Решение по дело №1286/2019 на Районен съд - Пловдив

 

МОТИВИ към Решение № 584 от 25.03.2019 г. по а.н.д.№ 1286 по описа за  2019 г. на РС-Пловдив, ХХ н.с.

 

 

РП-Пловдив  е внесла Постановление за освобождаване от наказателна отговроност с налагане на адиминстративно наказание срещу С.С.М. ***, за това че на 03.04.2014 г. в качесвото си на *** и *** на търговско дружество „Ветфарма медика” ЕООД, с ЕИК ********* в 30-дневния срок от спиране на плащанията на парично задължение към „Тракия комерс 90” АД , с ЕИК *********, установено с влязло в сила съдебно решение №422/28.02.2014 г. по гр.д. № 3101/2013 г., на ОС –Пловдив ,  в размер на 3780,00 лв. не е поискал от Окръжен съд –Пловдив да открие производство по несъстоятелност спрямо управляваното от него дружество „Ветфарма медика” ЕООД - престъпление по чл.227б, ал.2, вр.ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив поддържа внесенето постановление, като изразява становище, че от събраните по делото доказателства се установявало по безспорен начин, че обвиняемият е извършил перстъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност.

Упълномощеният защитник на обвиняемия адв. М. от АК-С. изразява становище, че наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като бил изтекъл 5-годишният давностен срок, алтернативно  в случай че подзащитният й бъде признат за виновен моли съда за определяне на по-леко наказание

В дадената му възможност за лична защита и последна дума обвиняемият се солидаризира към казаното от своя защитник.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Досъдебно производство № ЗМИ-424/2017 г. по описа на сектор „Икономическа полиция”-Пловдив било образувано на 22.11.2017 г., за това, че от страна на *** на „Ветфарма медика” ЕООД през месец януари 2017 г. в гр.Пловдив същият не изпълнил задължението си – след изпадане на неплатежоспособност и спиране на плащанията, да заяви неплатежоспособността на дружеството пред съда по регистрация на юридическото лице.

Обвиняемият С.М. бил ***и *** на „Ветфарма медика” ЕООД от самото му създаване през 2002 г. Основната дейност на дружеството била търговия с ветеринарно-медицински препарати, храни и фуражи за животни. През годините на функциониране на дружеството били вписани и други съдружници, но единствено и само обвиняемият се занимавал с управлението и *** му в отношенията с държавни институции и контрагенти.

До есента на 2008 г. управляваното от обв. М. дружество развивало успешна търговска дейност, имало множество клиенти  и нямало проблеми с покриване на задълженията към бизнес-партньорите си и към държавата, обслужвало кредитите си редовно и без забавяне.  На името на дружеството имало недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „****” №***, както и няколко автомобила.

След тези моменти на стабилност дружеството започнало да изпитва сериозни затруднения в дейността си. Клиентите на дружеството намалели, което неминуеми довело до спад в реализираната печалба, а оттам и до невъзможност дружеството да заплаща  задълженията си към доставчици и към държавата. Първоначално *** му– обв. М. успявал да организира, макар и разсрочено  и със забавяния, заплащане на дължимите суми по издаваните фактури. Впоследствие обаче плащанията спрели.

Въпреки настъпилата неплатежоспособност дружеството продължило да осъществява търговска дейност и да сключва търговски сделки с други търговци, под управлението на обвиняемия М.. Така на 01.10.2011 г. между „Ветфарма медика” ЕООД  и „Тракия комерс 90” АД с ЕИК825021088 бил сключен договор, по силата на който  „Тракия комерс 90” АД отдало под наем срещу месечно възнаграждение в размер на 350 лв. на „Ветфарма медика”ЕООД търговско помещение агроаптека с прилежащ към нея склад. Въпреки първоначалното заплащане на дължимия наем по договора от месец януари 2012 г. до месец септември 2012 г., обвинянемият в качеството на *** на дружеството, което продължавало да ползва наетото помещение, не извършил плащане по нито една от издадените от страна на „Тракия комерс 90”АД:№ *********/23.03.2012 г., включваща дължимимесечни вноски за месеците януари,февруари и март, №**********/12.04.2012г., № **********/22.05.2012г.,№**********/04.06.2102г., № **********/04.07.2012г.,№**********/07.08.2102г., № *********/04.09.2012 г.

Въпреки моногократно изпращаните покани до дружеството да се издължи по издадените фактури, *** му – обв. М., не предприемал нищо за погасяване на възникналите задължения. Дружеството не разполагало с активи и нямало как да се разплаща с контрагентите си.

Поради това че дружеството не платило задълженията си по издадените фактури към „Тракия комерс 90” АД, последното завело гр.д.№ 92/2013 г. пред РС-Пловдив. С решение № 2911/03.07.2013 г. съдът приел за установено, че „Ветфарма медика ” ЕООД дължи на „Тракия комерс 90” АД сумата от 3780,00 лв., представляваща равностойността на наемната цена  за месеците от януари до септември 2012 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума. Решението на РС-Пловдив било потвърдено с решение №422/28.02.2014г. на Окръжен съд-Пловдив, влязло в законна сила на 28.02.2014 г.

Въпреки влязлото в сила съдебно решение, *** на „Ветфарма медика” ЕООД, който знаел за невъзможността да бъде изпълнено  установеното задължение, не предприел необходимите действия по обявяване на неплатежоспособността на управляваното от него дружество чрез сезиране на компетентния Окръжен съд и подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните в хода на досъдебното производство устни и писмени доказателства – показания на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, справка за актуалното състояние на  „Ветфарма медика” ЕООД от страницата на Търговския регистър, справка за актуалното състояние на „Тракия комерс 90” АД от страницата на Търговския регистър, решение № 2911/03.07.2013 г. по гр.д.№ 92/2013 г. на РС-Пловдив , решение №422/28.02.2014 г. по гр.д.№ 3101/ 2013 г. на ОС –Пловдив; характеристична справка, свидетелство за съдимост на името на обвиняемия; както и от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно – счетоводна и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза ;

 Налага се извод, че от събраните писмени доказателства и от изготвените по досъдебното поризводство експертизи  категорично се установява гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че обвиняемият С.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.227б, ал.2 , вр.ал. 1  от НК.

Субект на престъплението е пълнолетно лице, притежаващо специалното качество на *** на търговско дружество.

Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСНК *** и *** на търговско дружество или кооперация е самостоятелен субект на престъплението по чл.227б, ал.2 и следва да носи наказателна отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поиска от съда да открие производство по несъстоятелност. Разпоредбата на чл.227б, ал.2 , вр.ал. 1  от НК изисква от обективна страна деецът да е *** и представляващ търговско дружество и в срок до 30 дни от спиране на плащанията, да не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност.

Престъплението е формално и за съставомерността на деянието не е необходимо да са настъпили вредни последици от него. Изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие. Преобладаващата практика на ВКС относно престъплението по чл. 227б, ал. 2 вр. ал.1 от НК приема същото от вида на продължените - с едно деяние при форма на бездействие непрекъснато се осъществява състава на престъплението през определен период от време, като е налице трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване, т.е. съставът на престъплението се осъществява непрекъснато, докато не бъде изпълнено задължението за действие.

Предмет на престъплението са парични задължения, породени от търговска сделка -  сключен договор за наем, като основанието и размера на всяко от задълженията е определен във всяка от издадените фактури.   Поради неплащането им в срок е образувано исково производство, в което със силата на пресъдено нещо е установено задължението на управляваното от обвиняемия търговско дружество. Въпреки постановеното съдебно решение *** не е предприел необходимите действия по сезиране на компетентния окръжен съд за откриване на производство по несъстоятелност в 30-дневния срок от влизане в сила на съдебното решение.

От фактическа страна по делото се установи, че дружеството  не е могло да изпълнява свои изискуеми, безспорни по основание и размер и ликвидни парични задължения към кредитора „Тракия комерс 90” АД . От данните по делото се установява, че от срока на установяване на задълженията със сила на пресъдено нещо обвиняемият в качеството си на *** е бездействал и не е изпълнил задължението си да поиска от съда да бъде образувано производство по несъстоятелност.

Налице е и субективната страна на престъплението по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Обвиняемият е извършил престъплението умишлено, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици и е искал или допускал тяхното настъпване. Обвиняемият в качеството си на *** е съзнавал, че дружеството, което представлява не е имало възможност да изпълнява свои парични задължения към „Тракия комерс 90” АД. Обвиняемият като *** е знаел, че дружеството не е разполагало с достатъчно краткотрайни активи, за да може да обслужва краткотрайните си задължения и въпреки това е бездействал и не е сезирал съда за откриване на производство по несъстоятелност.

По изложените съображения съдът призна обвиняемия за виновен в извършване на престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”.

В така очертаните рамки съдът прие, че наказанието на обвиняемия следва бъде определено като „глоба” в минимално предвидения размер от 1000 лв. Обществената опасност на извършеното от обвиняемия не е висока, като и самият той следва да се определи като лице с ниска степен на обществена опасност. Съдът не констатира наличие на отегчаващи обстоятелства. Налага се извод, че предвид разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, и при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и при ниската тежест на извършеното от обвиняемия престъпление, размерът на наказанието е определен в минимума, предвиден в чл. 78 НК - 1000 лв. Така наложеното наказание съответства на  целите на наказанието, а  неговият размер е достатъчен, за  да  въздейства възпитателно върху обвиняемия и обществото като цяло.

 

 

 

                                         Районен съдия : ...............................................

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.