Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 20.07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, в
закрито съдебно заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Григорова ч.гр.д. № 6298 по описа на съда за 2020 г., констатира
следното:
Образувано е по жалба на процесуалния представител на В.Л.П.
– адв. Н. И.срещу действие на съдебен изпълнител рег. № 838 на Камарата на ЧСИ
по изп.д. № 20128380402284, изразяващо се в налагане на запор върху суми, получени
по договор за безлихвен кредит по програма за гарантиране на безлихвени кредити
за защита на хора, лишени от възможност да полагат труд поради пандемията от „COVID 19“.
В жалбата се твърди, че В.П. кандидатствал пред
„Общинска банка“ АД за отпускане на парична помощ за задоволяване на лични
нужди при условията на извънредна ситуация от пандемия COVID 19 и решение на НС на РБ от 13.03.2020 г. Банката
отпуснала на В.П. кредит в размер на 4 500 лева, след което незабавно
запорирала отпуснатите средства поради наложен запор по изп.д. № 20128380402284
по описа на ЧСИ, рег. № 838 на Камарата на ЧСИ.
Сметката, по която е преведена сумата по кредита, била
открита специално за целите на безлихвения кредит. Съгласно условията на
договора, средствата били целеви, а именно: да се използват единствено за
преодоляване на пандемията COVID 19 и
поради това била несеквестируема.
Моли да се отмени отказа на съдебния изпълнител да
върне запорираната сума от 4 125.85 лева.
Ответникът по жалбата „М.Ф.М.“ АД счита жалбата за
недопустима, евентуално неоснователна. Удържаната сума не попадала под
защитата, предвидена за несеквестируемите доходи, съгласно чл. 446 и чл. 446а
от ГПК.
В депозираните мотиви на
съдебния изпълнител срещу подадената жалба е изложено становище за нейната
допустимост, но неоснователност.
Софийският градски съд, като взе предвид подадената
жалба и съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Настоящата частна жалба е допустима като подадена от
легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Относно
обжалваемостта на изпълнителното действие съдът съобразява изложените доводи,
насочени към отмяна на проведено изпълнение върху имущество, което В.П. смята
за несеквестируемо. Поради това съдът счита, че жалбата е по чл. 435, ал. 2, т.
2 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По подадена от „Б.П.Б.“ АД молба на 15.03.2012 г. и
приложен към нея изпълнителен лист от 23.01.2012 г. по ч.гр.д. № 60762/2011 г.
на СРС е образувано изп.д. № 20128380402284 по описа на ЧСИ, рег. № 838 на
Камарата на ЧСИ за събиране на дълг на В.Л.П., включващ главница в размер на
2 521.25 лева, 933.98 лева договорна лихва за периода 21.05.2009 г. –
02.12.2011 г., 640.15 лева наказателна лихва за периода 21.04.2009 г. – 21.12.2011
г. и законна лихва върху главницата, считано от 23.12.2011 г. до изплащане на
вземането, както и 131.91 лева разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
На 27.03.2012 г. съдебният изпълнител е изпратил
запорно съобщение до „Общинска банка“ АД. На 30.03.3012 г. е изпратен отговор,
че В.Л.П. не е регистриран като клиент на банката.
Въз основа на молба от 29.01.2016 г. „М.Ф.М.“ АД е
конституиран като взискател на мястото на „Б.П.Б.“ АД въз основа на договор за
цесия от 30.12.2015 г.
С писмо до „Общинска банка“ АД изх. № 28148/28.05.2020
г. ЧСИ, рег. № 838 е посочил, че общата дължима сума от В.П. възлиза на
4 125.85 лева.
С платежно нареждане от 29.05.2020 г. по сметка на
съдебния изпълнител е преведена сумата от 4 125.85 лева, след което ЧСИ,
рег. № 838 е вдигнал наложените запори.
Установява се, че по силата на договор за банков
кредит № Д2320033270/15.05.2020 г. „Общинска банка“ АД е отпуснала на В.Л.П.
банков кредит по реда на „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в
защита на хора, лишени от възможност да полагат труд поради пандемията от COVID 19“ (Програмата) в размер на 4 500 лева,
предназначен за преодоляване на негативни икономически последствия от
пандемията COVID 19 и може да се използва
само за задоволяване на лични потребности на кредитополучателя като физическо
лице. Кредитът се предоставя, ползва и издължава по реда и при всички условия и
изисквания на договора от 15.05.2020 г. и Правила на Програмата – Приложение №
1 към договора.
Съгласно раздел І.3 от приложението целта на
Програмата е да се подпомогнат физически лица, засегнати от икономическите
последствия вследствие пандемията от COVID 19.
Действително, според постановките на т. 5 от ТР №
3/10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 на ОСГТК на ВКС изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която
съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че
длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на
запор.
В случая липсва акт, по
силата на който получената от кредитополучателя В.П. сума по Програмата да
представлява несеквестируем доход.
Настоящият съдебен състав
обаче съобразява изрично посоченото предназначение на отпуснатите средства – за
подпомагане на физически лица, засегнати
от икономическите последствия вследствие пандемията от COVID 19. Целта е да се гарантира физическото оцеляване на
лица, лишени от възможността да полагат труд и да генерират доходи за посрещане
на техни лични нужди. Макар запорът да е наложен още през 2012 г., постъпилите
по сметка на П. средства не могат да послужат за погасяване на негов дълг; още
по малко да бъдат обект на изпълнително действие.
Неправилно и в противоречие с целевото отпускане на
кредита от 4 500 лева по договора от 15.05.2020 г. предоставените по
сметка на В.П. средства са преведени по сметка на съдебния изпълнител.
Насочването на изпълнението върху тях е незаконосъобразно. Това изпълнително
действие подлежи на отмяна.
Настоящият съдебен състав не е легитимиран да
постанови възстановяване на сумата, а този резултат представлява следствие от
отмененото изпълнително действие по осъществен превод на 4 125.85 лева по
сметка на ЧСИ, рег. № 838 на Камарата на ЧСИ въз основа на запор, изпълнен в
противоречие на нормата на чл. 5, ал. 2, изр. 1 от закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.
При този изход на спора жалбоподателят има право на
разноски. По направено от ответника възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар от 1 000 лева, което съдът намира за основателно, възнаграждението
следва да се намали до минималния размер от 200 лева. Общата стойност на
разноските е 273 лева.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ изпълнително действие по изп.д. №
20128380402284 по описа на ЧСИ, рег. № 838 на Камарата на ЧСИ, изразяващо се в насочване
на изпълнение върху парични средства на стойност 4 125.85 лева, отпуснати
на В.Л.П. от „Общинска банка“ АД по договор за банков кредит №
Д2320033270/15.05.2020 г. по реда на „Програма за гарантиране на безлихвени
кредити в защита на хора, лишени от възможност да полагат труд поради
пандемията от COVID 19“, която сума е преведена
по сметка на ЧСИ, рег. № 838 на Камарата на ЧСИ.
ОСЪЖДА „М.Ф.М.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „*******, ет. 6 да заплати на В.Л.П., ЕГН **********
с адрес *** сумата от 273 лева разноски за производството.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.