ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 14.01.2022 г.
СГС, VI-4, състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети
януари две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
като разгледа докладваното от
съдия Чомпалов гр.дело N 168/2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от
„Н.Л.“ ЕООД, с която е предявен срещу ЗК “У.“ АД иск с правно основание чл.99
ал.1 ЗЗД, вр. с чл.226 ал.1 КЗ /отм./ - застрахователно обезщетение за претърпени от Е.С.А.вреди от ПТП на
20.09.2016 г., както и евентуален иск по чл.164 ЗЗД. Съгласно уточнителна молба
от 09.02.2021 г. се иска на основание чл.164 ЗЗД в полза на ищеца да се присъди
чуждото вземане на Е.С.А., върху което е учреден залог за обезпечение на
предоставен от ищеца заем на Е.С.А., защото при недействителност на договора за
цесия той се превръща в договор за заем, а за обезпечение на вземането на ищеца
се учредява залог върху вземането за застрахователно обезщетение, дължимо на Е.С.А..
С влязло в сила разпореждане
от 15.02.2021 г. исковата молба е върната в частта, с която е предявен от „Н.Л.“
ЕООД срещу ЗК “У.“ АД иск с правно основание чл.99 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 26 000 лв., частично от 200 000 лв. – вземане
на Е.С.А.за застрахователно обезщетение за вреди от ПТП на 20.09.2016 г., което
е прехвърлено по договор за цесия от 29.05.2018 г.
Към настоящия момент делото е
висящо по предявения като евентуален иск с правно основание чл.164 ЗЗД, с който
съгласно уточнителна молба от 09.02.2021 г. се иска в полза на ищеца да се
присъди чуждото вземане по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ на Е.С.А., което по твърдения
е заложено в полза на ищеца.
С разпореждане от 03.12.2021
г. на ищеца са дадени указания да отстрани нередовността на исковата молба в
частта, с която е предявен иск по чл.164 ЗЗД за присъждане на чуждо вземане –
1. да поиска на основание чл.26 ал.4 ГПК да се конституира като съищец Е.С.А.и
да посочи нейн адрес; 2. да приведе
петитума на исковата молба съобразно твърденията, че се претендира чуждо
вземане и да формулира петитум за присъждане на вземането в полза на
залогодателя Е.С.А.; 3. да посочи основанието, поради което сключеният договор
за цесия се счита за договор за заем, обезпечен със залог върху вземане за
застрахователно обезщетение, защото в исковата молба се твърди, че само при
недействителност на договора за цесия този договор ще се счита за договор за
заем, но не се сочи основание за недействителност на договора за цесия.
На 23.12.2021 г. е подадена
молба от ищеца, в която се сочи, че не твърди договорът за цесия да е
недействителен и е заявил, че не прави искане за конституиране на Е.С.А.като
съищец, защото тя не следва да участва като страна.
Според съда исковата молба
следва да се върне в частта, с която е предявен иск по чл.164 ЗЗД поради
недопустимостта на този иск, респ. поради неизпълнение на дадените с
разпореждането от 03.12.2021 г. указания. Изводът за процесуална
недопустимост на иска по чл.164 ЗЗД, с който се претендира от ищеца чуждо
вземане /на Е.С.А.за застрахователно
обезщетение/, се основава на фактите, които водят до недопустимост на иска по
чл.99 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.226 ал.1 КЗ
/отм./.
С влязлото в сила разпореждане
от 15.02.2021 г. съдът е приел, че предявеният от ищеца иск в качеството на
цесионер е процесуално недопустим, защото е налице забраната по чл.126 ал.1 ГПК,
а тази забрана следва да се прилага и за предявения иск по чл.164 ЗЗД, с който ищецът
като заложен кредитор претендира присъждане на чуждото вземане по чл.226 ал.1 КЗ /отм./, върху което по твърдения е учреден в негова полза залог.
От страна на ищеца се признава,
че за вземането за застрахователно обезщетение по чл.226 ал.1 КЗ /отм./, върху
което твърди да има залог, е висящо гр.дело N 15097/17 г. на СГС по предявен иск от
увредената Е.С.А.. Висящото дело по предявения иск от А., която е носител на
вземането по чл.226 ал.1 КЗ /отм./, е
процесуална пречка да се предявява за защита същото вземане, но с предявен иск
от заложния кредитор на А.. В този случай е налице забраната на чл.126 ал.1 ГПК, която е приложима независимо от обстоятелството, че ищец по настоящето
дело е не увредената А., а „Н.Л.“ ЕООД в качеството на нейн заложен кредитор.
Недопустимо е за едно и също
вземане – чл.226 ал.1 КЗ /отм./ да се водят две съдебни дела – едно по
предявения от увредената Е.С.А.иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ - гр.дело N 15097/17 г. на СГС, и второ - по предявения
от „Н.Л.“ ЕООД иск по чл.164 ЗЗД в
качеството на кредитор, в полза на който е заложено вземането.
На следващо място - право да събира заложеното вземане по
съдебен ред има заложният кредитор, но
в този случай заложният кредитор
действа като процесуален субституент на залогодателя, който следва да участва в
процеса като необходим другар - съищец на основание чл.26 ал.4 ГПК. В
случая обаче ищецът не е изпълнил указанията на съда досежно конституиране на Е.С.А.като съищец. Недопустимо е иск
по чл.164 ЗЗД за събиране на чуждо вземане, предмет на залог, да се разгледа
без участието на носителя на вземането, защото заложният кредитор упражнява чуждо материално право на вземане - това на
залогодателя.
Освен това ищецът не е изпълнил указанията
да приведе петитума на исковата молба
съобразно твърденията, че се претендира чуждо вземане, и не е формулирал
петитум за присъждане на вземането в полза на залогодателя Е.С.А., която е
носител на вземането по чл.226 ал.1 КЗ /отм./.
Следва да се спомене, че ищецът
е посочил, че сключеният договор за цесия се превръща в договор за заем и залог,
когато цесията е недействителна, но не е посочил основание за недействителност
на цесията, т.е по същество той не твърди да е налице трансформация на цесията
в договор за заем, обезпечен със залог, който е основание на иска по чл.164 ЗЗД.
С оглед на изложеното съдът
намира, че производството по предявения иск с правно основание чл.164 ЗЗД
следва да се прекрати като недопустимо, респ. поради неизпълнение на дадените с
разпореждане от 03.12.2021 г. указания.
Мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА като процесното недопустимо производството по предявения от „Н.Л.“ ЕООД
срещу “У.“ АД иск по чл.164 ЗЗД, вр. с чл.226 ал.1 КЗ /отм./, за сумата от 26 000
лв., частично от 200 000 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени от Е.С.А.вреди от ПТП на
20.09.2016 г.
Определението може да се обжалва пред САС в
едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: