл. 127а, ал. 2 от СК – за заместване съгласието на майката за
пътувания на детето О. Е. Г. извън територията на Република България до
държавите- настоящи и бъдещи членки на ЕС, Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия, Сърбия и Северна Македония, за срок
от пет години, без ограничения на броя на пътуванията, тяхната
продължителност на време, през което се осъществяват в чужбина, с
изключение на времето, определено на майката.
Съгласно чл. 127а, ал. 2 от СК, когато родителите не постигнат съгласие
по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, спорът между тях се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето. Разрешението по чл. 127а, ал. 2
2
от СК за извеждане на ненавършило пълнолетие дете от територията на
страната без съгласието на единия от родителите може да бъде дадено от съда
само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави,
респ. държави, чийто кръг е определяем (т. 1 от ТР № 1/03.07.2017 год. по
тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС).
Преценката за това следва да се извършва въз основа на цялостен и
задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от
факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и
медицинско естество, включително при разумна и балансирана преценка на
интересите на всяка от страните и предвид правилото, че във всички решения,
отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно
значение - така т. 1 от ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК
на ВКС.
Когато родител се противопоставя на пътуването на детето в чужбина,
съдът трябва да подложи на преценка действителните мотиви на този родител
и дали те са свързани с интересите на детето, или произтичат от нагласите му
към другия родител или от конфликти между двамата.
В конкретния случай, съблюдавайки най-добрия интерес на детето О.,
включващ в най-широк смисъл неговото добруване и благоденствие и с оглед
конкретните специфични обстоятелства на настоящия казус, съобразявайки
възрастта на детето, степента на неговата зрялост и индивидуалните му
потребности, мотивират съда да приеме, че не следва да бъде разрешено
пътуването му до поисканите от страните дестинации без съгласието и на
двамата родители.
В настоящия случай районният съд правилно е отхвърлил исковете по
чл. 127а, ал. 2 от СК. По делото не са събрани никакви доказателства, от които
да следва извод, че детето О. Е. Г. има необходимост да пътува в чужбина.
Такива доказателства не са ангажирани и пред въззивния съд. Детето е на
възраст две години и пет месеца, т. е.- толкова малко, поради което не може да
възприема забележителностите, независимо на територията на коя държава в
света се намират, както и да възприема културните и техническите
достижения на различните нации. Поради възрастта, на която О. се намира, не
може да се приеме, че с разрешаване на исканите пътувания извън
територията на страната ни, детето ще има възможност да разшири мирогледа
3
си, да придобие впечатления от културата на други държави, което би се
отразило благоприятно на възпитанието и развитието му като цяло.
Относно доводът на майката, че с получаване на исканото заместващо
съгласие на бащата, О. ще има възможност да се запознае с разширеното си
семейство в Австралия- и настоящата инстанция счита, че по делото има
индиции, че майката би могла да вземе решение за самоволна и едностранна
промяна на местоживеене на детето в чужбина. В подкрепа на това са
собствените й различаващи се твърдения, обективирани в изхождащи от нея
документи- исковата й молба, отговора на насрещната искова молба и най-
вече- ангажираните в първата инстанция гласни доказателства. Наведените от
въззивницата доводи, че първоинстанционния съд неправилно е кредитирал
показанията на свидетеля Й., настоящия съдебен състав счита за
неоснователни. Свидетелят е без дела и родство със страните, показанията му
са дадени под страх от наказателна отговорност, установява обстоятелства, за
които има преки и непосредствени наблюдения/ присъствал е на
видеоразговори между страните/, и съдът не намира пречка да ползва
показанията му при формиране на свободното си вътрешно убеждение. С
показанията му се установява, че майката е искала да заведе детето в
Австралия, а бащата е против, като майката е изтъквала множество причини за
това- в България хората не й харесват, не са подходящи и приемливи, че не
издържа на това място, не се чувства на място, не харесва хората, иска да си е
вкъщи и там, където се чувства комфортно.
Становището на компетентния отдел „Закрила на детето“ по
местоживеене на бащата- Оборище, е, че предвид ниската възраст на О. и
наличието на друго съдебно производство, не е в интерес на детето да пътува в
чужбина без съгласието и на двамата родители.
По отношение на довода, че заявлението за издаване на виза D се подава
само в дипломатическите или консулските представителства по постоянното
местоживеене на кандидата, което налага детето да пътува с майката до
Австралия, тъй като тя полага грижите за неговото отглеждане и възпитание, а
детето не е оставало с преспиване с баща си- майката може да подаде
заявление и в представителства в трета страна, които са акредитирани за
държавата на постоянното местоживеене на кандидата. Не се налага извод за
необходимост на детето О. да пътува в чужбина, която да съответства на
4
неговия най-добър интерес.
Предвид неоснователността на претенцията за заместване съгласието на
бащата за пътувания на детето в чужбина, неоснователна се явява и
претенцията за заместване съгласието му за издаване на паспорт на детето.
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение е правилно,
постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, и следва да
бъде потвърдено.
Предвид характера на спора– спорна съдебна администрация- и изхода
на спора- неуважаване на въззивните жалби и на двете страни, искането на
насрещния въззивник за присъждане на разноски е неоснователно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13268/28.07.2023 г. на СРС, 91 състав по
гр. дело № 60129/2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. В. Г. за присъждане на
разноски по делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5