Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  261921                                  10.07.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 7105 по описа за 2019 година.

 

Предявените искове намират основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Лайт кредит консулт“ ЕООД /понастоящем „Гранд кредит консулт“ ЕООД/ твърди, че е сключен между двете ответници като солидарни кредитополучателки и дружеството „Лайт кредит” ООД договор за кредит, по който е предоставена сумата 300 лева. На същата дата, на която бил сключен договора за кредит, бил сключен и договор за гаранция, този път вече между „Лайт Кредит” ООД и „Лайт Кредит Консулт” ООД, ищец в настоящото производство, а също и двете заемателки. По силата на този договор дружеството ищец се задължило да гарантира пред заемодателя връщането на сумите по договора за кредит в случай на неизпълнение. Твърди се по-нататък, че е спряно обслужването на кредита и дружеството ищец е заплатило на заемодателя дължимите по вземането суми. Впоследствие ищецът е завел срещу двете ответници производство по чл. 410 ГПК и била издадена заповед за изпълнение относно сумите 289,13 лева главница и сумата 51,19 лева част от възнаграждение по договор за гаранция. Искането е да се установи съществуването на вземането.

В отговора си ответницата Н. прави възражение относно това, че договорът е сключен в несъответствие с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК и чл. 22. Сочи се и противоречие с чл. 33 ЗПК.

Особения представител на К.П. се прави възражение, че искът е неоснователен, тъй като сключването на договора за гаранция и определянето на възнаграждение по него, заобикаля ограниченията относно размера на възнаграждението по договора за кредит. Това представлявало нелоялна търговска практика съобразно чл. 68 „г” и чл.68 „д” от ЗЗП.

Съдът намери за установено следното:

На 17.06.2015г. между „Лайт кредит“ ООД, като заемодател, Кристина П.П. и С.Н.А., като заематели, бил сключен договор за паричен заем №****, по силата на който била представена сумата 300 лв. със срок на погасяване 4 месеца и месечна погасителна вноска от 81,35 лв. /лист 4-7/. Кредитополучателите се задължили да заплатят възнаграждение в размер на 40 % годишно, при ГПР от 48,03 %. Така общото задължение по заема възлизало на 325,40лв. Заемополучателите се задължили, според чл.11 от договора да отговорят солидарно. На същата дата бил сключен и договор за гаранция страни по които били кредиторът „Лайт кредит“ ООД, длъжниците и ищеца по настоящото дело – „Лайт кредит  консулт“ ЕООД / лист 9/. По силата на този договор дружеството ищец приело да обезпечи пред кредитора точното изпълнение на задължението на кредитополучателите по договора. Кредитополучателите приели, съгласно чл.3 от договора за гаранция, да заплатят на дружеството гарант възнаграждение разсрочено на 4 месечни вноски от по 23,73лв., които следвало да се заплащат с месечните погасителни вноски по договора за заем. Предвидено било, че при неточно изпълнение от страна на длъжиците „Лайт кредит консулт“ ЕООД  ще заплати всички суми дължими от тях на кредитора / лист 10/.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит дружеството ищец е извършило в полза на заемодателя плащане на сумата сумата 289,13 лв.  с която са погасени дължимите към онзи момент суми /лист 14 и 116/. След така извършеното плащане задължението към гаранта възлиза на 340,32 лв. от които 289,13 лв. по договора за заем и 51,19 лв. – възнаграждение по договора за гаранция.

На 29.11.2018г. ищецът подал срещу заемополучателите заявление по чл.410 ГПК. По същото било образувано приложеното ч.гр.д.19020/2018г. на ПРС и издадена заповед за изпълнение за сумата 340,32 лв.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Безспорно е, че между ответниците и „Лайт кредит“ ООД е сключен договор за паричен заем, по който те са солидарни длъжници. Не е спорно, че кредитополучателите са получили уговорената сума, като са се съгласили да заплатят, за срока на ползването, възнаградителна лихва. Безспорно е също така, че между ответниците нейния съдлъжник и дружеството ищец е сключен и договор за гаранция. В качеството си на гарант дружеството ищец е покрило незаплатените от заемополучателките части от кредита, поради което е встъпило в правата на заемодателя срещу двете солидарни длъжници. Ето защо му се дължи връщане на сумата изплатена за погасяване на чуждите задължения. Това произтича и от разпоредбата на чл.74 ЗЗД.

            Неоснователни са доводите на ответниците за недействителност на договора за заем.

Относно договора за заем следва да се посочи, че уговорения в него лихвен процент е фиксиран, което означава, че не се формира от различни компоненти. Поради това не е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

            Съдът намира за основателно възражението на особения представител на ответницата П. относно нищожност на клаузата определяща възнаграждение по договора за гаранция. Видно е от вписванията в търговския регистър, че дружествата кредитодател и гарант са свързани лица. Този извод се обосновава от обстоятелствата, че те имат един и същи адрес на управление, както и едни и същи съдружници / лист 110- 113/. Видно е от съдържанието на договора за заем и представените доказателства, че вземането по договора е било свръхобезпечено – солидарност на длъжниците, издаване на запис на заповед / лист 15/ и договор за гаранция. Сключването на договора за гаранция е предвидено като условие за получаването на кредита, поради което и уговарянето на възнаграждение по него, по същество заобикаля установеното в ЗПК ограничение на размера на годишния процент на разходите. Предвид това съдът намира, че макар и самият договор за гаранция да е валиден, клаузата уговаряща възнаграждението по него е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП. Това е така, защото тя е във вреда на ответниците потребители, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Поради това сумата 51,19 лв. не се дължи.

            Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е основателен за сумата 289,13лв., като следва да се отхвърли в частта относно 51,19 лв.

По разноските:

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответницата дължи на ищеца разноски в размер на 659 лв. за исковото и 21 лв. за заповедното производство.

Водим от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Лайт кредит консулт“ ЕООД /понастоящем „Гранд кредит консулт“ ЕООД/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Полет № 1, ет.2 против К.П.П. ЕГН ********** с адрес *** и С.Н.А. ЕГН ********** с адрес ***  за СОЛИДАРНО заплащане на сумата: 289,13 лв. /двеста осемдесет и девет лева и 13ст./дължима по договор за гаранция от 17.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2018г. до окончателното заплащане, относно което е издадена заповед за изпълнение №10540 от 30.11.2018г. по ч.гр.д.№19020/2018г. на Пловдивския районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в частта за възнаграждението по договора за гаранция в размер на 51,19 лв., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА К.П.П. и С.Н.А. да заплатят на „Лайт кредит консулт“ ЕООД /понастоящем „Гранд кредит консулт“ ЕООД/, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 659 лв. /шестстотин петдесет и девет лева/, представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и 21 лв./двадесет и един лева/ - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 19020/2018г. на Пловдивския районен съд.

 

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД