Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
19.02.2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в
публичното заседание на първи октомври
две
хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Е.Г., като разгледа докладваното от съдия Комитова
т. д. № 761 по
описа за 2013 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 694,
АЛ.1 ОТ ТЗ.
Ищците А.Р.Х., гражданин на В. и П.М.Х., гражданин на В., с адрес: Л., П., З.С., ********, О.К. на В. и С.И., със съдебен адрес:***, адв.
Г.Б. и адв.С. С., твърдят в исковата молба и
молби –уточнения към нея, че предявеното от тях вземане в производството по
несъстоятелност на „С. - БГ“ ЕООД е било неправилно изключено от списъка с
приети вземания въз основа на определение по чл.692, ал.4 ТЗ, постановено от
съда по несъстоятелността. Ответникът „С. - БГ“ ЕООД, ЕИК ********, е в открито
производство по несъстоятелност по силата на съдебно решение по чл. 630 ТЗ №108/18.01.2012
г., постановено по т.д.№1249/2011 г. по описа на СГС. С молба вх. №22066 от
27.02.2012 г. ищците са предявили в срок и на основание чл.685 ТЗ следните свои
вземания спрямо неплатежоспособното дружество „С. - БГ“ ЕООД - необезпечено вземане
за главница в размер на 74 793.80 евро с левова равностойност 146 283.95
лв.; необезпечено вземане за неустойка за забава за периода от 2.09.2007 г. до
18.01.2012 г. за неизпълнение на задължението за предаване на фактическата
власт върху недвижим имот по предварителен договор в размер на 117 270 евро с
левова равностойност 229 360 лева; необезпечено вземане за неустойка за забава
за периода от 2.09.2007 г. до 18.01.2012 г. за неизпълнение на задължението за
прехвърляне на вещните права върху имота в размер на 117 270 евро с левова
равностойност 229 360 лева и необезпечено вземане за законна лихва за забава за
периода от 27.02.2012 г. до окончателното плащане на главницата. С обявените в
Търговския регистър ***.04.2012 г. Списък на приетите вземания и Списък на
неприетите вземания, временният синдик на „С. - БГ“ ЕООД се е произнесъл по предявените вземания, като
е отхвърлил изцяло вземането за неустойка за забава. С възражение с вх. №39313/09.04.2012
г. пред СГС друг кредитор на длъжника – „РМС Т. – БГ“ ЕООД, ЕИК ********, е
оспорил приетите от синдика вземания на ищците. С възражение с
вх.№39588/09.04.2012 г. пред СГС ищците са оспорили Списъка на неприетите
вземания в частта му относно вземането за неустойка за забава за периода от
2.09.2007 г. до 18.01.2012 г. за неизпълнение на задължението за предаване на
фактическата власт върху недвижим имот по предварителен договор в размер на 117
270 евро с левова равностойност 229 360 лева. С Определение №798/1.02.2013 г.
по т.д.№1249/2011 г. съдът по несъстоятелността е уважил възражението на „РМС Т.
– БГ“ ЕООД, ЕИК ********, срещу приетите от синдика вземания на ищците, като е
изключил изцяло тези вземания от Списъка на приетите вземания и е оставил без уважение възраженията на ищците. Към
настоящия момент нито едно от предявените от
ищците вземания не е включено в списъка на приетите вземания. Вземането се
основава на Предварителен договор, който ищците са подписали с дружеството в
началото на 2006 г. и който договор е имал за предмет недвижим имот в
новоизграждащ се комплекс „Д.О.“ в гр.Б., находящ се в кв. „*****” върху имот с
пл. номер 155105 по плана на курорта. Недвижимият имот, за който е подписан
Предварителният договор, представлява апартамент в горепосочения комплекс. С
анекс към предварителния договор страните са променили параметрите на
недвижимия имот, като са дефинирали същия като апартамент В 309А със застроена
площ 51.20 кв. м., състоящ се от спалня, всекидневна/кухня, баня и балкон,
намиращи се на трети етаж, а останалата част от описанието на имота остава
непроменена. Срещу задължението на продавача „С. - БГ“ ЕООД по предварителния
договор ищците се задължават да платят цена в размер на 74 793.80 евро. Продавач по Предварителния договор е „С. - БГ“ ЕООД, което впоследствие е пререгистрирано в
Търговския регистър с ЕИК ********. Съгласно чл.З от Предварителния договор,
продавачът „С.-БГ“ ЕООД е поел задължение да изгради изцяло сградата и да
предаде недвижимия имот на купувача, въведен в експлоатация, във вид, определен
с настоящия договор, в срок от 01.07.2007 г. до 01.09.2007 г. Твърди, че
ответникът не е изпълнил така поетото свое задължение по предварителния
договор, нито задължението си за сключване на окончателен договор и прехвърляне
на собствеността. Поради това, същото е в забава за изпълнение, считано от
02.09.2007 г. през м. февруари 2010 г. „С.
- БГ“ ЕООД е апортирало всичките си недвижими имоти
(включително този, предмет на предварителния договор с ищците) в капитала на
своето дъщерно дружество „М.К.“ ЕООД, ЕИК ********.
Седмица след вписването на апорта в Търговския
регистър „С. - БГ“ ЕООД се е разпоредило и с притежаваните от него дялове от
капитала на дъщерното му „М.К.“ ЕООД, в резултат на което е изгубило целия
контрол върху недвижимите си активи, включително върху процесния недвижим имот.
Ищците са изпълнили стриктно, точно и своевременно насрещните си парични
задължения по Предварителния договор, като са извършили описаните в исковата
молба банкови преводи в общ размер от 74 793.80 евро. Задълженията на „С. – БГ“
ЕООД по Предварителния договор са непарични. Пазарната стойност на непаричното
задължение на „С. - БГ“ ЕООД е определена по взаимно съгласие на страните чрез
самия Предварителен договор и е равна по размер на уговорената и платена от
ищците цена в размер на 74 793.80 евро с левова равностойност 146 283.95
лв. В чл.6.2. от предварителния договор в тежест на продавача „С. - БГ“ ЕООД е
уговорена неустойка за забава, в случай че същото не изпълни своевременно което
и да е от основните си задължения по договора - за предаване на владението
върху имота (т.5.5. от договора), за
прехвърляне на вещните права, предмет на договора (т. 2.3.) и за предаването на
имота в договорения вид (т. 3.1.). Уговорената неустойка е в размер на 0.1%
върху внесените от купувача суми за всеки просрочен ден. Мораторното
обезщетение по чл.6.2. от Предварителния договор се дължи само до 18.01.2012 г.
- датата на откриване на производството по несъстоятелност. След тази дата задължението на „С. - БГ“ ЕООД е
трансформирано в парично, поради което на общо основание се дължи законната
лихва за забава върху дължимата и изискуема главница в размер на 74 793.80 евро
с левова равностойност 146 283.95 лв.
На това основание ищците имат и вземане за законна лихва за забава по чл.86 ЗЗД
върху посочената главница за периода от 27.02.2012 г. (датата на предявяване на
вземанията) до окончателното плащане на главницата. Вземанията на ищците не се
оспорват от „С. - БГ“ ЕООД. Същото не е подало възражения срещу тях в законния
срок по чл.690 ТЗ. Напротив, чрез своя бивш управител „С. - БГ“ ЕООД изрично е
признало тези вземания по основание и размер към датата на признанието, като е
извършило и отказ от изтекла давност. Видно от приетата по т.д. №1249/2011 г.
допълнителна ССЕ, извършените от ищците плащания са отразени в счетоводството
на „С. - БГ“ ЕООД, като разликата с предявената с настоящата молба главница се
дължи единствено на неправомерното удържане на огромни по размера си
„комисиони” от трети лица, които нямат договор с ищците. Моли съда да признае
за установено, че ищците имат спрямо ответника „С. - БГ“ ЕООД, ЕИК ********
следните парични вземания: Необезпечено вземане за главница по Предварителен
договор в размер на 74 793.80 евро с левова равностойност 146 283.95 лв., неустойка за забава за периода от
02.09.2007 г. до 18.01.2012 г. за неизпълнение на задължението за предаване на
фактическата власт върху недвижим имот по предварителен договор в размер на 117
270 евро с левова равностойност 229 360 лева, неустойка за забава за периода от 02.09.2007 г. до 18.01.2012 г. за
неизпълнение на задължението за прехвърляне на вещните права върху имота в
размер на 117 270 евро с левова равностойност 229 360 лева, както и законна
лихва за забава за периода от 27.02.2012 г. до окончателното плащане на
главницата. При условията на
евентуалност претендира главницата на следните правни основания и като
отделни искове по чл. 694 от ТЗ: Чл.617,
ал.2 ТЗ (главен иск); Чл.79, ал.1, предл. второ ЗЗД — компенсаторно обезщетение (първи
евентуален иск); Чл.55, ал.1 ЗЗД - начална липса на основание (втори евентуален
иск); Чл.55, ал.1 ЗЗД - отпаднало
основание (трети евентуален иск); Чл.55, ал.1 ЗЗД - неосъществено основание
(четвърти евентуален иск).Претендират разноски.
Ответникът „С.“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Е.А., чрез адв. Д.Г., оспорва иска по основание
и размер. Твърди, че ищците не притежават активна процесуална легитимация да
водят този процес. Наличните по делото данни са противоречиви, не е доказана
безспорна идентичност на личността на ищците с тази на купувачите по
Предварителния договор. Представеният предварителен договор е невалиден и следва да
се счита за несключен, с оглед разпоредбата на т.7.4. от него. „С.” ЕООД не е
получило първата вноска по т.2.2.1. от договора, както и останалите суми по
него, съгласно уговорените срокове, поради което и на основание т.7.4. от него,
предварителният договор не е породили своето действие, а „С.” ЕООД не дължи и
изпълнение по същия, съответно ищецът няма вземане от ответника. Твърди още, че
купувачите по Предварителния договор са в неизпълнение на задълженията си за
плащане. Ищците не са представили писмени доказателства, с които да установят,
че имат вземане от ответника, включително не доказват, че са изпълнили
задължението си за плащане по представените от тях Предварителен договор и
допълнително споразумение. Заявява, че всички претенции на ищците са погасени
по давност и прави възражение за изтекла давност. Оспорва претенциите на ищците
за неустойка за забава. След като не са заплатил цената по предварителния
договор, ищците дължат на дружеството неустойка, съгласно т.6.1. от
Предварителния договор, в размер на 0,1% за всеки просрочен ден, но не повече
от 30 дни. В договора е предвидено, че след този срок, ако купувачът е все още
в забава по отношение на плащането на цената, настоящият договор се счита
автоматично прекратен, без да е необходимо продавачът изрично да уведомява за
това купувача. Като не е заплатил цената по сделката, купувачът е станал
причина договорът да бъде развален, съответно ответното дружество няма
задължение да прехвърля правото на собственост и не дължи неустойка за виновно
неизпълнение на договорно поето задължение по въпросния договор. В настоящия
случай договорената неустойка надвишава повече от 2 пъти задължението по
главницата и повече от 10 пъти обичайното обезщетение за забава, за каквото се
приема законната лихва, поради което и клаузите, предвидени в т.2.3. и в т.
5.7. от Предварителния договор по отношение на неустойката, са нищожни и като
такива не пораждат целените с тях правни последици. Договорената неустойката е
в противоречие с добрите нрави, накърняването на които е основание за
нищожност. В случая неустойката е уговорена по начин, който дава възможност на
кредитора да влияе върху размера й, като сам определи момента, в който да я
претендира. След като клаузата за неустойка е нищожна и не е породила правни
последици, се налага изводът, че не е налице изискуемо парично задължение по
търговска сделка. Твърди, че „С.” ЕООД не е упълномощавало „Б.С.Т.Л.“ да го
представлява пред трети лица. Оспорва като неотносими
по делото Писма, изходящи от „Б.С.Т.Л.”, съответно от дата 02.03.2006 г. и
07.02.2007 г. Тези писма по своята същност представляват изложени в писмен вид
свидетелски показания на трето лице, което не е страна по материалното
правоотношение. Те не изразяват воля на дружеството-ответник и са неотносими по делото, защото не съдържа релевантни данни,
досежно предмета на същото. Доколкото може да се установи някакво авторство, те
са частни документи, без материална доказателствена сила, издадени от трето
лице - избрано от купувача по предварителния договор, различно от ответника,
които не удостоверява нито плащане на описаните в тях суми, а още по-малко
получаването им от ответника. Поддържа, че „С.” ЕООД няма договорни отношения с
„Б.С.Т.Л.“. Неотносим по делото е и документ, озаглавен
като „Суифт съобщение”, който не установява нито плащане от купувача по
Предварителния договор, нито получаване на суми от ответника. „С.” ЕООД не е
признавало претендираните с исковата молба вземания,
нито се е отказвало от изтекла погасителна давност. Съгласно Решение №603 от
7.04.1998 г. на ВКС по гр.д.№2510/97 г., V г.о., признанието на дълга след
изтичането на погасителната давност няма сила само по себе си на отказ от
изтеклата вече давност. Така че в случая е погасен искът за принудително
осъществяване на субективното право. Иска се
съдът да отхвърли исковете неоснователен. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
През
2006 г. между „С. – БГ“ ООД , в качеството му на продавач и
А.Р.Х. и П.М.Х., в качеството
им на купувачи, е сключен Предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж. Съгласно
чл. 1.1 от Договора продавачът се задължава да продаде на купувача в срока,
посочен в договора, правото на строеж, съответно правото на собственост, за
следния недвижим имот: Д.О. В309А, със застроена площ 51,2 кв.м., състоящ се от
една всекидневна/кухня, една баня и един балкон, намиращ се на трети етаж, при
граници: от изток – ап. В310, от запад - празно място, от север - празно място,
от юг – ап. В309, отгоре – ап. В409а, отдолу – ап. В207а, както и
съответстващите на апартамента 10.24 кв.м. идеални части от общите части на
сградата, който апартамент се намира в жилищна сграда „Д.О.”, построена в имот
№ 155105 по плана на гр.Б., общ. Б., обл. Благоевград. Цената на описания недвижим имот е 74 793,79
евро. При неспазване на срока за плащане на определените вноски, купувачът
дължи на продавача неустойка за забава в размер на 0,1 % върху изискуемата
неизплатена сума за всеки просрочен ден, но за не повече от 30 дни. След този
срок, ако купувачът се намира все още в забава, по отношение на плащането на
цената, настоящият договор се счита автоматично за прекратен без да е
необходимо продавачът изрично да уведомява за това купувача (чл. 6.1 от
Договора). При неизпълнение или забавено изпълнение на задълженията за
прехвърляне правото на строеж, за предаване на недвижимия имот в договорения
вид и за въвод на купувача във владение на недвижимия
имот, продавачът дължи на купувача неустойка за забава в размер на 0,1 % върху
внесените от купувача суми за всеки просрочен ден. След изтичане на 180 дни от
забавата на продавача, купувачът може да развали настоящия договор поради
неизпълнение, като продавачът се задължава да възстанови незабавно на купувача
изплатените от последния суми, заедно с лихва в размер на тримесечния ЕВРО либор плюс 15 пункта годишно, считано от датата на
постъпване на сумите в банковата сметка на продавача (чл. 6.2 от Договора).
С
Допълнително споразумение към предварителен договор за продажба на недвижим
имот в строеж, сключен между „С. – БГ“ ООД , в
качеството му на продавач и А.Р.Х. и П.М.Х., в качеството им на купувачи, недвижимият имот се променя, както
следва: АПАРТАМЕНТ № В309А, Д.О. със застроена площ от 51.2 кв.м., състоящ се
от една спалня, една всекидневна/кухня, една баня и един балкон, намиращи се на
трети етаж, при граници: от изток – ап. В310, от запад – празно място, от север
– празно място, от юг – ап. В309, от горе – ап. В409а, от долу – ап. В207а,
както и съответстващите на апартамента 10.24 кв.м. идеални части от общите части
на сградата. Всички останали клаузи по предварителния договор, остават
непроменени.
С
писмо от 02.03.2006 г. „Б.Д.“ е уведомило ищеца А. Р. Х., че
депозитът му успешно е предаден на изпълнителя на проект „Д.О.“ и неговият
апартамент О. В309А е подсигурен. Общата сума на депозита е 11 219,07
евро. Прилага чек за 236,10 брит. лири, което
представлява печалбата от сумата, преведена от ищеца А. Р. Х., дължаща се на
разликата в обменните курсове. Отбелязано е, че вече са платени 500,00 брит. лири за такса за резервация.
В
писмо от 07.02.2007 г. „Б.Д.“ е потвърдило на ищеца А.Б., че
втората му вноска успешно е прехвърлена на строителя във връзка с апартамент О.
В309А. Общата сума на депозита е
14 958,76 евро. Прилага чек за 676,96 брит.
лири, което представлява положителна разлика от изплатената сума, която „Б.Д.“
е спечелил за ищеца.
С молба от 27.02.2012 г. А.Р.Х.
и П.М.Х. са предявили в срока по
чл. 685, ал.1 от ТЗ вземания срещу длъжника както следва: Необезпечено вземане за главница по предварителен
договор в размер на 74 793,80 евро, с левова
равностойност 146 283,95 лв.;
Необезпечено вземане за неустойка за забава за периода от 02.10.2007 г. до
17.01.2012 г. за неизпълнение на задължението за предаване на фактическата
власт върху недвижим имот по предварителен договор в размер на 117 270 евро, с левова равностойност 229 360 лева; Необезпечено вземане за неустойка за забава за периода от
02.10.2007 г. до 17.01.2012 г. за неизпълнение на задължението за прехвърляне
на вещните права върху имота в размер на 117
270 евро, с левова равностойност 229
360 лева и необезпечено вземане за
законна лихва за забава за периода от 18.02.2012 г. до окончателното
плащане на главницата. Общият размер на предявените вземания, възникнали от
датата на откриване на производство по несъстоятелност, е 309 333 евро с левова равностойност 605 002 лв.
С обявените в ТР на 02.04.2012 г. Списък на приетите
вземания и Списък на неприетите вземания, временният синдик на „С. - БГ“
ЕООД се е произнесъл по предявените
вземания, като е отхвърлил изцяло вземането за неустойка за забава за периода
от 02.10.2007 г. до 17.01.2012 г. за неизпълнение на задължението за предаване
на фактическата власт върху недвижим имот по предварителен договор в размер на
62 720 евро с левова равностойност 122 667 лева. Останалите вземания са
включени в Списъка на приетите вземания.
С възражение от 09.04.202
г. А.Р.Х. и П.М.Х. са оспорили неприемането
на вземането им за неустойка за забава за
периода от 2.09.2007 г. до 18.01.2012 г. за неизпълнение на задължението за
предаване на фактическата власт върху недвижим имот по предварителен договор в
размер на 117 270 евро с левова равностойност 229 360 лева като неправилно. Позовават
се на сключения между тях и длъжника предварителен договор. Чрез процесния предварителен договор страните ясно са
разграничили двете правомощия (разпореждане и владение, съответно ползване),
като в чл. 5.7. са уговорили, че владението се предава след въвеждането на
обекта в експлоатация, а не след изповядването на нотариалната окончателна
сделка. По този начин страните ясно са подчертали самостоятелната имуществена
ценност на правомощията на владение и ползване като са уговорили, че купувачът
ще ги придобие още преди да стане собственик на имота. В чл. 6.2. от
предварителния договор изрично е уговорена неустойка за непредаване на
владението. Тази неустойка отчита факта, че кредиторите-купувачи първи са престирали по договора, като са се лишили от парични
средства и са очаквали той да бъде изпълнен в продължение на години. Поради
това е поискано неприетото вземане да бъде
включено
в одобрения от съда списък на приетите вземания.
С възражение „РМС Т. БГ“
ЕООД, с ЕИК ******** е
оспорило приетите от синдика вземания на
ищците. Сочи, че не е налице валидно правно основание за възникване на
въпросните вземания. Изложил е подробни доводи.
С
Определение № 798 от 01.02.2013
г. на СГС, VІ-13 с-в, по т.д. № 1249/2011 г., съдът по
несъстоятелността е оставил без уважение възражението на ищците А.Р.Х. и П.М.Х. и е уважил
възражението на „РМС Т. – БГ“ ЕООД, като е изключил изцяло вземанията на ищците от списъка на приетите вземания по подробно изложени мотиви.
С
молба от 08.03.2011 г., адресирана до Плевенски окръжен съд, ТО,
т.д. № 51/2011 г., „С.“ ЕООД е
заявило, че признава съществуването и основателността на вземанията на А.Р.Х. и П.М.Х., както следва:
сумата от 74 794,00 евро, платена по предварителен договор от 2006 г. за
покупка на недвижим имот, находящ се в гр. Б., съставляващ апартамент В309А.
Ответникът признава, че е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си за
снабдяване на сградата с Акт-образец 16, сключване на окончателен договор и
предаване на владението върху имота, поради което дължи мораторна
неустойка съгласно подписаните между страните договорни документи. Признава и
пълно неизпълнение на задълженията на дружеството по предварителния договор и прави
изричен отказ от възражение за изтекла давност по повод на кое да е задължение
на дружеството по предварителния договор.
По
делото е представен Констативен акт, Образец 15 от 30.08.2008 г. за
установяване годността за приемане на строежа.
Видно
от учредителен акт на „М.К.” ЕООД от
09.02.2010г., видно от който едноличен собственик на капитала на това
дружество е ответникът – „С.“ ЕООД, като е направена непарична вноска в
капитала на дружеството, изразяваща се в описаните в чл. 3.2 недвижими имоти,
включително и процесния имот – АПАРТАМЕНТ В309А, със застроена
площ 51.2 кв.м.
Представен е и Протокол от решения на
едноличния собственик на капитала на „С.“ ЕООД от 09.02.2010г. за увеличаване на
капитала на горепосоченото дружество чрез непарична вноска, като е посочено, че
тези имоти са предмет и на учредени три ипотеки в полза на „У.Б.” АД по
описаните нотариални актове.
Съгласно
съдебно–счетоводната експертиза,
чието заключение като неоспоренo, обективно и
компетентно даденo се възприема изцяло от съда, А.Р.Х. и П.М.Х. са извършили плащания в полза на ответника,
с получател посредникът по сделката Б.С.Т. Л., които за периода от сключването
на процесния предварителен договор до датата на експертизата, са в общ размер
на 74 793.80 евро. От ищците са извършени следните банкови преводи по
посочената в чл.7.9. от предварителния договор банкова сметка: На 02.03.2006г. - 8 013.62 лири
стерлинги, равняващи се на 11 219.07 евро; На 07.02.2007г. - 10 684.83 лири
стерлинги, равняващи се на 14 958.76 евро; На 29.05.2007г. - 13 356.04 лири
стерлинги, равняващи се на 18 698.45 евро; На 13.08.2008г. - 29
917.52 евро (суифт съобщение от Halifax Pic от 13.08.2008г.). Общият размер на
платената сума, съгласно уговорената цена по Предварителния договор, възлиза на
74 793.80 евро, с левова
равностойност 146
283.95 лева. На въпроса,
относно размера
на акумулираната на основание чл.6.2. от процесния предварителен договор неустойка за забава за периода от 02.09.2007г. до
18.01.2012г., вещото лице е представило два варианта.
Първи вариант -
Неустойката за забава за периода от 02.09.2007г. до
18.01.2012г. за неизпълнение на задължението за предаването на фактическата
власт върху имота (чл.5.7. във връзка с чл.6.2.). възлиза на 119 520,49 евро с
левова равностойност 233
762,00 лева; Неустойката за забава от 02.09.2007г. до 18.01,2012г. за неизпълнение на
задължението за прехвърляне на вещните права върху имота (чл.2.3. във връзка с чл.6.2.), възлиза на 119 520,49 евро
с левова равностойност 233 762.00 лева. Втори вариант: Неустойката
за забава
за периода от 02.10.2007г. до
18.01.2012г. за неизпълнение на задължението за предаването на фактическата
власт върху имота (чл.5.7. във връзка с чл.6.2.). възлиза на 117 270 евро с
левова равностойност 229 360,00 лева; Неустойката за забава за
периода от 02.10.2007г. до
18.01.2012г. за неизпълнение на задължението за прехвърляне на вещните права
върху имота (чл.2.3. във връзка с чл.6.2.), възлиза на 117 270 евро с левова
равностойност 229 360.00 лева. Експертизата
не може да даде отговор на поставените задачи относно въпроса: осчетоводени ли
са, в какъв размер и по какъв начин при ответника извършените от ищците
плащания, подробно описани в Раздел II на исковата молба, както и налице ли са
счетоводни записи и първични счетоводни документи за удържане от посредника на
сделката Б.С.Т. Л. на комисионни върху платените от ищците суми, тъй като до
момента на изготвяне на заключението от синдика на дружеството и от ответника не е представена счетоводна
документация.
Видно
от съдебно–техническа експертиза,
чието заключение като неоспоренo, обективно и
компетентно даденo се възприема изцяло от съда. средната пазарна стойност на: АПАРТАМЕНТ В 309А, със застроена площ 51,20 кв.м.,
състоящ се от една всекидневна / кухня, една баня и един балкон,
намиращ се на трети етаж при граници: от изток - апартамент В 310, от запад -
празно пространство, от север - празно пространство, от юг - апартамент В 309,
отгоре - апартамент В 409А, отдолу - апартамент В 207А, както и съответстващите на
апартамента 10,24 кв.м. ид. части от общите части на
сградата, където апартамента е част от жилищна сграда за колективно
обитаване със сезонен характер „Д.О.“, корпус „В“, построена в имот пл. номер
155105, находящ се в местността „******“, в землището на гр. Б., обл. Благоевград, целият с площ от 9684 кв.м., възлиза на 64 900 лева, по средни пазарни
цени към 18.01.2012 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Безспорно се установява от
данните по делото наличието на процесуална легитимация на страните по
предявения иск по чл. 694 от ТЗ, тъй като ищците са кредитори, който са
предявили вземанията си в откритото производство по несъстоятелност на
ответника, като едно от вземанията не е било прието и възражението срещу
неприемането е оставено без уважение, а другите вземания, които са били приети,
са изключени от съда по несъстоятелност след възражение на кредитор на длъжника – „РМС Т. – БГ“ ЕООД, ЕИК ********
по определение, обявено в Търговския регистър на 05.02.2013 г. Предвид горното
исковата молба, която е подадена на 12.02.2013г. е подадена в законоустановения
седмодневен срок по чл. 694, ал.1 от ТЗ и е процесуално допустима.
Вземанията
на ищците като кредитори се основават на приложения с исковата молба Предварителен
договор за продажба на недвижим имот от 2006г., който е на български и на
английски език и е сключен от ответника „С. БГ” ООД чрез управителя С.С.Г.. Ответникът в отговора на исковата молба е заявил
оспорване на предварителния договор, като е твърдял, че не е подписан от
представител на ответника. От справка по публичния Търговски регистър съдът
установи, че до 03.12.2009 г. като управител на ответника е вписано лицето С.С.Г., от името на което изхожда и предварителния договор. Предвид горното съдът намира, че оспорването е
недоказано, като представения предварителен договор е подписан от лице,
посочено като представител на ответника, и последният, чиято е
доказателствената тежест не е ангажирал доказателства, които да опровергаят
документа и да установят неговата неавтентичност. Предвид горното съдът намира,
че по делото се установи сключването на процесния договор.
Неоснователни са
възраженията на ответника, че липсвала активна легитимация на ищцовата страна по така представения договор, тъй като в
него няма подробна индивидуализиция на купувачите в
качеството им на чуждестранно физическо лице, а именно били посочени само две
имена и адрес, без други белези за идентификация на чужденец, поради което не
можело да се установи идентичност между страната по предварителния договор и ищцовата страна. Законът не установява с императивни правни
норми начина на индивидуализиция на страните по един
договор, каквито изисквания поставя процесуалния закон във връзка със страните
по делото. Не може да се приеме, че като в договора не били посочени датата и
мястото на раждане, паспорта и др. данни за сключилите го чуждестранни
физически лица, не била налице необходимата индивидуализация. Посочването на
имената и адреса на същите съдът намира, че е достатъчна индивидуализация на
страната по договора, още повече, че ответникът не твърди и не ангажира
доказателства за наличие на други лица с тези имена и същото местоживеене /
адрес, за да се приеме, че липсва конкретизация на съконтрахента
му. По отношение на възражението за неподписване на договора от представител на
ответника и липсата на индивидуализация следва да се има предвид, че с
представената от 08.03.2011г. молба, изходяща от ответника, подписана от
неговия управител – И.В.М., е извършено потвърждаване на действията по смисъла
на чл.301 от ТЗ. Оспорването на тази молба досежно авторството й също е недоказано, като
ответникът въпреки изричните указания по доклада във връзка с твърденията за
оспорване автентичността на молбата, не е ангажирал съответните допустими
доказателства, доколкото изслушването като свидетел на издателя на документа не
е способ за установяване автентичността на същия, а за горното са необходими
специални знания на вещо лице - графолог. От справката по публичния Търговски
регистър се установява, че в периода от 05.08.2010 г. до 25.03.2011 г. лицето И.В.М.
е вписан като управител на ответното дружество, следователно молбата изхожда от
законния представител на дружеството и няма основания и доказателства да се
приеме, че е неавтентична. Независимо от факта, че е бил сключен договор за
прехвърляне на дружествените дялове от И.М. на П.П.,
който е от 20.12.2010 г., то това прехвърляне е вписано в ТР на 25.03.2011 г.
/видно от справката по публичния регистър/ и не оказва влияние върху
легитимацията на управителя като законен представител на дружеството до
вписването на заличаването му спрямо третите добросъвестни лица, а в случая
ответникът не е доказал, че ищците са недобросъвестни, т.е., че са знаели за
прехвърлянето на дяловете. Тази молба съставлява изходящ от ответника чрез
законния му представител към датата на издаването й частен документ и удостоверява
неизгодни за ответника факти, а именно, че е получил плащане, че има сключен
договор с ищците и че е в забава по отношение на предаването на обекта, поради
което има доказателствена сила. С тази молба се потвърждава сключването на
процесния договор, като се съдържат пълни индивидуализиращи данни на
чуждестранните физически лица-съконтрахенти, т.е. не
може да се приеме, че за ответника е била неопределеност на купувачите по
договора.
Твърдението на ответника,
че подписването на тази молба е действие във вреда на представлявания по
смисъла на чл. 40 от ЗЗД е неподкрепено с доказателства и неоснователно. По
отношение на същата на първо място чл. 40 от ЗЗД е неприложим, тъй като няма
договаряне между И.В. и ищците, което да е във вреда на представлявания –
дружеството, тъй като се касае за молба, която е едностранно волеизявление и
няма данни да е налице споразумение или друго съглашение с ищците във връзка
със същата. Не е налице фактическия състав на чл. 40 от ЗЗД – договаряне във
вреда на представлявания по процесната молба от
08.03.2011 г.. В този смисъл са Решение № 841/19.01.2010 г., по гр.д.№
3530/2008 г., ІV г.о. и Решение № 214/20.07.2010г. по гр.д.№ 109/2009 г., които
съставляват задължителна практика на ВКС съобразно чл. 290 от ГПК, съгласно
които, когато извършените от представителя действия са в рамките на
учредената му представителна власт, дори и тези действия
да не са
в интерес, а във вреда на упълномощителя,
то те запазват
валидността си по отношение на
добросъвестния съконтрахент. В този случай, упълномощителят разполага с правото да претендира
вреди от представителя, а когато последният съзнателно е действал
против законните интереси на представлявания,
той носи и наказателна отговорност
за злоупотреба на доверие по
НК. В
хипотезата на чл. 40 от ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото лице,
поради което същата следва да бъде установена от упълномощителя.
По отношение на
установяване на изпълнението на задължението за плащане на посочените вноски по
договора и факта, че са изправна страна по същия, ищците носят отговорност за
пълно и главно доказване съобразно указаната им доказателствена. Съгласно
изрично уговореното в договора между страните плащането е налице със заверяване
на сметката на посредника – „Б.С.Т. Л.”, която е изрично посочена в договора и
съгласно в чл.7.9 от същия при непостъпване на вноските по банковите сметки,
посочени от продавача, се прилагат разпоредбите на чл.6.1, съответно на чл.7.4
от договора. Следователно неоснователно е възражението на ответника, че
неговата сметка не била заверена с процесните суми, тъй като страните по
договора изрично са уговорили, че плащането ще се счита извършено със
заверяване на сметката на посредника в процесната
банка. Дали и какви са конкретните отношения между ответника и горепосоченото
дружество, което по силата на изричните уговорки по договора е упълномощено да
получи плащанията, са ирелевантни по отношение на
ищците и касаят само вътрешните отношения между това лице и ответника. По
делото са представени писмени
доказателства, извършена е оглед по искане на ответника на оригиналите,
проверка от съдебно-икономическата експертиза, приета по делото. Поради това
следва да се приеме, че ищците са извършили плащания по сметка на посредника по
сделката – „Б.С.Т. Л.”, през март 2006 г. в размер на 8 013,62 лири
стерлинги, през февруари 2007г. -10 684,83 лири стерлинги, през май 2007г.
– 13 356,04 лири стерлинги, през август 2008 г. – 29 917 евро. Общата сума платена по предварителния
договор възлиза на 74 793,80 евро.
Съдът намира, че писмата
на третото за спора лице „Б.Д.” не могат да съставляват годно доказателство за
плащане на сумите, тъй като не се установи твърдението на ищците, че тези писма
изхождат от посредника по договора - „Б.С.Т. Л.”, доколкото в тях е отразено
само името на директора и счетоводителя и са на бланка на друго дружество - „Б.Д.”,
а това лице, дори и да е посредник на ответника, за което липсват каквито и да
е доказателства по делото, че действа от името на ответника, за да се приеме,
че с горните писма се потвърждава получаване на сумите, нито е банкова
институция, за да може да установява спазване на изискването на чл. 7.9 от
договора за плащане чрез заверяване на сметките. Това лице - „Б.Д.” е различно
от посредника, който страните са определили в сключения предварителен договор -
„Б.С.Т. Л.”. Същевременно при отчитане на доказателствата за плащане на суми по
предварителния договор следва да се има предвид изрично отразеното потвърждение
в молбата от 08.03.2011г., изходяща от управителя на ответника – И.В.М.,
авторството на която не бе опровергано от ответника с оглед гореизложените
мотиви, че по процесния договор именно от ищците е получена сумата, както и че
фактът, че въпреки че е изрично задължен ответникът не е представил счетоводна
документация на вещото лице.
Предвид горното, отчитайки
разпоредбата на чл. 161 от ГПК и пречките от ответника, който въпреки задължаването
си, не е представил счетоводните документи, респ. достъп до тях на вещото лице,
както и изричното потвърждаване за получаване на горепосочената сума по писмото
за покупка на процесния апартамент, както и представените чекове и изявленията
на банката във връзка с плащането на сумите по същите, съдът намира, че следва
да се кредитира експертизата и да се приеме, че ищците са заплатили процесните
суми по описания начин, поради което възражението на ответника, че договорът
следва да се счита несключен поради неполучаване на първата вноска на основание
чл. 7.4 от същия е неоснователно, тъй като видно от писмото е налице писмено
съгласие на продавача за горното, дори и да се приеме, че е налице забава в
плащането на сумите.
Предвид
изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че между страните е бил сключен
валиден предварителен договор, който е със смесен характер и включва както
елементите на предварителен договор за продажба на недвижим имот, така и на
договор за изработка, а именно за построяване и предаване на завършен
строителен продукт – процесния апартамент. Макар уговорките по същия да
включват и задължение и за построяване и завършване на обекта, процесният договор е с единна цена, която е обозначена като
продажна, поради което съдът намира, че същият следва да се разглежда като
предварителен договор за продажба на обект в процес на изграждане. Основното
задължение на продавача по този договор е да прехвърли на купувача
собствеността върху процесния имот, който следва да го построи и завърши в уговорените
срокове. Не се спори, че това задължение не е изпълнено, като при неизпълнение
на същото за другата страна – купувача по договора възниква потестативното
право да претендира обявяване на договора за окончателен по исков ред съгласно
чл. 19, ал.3 от ЗЗД, което същият не е упражнил, въпреки че откриването на
производството по несъстоятелност не е пречка за упражнение на потестативните права. Налице е константна практика на ВКС,
като Определение № 305 от 08.03.2004 г.
по ч. гр. д. № 67/2004 г. на ВКС, ТК, определение № 128/17.02.2009г. по
гр.д.2941/2008г. на ВКС, ІV г.о. и др., че нормите на чл. 637, ал.1 от ТЗ и чл.
637, ал.5 от ТЗ не намират приложение по иск, предявени на правно основание чл.
19, ал.3 от ЗЗД, защото този иск е конститутивен, а не
осъдителен и с него не се претендира осъждането на ответника за изпълнение на
определена престация, а се цели осъществяването на едно преобразуващо право по
принудителен ред - т. е. обявяване на предварителния договор за окончателен. В
случая не се установява конкретно изявление на синдика, нито пък ищците са го
сезирали с искане за становище по конкретния предварителен договор съобразно
предвидената възможност по чл. 644, ал.1 от ТЗ. Същевременно предвид потестативните права на купувачите по този предварителен
договор, съдът намира, че е неприложима разпоредбата на чл. 617 от ТЗ. Тази
разпоредба се отнася до задълженията на длъжника от непаричен характер и няма
автоматично действие спрямо задълженията на длъжника по такъв тип договори.
По
отношение възражението на ответника за изтекла погасителна давност, същото е
неоснователно. Потестативното
право да се претендира изпълнение на предварителния договор за продажба на имот
се погасява в общата петгодишна давност. Съгласно чл. 3 от договора ответникът
се е задължил да изгради изцяло сградата и предаде имота, въведен в
експлоатация в срок до 01.09.2007 г., а съгласно чл. 2.3 от договора
нотариалното изповядване следва да се извърши в срок до 30 дни от въвеждане на
обекта в експлоатация след предварително уведомяване. Давността за потестативното преобразуващо право изтича на 01.10.2012 г.
С решение от 18.01.2012 г. ответникът е обявен в несъстоятелност, като
вземанията спрямо него са били предявени пред синдика с молба от 27.02.2012 г.
Съгласно чл. 685а, ал.1 от ТЗ с предявяването на вземане в производството по
несъстоятелност, давността се прекъсва, а съгласно изр. ІІ – давността спира да
тече, докато трае производството по несъстоятелност. Предвид горното
петгодишната погасителна давност за потестативното
право не е изтекла.
По
претенциите за две неустойки по чл. 6.2 от договора, съдът намира следното:
Съгласно
изрично уговореното в чл.6.2 от договора при неизпълнение или забавено
изпълнение на задълженията по т.2.3 по-горе за прехвърляне на правото на строеж / респективно правото на собственост/, т.3 –
за предаване на недвижимия имот в договорения вид и по т.5.7 за въвод на купувача във владение на недвижимия имот,
продавачът дължи неустойка за забава в размер на 0,1 % върху внесените от
купувача суми за всеки просрочен ден. Съгласно изречение ІІ от същата клауза на
договора, след изтичане на 180 дни от забавата купувачът може да развали
договора поради неизпълнение, като продавачът се задължава да възстанови на
купувача изплатените от последния суми, заедно с лихва в размер на тримесечния
евро либор плюс 15 пункта годишно, считано от датата
на постъпване на сумите в банковата сметка на продавача. При тълкуване на
уговорените клаузи съдът намира, че в чл.6.2 от договора страните са уговорили
неустойка, която може да се търси кумулативно с претенция за реално изпълнение,
но не и при разваляне на договора. В клаузата на чл.6.2 от договора страните
изрично са уговорили, че при разваляне на договора, продавачът връща получените
суми, ведно с уговорената лихва. Следователно купувачът по предварителния
договор има право да търси неустойка за забава, респ. неизпълнение на
уговорените задължения, до изтичане на 180 дни от датата на забавата, като след
горния срок, той разполага с друг способ и ред за защита, който обаче не е
предмет на предявената претенция в производството по несъстоятелност и на
настоящото дело. Предвид горното с оглед изрично уговореното между страните
съдът намира, че би се дължала неустойка само за 180 дни забава, а след тази
дата, купувачът има право да развали договора и претендира връщане на
получените суми, но не и кумулативно неустойка за забава и реституция на
даденото по договора поради развалянето му. Същевременно константна е
практиката на съдилищата, че за да претендира неустойка ищецът следва да бъде
изправна страна по договора. В случая наред с неизправността на ответника във
връзка със задължението му за изграждане на сградата, в която се намира
обекта, който е следвало
да получат ищците по делото в срока по чл. 2.3 от
договора, е налице насрещно задължение на ищците по чл. 2.1 за заплащане на договорените
суми в уговорения от страните график по чл. 2 от договора, а
именно последната, четвърта, вноска е дължима след съставянето на акт обр. 15, което ищците не са изпълнили и независимо от това
дали имат право на възражение по чл. 90 от ЗЗД или не, те се явяват неизправна
страна. Обстоятелството, че те като
длъжници по това задължение са в забава освобождава
кредитора /ответникът по делото/ от последиците на неговата
собствена забава и в частност от заплащане на неустойка като форма на гражданска
отговорност поради неизпълнение /в този смисъл изрично се е произнесъл ВКС по
реда на чл. 290 от ГПК с решение № 428/18.01.2012г. по гр.д.№ 1097/2010г. на
ВКС, ІІІ г.о. и др./. Дори и да имат право на възражение по чл.90 от ЗЗД,
доколкото неустойката е свързана с изпълнението на договора, а ищците също са
неизправна страна по същия, не е налице основание за присъждането й. В такъв
смисъл е налице и задължителна практика на ВКС, който изрично се е произнесъл,
че ако страната по договора, претендираща заплащане на уговорената неустойка,
също е неизправна страна, не е налице основание за присъждането й /решение
450/21.06.2010г. по т.д.№ 505/2009г. ГК, ІІІ г.о. ВКС/. Предвид горното съдът
намира, че на ищците не се дължи неустойка, поради което вземането за неустойка
не следва да бъде включено в списъка на приетите вземания. Разпоредбата на
чл.6.2 от договора, предвижда една неустойка, а предпоставките, при които може
да възникне това право са различни и уговорени кумулативно /неизпълнение на
различни задължения, но всички елементи от общата цел на договора – да се
построи, прехвърли и предаде във владение на купувачите процесния имот/, като
начинът на формулиране на уговорката не води до извода, че за всяко от
посочените обстоятелства се дължи отделна неустойка в същия размер. Поради това
ищците не се легитимират като титуляри на вземане на неустойки за забава в
посочените размери и претенциите за установяване на тези вземания следва да
бъдат изключени.
Следва
да се обсъдят и доводите на страните във връзка с отказа от изтекла давност по
молбата от 08.03.2011 г., които са относими към
претенциите за неустойка, тъй като тези вземания се погасяват с кратката
тригодишна давност. Ответникът е заявил изрично възражение за изтекла
погасителна давност, като ищците претендират, че същото не следва да се отчита
доколкото с изрична молба законният представител на дружеството е заявил отказ
от изтекла давност. Съдът намира, че молбата от 08.03.2011г. не може да бъде възприета
като надлежен отказ от правото на ответника да се позове на изтекла давност,
тъй като производството по което е депозирана молбата – т.д.№ 51/2011г. не е с
предмет вземането на ищците по претенцията за неустойка, а е производство по
чл.626 от ТЗ. Негов предмет е състоянието на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на дружеството, но не се ползва със сила
на пресъдено нещо спор относно конкретно задължение
или вземания. Дори и да е образувано по молба на кредитор, то не се формира
сила на пресъдено нещо за вземането, на което се
основава молбата, а единствено и само относно неплатежоспособността към
процесния период. Предвид горното, доколкото се касае за заявена претенция за
неустойки по това дело от ищците, то отказът от защитното правно средство на
ответната страна – възражение за изтекла давност, не следва да се взима
предвид. За да породи действия отказ от процесуално право, то същият следва да
е упражнен надлежно – в производство по спорното вземане.
Освен
изложеното, съобразно уговореното по чл.6.2 от договора, претенциите за
неустойка са погасени с изтичането на кратката тригодишна давност към
02.10.2010 г. – далеч преди откриване на
производството по несъстоятелност и предявяване на вземанията. Няма данни и
доказателства по делото ищците да са предявили претенциите си за неустойки
преди заявяването им пред синдика с молбата за предявяване на вземанията им от
2012 г., което предявяване прекъсва давността, а и към този момент същата вече
е била изтекла. С оглед и на тези съображения двете претенции за неустойки за
забава са неоснователни.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Страните
не са заявили претенции за разноски, поради което съдът намира, че не се следва
да им се присъждат такива.
На осн.
чл.694 ал.2 от ТЗ следва да бъдат осъдени ищците да заплатят държавна такса в
частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 694 от ТЗ, по сметка на СГС в
размер на по несъстоятелността в размер на 18
348.80 лв.
На осн.
чл.694 ал.2 от ТЗ следва да бъде осъден ответника да заплати държавна такса по
сметка на СГС в размер на по несъстоятелността в размер на на 5
815.36 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание
чл. 694 от ТЗ, предявен от А.Р.Х.,
гражданин на В. и П.М.Х., гражданин на В.,
с адрес: Л., П., З.С.,
********, О.К. на В. и С.И., със съдебен адрес:***, представлявани от пълномощниците си адв. Г.Б. и адв. С. С., срещу „С. – БГ” ЕООД /в
несъстоятелност/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, че
ищците А.Р.Х. и П.М.Х. имат вземане срещу „С.
– БГ” ЕООД /в несъстоятелност/ за сумата от 74 793,80 евро /седемдесет и четири
хиляди седемстотин деветдесет и три евро и осемдесет евроцента/, с левова
равностойност в размер на 146 283,95 лева (сто четиридесет и шест хиляди
двеста осемдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки),
представляващо платена от ищците продажна цена по разваления предварителен
договор от 2006г. за покупко-продажба на : АПАРТАМЕНТ В
****, със застроена площ 51,20 кв.м., състоящ се от една всекидневна
/ кухня, една баня и един балкон, намиращ се на трети етаж при граници: от
изток - апартамент В 310, от запад - празно пространство, от север - празно
пространство, от юг - апартамент В 309, отгоре - апартамент В 409А, отдолу -
апартамент В 207А, както и съответстващите на апартамента 10,24 кв.м.
ид. части от общите части на сградата, където
апартамента е част от жилищна сграда за колективно обитаване със сезонен
характер „Д.О.“, корпус „В“, построена в имот пл. номер 155105, находящ се в
местността „********“, в землището на гр. Б., обл. ******,
целият с площ от 9684 кв.м., както и вземане за законна лихва върху тази главница от 27.02.2012
г. – датата на предявяване на вземането до окончателното му изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от А.Р.Х., гражданин на В. и П.М.Х., гражданин на В., с адрес: Л., П., З.С., ********, О.К. на В. и С.И., със съдебен адрес:***, представлявани от пълномощниците си адв. Г.Б. и адв. С. С., срещу „С. – БГ” ЕООД /в
несъстоятелност/,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** искове с правно основание
чл. 694 от ТЗ във връзка с чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответника, че ищците имат вземания за неустойка за забава за неизпълнение на
задължението за предаване на фактическата власт върху недвижим имот по
предварителен договор от 2006 г. в размер сумата от 117 270 евро (сто и седемнадесет хиляди двеста и седемдесет евро), с
левова равностойност от 229 360 лева (двеста
двадесет и девет хиляди триста и шестдесет лева), за периода от 02.09.2007г.
до 18.01.2012г., както и вземане за неустойка за забава за неизпълнение на
задължението за прехвърляне на вещните права върху недвижим имот по
предварителен договор от 14.04.2006 г. в размер на сумата от 117 270 евро (сто и седемнадесет хиляди
двеста и седемдесет евро), с левова равностойност от 229 360 лева (двеста двадесет и девет хиляди триста и шестдесет лева),
за периода от 02.09.2007г. до 18.01.2012г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА А.Р.Х., гражданин на В. и П.М.Х., гражданин
на В., с адрес: Л.,
П., З.С., ********, О.К.
на В. и С.И., със съдебен адрес:***, представлявани от пълномощниците си адв. Г.Б. и адв. С. С. да заплатят по сметка на СГС държавна такса в
размер на 18 348.80 лв. (осемнадесет хиляди
триста четиридесет и осем лева и осемдесет стотинки) на осн. чл. 694 ал.2 от ТЗ.
ОСЪЖДА „С. – БГ” ЕООД /в
несъстоятелност/,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на 5 815.36 лв. (пет хиляди сто осемстотин и петнадесет лева и тридесет и шест
стотинки) на осн.
чл. 694 ал.2 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: