№ 19280
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221***140162 по
описа за 2022 година
Предмет на делото е предявен иск по чл. 422 ГПК от „Т.-П.“ АД с ЕИК **********
солидарно срещу О. Т. Б. с ЕГН ********** и Д. В. Б. с ЕГН **********, за установяване,
че дължат сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 13752/2022г. на СРС,
70 състав, а именно: по сключен договор при общи условия в периода 01.02.2020г. –
30.04.2021г. ищецът им доставил в топлоснабден имот ап. 60, находящ се в гр. П., ул.
„**********“ № ***, топлинна енергия на стойност 1181,10 лева, както и 135,69 лева
мораторна лихва за периода 02.04.2020г. – 01.02.2022г. Претендира законна лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и разноски както в исковото, така сторените в
заповедното производство, също юрисконсултско възнаграждение 100,00 лева.
Ответниците не заявяват становище, не вземат участие в делото и не формулират искане по
съществото на спора.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Видно от приложения Нотариален акт от 30.03.2017г. на л. 21 – 22 от делото,
собственици на процесния ап. 60, за който ищцовото дружество е начислило надлежно
посоченото количество топлоенергия, са ответниците.
Ищецът доказва, че Общите условия на ищеца от 2007г. са публикувани във в.
Нощен труд от 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки“ в броя от 13.12.2007г. /приложени в
заповедното производство/. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 09.02.2022г. пред РС
– П..
От приетата и изготвена по делегация пред РС – П. Съдебно-техническа
1
експертиза се установява, че сградата, в която се нахожда процесния имот, е надлежно
присъединена към топлопреносната мрежа чрез абонатна станция. Също, че
разпределението на топлинната енергия е извършвано в посочения период в съответствие с
нормативните изисквания. Отчитането е ставало чрез топломер, преминал изискващите се
държавни проверки и монтажът на същия е извършен по изискванията на производителя.
Приетата по делото и изготвена по делегация от РС – П. Съдебно-счетоводна
експертиза дава заключение, че за посочения период е начислена топлоенергия 1176,38 лева,
но има издадено кредитно известие – сума за корекция – 33,54 лева и така неплатените суми
възлизат на 1142,84 лева. Мораторната лихва върху тази сума е изчислена на 137,74 лева за
посочения в исковата молба период.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за частично основателни. Няма възражения по количеството и
размера на начислената топлоенергия. Доказано е качеството на потребител на двамата
ответници.
Видно обаче от ССЕ /която е компетентно и безпристрастно изготвена/ дължимата сума за
посочения период като главница е по-малка от претендираната, а именно – в размер на
1176,38 лева. Така искът е основателен именно за този размер, като за горницата до пълно
предявения от 1181,10 лева подлежи на отхвърляне.
По отношение на мораторната лихва ССЕ дава дължим по-голям размер от претендирания.
Ще се присъди размер от 135,69 лева, за да не се стигне до свръх-петитум.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат сторените разноски по
съразмерност: от сторените в заповедното за държавна такса 26,34 лева и 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, или общо 76,34 лева по съразмерност се присъждат 76,00
лева. От сторените в исковото: 26,34 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение 100,00 лева, или общо 126,34 лева се присъждат по съразмерност 125,90
лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че О. Т. Б. с ЕГН ********** и адрес: гр. П., ул.
„**********“ № ***,ап. 60 и Д. В. Б. с ЕГН **********, и адрес: гр. София, ж.к. О. 2, бл.
234, вх. Б, ет. 6, ап. 43, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „Т.-П.“ ЕАД с ЕИК **********, и
2
адрес: гр. П., „И.И.З.“ *** сумите: 1176,38 /хиляда сто седемдесет и шест лв. и 38
стотинки/ лева ведно със законна лихва от 09.02.2022г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълно предявения размер от 1181,10 лева
като НЕОСНОВАТЕЛЕН, също че дължи 135,69 /сто тридесет и пет лв. и 69 стотинки/ лева
мораторна лихва за периода от 02.04.2020г. до 01.02.2022г., за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 13752/2022г. на СРС, 70 състав.
ОСЪЖДА О. Т. Б. и Д. В. Б. солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т.-П.“ ЕАД разноски в
заповедното производство 76,00/седемдесет и шест/ лева по съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК О. Т. Б. и Д. В. Б. солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на
„Топлофикация – П.“ ЕАД разноски в исковото производство 125,00 /сто двадесет и пет/
лева по съразмерност.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3