Мотиви
към присъда по НОХД 381/20.
Производството
е образувано въз основа на внесен обвинителен акт.
Обвинението е против В.Д.С., за това,
че в с.Мокрище, обл. Пазарджик, след като е бил осъден с Решение №1252 от
30.10.2018 г. по гр. д.№2829/18 г. по описа на РС-Пазарджик, влязло в законна
сила на 09.11.2018г., да издържа свои низходящи - малолетните си деца И.В.С.,
родена на ***г., и Н.В.С., роден на *** г., чрез тяхната майка и законен
представител Н.Р.В. ***, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 12 месечни вноски по 280 лв. общо за
двете деца за периода от м.февруари 2019 г. до м.януари 2020 г. включително,
общо в размер на 3360 лв. - престъпление по чл.183 ал.1 от НК
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна
прокуратура Пазарджик, който пледира за осъдителна присъда и налагане на
наказание при отчитане на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Подсъдимият признава вината си и обещава да
заплати дължимото, което не изпълни до приключване на делото пред
първоинстанционния съд.
Районният
съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в своята
съвкупност, предвид чл. 301 от НК, по свое вътрешно убеждение и ръководейки се
от закона, установи:
Подсъдимият
В.С. и св.Н.В. живели съвместно в продължение на няколко години в дома на
обвиняемия в с.Мокрище, обл.Пазарджик, като отношенията им наподобявали
отношенията между съпрузи.
С. и
св.В. са родители на две деца - И.С., родена на *** г., и Н.С., роден на *** г.
През м. май 2018 г. двамата се разделили, като децата останали при майката -
св.В., която продължила да упражнява родителските права по отношение на
родените от съвместното й съжителство с подсъдимия деца. С Решение №1252 от
30.10.2018 г. по гр. д.№2829/18 г. по описа на PC-Пазарджик С. бил осъден да
заплаща месечна издръжка на малолетните си деца, чрез тяхната майка, като
законен представител. За детето И.С. дължимата месечна издръжка била в размер
на 150 лв., а за детето Н.С. - в размер на 130 лв. Горепосоченият съдебен акт,
вменяващ задължение за плащане на издръжка от страна на подсъдимия е влязъл в
законна сила на 09.11.2018 г. След влизане в сила на решението С. изпълнявал,
макар и със забава, задължението си, но през м. февруари 2019 г. спрял
плащането на дължимите месечни вноски. По тази причина св.Н.В. *** с жалба, в
която описала твърденията си.
При
горните данни по делото прокурорът е приел, че подъсдимият е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.183 ал.1 от НК. От
обективна страна - има задължение да издържа свои низходящи - децата си И.С. с дължимата
месечна издръжка в размер на 150 лв. и Н.С. - с такава в размер на 130 ла.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно в периода от м.февруари 2019 г. до м.януари 2020 г.
включително, общо в неплатени суми размер на 3360 ла.
Подсъдимият
не отрича вината си, признава, че не
плаща поради твърдяна обективна невъзможност, дължаща се на липсата на регулярни
доходи от трудова дейност и конкретно. Признава инцидентни плащания, които не са спорни и които са за период,
извън инкриминирания. Установено е от
собствените му признания и твърденията на свидетелката( инкорпорирани на
съответното основание) , че действително не е изпълнявал точно и срочно
задължението си за издръжка.
Факт е,
че в рамките на инкриминирания период подсъдимият не е плащал точно и срочно
задължението си по бракоразводното решение. Този факт е напълно изводим от
доказателствената съвкупност. Без значение за настоящия коментар, необходим за
обосноваване на обективната съставомерност, са обективни причини относно
невъзможността ( липсата на регулярни доходи по трудовото правоотношение и
евентуална необходимост да заплаща разходи на свое дете в новото си семейство )
- те имат своето място само и единствено при индивидуализацията на наказанието.
Така, както и факта на изплащане при
забава на всички дължими и определящи общия размер на неразплатеното парично
задължение, вноски.
Подсъдимият
е бил наясно със задължението си - неговият размер, срок на плащане, начин -
чрез майката и законна представителка на децата.
Неизпълнението
на задължението е напълно съзнателно. Подсъдимият е съзнавал противоправния
характер на деянието си и е предвиждал последиците от бездействието си.
Изолираните
горе факти в обективно и субективно отношение дадоха основание на Съда за
постановяване на присъда, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване
на приписаното му престъпление.
При
определяне на вида и размера на наказанието се съобразиха разпоредбите за
неговата индивидуализация по чл. 58а, ал.5 вр. чл. 57, ал.2 вр. чл. 54 от НК и
заложените цели по чл. 36 от НК. Определянето на наказанието следваше да стане
от алтернативно предвидените: пробация и
лишаване от свобода. Налагането на по-тежкото наказание не можеше да се
разглежда в случая като съответно на извършеното престъпление, дори и да е в
минимално възможния срок, тъй като би довело и до едно неоправдана за децата. Необходимо бе от една страна да се определи
наказание, което да бъде съответно на престъплението, но от друга то да има и
онзи поправителен ефект и да внесе такива промени в съзнанието на подсъдимия,
че да предотврати ново престъпно поведение. Съблюдавайки фиксираните законови
критерии и цели, както и фактът,че наказанието в съвсем житейски аспект намира
своето негативно отражение в крайна
сметка и върху получаващия издръжка, както и предвид срока и размера на неплатената
и преди всичко необходимостта да се осигури възможност за реалното плащане на
дължимата инкриминирана сума, Съдът определи наказание пробация при следните мерки за въздействие и контрол
– задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от една година с
честота на явяване за подпис два пъти седмично и задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок също от една
година.
Установи се по делото, че подсъдимят е осъден
с влязло в сила на 11,03,2020г. споразумение на ПРС по НОХД 206/20г. за
извършено на 30,01,2018г. престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал.2 вр. ал.1 от НК - на пробация при двете мерки за въздействие и контрол – задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от осем месеца с честота на явяване за подпис два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок също от осем
месеца ( л. 28-29 по делото) .
П
ри тези данни, предвид изискването на чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК се
установи, че настоящото деяние и това по НОХД 206/2020 са в съотношение на
реална съвкупност, поради което на посоченото основание се определи общо
най-тежко наказание за тях. то е това по настоящото дело - пробация при следните мерки за въздействие и контрол
– задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от една година с честота на явяване за подпис два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок също от една
година.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си, която обяви на страните като
разясни възможностите и сроковете за нейното обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: