Р Е Ш Е Н И
Е №57
гр.Стара Загора, 17.02.2022 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на двадесет и четвърти януари
през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Пенка Маринова
и в присъствието на прокурора
Петко Георгиев ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 704
по описа за 2021 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.179 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по протест на прокурор в Районна прокуратура Стара Загора-ТО Казанлък против
отказ на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/
да се произнесе със заповед по реда на чл.190 от ППЗИНЗС във връзка с чл.179,
ал.1 от ЗИНЗС, обективиран в писмо рег.№ 11292/ 05.11.2021г. В протеста са изложени
оплаквания за незаконосъобразност на административния акт с твърдения за
неправилно приложение на материалния закон. Според вносителя не е налице друг
нормативен способ за извършване на дължимо приспадане на реално изтърпяното от А.А.
наказание „пробация“ преди отмяна на присъдата му по НОХД № 231/ 2020г по описа
на Районен съд Казанлък и постановяване на друга по НОХД № 1338/ 2020г по описа
на Районен съд Казанлък, с която е осъден на „лишаване от свобода“. Моли съда
да отмени писмения отказ на Главния директор на ГД „ИН“ – София и да му укаже
да се произнесе със заповед по реда на чл. 190 от ППЗИНЗС във вр. с чл. 179,
ал.1 и чл.232 от ЗИНЗС, с която да извърши дължимото приспадане.
Ответникът – Главен директор
на ГДИН чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва жалбата като
неоснователна. Счита, че не е налице нито една от двете хипотези на
разпоредбата на чл.179 от ЗИНЗС, поради което и отказът, обективиран в
процесното писмо, съответства на доказателствата по делото и на приложимия
материален закон. Обосновава теза, че исканата редукция на наказанието
„лишаване от свобода“ би представлявало отклонение от общо установения
минимален размер на наказанието, допустимо само с изрична законова разпоредба,
а такава в ЗИНЗС не е разписана. Моли съда да приеме отказа за законосъобразен.
Заинтересованото лице А. Ю. А.
*** изразява становище за зачитане на изтърпяното от него наказание „пробация“.
Участващият по делото
прокурор от Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност
на протеста. Обосновава, че макар до известна степен е налице празнота в процесуалния закон и в ЗИНЗС,
която точно и ясно да регламентира такъв тип правен казус като настоящия, единственият
способ за решаването му е с издаване на
заповед от страна на Главния директор на ГДИН.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
С
протоколно определение от 28.05.2020г по НОХД № 231/ 2020г по описа на Районен
съд Казанлък на А.А. е наложено наказание пробация със следните мерки: 1.
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години – три пъти
седмично, 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
три години, 3. Общественополезен труд в полза на обществото – по 320 часа
годишно в рамките на три години. Протоколното определение е приведено в
изпълнение на 11.06.2020г.
С
решение № 260059 от 27.11.2020г по НОХД № 363/ 2020г на Апелативен съд Пловдив
протоколното определение от 28.05.2020г по НОХД № 231/ 2020г по описа на
Районен съд Казанлък е отменено по реда на възобновяването и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
С
постановление от 16.12.2020г е прекратена присъдна преписка по наказанието
„пробация“ и на 18.12.2020г е приключило изпълнението като А.А. е изтърпял от
това наказание шест месеца и седем дни и е отработил 320 часа за първата
година.
По
НОХД № 1338/ 2020г друг състав на Районен съд Казанлък за същото престъпление е
наложил на А. наказание осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг
режим. Наказанието е приведено в изпълнение на 23.06.2021г и се изтърпява в
Затвора Стара Загора.
С
писмо ЗД№212/2021 от 25.06.2021г Началникът на Затвора Стара Загора е отправил
искане до Районна прокуратура Стара Загора-ТО Казанлък за зачитане на
изтърпяното наказание „пробация“, ако е налице основанието за това. След
получаване на указания от Окръжна прокуратура Стара Загора и Върховна
касационна прокуратура с писмо №Р-396/2021 от 11.10.2021г прокурор в Районна
прокуратура Стара Загора-ТО Казанлък е направил искане до Главния директор на
ГДИН за произнасяне със заповед по реда на чл. 190 от ППЗИНЗС във вр. с чл.
179, ал.1 и чл.232 от ЗИНЗС, с която да се приспадне изтърпяната част от
наказание „пробация“ в размер на шест месеца и седем дни / в съотношение 3 дни
„пробация“ за един ден „лишаване от свобода“ /, наложено на А.А. по
НОХД № 231/ 2020г по описа на Районен съд Казанлък, от наказанието „лишаване от
свобода“, наложено по НОХД № 1338/ 2020г по описа на Районен съд Казанлък.
С
постановление №4071/2021 от 11.11.2021г. на Окръжния прокурор на Окръжна
прокуратура Стара Загора изпълнението на наложеното наказание е прекъснато за
срок от един месец, считано от 15.11.2021г. Към този момент Ангелов е изтърпял
4 месеца и 26 дни с остатък 3 месеца и 4 дни.
С
оспорения отказ, обективиран в писмо рег.№ 11292/ 05.11.2021г, Главният
директор на ГДИН обосновава, че случаят не попада в хипотезата на чл.179, ал.1
от ЗИНЗС, чието приложение се изисква. Тази норма регламентира реда при
изтърпяване на наказание лишаване от свобода по две или повече присъди,
постановени спрямо едно лице за различни престъпления, когато една от тях бъде
отменена, а в случая се касае за едно деяние, разгледано в различни
производства с наложени различни по вид наказания. По съображения за липса на уреден
в закона процесуален ред е направен извод за невъзможност исканото приспадане
да бъде извършено.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата
на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения акт, направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.1
вр. ал.3 от ЗИНЗС, когато осъденият има да изтърпява наказание лишаване от
свобода по две или повече присъди и една от тях бъде отменена, изтърпяното по
нея наказание се зачита при изпълнението на останалите присъди със заповед на
Главния директор на ГДИН. А съгласно чл.179, ал.2 от ЗИНЗС, ако лишеният от
свобода е изтърпял наказание над срока, определен от съда по една от присъдите,
изтърпяното наказание в повече се зачита при изпълнение на останалите присъди
Процесният отказ на Главния директор на
ГДИН, макар обективиран в писмо рег.№ 11292/ 05.11.2021г, а не в заповед, представлява
индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК.
В оспорения административен акт не е
посочено пред кого и в какъв срок подлежи на обжалване, поради което съдът
приема, че протестът срещу него е подаден в срока по чл.140, ал.1 от АПК.
Депозиран е от лице с правен интерес, тъй като прокурорът по силата на чл. 416,
ал. 2 от НПК е орган по изпълнение на наказанието и може да поиска приложение на чл.179, ал.1 от ЗИНЗС. По
всички тези съображения е протестът е процесуално допустим.
Разгледан по същество, се явява неоснователен.
Оспореният отказ
е постановен от материално компетентния административен орган по смисъла на
чл.179, ал.3 от ЗИНЗС - Главния директор на ГДИН. Постановен е в предвидената
от закона писмена форма и съдържа мотиви от фактическо и правно естество, които
кореспондират помежду си. Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването му.
Правилно е
приложен и материалният закон. По делото безспорно се установи, че спрямо А.А. е
налице само една влязла в сила присъда – тази с наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на осем месеца по НОХД № 1338/ 2020г по описа на Районен съд
Казанлък. Няма спор относно необходимостта изтърпяната част от наложеното
наказание „пробация“ с отменената присъда по НОХД
№ 231/ 2020г по описа на Районен съд Казанлък за същото деяние да бъде отчетена
при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, но липсва нормативно
разписан ред, по който това да бъде направено.
Според настоящия
съдебен състав исканото действие по приспадане не може да бъде извършено от
Главния директор на ГДИН, защото това би означавало да измени наложеното с
присъдата наказание, а с такива правомощия той не разполага. Нормата на чл.179,
ал.1 от ЗИНЗС касае изпълнение на наказание лишаване от свобода по две или
повече присъди, когато една от тях бъде отменена. Целта на закона е да се
защити и гарантира правото на свободно придвижване на осъдения като не се
допусне надлежаване вследствие на незаконно обвинение, какъвто не е настоящият
случай, защото А.А. е признат за виновен по същото обвинение, за което
първоначално му е наложено наказание „пробация“. След като няма поне две
присъди, а и наложените наказания /между които се иска приспадане/ са различни
по вид, издаването на заповед по чл.179, ал.3, вр. ал.1 от ЗИНЗС не може да
бъде обосновано. Препращащата норма на чл.232 от ЗИНЗС също е неприложима,
защото в случая се касае не за изпълнение на наказание „пробация“, а за
изпълнението на наказание „лишаване от свобода“, надзор за законността на което
осъществява прокуратурата. В този аспект прокурорът разполага с широки правомощия, предвидени в разпоредбите
на чл.417 от НПК, чл.59 от НК, чл.7 от НК. Действително в тях не е уредена
изрично възможността за приспадане на изтърпяно наказание „пробация“, но по аргумент
от чл.127, т.4 от Конституцията на РБ,
чл.146 от Закона за съдебната власт и чл.5 от ЗИНЗС следва да се счита за
възложена на прокурора. Привеждането в изпълнение на наказанията е предоставено
в изключителна негова компетентност, а затворническата администрация е
обвързана от неговите актове. Главният директор на ГДИН по силата на чл.13,
ал.2, т.1 във връзка с чл.12, ал.1 от ЗИНЗС осъществява прякото ръководство и
контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби, но осъществяването на надзор за спазване на законността в местата за
лишаване от свобода и върху изпълнението на пробационните мерки е възложено на
прокурора.
Доколкото по
своята същност отправеното предложение до Главния директор на ГДИН има характер
на искане за изменение на присъдата по НОХД № 1338/ 2020г по описа на Районен
съд Казанлък, което обаче не е от негова компетентност, правилно е отказано да
бъде осъществено. По тези съображения съдът намира, че протестът против отказа
на Главния директор на ГДИН гр.София да издаде заповед за прилагане на чл.179,
ал.2 от ЗИНЗС, обективиран в писмо рег.№ 10424/ 13.10.2021г, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.179, ал.3 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ протеста
на прокурор в Районна прокуратура Стара Загора-ТО Казанлък против отказ на
Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да се произнесе
със заповед по реда на чл.190 от ППЗИНЗС във връзка с чл.179, ал.1 от ЗИНЗС, с
която да се приспадне изтърпяната част от наказание „пробация“, наложено на А. Ю.
А. по НОХД № 231/ 2020г по описа на Районен съд Казанлък, от наказанието
„лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 1338/ 2020г по описа на Районен
съд Казанлък, обективиран в писмо рег.№ 11292/ 05.11.2021г, като неоснователен.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: