Р Е
Ш Е Н
И Е № 260004
гр. Пловдив, 11.09.2020
г.
Пловдивски Апелативен съд – трети
граждански състав в открито заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета
година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка
Белева
при секретаря Нели Богданова, като
разгледа докладваното от съдията Белева в.т.д. № 198/2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ответника по спора „ А. „ ООД,
ЕИК ..Решение № 568 от 11.12.2019 г., постановено по т.д. № 156/2019 г. на
Окръжен Съд – Стара Загора, с което по предявен от В.Д.Ш. иск с правно основание чл. 517 ал. 3 от ГПК е
постановено прекратяване на дружеството и същото е осъдено да заплати на ищеца
направените от него деловодни разноски на първа инстанция.
Въззивникът поддържа оплаквания за
неправилност на решението и искане до апелативния съд за неговата отмяна и постановяване отхвърляне на иска с
присъждане на направените за двете инстанции разноски.
Въззиваемият Ш. е депозирал отговор за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски за въззивното производство.
Съдът установи следното:
Производството пред ОС – Стара Загора е
образувано по предявен от В.Д.Ш. срещу „
А. „ ООД, ЕИК.. иск с правно основание чл. 517 ал. 3 от ГПК.
Ищецът Ш. твърди и установява по делото че:
Към момента на предявяване на иска има
изискуеми парични вземания към А. Я., предмет на издаден изпълнителен лист № 8/29.01.2015 г. по ч.гр.д. № 140/2014 г. на
ОС – Стара Загора, за удовлетворяването на които се провежда принудително изпълнение по изп.д. № 526/2018
г. на ЧСИ Р.М., рег. № .;
По искане на взискателя Ш. изпълнението е
насочено към дяловете / 34 дяла по 10 лв. всеки / на длъжника Я. в ответното „ А.
„ ООД като е наложен запор върху тези дялове, вписан в АВ – ТР на 22.10.2018 г.;
Задълженията не са погасени, поради което до
„ А. „ ООД е изпратено изявление изх. № 16516/01.11.2018 г. за прекратяване
участието на длъжника в дружеството, връчено на последното при условията на чл.
47 от ГПК на 24.12.2018 г.;
Считано от тази дата и до предявяването на
исковата молба са изминали повече от 3 месеца и в този период дружеството не е
заплатило по сметка на съдебния изпълнител съответната на съдружника част от
имуществото си, нито вземането на взискателя Ш. е удовлетворено;
С оглед което на основание чл. 517 ал. 3 от ГПК той е овластен от съдебния изпълнител М. да предяви иска за прекратяване на
дружеството – Постановление на ЧСИ изх. № 6043/22.04.2019 г.
Ответното дружество не е депозирало
отговор по иска. В съдебно заседание на 14.10.2019 г. е взело становище че не
оспорва задължението на съдружника си А.Я. към ищеца и се опитва да го изплати.
Искът е уважен от окръжният съд с мотиви че с
оглед твърденията на ищеца и представените от него доказателства предпоставките
на чл. 517 ал. 3 от ГПК за прекратяване на ответното дружество са налице.
Във въззивната жалба се поддържа
решението да е неправилно, тъй като по делото не е установено останалите двама
съдружници да са поканени да изплатят задължението на съдружника – длъжник,
както и да са уведомени за изявлението за прекратяване на дружеството –
съгласно разпоредбата на чл. 517 ал. 2 от ГПК. Освен това съгласно чл. 517 ал.
3, предложение последно от ГПК прекратяване на дружеството на това основание се
вписва служебно в ТР, след което се извършва и ликвидация. В случая такава не е
постановена от съда, не е назначен ликвидатор и няма яснота кой ще заплаща
възнаграждение на ликвидатора, като останалите двама съдружници нямали информация
какво е състоянието на дружеството и били поставени пред невъзможност да защитят
интересите си.
Жалбата е неоснователна.
Предпоставките по чл. 517 ал. 3 от ГПК са
висящо изпълнително производство с предмет изискуеми парични вземания срещу
длъжника, вписан запор върху притежаваните от длъжника като ограничено
отговорен съдружник дялове в съответното търговско дружество, изявление от
съдебния изпълнител до дружеството за прекратяване участието на длъжника в
дружеството, изтекъл срок от минимум 3 месеца - считано от връчването на
изявлението до предявяването на иска за прекратяване на дружеството. При
наличието на този фактически състав единствените предпоставки искът да се
отхвърли са дружеството да е изплатило по сметка на съдебния изпълнител
припадащата се на съдружника - длъжник
част от имуществото, определена съгласно чл. 125 ал. 3 от ТЗ или вземането на взискателя – ищец да е
удовлетворено.
В случая е безспорно установено наличието на
висящо изпълнително дело срещу длъжник А. Я. за парични негови задължения към
взискателя по изпълнението и ищец В. Д. Ш..
Безспорно установено е още че длъжникът А. Я.
е съдружник в ответното „ А.„ ООД и по искане на съдебния изпълнител за обезпечаване
на процесното изпълнение е вписан в търговския регистър на 22.10.2018 г. Запор
върху притежаваните от него дялове в дружеството.
Безспорно установено е и изпратено и връчено
на „А.„ ООД изявление за прекратяване
участието на длъжника Я. в дружеството.
Не се установява / не се и твърди / - при
лежаща върху дружеството доказателствена тежест, то да е изплатило по сметка на
съдебния изпълнител припадащата се на съдружника - длъжник част от имуществото, определена
съгласно чл. 125 ал. 3 от ТЗ или
вземането на взискателя – ищец да е удовлетворено.
С оглед което налице са кумулативно
изискуемите се от чл. 517 ал. 3 от ГПК
предпоставки за уважаване на иска и същият правилно е уважен с обжалваното
решение.
Изискването на чл. 517 ал. 2 от ГПК за връчване на изявлението за
прекратяване на дружеството не само на дружеството, но и на останалите негови
съдружници е неоснователно. Тази норма визира насочване на изпълнението върху
дял на неограничено отговорен съдружник, какъвто настоящия случай не е.
Правно ирелевантни са възраженията относно
бъдещото ликвидационно производство. То е извън предмета на исковото
производство по чл. 517 ал. 3 от ГПК.
С
оглед изложеното обжалваното решение се потвърждава. На въззиваемата страна
разноски не се присъждат поради липса на доказателства да са направени.
И съдът
Р Е Ш И
Потвърждава Решение № 568 от
11.12.2019 г., постановено по т.д. № 156/2019 г. на Окръжен Съд – Стара Загора.
Решението може да се обжалва пред Върховен
Касационен Съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: Членове: