№ 781 / 16.12.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
16.12.2019 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 1495 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са установителни и са с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Ищецът „Т. Б. Е. г. ж. 4.. Б. п. С. с. 6. чрез пълномощника си адв.З.Й.Ц. предявява срещу ответника Т.Р.Л. xxx установителен иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Поддържа, че по ч.гр.д.№ 874/2019г. на РС Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 706.26 лева главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението и разноските по делото.
Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, в законоустановения срок по чл.414 ГПК, предявява и настоящия установителен иск за установяване вземането по издадената заповед за изпълнение до размера от 706.26 лева, която сума представлява цена на потребени и незаплатени мобилни услуги.
Поддържа, че ответникът е абонат на дружеството, с когото са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1.Договор за мобилни услуги от 13.04.2016г., съгласно, който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер 0895 028932.
2.Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 20.03.2017г., съгласно, което за номер 0895 028932 влиза в сила нов абонаментен план, а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат. Предоставянето на устройството е уредено в отделен договор за лизинг, съгласно, който общата цена на лизинговата вещ е 519.57 лева с ДДС. С договора за лизинг клиента се е задължил да извърши 23 месечни лизингови вноски в размер на 22.59 лева с ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетния период мобилни услуги.
Въз основа на посочените договори поддържа, че ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано в издадени от ищеца фактури. Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4.. бр. фактури, издадени в периода м.април 2017г. – м.юли 2017г.
За потребените от абоната-ответник услуги за горния период ищецът е издал следните фактури: фактура от 20.04.2017г. в общ размер от 74.07 лева; фактура от 20.05.2017г. в общ размер от 66.56 лева и фактура от 20.06.2017г. в общ размер от 13.75 лева.
Ищецът поддържа, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги е ангажирало договорната отговорност на абоната и дружеството е прекратило едностранно и предсрочно индивидуалните договори с ответника.
Ищецът твърди, че в издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, като претендираната сума по фактурата е в размер на 551.88 лева.
Заявява, че изискуемостта на вземанията му по всяка от фактурите е настъпвала 15 дни след издаването й.
Поддържа, че в случая ответникът е ползвал мобилни услуги, като не е изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на предоставените услуги, като с поведението си е изпаднал в забава. Издадени са фактури, които не е заплатил, поради което е изпълнен фактическия състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца ,,Т. Б.“ Е. в размер на 706.26 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги съгласно издадени фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, както и за присъждане на разноските в заповедното и в настоящето исково производство.
Приложил е писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания за допълнителни доказателства, прилагане на заповедното производство.
Ответникът Т.Р.Л. xxx, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, чрез адв.М.К., особен представител, представя писмен отговор на исковата молба и взема становище по предявения иск. Поддържа, че оспорва изцяло приложените от ищеца писмени доказателства. Не са налице валидно сключени и действителни договори за мобилни услуги и лизинг. На първо място твърди, че договорът не е подписан от упълномощен представител на ищеца, а също не носи и подписа на ответника. Също така липсвали данни къде са сключени договорите от 20.03.2017г., няма посочен адрес на потребителя, ЕГН и др.п. На практика заявява, че ответницата не е сключила процесните договори. Оспорва изцяло приложените доказателства по съдържание. Моли за отхвърляне изцяло на предявените искове. Заявява искане за допускане на съдебно-графологична експертиза.
По същество поддържа, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, тъй като от приложените доказателства, в заверен препис, не се установява наличието на валидно сключени договори с ответника.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Т.Р.Л. xxx, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 874/2019 година по описа на РС – Монтана. Издадена е заповед за изпълнение № 585/ 02.04.2019г., с която длъжникът Т.Р.Л. е осъдена да заплати на заявителя „Т. Б. Е. сумата от 706.26 лева неизпълнени задължения по договори за мобилни услуги, ведно със законната лихва от 29.03.2019г. до окончателното й изплащане и разноските по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Т.Р.Л. на основание чл.47, ал.5 ГПК. След изпратено съобщение до заявителя в заповедното производство и в законоустановения едномесечен срок ищецът е предявил настоящия установителен иск.
Безспорно е установено също така, че между Т.Р.Л. и „Т. Б. Е. са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1.Договор за мобилни услуги № ********* от 13.04.2016 г. Съгласно Договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер 0895028932.
2. Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и Договор за лизинг от 20.03.2017г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер 0895028932 влиза в сила нов абонаментен план, а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy J7 2016 Gold. Предоставянето на устройството е уредено от страните в договора за лизинг, съгласно, който общата цена на предоставената лизингова вещ е 519.57 лева с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се е задължил да извърши 23 месечни лизингови вноски в размер на 22.59 лева с ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода от м.04.2017 г. до м.07.2017 г. ищецът е издал 4.. броя фактури, както следва:
Фактура № 7255591508/20.04.2017г., е издадена за отчетния период 20/03/2017- 19/04/2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период с настъпил падеж на 05.05.2017 г.: за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 24.15 лв., такса за допълнителен пакет SMS/ MMS в мрежата на Т. (-1.25лв.), както и ползвани услуги разговори към „Грижа за клиента" в размер на 51.55 лева с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство 22.59 лева с вкл. ДДС, като общата сума начислена във фактурата е 74.14 лв., като след приспадане на 0,07 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период претендираната сума по фактурата е 74.07 лв.
Фактура № 7256939724/20.05.2017г., е издадена за отчетния период 20/04/2017- 19/05/2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период с настъпил падеж на 04.06.2017 г.: за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 20.82 лв., такса за спиране на номер 0.75 лева, както и ползвани услуги разговори към „Грижа за клиента" в размер на 43.97 лева с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство 22.59 лева с вкл. ДДС, като общата сума начислена във фактурата е 66.65 лв.
Фактура № **********/20.06.2017г., е издадена за отчетния период 20/05/2017- 19/06/2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период с настъпил падеж на 05.07.2017 г.: за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса (-7.39лв.), както и ползвани услуги разговори към „Грижа за клиента" в размер на (-8.84 лева) с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство 22.59 лева с вкл. ДДС. Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период. Общата сума начислена и претендирана по фактурата, е 13,75 лева.
След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Т. Б." Е. и Т.Р.Л., на потребителя е издадена и фактура № 7259586271/20.07.2017 г., която включва задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство в общ размер на 474.39 лева с вкл. ДДС. Неустойката за номер 0895 028932 е 77.49 лева или претендираната сума по последната фактура е в размер на 551.88 лева.
Общите задължения по издадените 4.. броя фактури по сключените договори между страните са на стойност от 1 187.28 лева. Сумата, която претендира за заплащане от ищеца е в общ размер от 706.26 лева включваща потребление в общ размер на 154.38 лева и неустойка в общ размер от 551.88 лева. Във фактурите не са индивидуализирани договорите, които ищецът е прекратил предсрочно.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, което съдът приема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че издадените 4.. броя фактури са осчетоводени от ищеца и не са заплатени към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, както и към момента на извършване на проверката. Вещото лице е отразило, че начислените неустойки са съобразени със съответните клаузи в договорите и допълнителните споразумения, като конкретно е посочило дължимите суми за неустойка по мобилни номера, както и дължимите по договори за лизинг.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
По делото е безспорно установено, че страните са били в облигационни отношения с основание сключени договори за предоставяне на мобилни услуги и допълнително споразумение и съответния договор за лизинг, приобщени към доказателствата по делото.
Приложените към исковата молба договори представляват по своето естество частни документи и тъй като носят подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. По силата на чл.20а, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването им в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения.
В този смисъл направеното възражение от особения представител на ответника се явява неоснователно.
В настоящия случай безспорно е налице валидно волеизявление от страна на доставчика на услуги за сключването на договора. Валидността на правоотношението се доказва и от факта, че, видно от начисленията по процесните фактури, последният надлежно е изпълнявал задълженията си по двустранния договор до преустановяване на престациите от страна на насрещно задълженото физическо лице.
Не се установява обаче факта, че процесните договори са прекратени от ищеца едностранно поради забава в плащанията от страна на ответника, като потребител на услуги. В исковата молба не са изложени конкретни фактически твърдения за периода на забавата по всеки един от сключените между страните договори. Ищецът е приложил към исковата молба издадените от него 4.. броя фактури с дължими суми, издадени в периода от м.април 2017г. до м.юли 2017г., чрез които цели да обоснове забава и предсрочно прекратяване на договорите, което му твърдение е в противоречие с изявлението му от 21.06.2017г., л.74 от делото, обективирано в т.нар. последна покана за доброволно плащане, адресирано до ответницата, че договорите ще бъдат прекратени поради неплащане на задължения от 154.38 лева с ДДС и то след изтичане на дадения 10-дневен срок за заплащане на тези задължения. В случай, че тази покана за доброволно плащане представлява предупреждение за разваляне на сключените между страните договори, липсват писмени доказателства да е достигала до знанието на ответницата.
Съгласно чл.87, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Законът изисква предупреждението да е отправено писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Изискването за писмено предупреждение до длъжника за разваляне на договора не е дерогирано от приложимите между страните общи условия, които са общодостъпни.
Според чл.19б от същите едностранното прекратяване на сключен индивидуален договор не настъпва автоматично поради изпадане на потребителя в забава да заплати задълженията си, а дава право на Т. да го прекрати на това основание. За упражняване на това право следва да е налице писмено изявление на Т. като кредитор, изправна страна по договора, което да достигне до другата страна, каквито доказателства по делото няма, няма и твърдения в исковата молба в тази насока, поради което съдът приема, че договорите между страните не са прекратени поради виновно неизпълнение задълженията на потребителя, предвидени в чл.27 от ОУ за плащане на посочената във фактурата сума в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
Липсата на твърдяното от ищеца основание за прекратяване на договорите за мобилни услуги – виновно неизпълнение задълженията от страна на ответницата, като потребител води до неоснователност на претендираната за плащане неустойка по всеки един от договорите в общ размер от 551.88 лева. Неустойката е договорена в случай на прекратяване на договорите по вина на потребителя в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаментни такси до края на срока на договора, като по делото не се установи договорите да са прекратени по вина на потребителя, поради което и неустойка не се дължи.
От друга страна, дори и да се приеме, че е налице виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на потребителя, то съдът намира, че клаузата за неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите законови рамки, тъй като ищецът получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. Размерът й е прекомерен, имайки предвид естеството на обезпеченото с неустойка задължение и неговия размер. Така уговорената неустойка има подчертано санкционен характер и би довела до несправедливия правен резултат, „Т. Б. Е. - София да получи имуществена облага от насрещната страна, което създава условия за неоснователно обогатяване. От тук следва изводът, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Съдът счита, че уговорената неустойка нарушава добрите нрави, поради което същата е нищожна, чл.26. ал.1, предл.3 ЗЗД. В тази насока е формирана съдебна практика на ВКС (Решение № 110 от 21.07.2016г. на ВКС, по т.д. № 122682015г. Іт.о.).
Отделно неустоечната клрауза се явява нищожна на основание чл.146. ал.1 от ЗЗП вр. с чл.143, т.5 и т.14 от ЗЗП. Ответницата има качеството на потребител съгласно §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съдът намира, че процесната клауза за неустойка осъществява фактическия състав по чл.143, т.5 ЗЗП – задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано висока неустойка, както и по чл.143, т.1 14 ЗЗП – налага на потребителя изпълнение на неговите задължения за заплащане на абонаментната такса за предоставяните от оператора услуги до края на първоначално уговорения срок, без доставчикът на практика да предоставя услугите, като същевременно не попада в изключенията по чл.144 ЗЗП. Клаузата от договорите, предвиждаща търсената от ищеца неустойка не е индивидуално уговорена, тъй като представлява част от предварително изготвен от оператора бланков договор, в който се попълват при подписването му единствено данните индивидуализиращи конкретния потребител и избрания план /вид предоставяна услуга/.
Ето защо ответникът, в качеството си на потребител, не би могъл да влияе върху съдържанието му, договаряйки със служителя на дружеството промени в бланкетните клаузи. Противното – предоставена такава възможност при подписване на процесните договори, не се установява от ангажираните от ищеца доказателства.
Претенцията за заплащане на сумата от 154.38 лева, представляваща сбор от неплатените месечни абонаментни такси и месечни лизингови вноски по сключените договор за мобилни услуги и договор за лизинг, се явява доказана и основателна.
Безспорно е, че страните са сключили договор за мобилни услуги и договор за лизинг, по силата, на които ответницата е следвало да заплаща в определен срок и размер месечните абонаментни такси и други услуги, както и лизинговите вноски. Ищецът е изпълнил задълженията си като е предоставил на ответницата мобилно устройство, а последната не е изпълнила поетите задължения да заплати договорените лизингови вноски. В тежест на ответницата е да установи твърденията си, че е заплатила в договорените срокове лизинговите вноски за предоставеното й мобилно устройство, за което не е представила доказателства.
Установява се от приложените фактури за периода, че ответницата Т.Р.Л. е потребила и не е заплатила мобилни услуги на обща стойност 154.38 лева, които са фактурирани за три последователни месеца, приложени от л.19 до л.21 от делото, като към всяка от фактурите е приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Налице е неизпълнение от страна на ответника да заплати стойността на предоставените му услуги, издадени са фактури и стойността на същите не е заплатена. Изпълнен е фактическия състав на договорно неизпълнение съгласно чл.79 от ЗЗД.
Няма данни в хода на производството ответникът да е изпълнил това си задължение, в тази насока са и констатациите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, поради което тези искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от иска сумата от 84.16 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 193.45 лева - реализирани в настоящото исково производство разноски.
По горните съображени, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „Т. Б. Е., XXXX със седалище и адрес на управление град С. район М. ж. 4.., Б. П. С. с. 6 към Т.Р.Л. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата от общо 154.38 лева – незаплатени мобилни услуги и дължими лизингови вноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 29.03.2019 година до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 585/02.04.2019г. по ч.гр.д.№ 874/2019 година по описа на Районен съд – Монтана.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 от ГПК от „Т. Б. Е., XXXX със седалище и адрес на управление град С. район М. ж. 4.., Б. П. С. с. 6 срещу Т.Р.Л. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx иск за установяване на вземане в размер на 551.88 лева общо, неустойка по Договори за мобилни услуги, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №585 от 02.04.2019 година, издадена по ч.гр.д.№ 874/2019 година по описа на Районен съд – Монтана, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т.Р.Л. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на „Т. Б. Е., XXXX със седалище и адрес на управление град С. район М. ж. 4.., Б. П. С. с. 6 сумата от 84.16 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 193.45 лева - реализирани в настоящото исково производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: