Решение по дело №1391/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 6
Дата: 6 януари 2021 г. (в сила от 21 април 2021 г.)
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20205220201391
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Пазарджик , 06.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
Секретар:Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201391 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Й. С., с ЕГН- **********, с адрес гр. Пещера, ***,
чрез пълномощника адв. K. У. от ПзАК, против Наказателно постановление № 20-
1006-001397 от 05.06.2020 г. издадено от Началник Група в Сектор „ПП” при ОД на
МВР- Пазарджик, с което са наложени три санкции, както следва:
- за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.6 във вр. с чл.183 ал.5
т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1
месец;
- за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от
ЗДвП- глоба в размер на 10 лева;
- за нарушение на чл.105 ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в
размер на 20 лева.
В жалбата бланкетно се твърди, че НП е незаконосъобразно, поради допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон и се оспорва фактическата
обстановка, поради което се иска отмяна на НП. Прави се искане за присъждане на
сторените разноски за заплатен адвокатски хонорар.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с
упълномощен защитник, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
обосновано становище за незаконосъобразност на НП, като пледира за неговата отмяна
в цялост. Прави искане за присъждане на направените разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. По делото не е депозирано и писмено становище по същество.
Съдът провери основателността на жалбата, след като съобрази становището на
въззивника, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от
ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това, че на 14.05.2020 г., в 15,25 часа,
в гр. Пазарджик, на кръстовището на ул. „Пловдивска“ и ул. „Мария Шутич“ е
управлявал лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ***, собственост на И. Г. С., като е
навлязъл и преминал на забраняващ черен светлинен сигнал на нормално работеща
трисекционна светофарна уредба. При извършената му проверка е установено, че не
носи КТ и че е ограничил видимостта на предните странични стъкла на автомобила,
осигуряващи видимостта на водача към пътя, като е намелил прозрачността им.
Всичко това било възприето от автопатрул на сектор „ПП“ при ОДМВР-
Пазарджик, в чиито състав бил актосъставителят св. В. Р.- мл. автоконтрольор, който
съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 524266/14.05.2020 г. за извършените от
него нарушения на чл.6 т.1, чл.100 ал.1 т.1 и чл.105 ал.1 от ЗДвП, след което му го
предявил. Жалбоподателят отказал да подпише акта, както и да получи екземпляр от
същия, което било удостоверено с подпис на свидетел.
Въз основа на акта на 05.06.2020 г. било издадено атакуваното НП. Последното
било връчено лично на жалбоподателя на 09.07.2020 г., видно от разписката към НП.
Жалбата срещу последното била подадена от надлежно упълномощен от
санкционираното лице адвокат чрез АНО до съда на 15.07.2020 г., видно от входящия
номер на жалбата (л.3), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В. Р. и K. К. и частично
от показанията на свидетелите И. Т. и И. Н.. Съдът кредитира изцяло събраните
писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и
непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
2
обстановка.
При така установеното съдът намира, че жалбата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
По пункт І- за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.
Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП в частта
относно това нарушение, са били допуснати съществени процесуални нарушения,
драстично засягащи правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице.
В АУАН нарушението е описано, като са изложени обстоятелства, за това, че
водачът е навлязъл в кръстовището и преминал на забраняващ червен светлинен сигнал
на светофарната уредба. Това описание на нарушението е било отразено и в НП,
където обаче в описателната му част е допълнено, че водачът „повторно не съобразява
поведението си със светлинните сигнали“. Освен това отговорността на жалбоподателя
за извършването на това нарушение е ангажирана на основание чл.183 ал.6 във вр. с
чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, която санкционна норма се прилага при повторно извършване
на нарушение, изразяващо се в нарушение на забраната за водача да преминава при
сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Както се посочи по-горе в
АУАН, с който е повдигнато адм. обвинение на жалбоподателя, не е посочено че той
извършва вмененото му нарушение повторно. Това квалифициращо обстоятелство не е
посочено и в словесното описание на нарушението в НП. По този начин
жалбоподателят се санкционира за нарушение, което не му е вменено, че е извършил.
Освен това в описанието на нарушението освен, че следва да бъде посочен признака
повторност следва да се посочат и обстоятелствата обосноваващи повторността на
извършеното нарушение. Всички тези обстоятелства са елементи от фактическия
състав на нарушението и те трябва да бъдат посочени както в АУАН, така и в НП при
описанието на същото. Следвало е актосъставителят да извърши надлежна проверка и
установявайки обстоятелството досежно повторността, да го посочи в АУАН, което да
обоснове и ангажирането на по-тежка административнонаказателна отговорност по
реда на чл.183 ал.6 от ЗДвП.
Освен това и правната квалификация на нарушението в АУАН и НП не точно и
конкретно посочена, тъй като липсва кое предложение от т.1 на чл.6 от ЗДвП е
нарушено, тъй като тази разпоредба има няколко хипотези, всяко от които съставлява
отделно нарушение. Тоест следва да има съответствие между фактическото и
юридическото обвинение.
Изложеното до тук показва, че е налице допуснато нарушение на чл.42 т.4 и т.5
3
от ЗАНН, съответно чл. 57 ал. 1 т.5 и т.6 от ЗАНН, изискващи пълно, ясно и точно
описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните
разпоредби, които са били нарушени. Допуснатите нарушения са от категорията на
съществените, тъй като са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя
и възможността му да я реализира в пълен обем, поставяйки го в невъзможност да
узнае какво нарушение му се вменява, при какви обстоятелства е осъществено то и
законосъобразно ли му е наложена санкция, което пък предпоставя необходимостта от
отмяна на НП в тази му част, като съдът не намира за необходимо да обсъжда и други
доводи по същество.
Пункт ІІ- за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В словесното описание на това нарушение изпълнителното му деяние е
посочено в достатъчно ясна степен- нарушителят не носи КТ към СУМПС.
Установено е безспорно, че на посочената дата, час и място, жалбоподателят С. е
управлявал лекия автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ***, като при извършената му
проверка от св. Р. не е представил КТ. Свидетелите Р. заяви в показанията си, че при
извършената проверка на водача, той не е носил КТ. Вярно е, че св. К. (другият
полицейски служител от АП) не можа да каже с категоричност дали водачът при
проверката е представил всички документи, като допусна че не е представил КТ, но
съдът отчете че тези полицейски служители ежедневно в работата си констатират
десетки подобни нарушения и предвид отдалечеността във времето от констатиране на
нарушението до депозирането на свидетелските показания, то е съвсем нормално
същият да не помни подробности. Отделно от това самият жалбоподател не оспорва
така констатираното нарушение- нито чрез възражение, нито чрез отричане, както в
момента на предявяване на АУАН, така и с депозираната жалба, но също и в
последствие пред съда. При това положение е безспорно установено, че на посочената в
НП дата и място, жалбоподателят е управлявал процесното МПС без да носи със себе си
КТ към СУМПС. Вярно е, че посоченият като нарушител в АУАН не е длъжен да се
брани веднага с конкретни възражения и това, че не е направил такива не означава
автоматично, че признава вината си. Когато обаче е имал възможността да направи
такива и не го е сторил, то това винаги косвено индицира, че е съгласен с фактическите
констатации в АУАН в случая по отношение на второто нарушение. Всичко това,
преценено съвкупно с останалия доказателствен материал, би могло да послужи за
установяване на истинността или неистинността на последващи възражения против НП
в процеса на обжалване на НП. Предвид обаче, че позицията на жалбоподателя остава
непроменена и впоследствие при развитието на АНП, в това число и в съдебната му
фаза, то съдът намира че фактическите констатации, отразени в АУАН и НП по
отношение на това нарушение са безспорно установени. Не може да бъде поделено
4
възражението на процесуалния представител, че нарушението не е извършено, тъй като
макар и да не е носел КТ, жалбоподателят вероятно е носел и представил заместващ
документ, неуважен от контролните органи. Това е само едно предположение на
процесуалния представител. Освен това не се установи от нито едно от доказателствата
по делото, че жалбоподателят е представил заместващ КТ документ, дори и от тези
ангажирани от защитата. Такова твърдение дори не е било изложено и в жалбата. Затова
съдът намира направеното възражение за несъстоятелно.
С разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е въведено задължение водачите на
МПС да носят СУМПС и КТ. Въззивникът не е изпълнил задължението си като не е
носел КТ, поради което и правилно му е било наложено наказание на основание чл.183
ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, където именно е предвидена санкция за водач на МПС, който не
носи КТ. Правилно е било наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лева, който
размер е императивно посочен в закона.
В тази му част НП следва да бъде потвърдено.
По пункт ІІІ- за нарушение на чл.105 ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че в тази част на НП отново е допуснато нарушение на
процесуалните правила относно описанието на нарушението, тъй като същото е
непълно и неясно. В АУАН и НП нарушението словесно е описано буквално така
„ограничава видимостта на предните странични стъкла на автомобила, осигуряващи
видимостта на водача към пътя като намалява прозрачността им.“
Вменената за нарушена разпоредба на чл.105 ал.1 от ЗДвП, забранява
ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на
автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на
прозрачността им. Тоест тази разпоредба вменява две забрани: ограничаване на
видимостта на посочените стъкла на автомобила и намаляване на прозрачността им.
В случая в описанието на нарушението на жалбоподателя е вменено, че е
ограничил видимостта на предните странични стъкла на автомобила, като е намалил
прозрачността им. Тоест вменено е нарушение на посочената разпоредба в първата й
хипотеза. Безспорно намаляването на прозрачността на стъклата на автомобила води
до ограничаване на видимостта на водача към пътя. От събраните доказателства по
делото обаче се установи единствено, че предните странични стъкла на автомобила,
управляван от жалбоподателя са били затъмнени. Не се установи обаче по какъв начин.
Такова обстоятелство липсва и в описанието на нарушението. Не се установи от
доказателствата и обстоятелството дали така затъмнените стъкла ограничават
видимостта на водача към пътя. Свидетелите Р. и К. посочиха, единствено че през така
5
затъмнените стъкла не се е виждал водача. Това обаче автоматично не означава, че
водачът не е имал видимост към пътя. Единствено показва, че видимостта отвън
навътре в автомобила е била ограничена.
Освен това съгласно разпоредбата на чл.105 ал.3 от ЗДвП е допустимо
намаляване прозрачността на стъклата, съгласно разпоредбата на чл.105 ал.1 от ЗДвП,
само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата
комисия за Европа на Организацията на обединените нации. В Приложение 3
т.6.3.1.1.1. от цитираното Правило общата светопропускливост не може да бъде по-
малка от 70 % при предни стъкла и други стъкла, които са разположени на място,
необходимо за видимостта на водача. В настоящия случай нито в описанието на
нарушението е посочено каква е пропускливостта на предните странични стъкла с
направеното затъмняване, нито от доказателствата по делото се установи нейната
стойност. Това обстоятелство е важно, тъй като за да ограничава видимостта на водача
към пътя, е необходимо затъмняването на стъклата да води до светопропускливост по-
малка от 70% и се явява елемент от фактическия състав на нарушението. Липсата му
води до непълнота на описанието на нарушението и до неговата неяснота, което пък
затруднява привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да
разбере какво нарушение му се вменява и адекватно да организира своята защита.
Същевременно непосочването на това обстоятелство и доказателственото му
необезпеченост, видят до невъзможността категорично и безспорно да се установи
дали жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Всичко това обосновава незаконосъобразността и необходимостта от отмяна на
НП и в тази му част.
С оглед изхода на делото- частична отмяна на НП, претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява
основателна и такива разноски следва да бъдат присъдени в тежест на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване
на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. Отговорността за разноски е уредена в чл.143 от АПК, в която са
предвидени хипотези при отмяна на обжалвания административен акт; при
прекратяване на делото при оттегляне на оспорения административен акт; когато съдът
отхвърли оспорването или се оттегли жалбата от нейния подател/оспорващ. В чл.143 от
АПК не е уреден случая при частично уважаване на жалбата (иска). В този случай,
съгласно разпоредбата на чл.144 от АПК, се прилага Гражданско процесуалния кодекс.
В нормата на чл.78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът, съответно ответникът
имат право на присъждане на разноските направени по делото съразмерно на
уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към
6
конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя, съразмерно на отменената част от издаденото НП,
съизмеримо с размера на наложеното наказание за това нарушение. Съгласно
представения договор за правна помощ (л.5) жалбоподателят С. е заплатил на адв. K.
У. от АК- Пазарджик адвокатски хонорар в размер на 300 лева за предоставена правна
помощ и представителство по настоящето дело касаеща цялото НП, с което са
наложени глоби в общ размер 230 лева. От ответната страна не е направено
възражение за прекомерност на претендирания адвокатския хонорар, а освен това
същият е в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.8 ал.1 т.1 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 във вр. с ал. 1 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, намалени
пропорционално съобразно уважената претенция (отменена административна санкция
в размер на 220 лева), а именно в размер на 288,46 лева, като за разликата до 300 лева
следва да отхвърли искането като неоснователно. Разноските следва да бъдат
присъдени в тежест на ОД на МВР-Пазарджик, която е самостоятелното ЮЛ, към
което е структуриран Сектор „Пътна полиция“- органът издал НП.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1006-001397 от 05.06.2020 г.
издадено от Началник Група в Сектор „ПП” при ОД на МВР- Пазарджик, в ЧАСТТА с
която на Г. Й. С., с ЕГН- **********, с адрес гр. Пещера, ***, за нарушение на чл.6 т.1
от ЗДвП на основание чл.183 ал.6 във вр. с чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец и за нарушение
на чл.105 ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20
лева, като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1006-001397 от
05.06.2020 г. издадено от Началник Група в Сектор „ПП” при ОД на МВР- Пазарджик,
в ЧАСТТА с която на Г. Й. С., с ЕГН- **********, с адрес гр. Пещера, ***, за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 10 лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пазарджик представлявана от директор, ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Й. С., с ЕГН- **********, с адрес гр. Пещера, ***, разноски в размер
на 288,46 лева (двеста осемдесет и осем лева и 46 ст.) за адвокатско възнаграждение за
7
един адвокат, като ОТХЪВРЛЯ като неоснователна претенцията до размера от 300
лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Административен съд гр. Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8