Р Е Ш Е Н И Е
№ 260039
гр. Горна Оряховица, 12.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Стела Бакърджиева като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1042 по описа на Районен съд – Горна Оряховица
за
Предявени са положителни установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.345 ТЗ, вр. чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Ищецът „Мого България“ ООД твърди, че е сключил с
ответника С.Й.Й. договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността № AG0004507/03.09.2018 г., в изпълнение на който придобил
собствеността върху лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, рама №
VF33HRHSB83028625, рег.№ ВТ **** КН и предоставил ползването му на ответника.
Последният платил авансова вноска и първоначални разходи и се задължил да
изплати размера на финансирането – 2 450 лв., ведно с уговореното
възнаграждение – фиксиран лихвен процент – 39.24 %, на 30 равни месечни
анюитетни вноски от 129,40 лв. до 21.02.2021 г. Ответникът заплатил първите
шест вноски по погасителния план, като последната, с падеж 21.02.2019 г., била
платена на 22.03.2019 г. След посочената дата преустановил плащането. На
08.10.2019 г., поради неизпълнение на задължението за заплащане на общо седем
погасителни вноски (от № 7 с падеж 21.03.2019 г. до № 13 с падеж 21.09.2019
г.), ищецът иззел лизинговия актив от владение на ответника и развалил договора
чрез изпращане на нарочно съобщение, получено от съпругата на ответника. Счита,
че ответникът дължи заплащането на лизинговите вноски до 08.10.2019 г.,
неустойка за забавата в плащанията съгласно чл.15.1 от общите условия към
договора от 13,45 лв., неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя съгласно чл.15.5. от общите условия към договора в размер на
сбора от три месечни вноски, или 388,20 лв., възстановяване на заплатения данък
по ЗМДТ за
Ответникът не е подал отговор на
исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, но в първото открито заседание се
явява и признава сключването на твърдения от ищеца договор. Признава още, че не
е заплащал лизинговите вноски след седмата вноска по погасителния план, както и
че лизинговия актив е взет от ищеца. Твърди, че в хода на висящото производство
между страните е сключено споразумение за разсрочване на плащането на остатъка
от задължението за 6 месеца на вноски от по 215 лв. с отстъпка от цялата
дължима сума. Посочва, че съгласно уговорките между страните, получаването на
копие от това споразумение е обусловено от заплащане на първата вноска.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.345 ТЗ, вр.
чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД – да се признае за установено съществуването на
вземания по договор за лизинг, за които е издадена заповед за изпълнение. Уважаването
им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от кумулативното
установяване на следните материалноправни предпоставки: че между
страните е възникнало правоотношение по сключен договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността № AG0004507/03.09.2018 г. с
твърдяното съдържание; че ищецът е предал на ответника лизинговата вещ; че
ищецът е заплатил дължимия местен данък за
Между страните не се спори,
а и от представените договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността № AG0004 507/03.09.2018 г., приложенията към него и приемо-предавателен
протокол от 03.09.2018 г. се установява, че между страните бил сключен договор,
по силата на който ищецът придобил собствеността върху лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, рама №
VF33HRHSB83028625, рег.№ ВТ **** КН при цена 3 500 лв. и го предоставил за
ползване на ответника срещу задължението за заплащане на първоначална вноска от
1050 лв. и разсрочено заплащане на остатъка от 2 450 лв. с възнаградителна
лихва, определена с фиксиран лихвен процент 39,24 %, или възнаграждение в общ
размер 1 399 лв., на 30 месечни анюитетни вноски от по 129,40 лв. всяка,
дължими на 21-во число от месеца за периода 21.09.2018 г. – 21.02.2021 г. Съгласно
чл.15.1 от Общите условия, при забава в плащането на парично задължение,
ответникът дължал заплащане на неустойка в размер на законната лихва върху
неплатената в срок сума за периода на забавата.
Безспорно между страните е още, че ответникът заплатил
в срок първите шест лизингови вноски, след което преустановил плащанията, а
след 08.10.2019 г. не упражнявал фактическа власт върху автомобила. Признанието
на ищеца за заплащане на първите шест лизингови вноски, и на ответника – за
преустановяване на плащането и предаване на автомобила, преценени по реда на
чл.175 ГПК, се явяват подкрепени от заключението по съдебно-счетоводната
експертиза и представения приемо-предавателен протокол от 08.10.2019 г. Съгласно
заключението по задача № 1 от експертизата, ответникът е заплатил на ищеца общо
2 002,05 лв., в т.ч. първоначалната вноска от 1 050 лв., таксата
ангажимент от 50 лв. и таксата за регистрация в КАТ 120 лв. и пълно погасяване
на първите шест вноски, от които главница от 320,96 лв. и договорна лихва от
423,39 лв. С посочената сума били погасени още начислената неустойка за забава
общо 1,36 лв. и частично – до сумата от 36,34 лв. дължимия данък. При
изслушването си вещото лице заяви, че в счетоводството на ищеца няма данни за
споразумение между страните и постъпили плащания от ответника след 22.03.2019
г., в т.ч. и след предявяване на иска. С оглед посоченото и липсата на
ангажирани доказателства за извънсъдебно споразумение между страните, съдът
няма основание да приеме, че такова е сключено. Понеже съгласно договора ответникът
дължи заплащане на лизинговите вноски за целия период на ползване на лизинговия
актив – от 03.09.2018 г. до 08.10.2019
г., той е задължен да заплати главницата и договорната лихва за периода
след падежа на последната погасена вноска до предаването на автомобила (от
21.03.2019 г. до 08.10.2019 г.), или седем
пълни лизингови вноски от по 129,40 лв. (от № 7 до № 13 по погасителния план) и
една вноска частично, пропорционално за периода от 22.09.2019 г. до 08.10.2019
г., изчислена от вещото лице на общо 73,32 лв. Съгласно погасителния план и
заключението общата дължима от ответника сума за погасяване на падежиралите
лизингови вноски в е размер 979,12 лв., от които 504,24 лв. главница и 474,88
лв. – договорна лихва. Доколкото това задължение не платено или погасено чрез
друг способ, ответникът дължи на ищеца заплащането му, ведно с предвидената в
чл.15.1 от Общите условия неустойка в размер на законната лихва за
времето на забавата. Заключението по задача № 2 от експертизата установява, че стойността
на тази неустойка за исковия период – от падежа на последната погасена
лизингова вноска (21.03.2019 г.) до датата на изземване на лизинговия актив
(08.10.2019 г.) е 13,45 лв.
Съгласно чл.13.5.i. от Общите условия ищецът има право да прекрати
договора в случай на забава на кое да е от дължимите от ответника плащания за
повече от 5 дни. Съгласно договорните условия, това право на ищеца се упражнява
с изпращане на писмено уведомление без да се дължи предизвестие, като договорът
се счита прекратен от датата, посочена в известието (чл.13.6. от Общите
условия). В чл.15.5. от Общите условия е уговорено задължението на ответника в
случай на прекратяване на договора по негова вина, в т.ч. и в разгледаната хипотеза,
да заплати неустойка в размер на последните три лизингови вноски с настъпил
падеж преди прекратяване на договора. Съгласно чл.14.1. от Общите условия в
срок от 2 работни дни от прекратяване на договора по причина извън изпълнение
на всички задължения на страните и придобиване на лизинговия актив, ответникът
е длъжен да предаде на ищеца лизинговия актив, заедно с всички принадлежности и
документи, а ако не стори това в посочения срок – ищецът може да изпълни това
задължение от негово име и за негова сметка, в т.ч. и по съдебен и извънсъдебен
ред (чл.14.4. и чл.13.11. от Общите условия).
Не се спори и от казаното до тук се установява
осъществяването на предпоставката, даваща право на ищеца да прекрати
едностранно договора – неизпълнение на задължението за заплащане на лизинговите
вноски след шестата вноска с падеж 21.02.2019 г. Видно от представеното
уведомление за прекратяване на договора, ищецът упражнил това свое право, като
прекратил договора от датата на получаване на уведомлението – 08.10.2019 г. и
със същото поканил ответника да върне лизинговия актив и да заплати дължимите
суми. Уведомлението е получено от съпругата на ответника, но то поражда
последиците на чл.13.5. и чл.13.6. от Общите условия, не само защото това не се
оспорва от ответника, а и защото той признава връщането на автомобила на ищеца,
което съгласно договорните условия е обусловено от прекратяването на договора
на посоченото от ищеца основание. Дори да се приеме, че уведомлението не е
достигнало надлежно до ответника на 08.10.2019 г., то това е станало с
получаването на препис от исковата молба – обстоятелство, настъпило в хода на
производството, което съгласно чл.235, ал.3 ГПК съдът е длъжен да съобрази. С
оглед посоченото и доколкото забавата в плащането, обусловила прекратяване на
договора, е обстоятелство, за което ответникът носи вина, той дължи заплащане
на предвидената в чл.15.5. от Общите условия неустойка от 3 лизингови вноски,
възлизаща съгласно заключението по задача № 2 на приетата експертиза на 388,20
лв. В случая така уговорената неустойка не излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, не е прекомерна по смисъла
на чл.92, ал.2 ЗЗД, защото с оглед размера на вредите, които обезщетява –
заплатената цена на лизинговия актив и неполучените възнаградителни лихви, не
създава условия за неоснователно обогатяване на лизингодателя за сметка на лизингополучателя,
не нарушава принципа за справедливост и не противоречи на добрите нрави, поради
което плащането й се дължи на ищеца.
От представения приемо-предавателен протокол от
08.10.2019 г. се установява, че в деня на получаване на уведомлението за
прекратяване на договора за лизинг автомобилът, заедно с всички принадлежности
и документи, е предаден от съпругата на ответника на представител на ищеца. С
това задължението по чл.14.1. от Общите условия за връщане на лизинговия актив
е изпълнено точно и в срок. По тази причина ищецът не е имал основание да
възлага на трето лице извършване на действия по изземване на автомобила нито
съгласно чл.14.4. от Общите условия, нито дори съгласно чл.1 от договора от
29.05.2017г., сключен между ищеца и „Фиксед Асистанс“ ЕООД. Каквито и суми да е
заплатил ищеца на това дружество, те не подлежат на възстановяване от ответника
в хипотезата на т.8.7.10 от Общите
условия.
Съгласно чл.8.6. от Общите условия ответникът е поел
задължението да заплаща всички данъци във връзка с ползването на лизинговия
актив, както и застрахователните премии за застраховането му, а когато ищецът
ги е заплатил, ответникът дължи възстановяването на тези суми (чл.8.7.4. и
чл.8.7.5. от Общите условия).
Съгласно заключението по задача № 3 на експертизата и
писмените доказателства – извлечение от списък на Столична община – Район
„Изгрев“ и преводно нареждане № 963R1O019179M2RR/28.06.2019 г. на „Уникредит
Булбанк“ АД, заплатените от ищеца данъчни задължения за автомобила са в общ
размер 123,92 лв., от които 123,24 лв. – данък (36,34 лв. за
По идентичен начин следва да се разреши и въпросът с
платената от ищеца застрахователна премия за сключената задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна
полица № BG23119002446457 на „ОЗК Застраховане“ АД. Писмените доказателства –
извлечение от списък на „Брокер инс“ АД и преводно нареждане №
735B1O01928300GC/10.10.2019 г. на „Уникредит Булбанк“ АД, както и заключението
по задача № 4 от експертизата установяват, че ищецът заплатил на
застрахователния посредник застрахователна премия от 291,65 лв. за сключване на
задължителната застраховка с период на застрахователното покритие от 04.09.2019
г. до 03.09.2020 г. Ищецът, обаче, е бил лизингополучател и е ползвал
автомобила на това основание от 04.09.2019 г. до 08.10.2019 г., когато
договорът бил прекратен. Размерът на задължението за връщане на платената
застрахователна премия пропорционално на периода, през който автомобилът е бил
застрахован и се е ползвал от ответника, съдът изчисли на основание чл.162 ГПК
на 27,17 лв. За периода на покритието, следващ прекратяването на договора за
лизинг, задължен за заплащане на застрахователната премия е бил единствено ищецът,
поради което ответникът не дължи възстановяване на застрахователната премия до
пълния й размер от 291,65 лв.
В обобщение на изложеното по-горе, ответникът дължи на
ищеца заплащане на лизинговите вноски за времето от падежа на първата неплатена
вноска (21.03.2019 г.) до прекратяване на договора (08.10.2019 г.), от които 504,24
лв. – главница и 471,88 лв. – възнаградителна лихва; мораторна неустойка за
периода от забавата (21.01.2019 г.) до прекратяване на договора (08.10.2019
г.); неустойка за прекратяване на договора по негова вина в размер на три
лизингови вноски и възстановяване на платените от ищеца данък и застрахователна
премия пропорционално на времето до прекратяване на договора, поради което
исковете в тези части следва да бъдат уважени. В останалите части – над
пропорционалния размер на сумите за разходи за данък и застрахователна премия и
разхода за възстановяване на лизинговия актив, исковете се явяват неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
По
присъждане на сторените разноски:
Предвид изхода на спора и
съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се присъдят направените
разноски в заповедното и в исковото производство, съразмерно на уважената част
от исковете. От негова страна е направено такова искане и са представени
доказателства да е сторил разноски в заповедното производство в общ размер 95,99
лв. (45,99 за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение), от
които съразмерно на уважената част от исковете му се следват 61,44 лв. В
исковото производство са представени доказателства за направени разноски от 45,98
лв. за държавна такса и 300 лв. за възнаграждение на вещо лице. Доколкото
ищецът е представляван от юрисконсулт, дължи се съгласно чл.78, ал.8 ГПК и се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Неговият размер,
съгласно посочената норма, следва да бъде определен от съда, но не повече от
максималния размер съгласно чл.37 ЗПП вр. Раздел IV от Наредбата за заплащането
на правната помощ. Съобразявайки правната сложност на спора и цената на иска,
както и осъществената защита – изготвяне на искова молба, поддържане на иска и
изразяване на становище чрез молби, без явяване в отрито съдебно заседание,
съдът определи дължимото юрисконсултско възнаграждение на 100 лв. Така общият
размер на разноските, направени от ищеца в исковото производство пред
настоящата инстанция е 445,98 лв., от които пропорционално на уважената част от
исковете, му се следват 285,44 лв.
Ответникът съгласно чл.78,
ал.3 ГПК има право да му бъдат присъдени разноските за заповедното и исковото
производство съразмерно на отхвърлената част от иска, но по делото няма
доказателства той да е сторил разноски, нито претендира такива, поради което не
му се следват.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че С.Й.Й., егн **********,с
постоянен и настоящ адрес *** и настоящо местоживеене *** дължи на "МОГО БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ж.к. „Изгрев“, бул.„Г.М. Димитров“ № 16-А,
представлявано от управителя А.П., по договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността № AG0004 507/03.09.2018 г. следните суми: 504,24 лв. /петстотин и четири лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща незаплатена
главница по лизингови вноски за периода от 21.03.2019 г. до 08.10.2019 г.; 471,88 лв. /четиристотин седемдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща незаплатена
възнаградителна лихва по лизингови вноски за периода от 21.03.2019 г. до
08.10.2019 г.; 13,45
лв. /тринадесет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща неустойка за
забавени плащания за периода от 21.01.2019 г. до 08.10.2019 г.; 388,20 лв. /триста осемдесет и осем лева и
двадесет стотинки/, представляваща неустойка за прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя,
66,67 лв. /шестдесет и шест лева
и шестдесет и седем стотинки/, представляваща разходи за заплатени данъчни
задължения и 27,17 лв. /двадесет и седем
лева и седемнадесет стотинки/, представляваща разходи за заплащане на застрахователна
премия, ведно със законната лихва върху тези суми от 17.01.2020 г. до
изплащането им, за които е издадена заповед № 103/20.01.2020
г. за изпълнение по ч.гр.д. № 55/2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
ОТХВЪРЛЯ исковете на "МОГО БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. „Изгрев“, бул.„Г.М. Димитров“ № 16-А, представлявано
от управителя А.П. срещу С.Й.Й., егн **********,с постоянен и настоящ адрес ***
и настоящо местоживеене *** да се приеме за установено по реда на чл.422 ГПК
съществуването на вземания по договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността № AG0004 507/03.09.2018 г. за сумата
от 540 лв. /петстотин и четиридесет лева/, представляваща разходи за възстановяване на лизинговия
актив; за сумата над
присъдените 66,67 лв. /шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ до
претендираните 86,90 лв. /осемдесет и шест лева и деветдесет стотинки/, или за сумата от 20,23 лв. /двадесет лева и
двадесет и три стотинки/, представляваща разходи за заплатени данъчни
задължения и за сумата над присъдените 27,17 лв. /двадесет и седем лева и
седемнадесет стотинки/ до претендираните 291,65 лв. /двеста деветдесет и един
лева и шестдесет и пет стотинки/, или за сумата 264,48 лв. /двеста шестдесет и четири лева и четиридесет и осем
стотинки/, представляваща разходи за заплащане на застрахователна премия, за които е издадена заповед № 103/20.01.2020
г. за изпълнение по ч.гр.д. № 55/2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА С.Й.Й., егн **********,с
постоянен и настоящ адрес *** и настоящо местоживеене *** да заплати на ""МОГО
БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к. „Изгрев“, бул.„Г.М. Димитров“ № 16-А, представлявано от управителя А.П. сумата от 61,44 лв. /шестдесет и един лева и четиридесет
и четири стотинки/, представляваща направени разноски за заплащане на
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
съразмерно на уважената част от исковете и сумата от 285,44 лв. /двеста
осемдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща
направени разноски за заплащане на държавна такса, депозит за възнаграждение на
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: