Р
Е Ш Е Н И Е
№498/03.12.2019г.,гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на четвърти
ноември, две хиляди и деветнадесета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар : Снежина Р.
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №716 по описа за 2019 г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е за съществуване на
вземане и е предявен по реда на чл.422 от ГПК.
Ищецът-„Банка ДСК” ЕАД-София,
настоява съдът да постанови решение с
което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи заплащане на сумата от 931,74лева главница по
договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица,
сключен на 11.06.2015г., ведно със законна лихва от 01.06.2018г.-датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК-до
окончателното плащане; на сумата 566,84 лева-договорена лихва за периода от 25.08.2015г. до
29.05.2018г. и 128,54 лева заемни такси и разноски. Претендира направените и
присъдени разноски в заповедното производство в размер на 82,55, представляващи
32,55 лева платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Претендира разноски по настоящото делото. В условията на евентуалност, ако
искът по чл.422 от ГПК бъде отхвърлен, поради липса на предсрочна изискуемост,
настоява ответникът да бъде осъден да заплати посочените суми, като претендира
присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата
молба-11.04.2019г.
Ответникът е уведомен по реда на
чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител заявява, че иска е
основателен, не оспорва размера на търсените суми.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1151/2018г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за
незабавно изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист за сумата от 931,74 лева, представляваща главница
по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит,
сключен на 11.06.2015г., ведно със законна лихва, считано от 01.06.2018г.-деня
на постъпване заявлението в съда, до окончателното плащане както и за 566,84
лева договорена лихва за периода от 25.08.2015г. до 29.05.2018г. и 128,54 лева заемни
такси и разноски. Със заповедта за изпълнение са присъдени и разноските по
ч.гр.дело в размер на 82,55 лева, от които 32,55 лева платена държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение.
Видно
от представения договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица на 11.06.2015г.
между страните е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица. На ответника е предоставена кредитна карта
в размер на 1 000 лева с променлив лихвен процент, който размер към
сключване на договора е 21,95%. Кредитът е бил усвоен чрез теглене от АТМ и
отчитан по сметка №02/0000000022710672, чиито титуляр е ответникът-л.29-л.39 от
делото. Последната вноска по кредита е на 24.08.2015г. Към 25.02.2016г.
ответникът е натрупал шест броя непогасени минимални суми за револвиране и
ползването на кредита е спряно, като към 11.06.2018г. неиздължена и
непогасената главница е в размер на 931,74 лева; възнаградителната договорена
лихва в размер на 566,84 лева и 128,54 лева такси и разноски.
Въз основа на така
изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Между
страните по делото е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта.
Кредита е усвоен изцяло от ответника и той дължи връщане на получения кредит в
сроковете договорени в погасителния план. Срокът на договора е изтекъл и съдът
не счита за необходимо обсъждане на въпроса налице ли е или не предсрочна изискуемост
на вземането по договора. Затова предявеният иск за съществуване на вземане,
като основателен и доказан следва да се уважи.
Съгласно чл.78
ал.1 от ГПК и т.11г от ТР №4 от 18.06.2014г. ответникът дължи на ищеца и направените
разноски и по настоящото и по заповедното производство и следва да бъде осъдена
да ги заплати. По заповедното производство разноските са: 32,55 лева платена
държавна такса и 50 лева юрисконсулско възнаграждение. В настоящото
производство разноски са в размер на 617,55 лева=117,555 платена държавна такса,
300 лева юрисконсултско възнаграждение и 200 лева платен депозит за особен
представител на ответника.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА за установено по отношение на Д.А.В. с ЕГН-**********
***, че съществува вземането на „Банка ДСК”ЕАД с ЕИК-*********-гр.София с адрес
за кореспонденция: гр.Шумен, п.к.9700, ул.“Цар Освободител“ №102 и че той
дължи сумата от 931,74 лева, представляваща главница по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит, сключен на 11.06.2015г. с
краен падеж 11.06.2018г, ведно със законна лихва, считано от 01.06.2018г. до
окончателното плащане, както и 566,84
лева договорна възнаградителна лихва за периода от 25.08.2015г. до 29.05.2018г.вкл.
и 128,54 лева такси и разноски по
кредита.
ОСЪЖДА Д.А.В. с ЕГН-********** *** да заплати на „Банка
ДСК”ЕАД с ЕИК-*********-гр.София сумите: 82,55 лева разноски по заповедното
производство и 617,55 лева разноски по настоящото дело.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :