Решение по дело №1228/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1363
Дата: 16 юли 2019 г.
Съдия: Галина Георгиева Радикова
Дело: 20197040701228
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №1363

 

гр. Бургас, 16 юли  2019 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на единадесети юли, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

      АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар ЙОВКА БАНКОВА и с участието на прокурора ДАРИН ХРИСТОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 1228/2019 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С.И.А. против решение № 414 от 4.04.2019г., постановено по НАХД № 896/2019 по описа на Районен съд Бургас.

С решението е потвърдено наказателно постановление НП №18-0769-004860 от 20.12.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „ПП"-Бургас, с което на С.И.А. с ЕГН **********, за нарушение на чл.638 ал.З от Кодекса за застраховането (КЗ) и на същото основание, е наложена глоба в размер от 400 (четиристотин) лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд е постановил акта си в нарушение на материалния закон.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. А., поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба, не изпраща представител, не изразява становище по същество на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, че решението на първоинстанционния съд, следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

За да потвърди обжалваното пред него наказателно постановление, първоинстанционният съд приел, че:

Направената правна квалификация на нарушението в наказателното постановление е правилна. Съгласно разпоредбата на чл.638 ал.З от КЗ лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите се наказва с глоба в размер на 400 (четиристотин) лева. Изхождайки от логиката вложена в тази норма водачът преди да потегли е длъжен да прояви грижа и да узнае, дали за автомобила има надлежно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност". Още повече грижата в случая е и засилена когато се касае за лек автомобил собственост на ЮЛ еднолично дружеството, в което жалбоподателят е негов единствен управител и собственик на капитала. Съдът не намира поради различната правна квалификация в акта и в наказателното постановление да е нарушено съществено правото на защита на жалбоподателя. Още повече, че едно и също лице е управлявало автомобила и то е едноличен управител и собственик на дружеството собственик на МПС. Съгласно ал.2 на чл.53 от ЗАНН, наказателното постановление се издава и тогава, когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В настоящия казус е безспорно установено нарушението, самоличността на нарушителя и е установена в по-късен момент когато е станало известно чия е собствеността на автомобила, което по никакъв начин не променя факта, че е извършено нарушение и актовете са издадени в сроковете на чл.34 от ЗАНН.

Ноторно известно е, че от 00,00 часа на 18.08.2018 г полиците сключени с кипърската застрахователна компания „Олимпик" автоматично стават невалидни. За потърпевшите е дадена възможност на 15,16 и 17.08.2018 г. да сключат нови застраховки с друг застраховател. На 15.08.2018 г. Комисията за финансов надзор (КФН) е съобщила, че е създадена възможност на 15.08.2018 г. всички потърпевши да сключат нови полици с други застрахователни дружества и то от 00,00 часа на 17 срещу 18.08.2018 г. ще е активна. Направеното възражение, че това обстоятелство не е било известно на жалбоподателя обаче не го оправдава. Това съобщение бе направено във всички електронни медии в държавата. Жалбоподателят е бил длъжен да прояви грижата на добър търговец и да сключи нова застраховка. Обсъждането на вината в настоящия казус е несъстоятелно, тъй като се касае за административно нарушение извършено от ЮЛ, при което е налице обективна и безвиновна отговорност. Съдът не счита, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с деянията от същия вид, а точно обратното. Представена е полица очевидно сключена след проверката от надлежните органи, видно от същата в 14,00 часа на 01.09.2018 г (лист 14 от делото). Това поведение обаче не оказва влияние върху административтнонаказателната отговорност на водача „.

Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Постановеният от него акт следва да бъде отменен, а по същество- да бъде отменено и наказателното постановление.

Съображенията за това са следните:

1.             Неприложима в случая е разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, защото не се касае до нередност, която да може да бъде отстранена с издаденото наказателно постановление, без това да се отрази на правото на защита на санкционираното лице.

В АУАН и в наказателното постановление са посочени различни факти, които предпоставят извод за различни съставомерни деяния по обективен признак- собственост върху МПС.

Според фактите, установени с АУАН касаторът е осъществил състава на чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ, а според наказателното постановление – този на чл. 638, ал.3 от КЗ. Отделно от разликата в един от обективните признаци, нормите предвиждат и различно по размер наказание.

При това положение, в хода на административнонаказателното производство санкционираното лице се е защитавало срещу различни факти от тези, въз основа на които впоследствие е било наказано, като по този начин на практика правото му на защита е останало нереализирано.

2.            В нарушение на закона първоинстанционният съд е отказал да разгледа въпроса за осъществен субективен признак на нарушението, като е приел, че „обсъждането на вината в настоящия казус е несъстоятелно, тъй като се касае за административно нарушение извършено от ЮЛ, при което е налице обективна и безвиновна отговорност“, игнорирайки факта, че с наказателното постановление е ангажирана отговорността на физическо, а не на ЮЛ.

3.            Съдът намира за основателно възражението на касатора и за недоказан субективен признак на състава на нарушението.

По делото е доказано, че към датата на извършване на нарушението за автомобила, управляван от А. е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при застрахователна компания „Олимпик".

При това положение, за да се приеме наличие на субективен признак на състава, е следвало да бъде доказано, че собственикът на автомобила е уведомил касатора, че застраховката не е действаща или последният на собствено основание да е бил наясно с този факт.

Такива доказателства по делото не са налице.

  Действително, сключените задължителни застраховки "Гражданска отговорност" със Застрахователна компания "Олимпик" АД, клон България, са прекратени на 17 август 2018 г., тъй като лицензът на застрахователя със седалище в Кипър бил отнет от Надзорния орган върху застраховането в Република Кипър и бил назначен предварителен ликвидатор. При това положение, съобразно законодателството на Кипър, застрахователните договори се считат за прекратени от датата на публикуване на решението за назначаване на предварителния ликвидатор. Това е сторено на 17 август 2018 г., респективно, полиците, сключени със Застрахователна компания "Олимпик" АД, осигуряват покритие само до 23: 59: 59 ч. на 17 август 2018 г.

 Тези обстоятелства обаче, са сведени до знанието на гражданите единствено чрез средствата за масова информация.

 По делото не са налични доказателства, че касаторът  е бил наясно с факта, че сключения от собственика на автомобила договор за застраховка "Гражданска отговорност", е прекратен служебно от компетентен орган на чужда държава, доколкото информацията от средствата за масово осведомяване няма обвързваща сила. Още повече, че А. изрично отрича такова знание в хода на цялото съдебно производство.

 Не е установено до собственика на автомобила (който има задължение да уведоми ползвателя за това) да е отправяно изрично съобщение от застрахователя "Олимпик"АД, от Комисията за финансов надзор, от Гаранционния фонд или от друга официална държавна институция, че договора за застраховка "Гражданска отговорност" е прекратен, считано от 00. 00 ч. на 18.08.2018 г.

 Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ, задължава Информационния център на Гаранционния фонд да уведоми  собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, да даде  срок от 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Едва след изтичане на този срок и, ако не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 /компетентните държавни органи, които регистрират моторните превозни средства в Република България/ да прекрати регистрацията на моторното превозно средство.

 Изпращането на подобно уведомление до ЮЛ, което е собственик на автомобила, по делото не е доказано.

 При това положение е невъзможно да се приеме, че касаторът е бил наясно с обстоятелството, че считано от 18.08.2018 г. за управлявания от него автомобил, няма сключена и действаща застраховка "Гражданска отговорност".

 Въпреки изхода на спора, на касатора не следва да бъдат присъждани разноски. Съгласно Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 г., постановено по т. д. № 7/2008 г. на Върховния административен съд, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ   решение № 414 от 4.04.2019г., постановено по НАХД № 896/2019 по описа на Районен съд Бургас И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление НП №18-0769-004860 от 20.12.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „ПП"-Бургас, с което на С.И.А. с ЕГН **********, за нарушение на чл.638 ал.З от Кодекса за застраховането КЗ) и на същото основание, е наложена глоба в размер от 400 (четиристотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   ЧЛЕНОВЕ: