№ 91706
гр. София, 10.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Частно гражданско
дело № 20251110131323 по описа за 2025 година
Производството е образувано по подадено заявление от „Е М“ЕООД с
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против О. Н..
Софийският районен съд намира,че са налице предпоставки за
отхвърляне на заявлението. Съдът издава заповед за изпълнение освен ако са
налице предпоставки за отхвърляне на заявлението,които са регламентирани
съгласно чл.411,ал.2 от ГПК. В настоящия случай при извършена справка в
НБД „Население“ не се установява запис за това лице като посоченият ЕГН е
невалиден.
Съдът приема,че са налице пречки за уважаване на заявлението съгласно
чл.411,ал.2,т.5 от ГПК. В настоящия случай заявлението е подадено спрямо
лице,за което съществува вероятност да е гражданин на друга държава.
Софийският районен съд намира,че не може да бъде направен категоричен
извод,че длъжникът има обичайно местопребиваване в Б,респективно налице е
пречка за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В тази насока
съдът намира,че следва да бъде отчетено,че съгласно съдебната практика на
ВКС,обективирана в определение № 547/22.08.2013 г.,постановено по
ч.търг.дело № 1355/2013 г. по описа на ВКС за издаването на заповед за
изпълнение е необходимо доказване наличието на формална или фактическа
връзка с територията на Република Б,за да може да бъде направен извод,че
чуждестранният гражданин има обичайно местопребиваване в Б.
Разпоредбата на чл.48,ал.7 от ЗМЧП предвижда,че мястото,определяно като
обичайно местопребиваване е мястото,където лицето преимуществено
живее,без да е задължително необходимо лицето да е регистрирано или да е
получило разрешение за пребиваване на територията на съответната страна.
Следователно обичайното местопребиваване се установява при отчитане
фактическата връзка на даденото лице със съответната държава. Софийският
районен съд,отчитайки едностранния характер на производството по издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и предвид това,че не може да бъде
направен категоричен извод дали соченото като длъжник лице пребивава
трайно на територията на Б,респективно дали заповедта за изпълнение би
могла да бъде връчена,намира,че заявлението подлежи на отхвърляне.
Водим от гореизложеното и на основание чл.411,ал.2,т.5 от ГПК,
1
Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението,подадено от „Е М“ЕООД с искане за издаване
на заповед за изпълнение срещу О. Н. за сумите от 2000 лева по договор за
кредитен лимит на физическо лице,ползван чрез платежна карта №
*****/23.03.2023 г. и 344,30 лева лихва за забава за периода 23.04.2023 г. до
26.05.2025 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Делото да бъде докладвано след влизане в сила на настоящото
разпореждане с оглед даване на указания за предявяване на осъдителен иск по
чл.415,ал.1,т.3 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2