Решение по дело №6089/2020 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

гр. П., 14.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 06089 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която се иска да се признае за установено, че М.М.Д. дължи сумата от 2117,60 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. «****, за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 330,59 лева, предсталвяваща лихвата за забава на месечните плащания за периода от 09.10.2018 г. до 23.07.2020 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва се правилното изчисление на топлинната енергия.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответникa, отнасящо се за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. В тази връзка е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 04193 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд.

Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един местен ежедневник.

По делото е приложен неоспорен договор от 23.11.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот, от който се установява, че М. Д. Д. е придобил жилище с адрес гр. П., кв. «****. Част от съдържанието на документа е нечетливо, но ответникът не е оспорил, че същият се отнася за процесния имот, а и този документ е посочен в заявление за откриване на партида, подадено от ответника, в което е отразило, че се отнася за горепосочения имот.

Приложено е удостоверние за наследници на М. Д. Д., от което става ясно, че същият е починал на 12.11.2019 г., т. е. след исковия период. Същият е оставил четирима наследници: С..Т..Д. (съпруга), Е. М.Д. (син), М.М.Д. (дъщеря) и М.М.Д. (син).

Съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН всеки от наследниците (не е доказано, че жилището е представялвало СИО) е придобил ¼ идеална част от имота. Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. В този смисъл ответникът е собственик на ¼ ид. ч. от имота и отговоря до ¼ от задълженията на своя наследодател.

Представено е заявление от 09.03.2020 г. за откриване на партида, подадена от ответника М.М.Д., но същата се отнася след исковия период, поради което е неотносима и не установява възникването на договорни отношения през този период, а след това.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), е преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредбата №16 – 334 от 06.04.2007г., тъй като от брутната топлинна енергия (отчетената по показанията на топломера) са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

В заключението е отбелязано, че през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ – прогнозно, който впоследствие е преизчислен след извършване на годишния отчет.

Експертът пояснява, че е начислявана стойност на топлинна енергия по отчет за три радиатора. Отоплителното тяло в банята е щранг – лира, за което разходът е начисляван по изчислителен път, за който при извършването на годишния отчет, стойността на начислената топлинна е преизчислена и отразена в индивидуалните изравнителни сметки.

Разходът на топлинна енергия в сградната инсталация е направен по изчислителен път. Той е част от общия доход, отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот. Начислен е разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период, т. е. за времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Определените суми за компонента „сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната сметка на имота. Отразено е, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи. Отразено е, че от предоставените справки на топлофикационното дружество и ФДР е видно, че са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно.

От заключението на експерта се установява, че доставяната топлинна енергия е на стойност 2117,60 лева за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизите вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на М.ката за дялово разпределение и други.  

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца за стойността на доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е да установяви, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за  продажба на топлинна енергия.

По делото се установи, че за исковия период М. Д. Д. (наследодател на ответника) е бил собственик на имота, поради което същият и ищцовото дружество се намирали в договорни отношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба.

По делото се установи, че до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 2117,60 лева за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. На основание чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 330,59 лева за периода от 09.10.2018 г. до 23.07.2020 г.

По делото се установи, че ответникът е наследник на М. Д. Д. и съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН отговоря до ¼ от задълженията на своя наследодател. Това означава, че ответната страна за съответния периода дължи 529,40 лева – главница и 82,64 лева – лихва. Исковете до тези размери са основателни, а за разликата до преявените размери следва да се отхвърлят като неоснователни.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.

Ищцовото дружество е направило разноски в исковото производство както следва: 49,96 лева – държавна такса, 160 лева – депозит за вещо лице, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер) и 15 лева – такси за съдебни удостоверения, т. е. общо 324,96 лева, от които има право да получи 81,24 лева съответна на уважените размери.

В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 49,96  лева – държавна такса, т. е. общо 99,96 лева, от които има право да получи 24,99 лева. 

Ответникът не е направил разноски, поради което такива не му се дължат.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :  

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.М.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 529,40 лева, представляваща 1/4 от стойността за ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. «****, за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 82,64 лева, представляваща 1/4 от общия размер на лихвата за забава на месечните плащания за периода от 09.10.2018 г. до 23.07.2020 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, и ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за разликата от 529,40 лева до предявения размер от 2117,60 лева – главница и за разликата 82,64 лева до предявения размер от 330,59 лева – лихва за забава, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 04193 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд.

ОСЪЖДА М.М.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 81,24 лева– разноски в исковото производство и 24,99 лева – разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 04193 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.