Определение по дело №16349/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 15243
Дата: 21 ноември 2019 г.
Съдия: Добрина Иванчева Петрова
Дело: 20193110116349
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………………..…

 

Гр.Варна

 

 

Варненски районен съд, XLVІІІ-ми състав в закрито заседание на 21.11.2019  год., в състав:

 

                                                              Районен съдия: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. 16349 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото пред Варненски районен съд е образувано след прекратяване на производството с определение № 202151/27.08.2019г., постановено по гр. дело № 43206/2019г. на СРС и изпращането му по компетентност на настоящия съд.

Производството по делото е образувано по предявен иск от З. „Б.И.“ АД със седалище и адрес на управление *** срещу Б.С.К. *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 334,43 лева съставляваща заплатено от застрахователя обезщетение за причинени виновно от ответната страна вреди, на осн. чл. 500, ал.2 КЗ.

Предмет на претенцията според наведените в исковата молба твърдения е регрес на застрахователя, заплатил обезщетение вследствие настъпило застрахователно събитие срещу делинквента, управлявал МПС с концентрация на алкохол . 

За да прекрати производството пред себе си СРС е изложил мотиви, че постоянния и настоящия адрес на ответника са в гр.Варна, поради което на основание чл.113 от ГПК е приел, че компетентен да разгледа спора е Районен съд гр.Варна.

В случая не се касае за иск срещу потребител. Предмет на иска с правно основание чл.500 КЗ е реализиране отговорността на ответника, но не на основание сключен застрахователен договор с ищцовото дружество, а в резултат на негово противоправно поведение. В този смисъл, макар и имащ качеството на застрахован, ответникът не се явява потребител на застрахователна услуга по смисъла на чл. 2, ал. 2 от КЗ, доколкото не черпи права или не отговаря към застрахователя по-силата на сключен договор. След като отговорността на ответника е деликтна, а не договорна, същия не попада и в обхвата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Неприложима към настоящето производство е и разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК, за да приеме, че местно компетентен да разгледа спора е Районен съд гр.Варна. В посочената разпоредба е предвидена специална местна подсъдност само по отношение на искове предявени от увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Касае се не за всички искове породени от застрахователно правоотношение, а само за предявените от увреденото лице искове за заплащане на обезщетение по Кодекса за застраховането. Исковете предявими от застрахователя срещу деликвента за реализиране на регресното му право срещу деликвента на основание специалната разпоредба на чл. 500 КЗ. Това е видно не само от текста на чл.115, ал.2 ГПК, който говори единствено за „искове на увреденото лице“, но отграничението на законодателя става още по-явно и при сравнение на приетото изменение в текста на ГПК и предлаганите изменение в ГПК приети по т.13 от дневния ред на заседание на съдийска колегия на ВСС проведено на 28.03.2017г. дали повод за приемане на изменението в закона. В предложението на работната група се съдържа искане за създаване на ал.3 на чл.115 ГПК, в която да се предвижда исковете относно регресно застрахователно отношение да се предявяват по местонастъпване на застрахователното събитие. Това предложение явно не е възприето от законодателя и такова изменение в местната подсъдност не е извършвано от законодателя, като е недопустимо действието нормата на чл.115, ал.2 ГПК да бъде разширявано от съда, чрез тълкуване в смисъл, който не е търсен от законодателя.

При тези съображения съдът намира, че разпоредбите на чл.113 и чл.115, ал.2 ГПК след изменението й с ДВ бр.65/2018г. са неприложима по отношение на предявените искове с правно основание чл.500 КЗ, при което съдът няма възможност служебно, без възражение за неподсъдност да прекрати делото и да го изпрати на съда по настоящия адрес на ответната страна.  В този смисъл е и Определение № 2778 от 29.07.2019 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 1229/2019 г.

Ето защо, образуваното пред ВРС гражданско дело следва да се прекрати, като се повдигне спор за подсъдност.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 16349/2019 г. на ВРС,  ХLVІІІс-в.

ПОВДИГА спор за подсъдност по предявения от З. „Б.И.“ АД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* срещу Б.С.К. *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 334,43 лева съставляваща заплатено от застрахователя обезщетение за причинени виновно от ответната страна вреди, на осн. чл. 500, ал.2 КЗ и ИЗПРАЩА делото на Варненски окръжен съд за произнасяне по спора за компетентност.

 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: