Решение по дело №10616/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 127
Дата: 9 януари 2024 г. (в сила от 9 януари 2024 г.)
Съдия: Станимир Борисов Миров
Дело: 20231110210616
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. С., 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110210616 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “В. БГ“ ЕООД, ЕИК: ******** със седалище и адрес на
управление: 1202 гр. С., район ************ чрез упълномощен представител - адв. В. С. от
адв. Дружество „ГР. и С.“ срещу Наказателно постановление (НП) № 41 от 05.07.2023 г.,
издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – София град, с
което на жалбоподателя на основание чл. 83, ал.1 от ЗАНН и чл. 134, ал.2 от Закона за
храните е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1000 лв.
за нарушение на чл. 9 от Закона за храните.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на АУАН, издаден при
съществени процесуални нарушения и неспазване на материалния закон. Излагат се
аргументи свързани с недоказаност по безспорен и категоричен начин на извършеното
деяние. Некоректно е определено извършеното като деяние по чл. 9 от Закона за храните.
Твърдят за неспазени изисквания на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, тъй като не са отразени данни
от съществено значение от извършената проверка. Според жалбоподателя не е спазен и
текста на чл. 42, ал.1, т.5 и не е посочена правилната правна квалификация. Навежда и
съображения свързани с нарушено право на защита на жалбоподателя. Посочва основания за
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателя, представляван от адв. П.К. моли да се уважи жалбата
по съображения изложени в нея. Предоставена е писмена защита, моли да се присъдят и
сторени по делото разноски/ неприложени такива/.
Процесуален представител на въззиваемата – адв. Б., с пълномощно по делото, счита
1
жалбата за неоснователна и недоказана, поради което моли НП да бъде потвърдено. На свой
ред моли да се присъдят направени по делото разноски, като представя списък с разноските
и доказателства за тяхното плащане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява
основателна.
На 04.05.2023г. на основание Заповед №1316/03.05.2023г. на директора на ОДБХ София
град е извършена съвместна проверка от Главна дирекция „Национална полиция“,
Национална агенция за приходите и инспектори от ОДБХ София град на място, в обект –
Производство на млени меса и месни заготовки, находящ се в гр. ***************,
стопанисван от „В. БГ“ ЕООД с ЕИК********, с адрес на управление гр. ***************.
В хода на проверката, от проверяващите е установено в хладилно помещение на обекта
наличен готов продукт с наименование „Охладени грил наденички“ поставени в 40
транспортни кашона, всеки от тях съдържащ 10 бр. тарелки, всяка съдържаща по 400гр.
продукт- всички без междинна маркировка или обозначение, от което да бъде установена
датата на производство, което водело до невъзможност да се гарантира проследимост на
храните. От проверяващите извършеното нарушение е констатирано като такова, което
изпълва признаците на чл. 9 от Закона за храните /ЗХ/ и е съставен констативен протокол
№0045625 от 04.05.2023г., в който е отразено горното.
На жалбоподател е съставен АУАН № 0000434/11.05.2023г. за нарушение на разпоредбите
на Раздел III, чл.9 от Закона за храните, връчен на упълномощено от управителя В.И.Л.
лице- С.И.Л.. Въз основана на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на дружеството жалбоподател била наложена имуществена санкция
в размер на 1000 лв. на основание чл. 134, ал. 2 от ЗХ за нарушение на чл. 9 от ЗХ.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приложени и приобщени по делото писмени доказателства и
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Б. А. П., чиито
показания съдът цени като логични, непротиворечиви и кореспондиращи със събрани по
делото доказателства.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по следните съображения:
Видно от съдържанието на обжалваното Наказателно постановление, в него е извършено
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които
е констатирано. При така формулираното административно обвинение, административно
наказващия орган твърди, че е допуснато административното нарушение на чл. 9 от Закона
за храните. В този текст законодателят вменява задължение на бизнес операторите, които
произвеждат, преработват и/или дистрибутират храна, да разполагат с информация за
2
храните, животните и материалите, използвани при производството, преработката и/или
дистрибуцията на храните под техен контрол. Съдът констатира, че не е налице единство
между словесно описание на твърдяно нарушение и неговата цифрова квалификация. В чл. 9
от Закона за храните от на бизнес операторите е вменено задължението да разполагат с
информация за храните, животните и материалите, а не готовата продукция да бъде
междинно маркирана, както е разписано в процесното наказателно постановление. Не става
ясно от АУАН и от НП дали тава информация е поискана от жалбоподателя, дали тя е
предоставена на проверяващите. В посочения от АНО текст от закона не е вменено
нарушение с признаци на описаното в накзаващия акт. Или иначе казано обжалваното
наказателно постановление не отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 и
6 от ЗАНН, да бъдат посочени точно и ясно законовите разпоредби, които са били
нарушени. В тази насока дори съдът да се произнесе по същество по делото това не би
променило крайния правен резултат, защото дори и да се окаже, че е налице допуснато
административно нарушение, цитираните по горе нарушение на процесуалните правила
заложени в ЗАНН, не могат да бъда игнорирани. От друга страна нормата, по която е
наказано дружеството - чл. 9 от Закона за храните, съдържа общи разпоредби, а описаното
нарушение- липсата на междинно етикиране на готовите тарелки с продукция, следва да
бъде квалифицирано и препращаща към условия и ред определени с регламент 1169/2011г.
на ЕП, каквото препращане административно-наказващия орган не е направил, за да може да
стане ясно на съда точно какво е административното нарушение.
Непосочването на правилната правната норма, регламентираща конкретното правило за
поведение, което е нарушено от наказаното лице, в настоящия случай е от категорията на
съществените процесуални нарушения, тъй като лишава административно наказателно
отговорното лице от възможността да разбере в какво точно се обвинява и правилно да
организира защитата си, като упражни в пълен обем правото си да даде писмени възражения
по акта и да представи доказателства преди издаване на наказателното постановление.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По въпроса за разноските, каквито искания са направени в съдебно заседание като са
приложени необходимите документи за това, съдът намира, че оглед изхода на делото, с
право на присъждане на разноски разполага жалбоподателя, чийто процесуален
представител е представил по делото доказателства за изплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 480лв. В конкретния случай възнаграждението съгласно чл. 18,
ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е посочено
минималното възнаграждение в размер на 400 лева. Съобразявайки правната и фактическа
сложност на делото и обема на указаната от защитника правна помощ, съдът намира, че в
полза на жалбоподател следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на
400лв. - сума.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и затова следва да бъде отменено.
3
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 41 от 05.07.2023 г., издадено от Директор на
Областна дирекция по безопасност на храните – София град, с което на “В. БГ“ ЕООД,
ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление: 1202 гр. София, район ************
на основание чл. 83, ал.1 от ЗАНН и чл. 134, ал.2 от Закона за храните е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 1000 лв./ хиляда/ за
нарушение на чл. 9 от Закона за храните.
ОСЪЖДА ОДБХ София град, БАБХ ДА ЗАПЛАТИ на “В. БГ“ ЕООД, ЕИК: ******** със
седалище и адрес на управление: 1202 гр. София, район ************ сума в размер на 400
/четиристотин/ лв., направени по делото разноски, представляващи възнаграждение за
адвокат.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, пред Административен съд- София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4