Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
гр. Русе, 28 юни 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 21 юни 2021 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Цветелина Димитрова………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №326…… по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП(Закон за движение по
пътищата) във вр. с
чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от В.М.А., чрез адв. Ю. Донева
срещу заповед № 21-1085-000340 от 26.04.2021г., издадена от началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе. Със заповедта на жалбоподателя е наложена
ПАМ(принудителна административна мярка) по реда на чл.171, т.2а, б. „б“ от
Закон за движение по пътищата(ЗДвП)- прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство : „с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози”.
В случая хипотезата е – отказ на водача на проверявания автомобил да му
бъде извършена проверка/тест с техническо средство за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение предписанието за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употреба на
наркотични вещества или техни аналози, а срокът на мярката - 6 месеца.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за допуснати в
административното производство съществени нарушения на административно-производствените
правила, противоречие на акта с материално-правните разпоредби и
несъответствието му с целта на закона – основания за незаконосъобразност,
разписани в чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Твърди се, че установената от АО фактическа обстановка не отговаря на
действителната такава и обективната истина, включително и че жалбоподателят не
е имал вина, че не е успял да стигне до УМБАЛ „Канев“, за да изпълни предписанието
по дадения му талон за изследване наличието на наркотични вещества или техните
аналози в кръвта му. Всичко това е довело до погрешния извод на началника на
Сектор ПП при ОД на МВР Русе за налагане на предвидената в чл.171, т.2а, б. „б“
от Закон за движение по пътищата принудителна административна мярка спрямо В. А..
Тези доводи се поддържат от адвоката на оспорващата страна и в съдебна зала.
Иска се обжалваната заповед да бъде отменена. Претендират се разноски по
представен списък.
Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лева, на основание Наредбата за плащането на правната
помощ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства-писмени и гласни, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и
след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима.
Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта,
имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по
чл.149, ал.1 от АПК.
От фактическа и правна страна съдът прие следното:
Със заповед №
21-1085-000340 от 26.04.2021г. началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Русе е наложил принудителна административна мярка на В.М.А., в качеството му на
водач и собственик на МПС, изразяваща се във прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство за срок от 6 месеца, представляващо лек автомобил ***,
с рег. № ***. Правното основание за издаването й, административният орган
намерил в разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „б“ от Закон за движение по
пътищата.
За да стигне до
налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил от фактическа страна
следното:
На 23.04.2021г.,
около 15.25 часа, в гр. Русе, на ул. „Изола планина“ – до блок №6, посока бул.
„Гоце Делчев“, водачът и собственик на лек автомобил ***, с рег. № *** - В.М.А.,
би спрян за проверка от служители на Първо РУ при ОД на МВР Русе. Те констатирали,
че водачът на автомобила се държи неадекватно и затова потърсили съдействие от
служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе за допълнителна
проверка. При тяхната проверка, водачът А.
отказва да му бъде извършена проверка/тест с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Не изпълнил и
предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, въпреки
издадения му талон за такава проверка.
Контролните
органи съставили и АУАН под №АА 21-1085-001122 от същата дата и час, тъй като
според тях деянието на водача на МПС нарушава разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Горното дало
основание и за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед №
21-1085-000340 от 26.04.2021г., с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по реда
на чл.171, т.2а, б. „б“ от Закон за движение по пътищата.
Недоволен от
заповедта, В. А. я оспорва с жалба, подготвена от адвоката-пълномощник Ю. Д.,***,
по повод на която е образувано настоящото дело пред Административен съд Русе.
Във връзка със случая, за изясняване на обективната истина, по делото са
разпитани като свидетели актосъставителят - мл. автоконтрольор Д. В. и един от служителите
на 1-во РУ при ОД на МВР Русе, извършили първоначалната проверка на автомобила
и неговия водач. Като доказателство е приобщена и докладната записка на (л.9 от
адм. преписка), съставен от служителите
на 1-во РУ при ОД на МВР Русе. Показанията на двамата свидетели на ОД на
МВР Русе, ведно със докладната записка, неоспорена от адвоката на жалбоподателя
водят към неоспоримия извод, че В.М.А. на процесната дата и час е извършил
деянието, за което освен наложеното му административно наказание, са снети и
регистрационните табели на управлявания от него автомобил и му е наложена
мярката прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство за срок от 6
месеца. Той безспорно е собственик на лекия автомобил, който е управлявал към
момента на проверката от служителите на 1-во РУ и отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, както и не изпълнил предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или
техни аналози”.
В съдебното производство защитата, която предприема адвоката на оспорващата
страна е свързана с доказване на обективна невъзможност на водача на МПС-то да
стигне до УМБАЛ „Канев“, за да изпълни предписанието по дадения му талон за
изследване наличието на наркотични вещества или техните аналози в кръвта му за
времето, определено му в талона.
Обясненията, дадени от поискания от него свидетел, пътувал в автомобила на В.
А., сочат, че А., вместо по най-бързия възможен начин да стигне до болницата,
за да даде проба за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или
техни аналози, първо чрез своя приятел/колега, който седнал зад волана, са предприели
действия по прибиране на автомобила, и едва след това - за изпълнение на
указанията за изследването и са тръгнали към болница „Канев“. Така те реално са
загубили голяма част от времето, дадено на В. А., за да стигне до болницата.
Тези обяснения/показания обаче по никакъв начин не оправдават закъснението на водача А. за явяване в УМБАЛ „Канев“. Според талона,
той е следвало да се яви най-късно до 45 от връчването в болницата, или до
17.15 часа. А се явил в 17.30 часа. От мястото, където му е извършена
проверката, до УМБАЛ „Канев“, дори и в час пик, може да се стигне за не повече
от 30 мин, разбира се с МПС. Следователно, В. А. е трябвало не да предприема
действия по прибиране на автомобила, което е можело да бъде свършено и след
това, а веднага да потърси начин да се придвижи до болницата, нпр чрез таксиметрова
услуга. Не го оправдава и състоянието му, за което няма спор-че е бил към него
момент със счупени кости на единия крак.
Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а, б. „б“, се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните
работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
На съдът са служебно известни заповед №336з-1120/23.06.2017г., с която са очертани правомощията на длъжностните
лица, включително и това на началникът на Сектор „ПП“ и тези на районни управления
да налагат ПАМ по ЗДвП, както и заповед №336з-571/2018г. за изменение на
цитираната от 2017г. и заповед №336з-334/2020г. Те са представени и по
делото(л.39-41).
Оспореният административен акт - заповед № 21-1085-000340 от 26.04.2021г. е
издадена от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, т.е. от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.
От гледна точка на процесуалните правила и норми:
Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се
съдържат и в съставената писмени документи в административната преписка, които
изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт. В
производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила.
За съответствието и спазване на
материално-правните норми:
Административният акт е в съответствие с материалния закон.
В преценката на
материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171
от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни
мерки, като една от тези мерки според т.2а , б. "б" е процесната: прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство : „с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични
вещества или техни аналози”.
ПАМ е с
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг.
от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
мярката се прилага за определен срок - "от 6 до 12 месеца". При
осъществяване на административната отговорност на водача или след изтичане на
нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед
настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.
За да е приложима цитираната норма на чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП,
е необходимо да са налице в своята съвкупност следните предпоставки : лицето да
е собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, и да бъде установено,
че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда, съответно след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване
или с тест или да откаже проверка с техническо средство или кръвна проба, или
не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози.
Доказателствата, събрани още в проведеното административно производство,
сочат точно на наличието на условията, при които следва да бъде наложена такава
ПАМ спрямо жалбоподателя В.М.А..
Установените по делото факти безспорно съставляват предвидените в закона
материални предпоставки за осъществяване правомощието на компетентния орган за
налагане на процесната ПАМ по чл.171,
т.2а, б. „б“ ЗДвП. Както видяхме, в самата норма е предвидено налагането на
тази мярка при няколко хипотези, които може да са осъществени самостоятелно или
в съвкупност. Отказът на водача да бъде проверен с техническо средство или с
тест за надлежно установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози е самостоятелна хипотеза за налагане на ПАМ по този текст от ЗДвП. И
следователно, дори и само по тази причина АО е имал основание за налагането й.
Вярно е, че след направен отказ за даване на проба/тест, при извършено
лабораторно изследване по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, дало отрицателен резултат, водачът би следвало да
бъде оневинен.
В случая обаче, В. А. първо е отказал тест на място, което, както посочихме
по-горе е самостоятелно основание за налагане на ПАМ по реда на чл.171, т.2а,
б. „б“ от ЗДвП, а след това не е пристигнал навреме в УМБАЛ „Канев“ за вземане
на кръв и извършване на лабораторен тест, което е равносилно на отказ/неизпълнение
на предписанието и също е основание за налагането на ПАМ. Не се доказа в
съдебното производство неявяването на А. в указания час в болницата да е по
обективни причини.
Няма причина и съдът да коментира възражението за липса на мотиви в
заповедта досежно срока на наложената мярка. Срокът е минималния по закон и в
този случай АО не дължи аргументиране защо е наложил мярката за такъв срок.
Друг би бил случаят, ако се касаеше за много по-дълъг срок и действително в
заповедта за налагане на ПАМ липсваха мотиви, обясняващи причината за такъв
срок на мярката, какъвто настоящия случай не е.
При така изложеното по-горе, АС Русе приема, че не са налице основанията,
сочени в жалбата, с която бе сезиран за отмяна на оспорения административен акт.
Заповед № 21-1085-000340 от 26.04.2021г. е законосъобразна и следва да се
остави в сила.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК
жалбоподателят дължи направените от административния орган и ответник по спора
разноски в съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Те са поискани в размер на 200 лева, съгласно списък на разноските, която
сума е и максималния такъв, разписан в чл.24 от Наредбата за плащането на
правната помощ. Съдът приема, че с оглед на фактическата и правна сложност на
делото, те следва да се присъдят в малко по-нисък от поискания размер-150 лева
- на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на В.М.А., срещу заповед №
21-1085-000340 от 26.04.2021г., издадена от
началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по реда на чл.171, т.2а, б. „б“ от Закон за движение по
пътищата(ЗДвП)- прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство : „с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози”, за срок от 6 месеца.
Осъжда В.М.А. *** да
заплати на ОД на МВР Русе сумата от 150 (Сто и петдесет) лева разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Съдия: