Присъда по дело №4241/2021 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 86/05.11.2021 г. по НОХД № 4241/2021г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано по повод на обвинителен акт на Районна
прокуратура гр. Бургас срещу Р. Г. ЯН. – роден на 01.09.1985г. в гр. Бургас, с адрес: гр.
Бургас, ул. „*” № 10, българин, български гражданин, със средно образование, осъждан,
неженен, ЕГН **********, с обвинение за това, че на неустановена дата през месец януари
2016г. в гр. Бургас, противозаконно присвоил чужда движима вещ - акумулатор марка
„Ваnnег” модел „Bufallo Bill”, 225 Ah на стойност 342,71 (триста четиридесет и два лева и
седемдесет и една стотинки), която владеел, собственост на „*” ООД, ЕИК *, с управител *
- престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.
Делото е било върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Първоначално по внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 5258/2019 г. по описа на
БРС. По същото е постановена присъда № 260048/05.03.2021 г., с която подсъдимият е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1, вр. ал. 1 от НК, като
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което да се
изтърпи при първоначален строг режим. Срещу присъдата са постъпили жалба от защитника
на подсъдимия и протест от БРП. Прокуратурата е поискала да бъде увеличен размерът на
наложеното на подсъдимия наказание до две години „лишаване от свобода“. По
постъпилите жалба и протест е образувано ВНОХД № 626/2021 г. на Окръжен съд-Бургас. С
решение № 102/14.09.2021 г. въззивният съд е отменил обжалваната присъда, поради
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила пред първата инстанция и е върнал
делото за ново разглеждане.
При настоящото разглеждане на делото първоначално бе направено искане за
протичане на производството по реда на съкратено съдебно следствие съгласно чл. 371, т. 2
от НПК, като подсъдимият признае изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Настоящият състав намери това искане за недопустимо, тъй като срокът
същото да бъде направено е изтекъл, а именно- даване на ход на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд. В тази насока са и част от мотивите на въззивното решение,
където е посочено, че съдът не е можел да проведе тази процедура по глава 27 от НПК. В
тази насока е и съдебната практика, като в Решение № 62/15.07.2020 година по н.д. №
1183/2019 година на ВКС е посочено, че не е допустимо да се преминава по реда на гл. 27 от
НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК при ново разглеждане на делото от първата
инстанция, ако такова искане не е било своевременно направено при първото разглеждане
на делото. В цитираното решение е посочено, че това е възможно единствено ако са налице
нарушения на правата на подсъдимия, свързани с възможността му да направи подобно
искане. По настоящото дело такива нарушения не се констатират. В съдебно заседание от
22.05.2020г. по НОХД № 5258/2019 г. на БРС, при провеждане на разпоредителното
заседание, преди изслушване становището на страните по чл. 248 НПК, на подсъдимия са
били разяснени възможностите по гл. 27 от НПК, като същият е заявил, че се придържа към
искането на защитника си делото да протече по общия ред. Нарушения на правата на
подсъдимия не са констатирани и от въззивния съд.
Впоследствие беше направено искане за протичане на производството по реда на
глава 27 от НПК в хипотезата на чл. 371, т.1 от НПК, като подсъдимият и неговият
защитник изразиха съгласие да не се разпитват свидетелите и вещите лица от списъка към
обвинителния акт. Съставът счете, че няма пречка да се приложи тази процедура, тъй като тя
не е свързана с бонифициране на подсъдимия при евентуална осъдителна присъда, а е
изцяло насочена към процесуална икономия на производството. С оглед обстоятелството, че
всички протоколи и експертизи за изготвени по правилата на НПК, съдът обяви, че няма да
разпитва свидетелите и вещите лица от списъка към обвинителния акт, а ще ползва
1

съответните протоколи и експертни заключения.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение,
като излага съображения, че същото е доказано от обективна и от субективна страна.
Предлага, по отношение на подсъдимия да бъде определено наказание, при приложение чл.
58а НК, в размер на три години ЛОС, което да бъде намалено с 1/3-та и на основание чл.57,
ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, като се
приспадне времето, през което е бил задържан. Изтъква наличието на множество
отегчаващи обстоятелства.
От своя страна, защитникът на подсъдимия- адв. Д.В. от АК-Бургас, прави искане за
преквалификация на деянието като маловажен случай, като излага подробни съображения в
тази насока и пледира да бъде наложено наказание „пробация“ или „глоба“.
Подсъдимият изразява съжаление за извършеното и в последната си дума моли да не
му бъде налагано тежко наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият Р. Г. ЯН. – роден на 01.09.1985г. в гр. Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул.
„*” № 10, българин, български гражданин, със средно образование, осъждан, неженен, ЕГН
**********.
На неустановена дата през месец януари 2016г., в гаража на представляваното от
свид. * дружество „*“ ООД, находящ се в СПЗ Бургас, складова база, стопанисвана от
дружеството „Ира Комерсиал“, гр. Бургас, се явил подс. Р. Г. ЯН.. Двамата се познавали, тъй
като малко преди този период Я. работел към друго дружество в същата база. Подсъдимият
помолил * да му услужи с акумулатор, който му бил необходим за стартиране на трактор,
като му обещал да го върне след около два часа. Свидетелят С. * се съгласил и предоставил
на Я. акумулатор марка „Banner“, модел „Bufallo Bill”, 225 Ah. След като Я. не върнал
предоставения му от свид. * акумулатор, последният го потърсил по телефона на следващия
ден, но не успял да се свърже. След този ден, св. * повече не успял да осъществи контакт с
подс. Я..
Съгласно изготвената в хода на досъдебното производство съдебно- оценъчна
експертиза, стойността на акумулатор марка „Banner“, модел „Bufallo Bill”, 225 Ah към
месец Януари 2016г., била е 342,71 (триста четиридесет и два лева и седемдесет и една
стотинки).
На 28.01.2021 г. от страна на подсъдимия Р.Я. била възстановена на „*“ ООД сумата
от 430,00 лева за акумулатора, като в тази насока съдът бил уведомен на 26.02.2021 г. от
управителя на дружеството, който представил и приходен касов ордер.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, както следва: показанията на свидетелите * /л. 21 и л. 49 от ДП/, * /л. 48 от ДП /,
* /л. 101 от ДП /, * /л. 102 от ДП/, копие на трудов договор /л. 103/, фактура /л. 6 от ДП/,
оценителна експертиза /л. 23 от ДП/, справка за съдимост /л. 14/, заявление /л. 133 от НОХД
№ 5258/2019 г. по описа на БРС/, приходния касов ордер и неговото копие / л. 111 и л. 134
от НОХД № 5258/2019 г. по описа на БРС/ и др.
2

Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание
чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи:
На практика обемът от доказателства по делото е малък, като липсват каквито и да е
противоречия в него.
Най-съществени се явяват показанията на св. *, който е предал акумулатора на
подсъдимия. Неговите показания са последователни, логични и безпротиворечиви. Те се
подкрепят от изложеното от св. *, че подсъдимият е работил в зеленчуковата борса в
Северна промишлена зона гр. Бургас, откъдето * и Я. се познавали. Изложеното от св. * се
потвърждава и от показанията на св. *. Липсват основания показанията на който и да е
свидетел да не бъдат кредитирани, като не са налице съмнения за тяхната заинтересованост.
По отношение на показанията на св. *, същите имат значение дотолкова, доколкото са
насочили разследващите към св. *, която е предоставила трудов договор на подсъдимия Я..
По отношение на св. * и св. * следва да се посочи, че същите са били разпитвани в хода на
съдебното следствие по НОХД № 5258/2019 г. по описа на БРС, но техните показания не се
различават от изложеното на досъдебната фаза, поради което и съдът прецени, че липсва
необходимост повторен разпит.
Съдът цени всички писмени доказателства- трудов договор, фактура, заявление от
управителя на ощетеното юридическо лице, както и приходни касови ордери. Същите не са
оспорени от страните и се оценят от съда като достоверни.
Съдът цени и заключението на оценителната експертиза. Същата е изготвена по
предвидения за това ред, от вещо лице – специалист в областта.
В хода на наказателното производство подсъдимият не е давал обяснения.
В обобщение, липсват разминавания в доказателствените материали, като от същите
по безпротиворечив начин се установява изложената по-горе фактическа обстановка.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 206, ал. 1 НК, като на неустановена дата през месец януари 2016г. в
гр. Бургас, противозаконно присвоил чужда движима вещ - акумулатор марка „Ваnnег”
модел „Bufallo Bill”, 225 Ah на стойност 342,71 (триста четиридесет и два лева и седемдесет
и една стотинки), която владеел, собственост на „*” ООД, ЕИК *, с управител *.
Обект на престъплението са обществените отношения, гарантиращи
безпрепятственото упражняване на правото на собственост на правните субекти.
Налице е годен предмет на престъплението- чужда движима вещ. Безспорно, че
акумулатор марка „Ваnnег” модел „Bufallo Bill”, 225 Ah на стойност 342,71 (триста
четиридесет и два лева и седемдесет и една стотинки) представлява движима вещ, като
същата е била собственост на юридическото лице „*” ООД, ЕИК *, т.е. била е чужда за
подсъдимия.
Предметът на престъплението се е намирал във владение на подсъдимия на годно
правно основание, за да му послужи за стартирането на трактор.
В конкретния случай, от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия чрез бездействие- същият не е върнал в уговорения срок акумулатора. По този
начин същият е присвоил вещта, тъй като не е осъществил дължимото активно поведение.
3

Не се касае за обикновено забавено изпълнение на облигационно задължение, тъй като
уговореният срок за послужване е бил изключително кратък- около два часа, а и целта на
послужването предполага еднократност на ползването на акумулатора. В подкрепа на
извода за присвояване на вещта е и обстоятелството, че същата така и не е била върната на
собственика, което сочи, че спрямо същата са осъществени разпоредителни действия от
страна на подсъдимия.
При извършване на престъплението подс. Я. е действал умишлено при форма на
вината пряк умисъл. Същият е съзнавал, че в негово владение му е предоставена чужда
движима вещ и че е уговорен начин на връщането й, както и че същият не я връща на
собственика й. От волева страна подсъдимият е искал именно това.
Съставът намира, че не се касае за маловажен случай. Не са налице такова множество
от обстоятелства, които да обосноват за по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното от обичайното. Нещо повече, видно от справката за съдимост, към момента на
деянието Я. е бил осъждан за престъпления против собствеността.
В хода на съдебното следствие при първото разглеждане на делото пред първа
инстанция предметът на престъплението е бил заместен от страна на подсъдимия чрез
заплащане на неговата стойност на юридическото лице собственик, в която насока са
заявлението на управителя на дружеството на л. 133 и приходния касов ордер и неговото
копие на л. 111 и л. 134 от НОХД № 5258/2019 г. по описа на БРС.
С оглед на това са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав
на чл. 206, ал. 6, т. 1, вр. ал. 1 от НК, който предвижда по-нисък размер на наказанието,
когато предметът на престъплението бъде върнат или заместен до приключване на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Касае се за преквалификация на
деянието по по-леко наказуем състав, което може да стане директно с присъдата.
В допълнение следва да се посочи, че така или иначе настоящата инстанция няма как
да осъди подсъдимия по първоначалната квалификация по чл. 206, ал. 1 от НК, за която е
повдигнато обвинение. Това е така, тъй като с присъдата по НОХД № 5258/2019 г. по описа
на БРС, Я. е бил осъден за по-леко наказуемо престъпление, а протестът на БРП е бил
единствено с искане за увеличаване на размера на наказанието, но не и за прилагане на
закон за по-тежко наказуемото престъпление, за което е било повдигнато обвинението. При
това положение, при новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд не може да
приложи по-тежката квалификация при липсата на съответен протест за това, тъй като в
противен случай би се нарушил принципът да не се влошава положението на подсъдимия
без наличието на съответно искане в тази насока.

По наказанието:

За извършеното престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1, вр. ал.1 от НК законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода” за срок до три години.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчита обремененото съдебно минало на Я.
към момента на извършване на деянието, като същият е бил осъждан за извършени от него
престъпления против собствеността и против реда на държавно управление.
Не следва да се отчита като отегчаващо обстоятелство процесуалното поведение на
подсъдимия в хода на производството. Същото би имало значение при решаването на други
въпроси- налагане или изменение на мярка за неотклонение и т.н., но не може да обуслови
по-голям размер на наказание, тъй като това би препятствало упражняването на правото на
защита.
Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчита ниската стойност на предмета на
4

престъплението. Следва да се отчете и изразеното съжаление от страна на подсъдимия.
Макар да не се касае за последователно поведение в тази насока, то очевидно, развилият се
наказателен процес е оказал поправително влияние върху него и същият е осъзнал
противоправността на стореното от него.
Може да се каже, че имат двояк характер данните за съдимостта на Я., след
извършване на процесното деяние. Действително, неговата обществена опасност следва да
се прецени към момента на извършването му. В случая, изводи за обществената опасност на
самия Я. могат да се извлекат от данните за осъжданията му по НОХД № 4343/2018 г. и
НОХД № 2637/2017 г., и двете по описа на БРС. Същите са за деяния, извършени в
условията на реална съвкупност с деянието, предмет на настоящото производство. Това
сочи, че към периода на деянието Я. може да се характеризира като личност с престъпни
наклонности. Същевременно обаче, липсват данни за противоправни прояви след 2016
година, което отново сочи, че наложените наказания по другите дела и развилите се
производства са оказали поправително и превъзпитателно въздействие върху подсъдимия,
т.е. настъпили са положителни промени в личността на Я. към настоящия момент.
С оглед горното, съдът счита, че не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи обстоятелства, които да обуславят приложението на чл. 55 НК, а наказанието
следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК.
При отчитане на всички горепосочени обстоятелства и при превес на смекчаващите,
съдът намира, че подходящо се явява наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири
месеца. Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. Същевременно това наказание
отчита и обществената опасност на деянието и дееца. Следва да се отчете и че към момента
на извършване на деянието, Я. не е изтърпявал ефективно наказание „лишаване от свобода“,
поради което съставът намира, че такъв срок на наказание се явява достатъчен за постигане
на законовите цели.
Към момента на извършване на деянието Я. е бил осъждан на наказание „лишаване от
свобода“ и не е бил реабилитиран, поради което не са налице предпоставките за приложение
на чл. 66 от НК.
Така определеното наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ“
режим съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Това е така, доколкото преди
извършване на деянието Я. не е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Именно
датата на деянието е отправният момент, от който, броено назад, следва да се преценява
петгодишният срок по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, респ. да се преценява дали изобщо
е търпяно наказание. В този смисъл е и актуалната съдебна практика, обективирана в
Решение № 10/25.05.2021 година по НВОХД № 75/2021 година на Апелативен съд-Бургас.
По разноските:
По отношение на разноските, съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас направените по делото разноски в
досъдебното производство в размер на 31,74 лв.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
5

Номер на акта:	86
Дата:	5 ноември 2021 г. (в сила от 21 декември 2021 г.)
Съдия:	Тодор Димитров Митев

Дело:	20212120204241
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 септември 2021 г.

Присъда по дело №4241/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите