Определение по дело №4192/2017 на Районен съд - Стара Загора

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                     Номер                     Година   01.02.2018                   Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                        XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На първи февруари                                                                                                   Година 2018 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4192 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК за отговор на първоначалната искова молба, в който ответникът е подал отговор и предявил насрещен иск по чл. 92 ЗЗД, и изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК за отговор на насрещната искова молба, в който ответникът по същата и ищец по първоначалните искове по чл. 422 ГПК, не е подал отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че първоначалната и насрещната искови молби са редовни, а предявените с тях искове допустими.

С оглед обстоятелството, че насрещните искове по чл. 92 ЗЗД е предявен от ответника против ищеца в срока по чл. 211, ал. 1 ГПК, по рода си е подсъден на настоящия съд и има връзка с първоначалните искове по чл. 422 ГПК, защото спорното вземане по него произтича от същия договор, следва да бъдат приет за съвместно разглеждане с тях.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 2482/2017 г. на Старозагорския районен съд.

Следва да се назначи и исканата от ищеца съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на поставените от него въпроси към същата в исковата му молба, както и на въпросите: 1/. осчетоводена ли е редовно, съгласно изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, процесната фактура № 49/03.04.2015 г. в счетоводствата на страните, кога и по коя точно тяхна счетоводна сметка и партида; 2). възнаграждение за кой месец/и по договора е осчетоводено за плащане в тази фактура и извършени ли са през същия месец/и и какви точно счетоводни – консултантски услуги по договора; 3). включена ли е същата фактура в дневниците на страните съответно за „покупки” и „продажби”, и в справките им декларации по ЗДДС, и кога, и ползвал ли е ответникът по тази фактура данъчен кредит; 4). намира ли се тази фактура в оригинал в счетоводството на ответника и от кога; 5). изплатена ли е изцяло или частично сумата по тази фактура от ответника на ищеца, кога, в какъв размер и по кой начин (в брой или по банков път), както и останала ли е по същата неплатена част към датата на проверката на вещото лице и в какъв размер; 6). какъв е размера на мораторната лихва върху неплатената част от възнаграждението по същата фактура за посочения в исковата молба период; 7). подавал ли е ищецът в НАП за май 2015 г. справка-декларация по ЗДДС за ответника и дружествата на неговите клиенти, както и декларации образец 1 и 5 за всички осигурявани в тези дружества лица или същите са подадени за този месец от друго лице, като вещото лице посочи на коя дата е подадена всяка от тези декларации и от кое точно лице; 8). какъв е размера на уговореното в чл. 6, ал. 1 от договора месечно възнаграждение и с каква периодичност е било изплащано то от ответника на ищеца за периода от сключването на договора до май 2015 г. – поотделно за всеки месец и по всяка фактура; 9). какъв е размера на уговорената в чл. 7, ал. 1 от договора неустойка; и 10). осчетоводявал ли е ищецът в счетоводството си, на коя точно дата и по коя точно своя сметка и партида, претендираната с насрещния му иск неустойка; за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването на тази експертиза за отговор на същите (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ищец да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИЕМА за съвместно разглеждане с предявените от ищеца „А.” Е. първоначални искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, предявеният от ответника „С.” Е. против ищеца – насрещен иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че сключил с ответника на 27.06.2013 г. договор за счетоводно-консултантски услуги, по който извършвал точно ангажиментите си, а до април 2015 г. и ответникът му заплащал редовно дължимото ме се по договора възнаграждение за предоставените услуги. На 03.04.2015 г. ищецът издал фактура № 49/03.04.2015 г. на стойност 1992 лева за предоставените за предходен период счетоводно-консултантски услуги, която била приета без възражение от ответника и доколкото било известно на ищеца, била осчетоводена в счетоводството му. По силата на договореното между страните, ответникът следвало да плати тази обща цена от 1992 лева с ДДС веднага по банков път. До момента обаче дължимото по фактурата в размер на 1992 лева с ДДС не му било платено от ответника. Ищецът извършил много опити за уреждане на висящите задължения, но и до момента ответникът не ги платил. Поради това подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Образувано било ч.гр.д. № 2482/2017 г. на СтРС, по което била издадена заповед № 1657/05.05.2017 г., срещу която обаче ответникът подал възражение в срок, което обусловило предявените по делото искове.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1992 лева за главница от неплатено възнаграждение по фактура № 49/03.04.2015 г., с 421.88 лева мораторна лихва от 04.04.2015 г. до 03.05.2017 г. и законна лихва върху главницата от 04.05.2017 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 2482 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Правната квалификация на предявените от ищеца искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответникът взема становище, че искът бил неоснователен. Безспорно било, че работил с ищеца, но отношенията им били прекратени през април 2015 г., когато той не изпълнил задълженията си по сключения между тях договор за счетоводно-консултантски услуги. Не били изготвени и подадени в необходимите срокове счетоводните документи пред НАП. Ответникът говорил с управителя на ищеца, но той отказал да изпълни задълженията си. Цялата документация на ответника останала у ищеца, където се намира и до момента. Наложило се декларациите и справките да бъдели подадени в НАП от друг счетоводител. Нарушена била нормалната дейност на ответника и той търпял загуби и глоби. Не било налице коректно изпълнение на поетите задължения по договора, както се твърдяло в исковата молба. Съответно не дължал на ищеца заплащане на услуги, които не били извършени. Съгласно чл. 7 от сключения между тях договор, ищецът му дължал неустойка. Процесната фактура не била заведена в дневниците на фирмата му и не дължал плащане по нея. Представителят на ищеца отказвал контакт с ответника, както и да му предадял документацията. Това му поведение било в разрез с поетите задължения по сключения договор. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира за сторените по делото разноски.

Обстоятелствата, от които произтича претендираното от ответника насрещно вземане, са посочени в поправената му насрещна искова молба и се изразяват по същество в това, че с ищеца имали сключен договор за счетоводно-консултантски услуги от 27.06.2013 г., по който изпълнителят се задължил в чл. 1 да извършва писмени и устни счетоводно - консултантски услуги на възложителя и на дружествата на неговите клиенти. С този договор, в качеството си на изпълнител по него, ищецът следвало да извършва годишно счетоводно приключване на дружеството на възложителя и на дружествата на неговите клиенти, както и ежемесечно да подава в НАП справка-декларация по ДДС, декларация образец 1 и образец 6 за осигуряваните лица. Тези задължения ищецът изпълнявал до 30.04.2015 г. След това спрял да извършва счетоводно консултантски услуги за ответника и дружествата на неговите клиенти. С това нарушил чл. 5, като без уведомление или прекратяване на договора престанал да подава необходимата информация в НАП и да оформя необходимите документи. Така ответникът се наложило да търси услугите на друг счетоводител, за да се извършел необходимото счетоводно обслужване на това дружество и на всички дружества на негови клиенти. За май 2015 г. била подадена информация в НАП за всички фирми лично от А.В.. За май 2015 г. не била подадена нито справка-декларация по ДДС за ответника и дружествата на неговите клиенти, нито били подадени декларация образец 1 и образец 6 за всички осигурявани в тези дружества лица. Представителят на ищеца отказвал контакт с ответника, както и да му предадял документацията на ответника и на дружествата на неговите клиенти, и се наложило да му бъдело изпратено предизвестие, с което се прекратявали отношенията им, считано от 17.06.2015 г. Това поведение било в разрез с поетите задължения по сключения между тях договор. Без договорът между тях да бъдел прекратен, ищецът престанал да изпълнява задълженията си по него. Поради това дължал и неустойка, чийто размер се определял според чл. 7 от договора, в размер на месечното възнаграждение, ако не е изпълнел или е изпълнел неточно или в размер на 1992 лева. Неизпълнението му от 30.04.2015 г. до 17.06.2015 г., когато бил и прекратен договора между тях. Към момента все още не била предадена първичната счетоводна документация на ответника и на дружествата на неговите клиенти. Не била представена и документацията за приключването на 2014 г. - оборотни ведомости и аналитични сметки. Било видно от  представения договор за счетоводно-консултантско обслужване, че за ответника бил налице правен интерес да заведял насрещния иск, за да осъществял едно договорно задължение в размер на 1992 лева, както и законната лихва за забава.

Насрещното искане е да се осъди ищеца да заплати на ответника сумата от  1992 лева за неустойка за неточно /некачествено/ изпълнение на задълженията му по договора за счетоводно-консултантско обслужване от 27.06.2013 г. и законна лихва върху тази сума от 06.11.2017 г. до изплащането й, както и разноските по делото.

Правна квалификация на насрещния иск е нормата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК насрещният ответник и ищец по първоначалния иск не е подал писмен отговор, не е взел становище по предявения насрещен иск, не е посочил и представил доказателства.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявените първоначални искове, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като на тях е основал възраженията си за неоснователност на тези искове, както и всички обстоятелства, твърдени в поправената му насрещна искова молба, тъй като пък на тях той е основал предявения с нея насрещен иск.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че за подлежащият на доказване от него спорен факт, че ищецът е получил предизвестието му за прекратяване на договора на основание чл. 8, ал. 1 от същия, не сочи доказателства.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: две справки от ТР от 25.07.2017 г.; фактура № 49/03.04.2015 г.; договор за счетоводно-консултантско обслужване от 27.06.2013 г.; списък с подадени справки - декларации по ЗДДС – три страници; предизвестие; договор за счетоводно-консултантско обслужване от 27.06.2013 г.; предизвестие; и списъци с подадени справки - декларации по ЗДДС – два броя.

 

           ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 2482 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка в счетоводствата на страните, в ТД на НАП и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси, поставени към тази експертиза в исковата молба, както и на въпросите: 1/. осчетоводена ли е редовно, съгласно изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, процесната фактура № 49/03.04.2015 г. в счетоводствата на всяка от страните, кога и по коя точно тяхна счетоводна сметка и партида; 2). възнаграждение за кой месец/и по договора е осчетоводено за плащане с тази фактура и извършени ли са през същия месец/и и какви точно счетоводни – консултантски услуги по договора; 3). включена ли е същата фактура в дневниците на страните съответно за „покупки” и „продажби”, и в справките им декларации по ЗДДС, и кога, и ползвал ли е ответникът по тази фактура данъчен кредит; 4). намира ли се тази фактура в оригинал в счетоводството на ответника и от кога; 5). изплатена ли е изцяло или частично сумата по същата фактура от ответника на ищеца, кога, в какъв размер и по кой начин (в брой или по банков път), както и останала ли е по същата фактура неплатена част към датата на проверката на вещото лице и в какъв размер; 6). какъв е размера на мораторната лихва върху неплатената част от възнаграждението по тази фактура за посочения в исковата молба период; 7). подавал ли е ищецът в НАП за май 2015 г. справка-декларация по ЗДДС за ответника и дружествата на неговите клиенти, както и декларации образец 1 и 5 за всички осигурявани в тези дружества лица или същите са подадени за този месец от друго лице, като вещото лице посочи на коя дата е подадена за всяко лице всяка от тези декларации и от кое точно лице; 8). какъв е размера на уговореното в чл. 6, ал. 1 от договора месечно възнаграждение и с каква периодичност е било изплащано то от ответника на ищеца за периода от сключването на договора до май 2015 г. – поотделно за всеки месец и по всяка фактура; 9). какъв е размера на уговорената в чл. 7, ал. 1 от договора неустойка; и 10). осчетоводявал ли е ищецът в счетоводството си, на коя точно дата и по коя точно своя сметка и партида, претендираната с насрещния му иск неустойка, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, като му указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 07.03.2018 г. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За тази дата да се призове и вещото лице, след внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: