Решение по дело №310/2021 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 25
Дата: 11 февруари 2022 г.
Съдия: Снежина Петкова Чолакова
Дело: 20217270700310
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 11.02.2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                        Председател: Росица Цветкова

                                                               Членове: СнежинаЧолакова

                                                                                Бистра Бойн

 

при секретаря Св.Атанасова

и с участие на прокурор Яна Николова от Окръжна прокуратура – гр. Шумен,

като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД № 310 по описа за 2021г. на Административен съд – град Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от «Е.В.с. ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.Г.Н., чрез адв. Ц.Д.от ВТАК,  срещу Решение № 260048/20.10.2021г., постановено по АНД № 100/2021г. по описа на Районен съд - гр.Нови пазар. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №14 от 28.01.2021г., издадено от д-р Н.К.Г.– Директор на РИОСВ – гр.Шумен, с което на «Е.В.с. ЕООД, гр.Шумен, за извършено административно нарушение по чл.136, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), във вр. с чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО, във вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН е наложена «имуществена санкция» в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева.

         В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Изложени са аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Сочи се още, че санкционираното дружество не е извършило вмененото му нарушение, а и същото е изписано неясно и противоречиво както в АУАН, така и в  НП. Твърди се също, че решаващият съд е допуснал процесуално нарушение, като е дал правна квалификация на нарушението, различна от посочената такава в НП. Въз основа на сочените основания касаторът отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него НП №14/28.01.2021 г. на Директора на РИОСВ - град Шумен. Претендира присъждане на направените по делото разноски и пред двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, се представлява от процесуалния му представител адв.Ц.Д.от ВТАК, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответната страна – РИОСВ – град Шумен, редовно и своевременно призована, не изпраща представител, респективно не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, поради което предлага  решението  да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН (изм., ред. ДВ бр. 94 от 2019 г., действал към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт и подаване на касационната жалба), административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Понастоящем същото изискване е регламентирано в чл.63а, ал.1 от ЗАНН. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол във въззивното производство е Наказателно постановление №14 от 28.01.2021г., издадено от Директора на РИОСВ – гр.Шумен, с което на «Е.В.с. ЕООД, гр.Шумен, за извършено административно нарушение по чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО, във вр. с чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО, във вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН е наложена «имуществена санкция» в размер на 7 000 лева, а именно за това, че на 14.12.2020г. в гр.Нови пазар, ул.Цар Освободител, УПИ X, XI, XII по регулацията на града, планоснимачен № 52009.504.197, № 52009.504.198 и № 52009.504.199 е извършило дейност по съхраняване на отпадъци (дейност по оползотворяване с код R-13 – Съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R-1 и R-12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им (дейност по обезвреждане с код D-15 Съхраняване до извършване на някоя от дейностите D-1-D-14, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им), съгласно Приложение № 2 към § 1, т.13 и Приложение № 1 към § 1, т.11 от ДР на ЗУО, без комплексно разрешително или регистрационен документ по чл.35 от ЗУО, за отпадък с код 01 05 04, с произход – от извършване на сондажни дейности на обекти на товародателя, находящи се на територията на страната, а именно р.Вит и р.Искър, генерирани при изграждане на преносен газопровод „Балкански поток“. Нарушението е установено от служители на РИОСВ-гр.Шумен при извършване на извънредна проверка по текущ контрол на място на 14.12.2020г., документирана с констативен протокол КП № ДЙ-84/14.12.2020г. За описаното нарушение срещу касатора бил съставен АУАН № ДЙ-11/23.12.2020г., който бил изготвен в присъствие на упълномощен представител на дружеството и подписан от последния с изявление, че ще депозира писмени възражения. Впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН били подадени такива, които били приети от наказващия орган за неоснователни. Въз основа на АУАН и на събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства наказващият орган издал процесното наказателно постановление.

Районният съд е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, е счел, че описаната в АУАН и НП деятелност съставлява неизпълнение на административно задължение  по приложения административнонаказателен състав, както и, че същото не представлява маловажен случай. По изложените съображения съдът е потвърдил наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – гр.Нови пазар е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено описаното в НП нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено. Предходният съдебен състав е проявил необходимата процесуална активност при събиране на доказателствения материал, необходим за установяване на обективната истина по спора. Въз основа на всички доказателства по делото - събрани, проверени и анализирани по надлежния ред, съдът е аргументирал правилен извод, както за авторството на санкционираното неизпълнение на административно задължение, така и за правната му квалификация.

Настоящият съдебен състав споделя както установената от съда фактическа обстановка, така и направените въз основа на нея правни изводи, които не следва да повтаря и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Касационната инстанция намира твърденията на касатора за незаконосъобразност на НП и на обжалваното решение за неоснователни, съответно приема обжалвания съдебен акт за правилен, тъй като при неговото постановяване не са допуснати съществени процесуални нарушения и несъблюдаване на приложимите материалноправни разпоредби. На дружеството е вменено извършване на нарушение на чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО, предвиждащ административнонаказателна отговорност за събирането, транспортирането и/или третирането на отпадъци, без съответното разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват. Съгласно т.17 от §1 от ДР на ЗУО, "отпадък" е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Точка 44 на § 1 от ДР на ЗУО сочи, че "третиране на отпадъците" са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. В Приложение № 1 е включен списък на дейностите по обезвреждане, една от които е и съхраняване до извършването на някоя от дейностите с кодове D 1 - D 14, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им. А Приложение № 2 от своя страна съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване, една от които е и тази по съхранение на отпадъка до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 12, също определени в Приложение № 2, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им.  Понятието „съхранение“ е дефинирано в § 1, т.42 от ДР на ЗУО, като дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от: а) три години - при последващо предаване за оползотворяване и б) една година - при последващо предаване за обезвреждане. Следва да се посочи, че описаните в Приложение № 1 и Приложение № 2 дейности със съответните кодове са изчерпателно изброени и в процесното НП, като деятелността на дружеството, квалифицирана като съхранение на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1-R 12 и с кодове D 1-D 14, по същество представлява дейност по третиране на отпадъци по смисъла, вложен в чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО. С оглед на това касационната инстанция намира, че санкционираната деятелност правилно е квалифицирана от наказващия орган и от районния съд като съставомерна по приложения административнонаказателен състав, като се солидаризира с мотивите на предходния съдебен състав в този смисъл, както и с изложените от последния аргументи, че описанието на допуснатото от нарушителя неизпълнение е ясно и същият е разбрал какво правонарушение му се вменява. Действително на стр.3 от НП е посочено, че изпълнителното деяние  съставлява нарушение по чл.136, ал.2, т.3, предл.първо от ЗУО, докато текстово е описано, че същото се изразява в съхранение, представляващо форма на третиране на отпадъци по смисъла на чл.136, ал.2, т.3, предл.3 от ЗУО, но това противоречие не е съществено, доколкото в санкционния акт подробно е обяснено в какво се изразява нарушението и наказаното лице е разбрало в какво е обвинено.

На следващо място, съдът намира, че по категоричен начин е установен и видът на съответния отпадък, за съхранението на който касаторът твърди, че има съответното разрешение. Контролните органи и предходната съдебна инстанция са направили законосъобразен извод, че дружеството има разрешение за третиране на отпадъци с код 01 05 04 и Наименование на отпадъка „Сондажни течности от промиване със свежа вода и отпадъци от сондиране“, както и за съответните дейности /кодове/: R13 - Съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с видове R1 - R12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им, R12 - размяна на отпадъци за подлагане на някоя от дейностите с кодове R1  -R11 /сортиране, преопаковане/ и D - Съхраняване до извършване на обезвреждането и Количество на отпадъка 1000 т., но този отпадък следва да бъде с произход „Отпадъци, получени в резултат на проучване, извличане и третиране на минерални ресурси навътре в морето, в т.ч. на континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Р България“. Безспорно установено по делото е, че процесният отпадък е с произход от извършване на сондажни дейности на обекти, находящи се на територията на страната, а именно р.Вит и р.Искър, при изграждане на преносен газопровод „Балкански поток“, което не съответства на издаденото Решение №15-ДО-257-05/22.12.2017 г. от Директора на РИОСВ – гр. Шумен, поради което правилно административнонаказващият орган е приел, че е извършено нарушение по  чл. 136, ал.2, т.3 от ЗУО.

Само за изчерпателност следва да се отбележи, че изготвената и приета по делото от решаващия съд съдебно-геологическа експертиза не обуславя изводи, които да са различни от правните изводи, изведени от районния съд, тъй като идентичността на състава на отпадъка, добит от р.Искър и р.Вит, с този, извличан  от Черно море, не променя извода, че „Метарекс Вторични суровини“ЕООД не притежава разрешение за съхранение на процесния отпадък.

Неоснователна е и тезата на оспорващото дружество, че същото е наказано два пъти за едно и също нарушение, предвид санкционирането му с НП № 10/26.01.2021г. за същото нарушение, касаещо същия отпадък, осъществено на 24.10.2020г. Процесното нарушение е осъществено на 14.12.2020г., т.е. два месеца след установяване на първото нарушение, което изключва тезата за идентичност на двете нарушения, независимо, че предмет и на двете е един и същ отпадък.

В обобщение на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Ограничена в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, касационната инстанция не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установява основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд – гр.Нови пазар - правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.1 от АПК, във вр.с чл.63а, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260048 от 20.10.2021г., постановено по АНД № 100/2021г. по описа на Районен съд - гр. Нови пазар.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................... ЧЛЕНОВЕ: 1...............................

 

                                                                                         2...............................

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 11.02.2022г.