Р Е Ш Е Н И Е
№1533
гр.Пловдив, 14.08.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ – ри състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при участието на секретар СТЕФКА КОСТАДИНОВА и прокурор СВЕТЛОЗАР
ЧЕРАДЖИЙСКИ като разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 1234 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на С.Н.С. ***, ЕГН **********, с която се претендира присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 500 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционно
производство по ЗАНН, ведно със законна лихва, считано от 04.12.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по настоящото
производство разноски.
Ответникът не се представлява
и не взема становище по иска.
Прокурор от ОП – Пловдив
изразява становище за основателност на иска.
Видно от изисканото и
приложено АНД № 6274/ 2019 г. по описа на РС – Пловдив срещу ищеца е било издадено НП, което е било
обжалвано и отменено, като решението е влязло в сила като необжалвано.
Представен е договор за правна
защита и съдействие /л.20 от първоинстанционното
дело/, с посочена сума 500 лв., за която обаче не е посочен начин на заплащане.
По настоящото дело е представен договор за правна защита и съдействие /л.15/, с
договорено възнаграждение 800 лв., за което
обаче също не е посочен начин на
заплащане.
Съгласно т.1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ 6/2012 на Върховният касационен съд на Република България „Съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка.“
Съгласно мотивите на
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 6/2012 на Върховният касационен съд на Република
България „Само, когато е доказано
извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата
на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида
на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането
да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в
случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. Само
в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че
страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
В случая в договора не е
отразен начинът на плащане, при което следва да се приеме, че същият няма характер
на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение, съответно не са представени и банкови
документи, удостоверяващи плащането, поради което искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен /в същия смисъл
мотивите на Определение № 181 от 12.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4037/2018 г.,
I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова и много други/. Същото е
валидно и по отношение евентуално направените разноски за производството по
ЗОДОВ, но освен това дори такива да са били направени, те следва да останат в
тежест на страната, предвид изхода на делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска
на С.Н.С. ***, ЕГН **********,***, с
който се претендира присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционно производство по ЗАНН, ведно със законна
лихва, считано от 04.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/