Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 r следващите от ГПК. С Решение №... от 25.11.2010г.,постановено по гр.д.№.... по описа за 2006г. Св. р. с. е признал за установено по отношение на :Ев. Л. С. с ЕГН-......от гр.Г. ,Ф. Людвиг С. с ЕГН-* от гр. Г.,и Л. Д. М. с ЕГН-* от гр. С. ,че общият наследодател на :С. И. К. с ЕГН-* гр. С., Борислав И. Миланов с ЕГН-* от гр. С. и А. И. К. с ЕГН-* от гр. К. ,към момента на внасяне на имоти в ТКЗС е бил собственик на селскостопански земи :Нива от два декара и лозе от два декара в местността стъклен, двата имота граничещи един със друг и обединени в общ имот с площ 4.700 декара и стари граници към момента на образуване на ТКЗС-изток-В. И. и А. С.,запад-Кр.И.,север-Б.В. и Ц. К. и юг път, които се идентифицират със сегашния УПИ №... с площ от ....кв.м., попадащ в квартал 116 и част от квартал 132 по ПУП на гр. С. ,одобрен със заповед №..../1967г. Със същото решение е отменен по реда на чл.431 ал.2 от ГПК Н.а.-№53 том.... рег...., дело №....г. на нотариус Н. Г.с район на действие районен съд С.,вписан със В. Рег.№..../07.07.2003г.акт.№.... том.3 в Службата по вписвания гр. С. Със същото решение е осъдил ответниците да заплатят на ищците направените разноски в размер на ....лв. С Решение №... от 28.01.2011г.на същия съд и по същото дело е извършена поправка на очевидна фактическа грешка на Решение №.... от 25.11.2010г.,постановено по гр.д.№194 по описа за 2006г. Свищовският районен съд, като вместо Б. И. М. в решението да се чете И. Б. И. , както и че отменя посочения нотариален акт в същото решение само в частта относно описания в пункт 1-ви буква"а" от нотариалния акт недвижим имот. Против решението е подадена въззивна жалба от адвокат Й. А. от ГАК, като пълномощник на :Ев.Л.С. и Ф. Л. С..Направени са оплаквания за необоснованост и неправилност на двете решения, както и за постановяването им при допуснати съществени процесуални нарушения.Наведени са следните доводи: Изводите на районния съд относно местоположението на имота и идентичността му с УПИ-3 от кв.116 по плана на гр. С. не били обосновани.Разпитаните свидетелите не могли да посочат точното место положение на двата земеделски имота, а вещите лица които се предоверили на тези показания също не могли да обосноват заключението си за идентичност на внесените от наследодателя на ищците 2 декара нива и два декара лозе с УПИ-3 от кв.116 по плана на града. Решението на районния съд било постановено в нарушение на процесуалните правила, като съдът се бил произнесъл плюс петитум.Ищците с петитума били поискали да се признае за установено по отношение на ответниците,че те са собственици на 4 декара внесени от наследодателя им в ТКЗС семеделски земи -2 декара нива и 2 декара лозе, а съдът ги признал за собственици на 4 декара и 700 кв.м. Освен това при оценката на доказателствата районният съд бил игнорирал доказателствената сила на влязлото в сила решение постановено по гр.д.№ .../1996г. по описа на С. р. с. като съдебен акт с който се признавало правото на собственост на ответниците върху процесните земеделски земи ,находящи се в чертите на гр. С. Същото дори не било ценено като основание за установяване на давностно владение за придобиването на процесните имоти по давност.На трето място в нарушение на процесуалните правила С. р. с. след връщането на делото от ВТОС е разгледал отново делото по същество въпреки,че делото било върнато само за произ-насяне на съда с допълнително решение по част от коригирания от ищците петитум на исковата молба. Решението на районния съд било постановено в нарушение на закона.На първо място съдът не съобразил ,че с влязлото в сила решение постановено по гр.д.№ ..../1996г. по описа на С. р. с. ответниците са признати за собственици на този имот и,че този съдебен акт следва да се отчете поне като основание за ,установяване на давностно владение върху имота.На второ място съдът неправилно бил приел,че ответниците не могли да придобият имота по давност ,поради действието на разпоредбата на чл.10 ал.13 от ЗСПЗЗ, която норма в случая не може да намери приложение, тъй като ответниците нито са трети лица на които да е била предоставена земята по смисъла на чл.10 ал.13 от ЗСПЗЗ, нито са приобретатели на този имот. Моли да се отмени обжалваното решение и последващото решение за поправка на очевидна фактическа грешка на същото и вместо тях се постанови друго с което се отхвърлят предявените искове. В съдебно заседание жалбоподателите чрез пълномощника си адвокат Андреев поддържат жалбата и доводите наведени в същата.Не навеждат нови доводи и съображения. Ответниците по жалбата оспорват основателността на същата и молят да се потвърди решението на С. р. с. В производството пред настоящата инстанция не са събирани нови или новонастъпили доказателства. Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. След извършена служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК възивния съд счита,че обжалваното решение е валидно изцяло а в обжалваната му част допустимо По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първостепенния съд,като същия е съобразил и анализирал всички събрани по делото доказателства, съобразил е тяхната доказателствена сила за настоящия съдебен спор и е достигнал до правилни изводи относно какви факти се установяват с тях.По тези съображения възивния съд възприема изцяло фактическата обстановка по делото и не смята за нужно да я пресъздава. При разглеждането на делото и постановяване на решението не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, а именно произносяне на съда извън направеното в исковата молба искане/”плюс петитум „/.Видно от молбата на ищците по делото / на лист 94 и 95 от първоинстанционното производство/ същите са отстранили нередовността на исковата молба, като са изменили обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата, а именно,че техния наследодател е бил собственик на нива с площ 2 декара и лозе с площ 2.7 декара и са направили искане да се признае за установено,че са собственици на земеделски земи: нива от 2 декара и лозе от 2.7декари обединени в един имот с площ от 4.7 декара. Правните изводи на първоинстанционния съд въз основа на установената фактическа обстановка по делото са правилни и възивния съд възприема изцяло мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск. В този смисъл и на основание чл.272 от ГПК възивния съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск. По направените оплаквания със жалбата,съдът намира същите за неоснователни по следните съображения: Решението на районния съд било постановено в нарушение на закона.На първо място съдът не съобразил ,че с влязлото в сила решение постановено по гр.д.№ .../1996г. по описа на Св. р. с. ответниците са признати за собственици на този имот и,че този съдебен акт следва да се отчете поне като основание за ,установяване на давностно владение върху имота.На второ място съдът неправилно бил приел,че ответниците не могли да придобият имота по давност ,поради действието на разпоредбата на чл.10 ал.13 от ЗСПЗЗ, която норма в случая не може да намери приложение, тъй като ответниците нито са трети лица на които да е била предоставена земята по смисъла на чл.10 ал.13 от ЗСПЗЗ, нито са приобретатели на този имот. Несъстоятелно е оплакването за постановяване на решението в нарушение на закона. Районният съд е съобразил съществуването на влязлото в сила решение по гр.д.№..../1996г. по описа на Св. р.с. , съобразил наличието на това решението, но също така е съобразил разпоредбите на чл.220 ал.1 и чл.221 от ГПК/ отм./,според които решението е задължително за страните които са участвали като страни по делото по което е постановено ,за същото искане и за същото основание. В конкретния случай видно от съдържанието на решението и приложеното гр.д.№..../1996г.на СвРС ищците не са участвали в делото и решението няма установителна сила по отношение на тях, а само по отношение на Община Св.Същото решение не може да бъде отчетено като основание за установяване на давностно владение върху имота от страна на ответниците, тъй като имота не е възстановен на ответниците с решение по чл.10 ал.7 от и на осн. чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ в реални или възстановими граници . Поради липсата на решение за възстановяване собствеността на ответниците по реда на чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ постановеното решение по гр.д.№ ..../1996г. може само да послужи като изпълнително основание пред общината да бъде задължена да издаде удостоверение и скица чрез които да се индивидуализира имота в рамките на чертите на населеното място Това действие на решението не изключва правото на ищците да докажат по отношение на ответниците чрез иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ,че те са действителните собственици на имота и удостоверението и скицата следва да бъдат издадени на тях, а не на ответниците. Несъстоятелен е довода в жалбата, че тъй като ответниците нито са трети лица на които да е била предоставена земята по смисъла на чл.10 ал.13 от ЗСПЗЗ, нито са приобретатели на този имот. То ограничителната разпоредба за придобиване на имота по давност не била приложима по отношение на тях.Действително ответниците не са трети лица придобили имота от ТКТЗС или други селскостопански организации от държавни или оßщински органи и същите не са приобретатели на имота ,но както вече се посочи по-горе на същите този имот не е възстановен с решение по чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ на осн. чл.10 ал.7 от ГПК за да се зачете тяхното владение като добросъвестно.До възстановяването на имота по този ред имота следва да се третира като резултативен фонд и за него се прилагат ограничениителните разпоредби на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, относно придобиването на държавни и общински имоти по давност от физически лица. Несъстоятелни са оплакванията и доводите относно решението за поправка на очевидна фактическа грешка.Извършената поправка съотвества на действителното име на ищеца И. Б. И. погрешно изписан в решението като Б.И. М. и на действителните идентификационни данни на отменения с обжалваното решение нотариален акт за собственост. Несъстоятелно е направеното оплакване в жалбата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на първостепенния съд, а именно произносяне „плюс петитум”.Според твърдението в жалбата на ответниците Решение №.../03.04.2009г.постановено от съдия Д. Р. по гр.д.№ .../2006г. на СвРС не било отменено изцяло, а частично само в частта ,касаеща уточнения петитум допълнително от ищците. Това твърдение е нелепо и не държи сметка ,че с Решение №.... от 30.03.2010г. Решение №... на СвРС е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, което означава ,че при новото разглеждане следва да се разреши съдебния спор изцяло отново.Впрочем друго решение е невъзможно след като Решение № .... е ообезсилено поради произнасянето му при очевидна нередовност на исковата молба, неотстранена от първоинстанционния съд. Ето защо в заключение на гореизложеното жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение, а решението ,като обосновано, правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №...от 25.11.2010г.,постановено по гр.д.№...по описа за 2006г. С. р. с. като правилно и законосъобразно. Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението до страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |