№ 243
гр. София , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000503757 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 5073/21.08.2020г. постановено по гр.д.№ 9281/2018 г., по описа на СГС,
ГО, 26 състав, са частично уважени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като “ЗД ЕВРОИНС”
АД е осъден да заплати на Н. М. Т. /съпруга на починалия/ сумата от 120 000 лв., а в полза
на И. Л. Т. /син/ и М. К. М. /доведен син/ съответно по 100 000 лв., представляващи
обезщетение за причинените неимуществени вреди - емоционални болки и страдания от
смъртта на Л. Р. Т. /техен съпруг и баща/, настъпила при ПТП на 08.06.2017г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 08.11.2017 г. до окончателното му плащане.
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над
сумата от 120 000 лв. до сумата от 200 000 лв., за Н. М. Т., а за И. Л. Т. /син/ и М. К. М.
/доведен син/ за горницата над 100 000 лв. до претендираните 200 000 лв., както и исковете
за лихва за забава върху присъдените суми за периода 08.06.2017г. до 07.11.2017г., като
неоснователни в тази част.
Присъдени са разноски, като ЗД „Евроинс“ АД е осъден да заплати на адвокат С. Д.
Ж., адв.хонорар в размер на 7930 лв. на основание чл.38 ал.2 от ЗА, а по сметка на СГС
държавна такса и разноски в общ размер на 13 157,31 лв., на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
По компенсация Н. М. Т., И. Л. Т. и М. К. М., са осъдени да заплатят на ЗД
„Евроинс“ АД, на основание чл. 78 ал.3 ГПК, разноски по делото в размер на 618.25лв.
1
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника.
В срока по чл.263 ал.2 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от ищците.
Жалбоподателите-ищци Н. М. Т. /съпруга на починалия/ и И. Л. Т. и М. К. М. /деца
на починалия/, оспорват решението в неговата отхвърлителна част, както следва:
1. в частта, с която искът на Н. М. Т. е отхвърлен за сумата над 120 000 лв. до сумата от 160
000 лв. и моли да се присъди допълнително обезщетение в размер на още 40 000 лв., ведно със законната
лихва от 08.11.2017 г. до окончателното му плащане.
2. в частта, в която искът на И. Л. Т. е отхвърлен за сумата над 100 000 лв. до сумата от 160 000 лв.
и моли да се присъди допълнително обезщетение в размер на още 60 000 лв., ведно със законната лихва
от 08.11.2017 г. до окончателното му плащане.
3. в частта, в която искът на М. К. М. е отхвърлен за сумата над 100 000 лв. до сумата от 160 000
лв. и моли да се присъди допълнително обезщетение в размер на още 60 000 лв., ведно със законната
лихва от 08.11.2017г. до окончателното му плащане. Посочват, че определения от съда размер не
отговаря на действително претърпените и доказани вреди и обезщетението няма как да
изпълни своята основна функция, а именно да компенсира всички вреди от настъпилото
събитие в тяхната цялост. Изтъкват факта, че справедливият размер би бил по 160 000 лв.
за всеки от тях, тъй като се касае за внезапната и нелепа загуба на най-близкия за тях човек -
съпруг и баща. Видно от свидетелските показания по делото, биологичният баща на М. никога не е
проявявал интерес към сина си и дори го е бил виждал един единствен път в живота си, когато вече
ищецът е бил пълнолетен. Именно затова Л. изцяло е поел функцията на баща в неговия живот - той го е
възпитавал и издържал и се е отнасял към него като към свой син, като никога не е правил разлика между
биологичния и доведения си син. Починалият е отглеждал и възпитавал ищеца като свое собствено
дете, между двамата била установена духовна връзка напълно идентична на тази между родител и дете,
която се запазила до смъртта на Л.. Ищците преживяват изключително тежко загубата на техния съпруг и
баща - разстроени са, не могат да приемат случилото се, чувстват се отчаяни и обезверени. Обвиняват се
за случилото се, тежко им е, плачат, станали са затворени и избягват да говорят за случилото се.
Считат за неоснователно оплакването, че първоинстанционният съд не е отчел наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия като пътник без поставен предпазен
колан. Съгласно приетата по делото СМЕ не може да се даде абсо лютно сигурен отговор дали
починалият е бил с поставен предпазен колан, тъй като въпреки липсата на характерни коланни травми,
такива не винаги биват оставени от предпазния колан, т.е. само на база липсата на коланни травми не
може да се направи категорично заключение. От друга страна, дори при поставен предпазен колан при
процесното ПТП е имало възможност да се получат тежки травматични увреждания на вътрешните
органи, които отново да доведат до летален изход. Тоест поставеният предпазен колан по никакъв начин
не би могъл да предотврати смъртния изход за починалия. От друга страна посочват, че
основната причина за настъпване на ПТП е връхлитането на застрахования при „ЗД Евроинс“ АД водач
в лентата за насрещно движение. По делото не се установява водачът на л.а. марка „Мазда“ да е можел
със самостоятелни свои действия да предотврати настъпване на ПТП. В този смисъл липсата на
свидетелство за управление не е в пряка причина за настъпване на ПТП. Но дори и да се приеме, че
2
същият има принос за инцидента, то ищците имат възможност да предявят претенциите си срещу всеки
един от солидарните длъжници. Претендират разноски.
Жалбоподателят-ответник “ЗД ЕВРОИНС” АД оспорва решението в неговата
осъдителна част, както следва: за разликата над сумата от 80 000 лв. до присъдените 120 000
лв. за ищцата Н. М. Т., разликата над сумата от 60 000 лв. до присъдените 100 000 лв. за
ищеца И. Л. Т. и изцяло по отношение на ищеца М. К. М. за сумата от 100 000 лв. Моли да
бъде намален размера на присъденото обезщетение за първите двама респ. искът да бъде
изцяло отхвърлен по отношение на М., който не е биологичен син на починалия. Посочва, че
законът и съдебната практика очертават граници на обезщетенията за неимуществени вреди
при смърт, които зависят от обществено-икономическите и житейски отношения в
държавата, от една страна, и конкретните взаимоотношения между пострадалия и
увредените лица, от друга. В случая от кредитираните от първостепенния съд свидетелски
показания по никакъв начин не може да се направи обоснован извод за особеност на
съдържанието на връзката между М. и Л.. Към момента на смъртта на Л. Т., ищците И.Т. и
М.М. са били съответно на 25 и 30 г., т.е. пълнолетни, самостоятелни лица, със собствен
живот, занятие, доходи, които не са били зависими от починалия по какъвто и да било
начин, включително и финансов.
На второ място релевира отново възражението за съпричиняване, което съдът е приел
за недоказано пълно и главно. Твърди, че от всички приети и ценени от
първоинстанционния съд доказателства /писмени, гласни и заключението на в. л. по САТЕ/
се установява по безспорен и категоричен начин, че Л. Т. се е возил като пътник в л.а.
„Мазда 323Ф“ с per. № ***, без поставен предпазен колан и знаейки, че водачът на
автомобила А. Н. Р. е неправоспособен водач. Съдът изрично е посочил, че по делото е
установено, че водачът на л.а. „Мазда 323Ф“ с per. № *** се е движил със скорост над
разрешената, но не е отчел това обстоятелство и неправилно е счел, че не то е било
причината за настъпване на ПТП, който извод категорично оспорва. Движението със скорост
над разрешената, отнема на водача възможността за своевременна и адекватна реакция при
възникнала ситуация на пътя и възможност за предприемане на действия, които биха
предотвратили настъпване на ПТП. На второ място, съдът безспорно е установил и е
доказано по делото, че водачът А. Н. Р. е неправоспособен - не притежава свидетелство за
управление на МПС от съответната категория. Съдът отново е счел, че това обстоятелство
не е от значение, тъй като „липсата на СУМПС няма връзка с настъпването на ПТП.“
Твърди, че движението с превишена скорост и липсата на СУМПС от страна на водача А. Н.
Р. имат пряко отношение и връзка с настъпилото ПТП. Те са свидетелство за това, че А. Н.
Р. няма знания и умения да управлява автомобил, няма навици и отработени реакции, за да
знае как би могъл да избегне ПТП, не е запознат и не спазва правилата за движение по
пътищата и демонстрира неправомерно поведение като качва да вози в автомобила и други
лица. Видно от свидетелските показания, водачът и пътниците в л.а. „Мазда 323Ф“ с per. №
*** са били близки приятели, пътували са за удоволствие, а не по работа, познавали са се
добре.
3
На трето място, по делото е безспорно установено, че пострадалият Л. Р. Т. е пътувал
без поставен предпазен колан. Вещите лица не са установили по тялото му следи от колан, а
предвид факта, че ПТП е настъпило през лятото, когато е било топло и тялото не е защитено
от дебели дрехи, за да може да се предположи, че те са предпазили тялото от типични следи
и наранявания, които обичайно остават при удар и при поставен колан, както и с оглед
силата на сблъсъка и характера на удара между автомобилите, както и тежестта на увредите
при пострадалия. Посочва, че съдът неправилно не е изследвал тези обстоятелства в тяхната
съвкупност, а от тях може да се направи категоричен извод, че пострадалият Л. Р. Т. е
пътувал без поставен предпазен колан. Счита за неоснователни изложените във въззивната
жалба съображения за присъждане на по- голям размер на застрахователното обезщетение.
Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ
вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищците Н. М. Т., ЕГН **********, И. Л. Т., ЕГН ********** и М. К. М., ЕГН
**********, твърдят, че в резултат от ПТП, настъпило на 08.06.2017 г. е починал Л. Р. Т.,
съпруг на първата ищца Н.Т., биологичен баща на И.Т. и отглеждал и възпитавал като свой
биологичен син третия ищец М.М.. Сочат, че вина за ПТП има застрахования при ответника
водач на л.а.„Тойота" Авенсис, който е нарушил правилата за движение по пътищата. Сочат,
че водачът на л.а. Тойота е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е
бил нарушил правилата за движение по пътищата. Твърдят, че загубата на Л. Т. им е
причинила неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от тях болки и страдания.
След инцидента изпаднали в шок, плачели безутешно. Загубили своята опора в живота и
надеждата си за сигурност в бъдещето. Претендират обезщетение за причинени
неимуществени вреди срещу застрахователя на виновния водач в размер на по 200 000 лв. за
всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2017 г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делоторазноски.
Ответникът ЗД „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, оспорва предявените
искове по основание и по размер. Оспорва механизма на ПТП, посочен от ищците, както и
обема на вредите, наличието на близка духовна връзка между ищеца М. К. М. и починалия
Т.. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Релевира
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като е знаел, че пътува в
автомобил, който се управлява от неправоспособен водач, употребил алкохол, както и че не
е бил поставил обезопасителен колан по време на пътуването. Оспорва претенцията за лихва
за забава и счита, че не дължи такава. Моли съда да отхвърли предявените искове, както и
4
претенцията за разноски. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 08.06.2017г. около 9,20 ч. на път І-7 на
25+885 км. е настъпило ПТП между л.а. Тойота Авенсис с рег.№ ***, управляван от В. И. В.
и л.а. Мазда 323Ф рег.№ ***, управляван от А. Н. Р., неправоспособен водач. В л.а.Мазда се
е намирал общият наследодател на ищците, Л. Т., който е пътувал на предна дясна седалка,
до водача, и който вследствие на ПТП е починал от травмите си.
От заключението по допуснатата АТЕ /л.136/, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че л.а. Мазда се е движел по
път І-7 от гр.Алфатар към гр.Дулово със скорост около 95 км/ч. В същото време в посока
гр.Дулово към гр.Алфатар се е движел л.а. Тойота Авенсис. Асфалтовата настилка била
суха. в светлата част на денонощието. В района на км. 25+885 на път І-7 водачът на л.а. Тойота е
допуснал същият да навлезе в насрещната лента за движение. Водачът на л.а. Мазда е привел
автомобила в режим на аварийно спиране, което се установява от намерените на място
спирачни следи. Поради пресичане на траекториите на двата автомобила е настъпил челен
удар помежду им. Предните части на автомобилите са взаимно застъпени от приблизително
90 см. Сумарната скорост на двата автомобила в момента на удара е била не по-малка от 85
км/ч., като по време на удара скоростта на л.а. Мазда е била 28 км/ч., а тази на л.а. Тойота -
57 км/ч. Според експерта преди удара л.а. Мазда се е движел с около 95 км/ч., а л.а. Тойота -
с около 57 км/ч. Опасната зона за спиране на л.а. Тойота е била 42,12м., а на л.а. Мазда -
93,11м. В случай, че л.а. Мазда се е движел с максимално разрешената на пътя скорост 90
км/ч., то опасната зона за спиране би била 85,94м. Според вещото лице водачът на л.а.
Тойота е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не бе навлязъл в
противоположната лента за движение на автомобили. Общото разстояние между двата
автомобила към момента, в който водачът на л.а. Мазда е възприел опасността за
движението, е изчислено на 158,77м. Сумата на опасните зони на двата автомобила,
съобразно скоростите им на движение преди ПТП е 135,23м. От тези стойности следва, че
ПТП е било предотвратимо, ако и двамата водачи са предприели едновременно
спиране. Т.е. дори и навлязъл в насрещната лента за движение, ако водачът на л.а.
Тойота е предприел аварийно спиране, то ПТП би било предотвратимо. Според
експерта, от техническа гледна точка действията на водача на л.а. Мазда са били правилни,
като няма доказателства, които да установяват, че с поведението си този водач е станал
причина за настъпването на ПТП.
В заключение се прави извод, че причината за настъпване на ПТП се дължи
единствено на субективните действия на водача на л.а. „Тойота Авенсис с ДК№ ***,
който е навлязъл в насрещното пътно платно за движение в нарушение на чл.16 ал.1
т.1 от ЗЗДвП. Видно от удостоверение от 08.02.2019г. на ОД МВР Силистра, сектор ПП А.
Н. Р. действително е неправоспособен водач на МПС и няма данни да му е издавано
СУМПС от органите на МВР. В кръвта на водача Реджеб не е установено наличие на
алкохол.
5
Следователно правилни и законосъобразни са изводите на първа инстанция досежно
липсата на съпричиняване от страна на водача на л.а. Мазда, който се е движел правомерно,
в права посока, в своята лента за движение т.е. липсата на свидетелство за управление на
МПС не се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
От друга страна превишената скорост само с 5 км/ч. при движение със скорост от 95 км/ч. и
максимално допустимата от 90 км/ч., не се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпване на ПТП, тъй като неговите действия са били правилни и адекватни - предприел е
аварийно спиране, но не е успял да избегне удара.
Този извод се подкрепя напълно и от изводите на наказателния съд, въпреки че
присъдата все още не е влязла в сила. Възраженията на застрахователя в тази насока остават
недоказани пълно и главно, следователно те са и неоснователни.
От заключението по допуснатата СМЕ /л.130/, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че водеща причина за смъртта
на Л. Т., на 46 г., е руптура на коремната аорта, довела до остра кръвозагуба в коремната
кухина с образуване на масивен ретроперитонеален кръвоизлив. Уврежданията по тялото на
починалия са дължат на действието на твърди тъпи предмети и са получени най-вероятно
при удар в интериора на автомобила. Вещото лице не дава категоричен отговор дали Л. Т. е
бил с поставен предпазен колан. Според него, при травма с много висока скорост, дори и
при наличието на поставен предпазен колан, могат да се получат тежки травматични
увреждания на вътрешни органи - разкъсвания, които да доведат до смъртен изход. По
тялото на Т. не са описани травматични увреждания в областта на гърдите и корема,
характерни за наличие на "коланна травма", но и при поставен предпазен колан, такива
увреждания не винаги се констатират. В о.с.з. допълва, че не може да каже с
категоричност дали Т. е бил с поставен предпазен колан или не. Дори и при наличие на
предпазен колен, при висока сумарна скорост, такова разкъсване на аортата отново би
причинило смърт. По принцип дори при поставен предпазен колан и рязко прегъване на
тялото отново може да се разкъса аортата, но за конкретния случай вещото лице не може да
отговори.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция приема, че пострадалият действително е бил без
поставен колан, но предвид механизма на ПТП, високата кинетична скорост и факта, че у дарът между двата
автомобила е бил челен, дори и при правилно поставен колан, биха настъпили същите по
вид и степен увреждания, несъвместими с живота т.е. отново недоказана остава пряката
причинно-следствена връзка между нарушението на ЗДвП и вида и обема на вредите.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства,
анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, настоящата съдебна инстанция приема за
безспорно установено, че и това възражение за съпричиняване от страна на пострадалия
остава недоказано пълно и главно.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит по делегация от РС-
Дулово на свидетелите Х., А., Х., /съседи на ищците/, и св. Х. /очевидец/ разпитани в
6
о.с.з. на 25.04.2019г. , както и св.В., разпитан от СГС в о.с.з. на 26.11.2019г./л.238/.
Св.Х. пътувал в л.а. Тойота Авенсис, управляван от В. И. В. /деликвент/ посочва, че
не е видял нищо от ПТП, бил заспал в автомобила, но си спомня, че чул шофьора да казва
„Какво прави тоя“. Твърди, че след катастрофата л.а. Тойота Авенсис бил в неговата си
лента на движение, но някак настрани. Събудил се в болницата.
Св.В. установява, че докато пътувал в посока гр.Нови Пазар възприел настъпилото
вече ПТП. Било рано сутринта, около 7,30 - 8.00ч. Спрял веднага, за да укаже помощ на
пострадалите пътници и в двата автомобила. По отношение на пътниците в л.а. Мазда си
спомня, че водачът бил много близо до волана и се душал от колана. Наложило се да среже
колана, за да го освободи. Не си спомня дали пътникът на предната дясна седалка е бил с
поставен колан, както и дали останалите пътници са били с поставени колани. Пътникът
отзад отдясно била жена, която починала. Пътникът отляво на задна седалка имал счупен
крак, но не искал да излезе от автомобила.
Останалите свидетели, които живеят в едно и също населено място с
жалбоподателите-ищци, уточняват, че Л. Т. е полагал грижи за ищеца М.М. като за свое
биологично дете, след като се събрали да живеят заедно с Н. в началото на деветдесетте
години. Въпреки липсата на биологична връзка, между тях съществували отношения сходни
като тези между баща и син, като изобщо не правел разлика между общото им дете И. и
ищецът М., който е получавал грижи и издръжка от починалия Л. Т.. Истинският му баща се
появил само веднъж и никога не бил полагал грижи за него. Тримата ищци са били в шок от
внезапната загуба на Л. Т. и трудно преживели смъртта му, която се е отразила най-вече на
Н..
От приетото Удостоверение за наследници /л.9/ се установява, че Л. Р. Т., починал на
08.06.2017г., е оставил следните наследници по закон след смъртта си: Н. М. Т., ЕГН
********** - съпруга; Ж. Л. Р., ЕГН ********** - син и И. Л. Т., ЕГН **********. Ищецът
М. К. М. не е наследник по закон на пострадалия Л.. Не се спори, че той е биологичен син
на ищцата Н.Т. от предишен брак респ. доведен син на починалия Л.. В този смисъл той
безспорно притежава активна процесуална и материално-правна легитимация.
По делото е безспорно установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със
застрахователна полица № BG/07/516003215336, период на покритие от 23.12.2016 г. до
07.10.2017 г., между застрахователя ЗД „Евроинс“ АД и собственика на л.а. Тойота Авенсис,
като това обстоятелство не е оспорено от ответника с отговора на исковата молба.
Жалбоподателите-ищци са депозирали покана до застрахователя на 07.08.2017г., но е
постановен отказ.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
7
правна страна:
С приложимата по делото разпоредба на чл.498 ал.3 КЗ допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване
на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно
плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице.
При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, включително и от
въззивната инстанция, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които
зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/
предпоставки - в случая започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно
обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 ГПК. С оглед самостоятелният
характер на тази преценка, образуваният исков процес остава висящ пред
първоинстанциония съд и тогава, когато законосъобразността на извършената от първата
инстанция проверка на правото на иск е предмет на въззивно обжалване. Именно с оглед
обхвата на проверката за валидност на процесуалното правоотношение, извършвана от
въззивния съд последният е длъжен да съобрази и данните по делото, относими към
изтичане на срока по чл.496 КЗ в хода на образуваното пред него производство.
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
В TP №1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от
25.V.1961r. и Постановление №5 от 24.Х1.1969г. на Пленума на Върховни съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като
обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
Предварителното изключване от кръга на лицата, имащи право на обезщетение, на
роднини, с които починалият може да е имал особена емоционална връзка, освен че е
житейски неоправдано, съставлява и значително по-стеснително тълкуване на понятието за
близки роднини на лица – жертви на деликти, отколкото е прието в голяма част от
европейските страни.
Настоящата инстанция приема за правилно становището, че е въпрос на конкретна
преценка с оглед събраните доказателства дали между починалия и ищцата /фактическа съпруга/ е
8
била налице особена емоционална връзка, аналогична на брачните взаимоотношения.
В случая тази връзка е доказана пълно и главно от страна на ищците с гласни
доказателствени средства, които сочат, че двамата с Н. живеели заедно в едно домакинство,
като типични съпрузи от дълго време - повече от 25г., разбирали се добре, Л. приел като
свое родно дете М., който е роден от предишен брак на майката Н., а двамата имали само
едно момче - И.. Сочат, че починалия полагал грижи за тяхното отглеждане и възпитание,
без да ги дели, като е демонстрирал напълно еднакво обич и загриженост към двамата.
Затова неговата внезапна смърт се отразила изключително тежко на всички, но главно и
най-вече на преживялата фактическа съпруга Н.. Затова напълно правилно и основателно за
нея е присъдено по-голямо обезщетение от тези, дължими на двамата сина, които към датата
на смъртта са съответно на 25г. и на 30г. т.е. отдавна еманципирани и създали свои
собствени семейства.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и причинените вреди. При това положение ищците
имат право да получат обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата Н. претендира претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от факта на настъпилата смърт на съпруга й Л., починал
на 46 години през 2017г. Съответно И. и М. претендират обезщетение за смъртта на баща си
Л..
С оглед горното съдът е съобразил, че между Л. и децата му е съществувала близка
емоционална връзка, взаимна подкрепа и дълбока привързаност. Възрастта, както на
пострадалия, така и на низходящите му, не съставлява самостоятелен критерий за
съдържанието на връзката между тях. Връзката родител-дете няма само едно измерение и
най -силна проява при низходящи в детска възраст. Морална подкрепа, приятелство,
емоционална близост и пр. могат да обогатят тази връзка и след израстването на децата. /В
този см. Решение №178 от 12.11.2013г. на ВКС по т.д. 458/2012г. І Т.О., ВКС/ В случая
събраните гласни доказателства сочат, че между пострадалия и синовете е съществувала
близка емоционална връзка. От друга страна САС съобразява, че и двамата са
еманципирани.
Поради това, СГС правилно е приел за справедливо обезщетение сумата от 120
000лв., за преживялата съпруга Н. и по 100 000 лв. за синовете, който размер е адекватен и
обоснован с оглед претърпените и доказани болки и страдания и реално отговаря на
принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната към
2017г. Поради това, съдът счита за справедливо да им бъде присъдено обезщетение в размер
на по 100 000лв. за всеки един от тях, без да ги разграничава т.е. доведен син и биологично
роден.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 340 000 лв. Жалбите и на двете страни са неоснователни,
9
поради което разноски за въззивна инстанция не следва се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5073/21.08.2020г. постановено по гр.д.№ 9281/2018 г., по
описа на СГС, ГО, 26 състав, в обжалваните му части.
Решението, като необжалвано, е влязло в сила в осъдителната част - до размерите от 80
000 лв. за Н. Т. и до 60 000 лв. за И.Т., както и в отхвърлителната част за разликата над 160 000 лв. до 200
000 лв. за всеки от тримата ищци.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10