№ 523
гр. Пловдив, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20225330204068 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура", с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена
"Имуществена санкция" в размер на 2500 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2
от ЗДвП.
Жалбоподателят „Баро-транс“ ЕООД, по съображения изложени в
жалбата моли съда да отмени процесния електронен фиш като неправилен и
незаконосъобразен. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява
от пълномощника си адв. А.. С жалбата си претендира разноски.
Въззиваемата страна Агенция Пътна инфраструктура, редовно
призована за съдебно заседание, изпраща представител - юрисконсулт С..
Счита, че електронния фиш е законосъобразен и иска неговото
потвърждаване, излага доводи по същество на спора и моли да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваният Електронен фиш е издадено против „Баро Транс“ ЕООД за
това, че на 02.12.2020 г. в 13:23 ч. на път, включен в обхвата на платената
1
пътна мрежа - Републикански път, А-1 км 107+663, Община Родопи, посока
намаляващ километър, било установено движение на ППС, влекач "Скания Р
420" с рег. № **, с технически допустима максимална маса 20000 и с 2 оси, в
състав с ремарке с общ брой оси - 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 50000, за което изцяло не е била заплатена пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като нямало
закупена валидна маршрутна такса или подадена валидна тол декларация за
преминаването. Нарушението било установено с устройство № 20212,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км 107+663.
За установеното нарушение, бил издаден процесния електронен фиш на
собственика, на когото е регистрирано ППС, а именно жалбоподателят „Баро
Транс“ ЕООД ЕИК *********. Същият бил санкциониран на основание чл.
187а, ал.2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с налагане на административно
наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лв. за нарушение на чл.
102, ал. 2 от ЗДвП.
В хода на производството се установява, че на 21.02.2020 г.
жалбоподателят е сключил договор с интелигентни трафик системи за
предоставяне на електронни услуги за събиране на пътни такси на база
изминато разстояние с цел подаване на тол декларации за движение на
товарни автомобили по платената пътна мрежа. Със заявка за плащане към
договора на 02.03.2020 г., било декларирано МПС с рег. № **, като вместо
нула в договора бил използван символът за буквата „О“. На това МПС било
предоставено бордово устройство с номер **. Съгласно писмо от
„Интелигентни трафик системи“ АД от 29.09.2021 г., оборудването е било
пренасочено към коректния с рег. № ** на 26.01.2021г., след като
жалбоподателят се е свързал с тях.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на представените по делото писмени доказателства. От
приложената справка от електронната система за събиране на пътни такси се
установява, че пътно превозно средство – Влекач Скания Р 420, с рег. № ** е
собственост на жалбоподателя „Баро-транс“ ЕООД, с брой оси – 2, като
технически допустимата маса на същото, когато не е включено в състав от
превозни средства, е 20000 кг., а в състав от превозни средства допустимата
максимална маса на състава е 50000 кг.
От доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложени към него 2 броя
изготвени статични изображения във вид на снимков материал се изяснява, че
пътно превозно средство – Влекач Скания Р 420, с рег. № **, на 02.12.2020г.,
в 13:23 часа, е преминало през км 107+663 по път А-1, с посока – намаляващ
километраж, като движението на същото ППС е било заснето от контролно
устройство с идентификатор № 20212, намиращо се на същото място. От
статичните изображения е видно, че ППС е с този регистрационен номер и
при засичането му безспорно се установява, че е било в състав с ремарке.
2
Докладът и статичните изображения на основание чл. 167а, ал. 3, изр. 2 от
ЗДвП представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част
от системата. На следващо място, доколкото в доклада било отразено
нарушение, а именно, че преминалото ППС нямало заплатена нито валидна
маршрутна карта, нито валидна тол декларация за преминаването, била
извършена проверка в електронната система, от която проверка,
инкорпорпирана в Становище от отдел „Управление на информационната
система и инфраструктура“, се установило, че за датата за ППС няма
получени тол декларации, нито получени маршрутни карти за ППС-то, като
не е имало и получена и платена тол декларация за сегмента на рамката,
когато е отчетено нарушението.
На основание чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, отразените в справката от
електронната система данни се считат за доказателства за липса или наличие
на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси, като на основание чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП справката има
доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде
доказано противното. В случая жалбоподателят твърди, че е заплатил тол
такса чрез друго дружество „Интелигентни трафик системи“ АД. Установява
се, че действително същият е имал сключен договор с това дружество, но този
договор към датата на извършване на нарушението не е обхващал процесното
ППС – видно от представените писмени доказателства договорът е обхващал
процесното ППС считано от 26.01.2021г., т.е. след датата на процесното
деяние.
Заплащане на дължимата такса не се установява и от представената от
жалбоподателя разпечатка от електронния сайт на Tollpass. От представената
справка не става ясно дали касае ППС с рег. № ** или ППС с рег. № **, което
и да доведе до възможността административнонаказващия орган да асоциира
евентуално заплатена такса към действителното МПС, включително да се
провери дали 1. тол такса въобще е заплащана, 2. дали същата е заплатена
частично или 3. е заплатена изцяло (в първите два случая собственикът би
носел административна отговорност, а само в третия случай не би имало
извършено административно нарушение). Същевременно законодателят е
предвидил, че отговорност се носи от собственик на пътно превозно средство
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в
чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата. В тази насока е и чл. 10б, ал. 4а от Закона
за пътищата, съгласно която отговорността при неправилно декларирани
данни в маршрутната карта е на собственика или на ползвателя, като при
неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното
превозно средство, включително и на държавата, в която е регистрирано, или
3
периода на валидност на маршрутната карта, се счита, че за пътното превозно
средство не е заплатена тол такса. Отделно от това, видно от справката,
същата касае извършени заплащания за триосно ремарке, а не за процесния
състав от ППС (който видно от представената снимка е с 5 оси), което също
сочи на невъзможност на административнонаказващия орган да извърши
преценката за заплащане на правилната тол такса при наличие на невярно
деклариране на регистрационния номер, а оттам и до необходимостта от
прилагането на фикцията на чл. 10б, ал. 4а от Закона за пътищата.
С оглед изложеното и с оглед липсата на предоставени надлежни
доказателства за платени такси за извършеното движение на процесния
състав на ППС именно с рег. № ** за дата 02.12.2020г., заснето на процесния
участък, презумпцията на 189е, ал. 9 от ЗДвП не беше оборена.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: датата и точния час на
нарушението, мястото на нарушението, регистрационният номер на пътното
превозно средство, посочен е собственикът на същото – жалбоподателят
„Баро-транс“ ЕООД, ЕИК *********, описано е нарушението – движение на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата, както и нарушената законова разпоредба – на чл.102, ал.2
от Закона за движението по пътищата.
Нарушението е пълно и ясно описано, като още разяснена е и
възможността за заплащане на компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от
Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето
на административнонаказателна отговорност, като предвиденият в ЕФ размер
на тази компенсаторна такса е съответстващ на предвидения в чл. 26, ал. 2,
пр. 3 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа – 750 лв. за товарен автомобил с обща
технически допустима максимална маса над 12 т с 4 и повече оси. Указано е,
че с плащането на компенсаторна такса в предвидения срок, електронният
фиш ще бъде анулиран, както и че задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗП ще се
счита за изпълнено. Посочен е и срокът и начините за доброволното
заплащане – четиринадесетдневен срок по указаната банкова сметка, като
липсват твърдения тази такса да е била заплатена от жалбоподателя.
При така приетото от фактическа страна, се установява, че
жалбоподателят е извършил описаното нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за
движението по пътищата. Субект на задължението по нормата поначало се
явява собственикът, освен в случаите, когато има вписан ползвател в
свидетелството за регистрация, каквато не е настоящата хипотеза, доколкото
жалбоподателят се явява именно собственик на пътното превозно средство.
4
Жалбоподателят е имал задължението да не допусне движение на ППС-то в
обхвата на платената пътна мрежа, без да са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10,
ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.
В случая с оглед липсата на заплащане на такса за преминаването на ППС-то
с посочения регистрационен номер през процесния участък се установява, че
жалбоподателят не е изпълнил вмененото си по закон задължение. Както вече
се посочи, причина за това е грешното деклариране на регистрационния
номер на процесното ППС от жалбоподателя пред доставчика на услугата. В
случая, доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност
на юридическо лице, която трайната съдебна практика е приела че се явява
обективна и безвиновна и обсъждането на субективната страна на
нарушението е безпредметно, е без значение причината за допускането на
грешката – дали се касае за неволно допусната техническа грешка или за
умишлено осъществено невярно посочване на регистрационния номер на
превозното средство с цел да не бъдат заплатени дължимите такси в
правилният им законово определен размер. Именно в тази връзка е и приетата
от законодателя фикция на чл. 10б, ал. 4а от Закона за пътищата, приемаща че
при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на
пътното превозно средство, се счита, че за него не е заплатена тол такса и
която фикция се явява приложима в настоящия случай. Обстоятелството, че
регистрационен номер като посочения от жалбоподателя в договора с
„Интелигентни трафик системи“ АД не може да съществува се явява
ирелевантно, тъй като невярно деклариране има и когато е декларирано
буквено и цифрово съчетание, което не съществува като съответен
регистрационен номер.
В случая правилно е приложена и санкционната норма за нарушението,
извършено от собственика на ППС, като съгласно чл.187а, ал.2, т.3, във вр.с
чл.179, ал.3б от ЗДвП, за констатираното нарушение е предвидено наказание
– имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500 лева, която е и била
наложена на жалбоподателя.
Съдът следи служебно за чл.28 от ЗАНН. В конкретния случай, обаче
съгласно разпоредбата на чл.189з от ЗДвП /Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила
от 23.12.2021г. / изключва приложението на чл.28 и 58г от ЗАНН за
нарушения по ЗДвП. Въпреки че съдът съобрази, че въпросната норма е
материалноправна и следователно няма ретроактивно действие, а действа за
напред и не обхваща нарушения извършени и установени година преди
приемането й, то същият намира че настоящият случай не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност от останалите случай на незаплащане на
пътни такси поради грешно деклариране на данни. Съобразявайки това, съдът
счита, че деянието не може да бъде квалифицирано, като маловажен случай
на административно нарушение.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че
атакуваният Електронен фиш № **********, издаден от Агенция "Пътна
5
инфраструктура", с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б
от Закона за движението по пътищата на Баро Транс“ ЕООД ЕИК ********* е
наложена "Имуществена санкция" в размер на 2500.00 (две хиляди и
петстотин) лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, следва да бъде
ПОТВЪРДЕН, като правилен и законосъобразен.
При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.4, вр. ал. 1 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намира, че справедливият размер на
юрисконсултско възнаграждение, който следва да се присъди възлиза на 80
лв., като бъде осъден жалбоподателя да го заплати. Неоснователно се явява
искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото за
адвокатски хонорар.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш № **********, издаден от Агенция
"Пътна инфраструктура", с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179,
ал. 3б от Закона за движението по пътищата на Баро Транс“ ЕООД ЕИК
********* е наложена "Имуществена санкция" в размер на 2500.00 (две
хиляди и петстотин) лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА „Баро Транс“ ЕООД ЕИК ********* да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“ сумата от 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му,
по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6