№ 25
гр. П. , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Нели И. Въгларова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500304 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №260063/19.02.2021г., постановено по гр.д.№1603/2020г. по
описа на РС- П. е осъдена „С.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.П., ул.“Б.М.“ №3, представлявано заедно от
управителите С.П.К. и Г.Д.Б., да заплати на Б. А. П., ЕГН ********** от
гр.П., ул.“Х.“ №15, Община П., обл.П., на основание чл.128, т.2, във вр. с
чл.245, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД, следните суми: 16112,71лв.,
представляваща неизплатени трудови възнаграждения и сумата от 596,14лв.-
дължима мораторна лихва за забава, както следва: сумата от 2344,36лв.,
представляваща трудово възнаграждение за месец юни 2019г., както и
мораторна лихва за забава върху размера на възнаграждението за месец юни
2019г., за периода от 30.07.2019г. до 13.07.2020г.- датата на завеждане на
исковата молба равняващо се на 227,94лв.; сумата в размер на 2048,86лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември
2019г. и мораторна лихва за забава върху възнаграждението за месец ноември
2019г., за периода от 30.12.2019г. до 13.07.2020г.- датата на завеждане на
исковата молба равняващо се на112,13лв.; сумата в размер на 246,54лв.,
представляващо неизплатено трудово възнаграждение за месец декември
1
2019г. и мораторната лихва за забава върху размера на възнаграждението за
месец декември 2019г., за периода от 30.01.2020г. до 13.07.2020г.- датата на
завеждане на исковата молба равняващо се на 11,37лв.; сумата в размер на
2344,36лв, представляващо неизплатено трудово възнаграждение за месец
януари 2020г. и мораторната лихва за забава върху възнаграждението за
месец януари 2020г., за периода от 29.02.2020г. до 13.07.2020г.- датата на
завеждане на исковата молба, равняващо се на 88,57лв.; сумата в размер на
2359,91лв. представляващо неизплатено трудово възнаграждение за месец
февруари 2020г. и мораторната лихва за забава върху размера на
възнаграждението за месец февруари 2020г., за периода от 30.03.2020г. до
13.07.2020г.- датата на завеждане на исковата молба равняващо се на 69,49лв.;
сумата в размер на 2359,91лв. представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за месец март 2020г. и мораторната лихва за забава върху
възнаграждението за месец март 2020г., за периода от 30.04.2020г. до
13.07.2020г.- датата на завеждане на исковата молба равняващо се на 49,17лв.;
сумата в размер 2359,91лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за месец април 2020г. и мораторната лихва за забава върху
размера на възнаграждението за месец април 2020г., за периода от
30.05.2020г. до 13.07.2020г.- датата на завеждане на исковата молба,
равняващо се на 29,50лв.; сумата в размер на 2048,86лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2020г. и мораторната
лихва за забава върху размера на възнаграждението за месец май 2020г., за
периода от 30.06.2020г. до 13.07.2020г.- датата на завеждане на искова молба
равняващо се на 7,97лв.
Допуснато е предварително изпълнение на решението за присъдени
трудови възнаграждения и законните лихви върху тях, на основание чл.242,
ал.1 от ГПК.
Осъден е „С.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.“Б.М.“ №3, представлявано заедно от управителите
С.П.К. и Г.Д.Б., да заплати на Б. А. П., ЕГН ********** от гр.П., ул.“Х.“ №15,
Община П., обл.П. сторените по делото разноски за платен адвокатски
хонорар в размер на 1000лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно
уважената част на исковете.
2
Осъден е „С.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.“Б.М.“ №3, представлявано заедно от управителите
С.П.К. и Г.Д.Б., да заплати по сметка на РС- П., държавна такса в размер на
694,50лв., както и сумата от 340лв.- изплатено възнаграждение от бюджета на
съда на вещото лице по изслушаните съдебни експертизи, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от„С.К.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Б.М.“ №3,
представлявано от управителя Г.Д.Б., чрез пълномощника адв.Д..
Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
В тази насока се визира, че за да уважи изцяло исковата претенция за
заплащането на положения от ищцата труд, първоинстанционният съд е
приел, че по делото ответника не е оборил презумпцията, че ищцата не е
полагала добросъвестно труд, като е кредитирал единствено показанията на
св.П.- съпруг на ищцата, а не е кредитирал показанията на разпитаните
свидетели- Б.И Б. и не е взел предвид представения договор за наем.
Твърди се, че не се спори, че между страните е имало сключено трудово
правоотношение, но се посочва, че по делото е изготвена графическа
експертиза, според заключението на която подписът на ръководител положен
под представения трудов договор и анекс към същия не е на управителя, а
именно въз основа на същия този анекс, вещото лице е изготвило
заключението за размера на дължимите възнаграждения.
Сочи се, че за да се породи правото на работника по смисъла на чл.128,
т.2 от КТ, същият следва реално да е престирал уговорената работа, но в
показанията на св.Б. се установява, че ищцата се води само фиктивно на
работа, като трудовия договор е сключен заради изискванията на ДАИ по
отношение издаването на лиценз за превоз.
Твърди се, че без доказателства за извършена от работника работа през
процесния период- трудово възнаграждение не се дължи.
Искането е за отмяна на решението на първоинстанционният съд с
постановяване на друго, с което се отхвърлят предявените обективно
3
съединени искове за заплащане на трудово възнаграждение.
Моли се за присъждане на разноските сторени на двете съдебни
инстанции.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- Б. А. П., чрез пълномощника й адв.В.Ц..
В него се излагат подробни съображения в насока неоснователност
възраженията във въззивна жалба.
Искането е същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди
решението.
Моли се за присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание, жалбоподателят- „С.К.“ ЕАД, редовно призован,
законен представител не се явява. От страна на процесуалния му
представител- адв.Д. се поддържа подадената въззивна жалба. Искането е да
се отмени изцяло обжалваното решението, като неправилно и
незаконосъобразно.
Моли се за присъждане на разноските направени пред двете съдебни
инстанции.
Ответникът по жалбата- Б. А. П. се явява лично и с адв.Ц.. От страна на
последната се оспорва подадената въззивна жалба. Моли се за постановяване
на решение, с което да се потвърди обжалваното първоинстанционно
решение, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски направени
пред въззивната инстанция
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод
на постъпила искова молба с правно основание чл.128, т.2, във вр. с чл.245,
ал.2 от КТ, във вр. с чл.86 от ЗЗД, подадена от ищеца Б. А. П., против „С.К.“
ЕООД, представлявано заедно от управителите С.П.К. и Г.Д.Б..
Твърди се в същата, че ищцата П. е заемала длъжността „ръководител-
4
транспорт“ в ответното дружество, с място на работа-Месокомбинат в с.В.
обл. П., на основание Трудов договор №3 от 30.09.2013г.
Визира се, че по силата на сключения трудов договор и Допълнително
споразумение №8 към него от 02.01.2019г., ищцата получавала основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 2880лв., като падежът за
плащане на възнаграждението бил до 30-то число на месеца, следващ
отработеният месец.
Твърди се, че П. изпратила до ответника Заявление за едностранно
прекратяване на трудовия договор без предизвестие на основание чл.327, ал.1,
т.2 от КТ поради неплащане на дължимото й трудово възнаграждение, като
същото не й била заплатено за периода от месец ноември 2019г. до месец май
2020г. включително, както и за месец юни 2019г.
Сочи се, че изпратеното от работника Заявление на основание чл.327,
ал.1, т.2 от КТ било получено от работодателя на 22.05.2020г.
Твърди се, че П. сезирала Инспекция по труда- гр.П., тъй като е счела,
че трудовият й договор следвало да се счита за прекратен от 22.05.2020г., на
основание чл.327 от КТ, а издадената заповед oт работодателя, с която й се
налага дисциплинарно наказание- Заповед №1 от 04.06.2020г., била
незаконосъобразна.
Искането е да осъди ответникът „С.К.“ ЕООД да заплати на ищцата
полагащите се трудови възнаграждения за посочените месеци в молба вх.
№13289 от 20.07.2020г., както и дължимите мораторни лихви за забава.
В срока по чл.131 от ГПК от страна на ответникът по делото е
депозиран писмен отговор. В него се застъпва становище в насока, че
подадената от ищеца искова молба е неоснователна. В тази връзка се визира,
че работодателят не дължи на ищеца претендираните от последния трудови
възнаграждения, тъй като П. не е престирала уговорената работа в процесният
времеви период.
Искането е да се отхвърлят предявените искове.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
5
Видно от Трудов договор №3 от 30.09.2013 се установява, че между
страните Б. А. П. и „С.К.“ ЕООД е съществувало трудово правоотношение,
като първата е заемала длъжността „ръководител- транспорт“ в ответното
дружество, с място на работа- Месокомбинат в с. В. обл. П.. Посочено е в
същия, че работникът е постъпил на работа на 08.10.2013г.
От Допълнително споразумение №8 от 02.01.2019г. към трудовия
договор се установява, че страните са се споразумели за следните изменения
на трудовия договор, считано от 01.01.2019г.- основно месечно трудово
възнаграждение се променя на 2 880лв., а всички останали клаузи от договора
остават непроменени.
Видно от Уведомление от 20.05.2020г , получено от ищцата П. на
21.05.2020г. чрез куриер, работодателят е поискал от ищцата да даде писмено
обяснение за „неявяването си на работа, считано от 15.03.2020г.“.
Установява се, че на същата дата на получаване на уведомлението-
21.05.2020г., П. на свой ред изготвила уведомление да работодателя, с което
го уведомила, че за периода от 15.03.2020г. до 21.05.2020г. не е отсъствала от
работа / не е имала неявяване на работа/, с място на работа- Месокомбинат-
с.В. обл.П.. Последното е получено от страна на работодателя на 22.05.2020г.
Не е спорно, че едновременно с изпращане на уведомлението, П. е
изпратила и Заявление за едностранно прекратяване на трудовия договор без
предизвестие, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради неплащане на
дължимото й трудово възнаграждение, като в него е посочено, че същото не й
е било заплатено за периода от месец ноември 2019г. до месец май 2020г.
включително, както и за месец юни 2019г.
Не се спори, че изпратеното от работника Заявление, на основание
чл.327, ал.1, т.2 от КT е получено от работодателя на 22.05.2020г.
Видно от Удостоверение и справка за актуално състояние на трудовите
договори, издадени от ТД на НАП- Пловдив, офис П. от 29.05.2020г., се
установява, че трудовият й договор е бил прекратен на 22.05.2020г.
От Молба на ищцата до работодателя й от 02.06.2020г. е поискано от
първата да й бъде върната заверената трудова книжка, както и да бъде
6
предоставен екземпляр от заповедта за прекратяване на трудовия договор,
която молба била получена от работодателя на 03.06.2020г.
Видно от Заповед №01/04.06.2020г. на един от управителите на
ответното дружество- С.К. на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ и
чл.330,ал.2,т.6 от КТ се установява, че на ищцата П. е било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. Основание за това наказание е
посочено- неявяването й на работното й място от 16.03.2020г. до момента на
издаване на процесната заповед, което представлявало нарушение на
трудовата дисциплина съгласие чл.187, ал.1, т.1 от КТ. Заповедта е връчена
на ищеца на 08.06.2020г.
Ищцата П. сезирала Инспекция по труда- гр. П., тъй като считала, че
трудовият й договор е следвало да се счита за прекратен от 22.05.2020г., на
основание чл.327 от КТ, а издадената заповед, с която й се налага
дисциплинарно наказание се приема за незаконосъобразна.
Видно от Писмо с изх.№20053101 от 30.06.2020г. се установява, че след
извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“- гр.П. по документи
на ответното дружество е установено, че „С.К.“ ЕООД, ЕИК- ********* не е
изплатил уговореното възнаграждение на П. за месеците юни, ноември,
декември, 2019г., както и за месеците януари, февруари и март 2020г.
Видно от Решение от 04.09.2020г., постановено по гр.д.№1323/2020г.
постановено по описа на PC- П. се установява, че съдът е признал за
незаконно и е отменил уволнението на Б. А. П., ЕГН********** от гр.П.,
ул.“Х.“ №15, общ.П., обл.П., извършено на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ,
като е отменена Заповед №01/04.06.2020г. издадена от С.П.К., в качеството му
на управител на „С.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.„Б.М.“ №3, с която трудовото правоотношение между
страните е прекратено поради дисциплинарно уволнение, като
незаконосъобразна и неоснователна, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
По делото са приложени, като доказателства: Удостоверение за
професионална компетентност за международен автомобилен превоз №13121
от 21.07.2011г. на името Б. А. П., длъжностна характеристика на длъжността
„ръководител транспорт“, както и разплащателни ведомости за съответните
7
месеци от ноември 2019г. до май 2020г., включително.
Видно от Договор за наем от 01.06.2018г. се установява, че същият е
сключен между И.С.П.- в качеството на наемодател и „С.К.“, в качеството на
наемател, като предмета на същия е, че наемодателя предава на наемателя за
временно ползване в срок от 5 години, считано то 01.06.2018г., офис с площ
от 30кв.м., находящ се на първи етаж на масивна жилищна сграда с адрес:
гр.П., ул.“Княгиня М.Л.“ 46.
В показанията си св.К.С.П.- съпруг на ищцата установява, че ищцата е
заемала длъжността „ръководител- транспорт“ в ответното дружество, с
място на работа- Месокомбинат в с.В.. Офисът, в който П. изпълнявала
служебните си задължения се намирал в сграда, находяща се в близост до
производствената част на месокомбината, но за да се достигне до офиса, не
било нужно да се преминава през портала с охраната. Според свидетелят,
ищцата ходила всеки ден на работа и съвестно изпълнявала служебните си
задължения, включително и в периода от януари до месец май 2020г. вкл.
Въпреки това, на ищцата не било изплащано дължимото трудово
възнаграждение поради влошени отношения в семейството, които се отразили
и на работното й място.
В показанията си св.И.Б.Б. визира, че последния работи като „шофьор“
във фирма „С.К.“. Същият превозва животни /свине/ от свинеферма,
находяща се в с.А., до кланицата в В. обл.П.. Според свидетелят, на базата на
фирмата в с.В. не се помещават офиси на „С.К.“ ЕООД, като не е виждал
ищцата П. в базата. Същият сочи, че не е виждал и пътен лист, заверен от П.,
въпреки че същата формално заемала длъжността „ръководител- транспорт“.
В случай на техническа неизправност по служебните автомобили,
служителите на фирмата се обръщали към управителя Б..
В показанията си св.Г.Д.Б.- управител на ответното дружество се
установява, че дейността на „С.К.“ ЕООД е пряко свързана с месокомбината в
с.В. където животните се колят и се разфасоват. Според свидетелят, ищцата
П. следвало да изпълнява служебните си задължения като „ръководител-
транспорт“ в офис, находящ се в гр.П., ул.„М.Л.“ №46, но последната не
работила реално там, тъй като се водила на работа фиктивно.
8
Видно от заключението на съдебно- счетоводната експертиза се
установява, че размерът на трудовото възнаграждение, което е останало
дължимо от работодателя за целия исков период- месец юни, ноември,
декември, 2019г. и месец януари, февруари, март, април и май 2020г. е
10 292,19лв. общо, а размерът на дължимата мораторна лихва е 530,27лв.
общо. В заключение са посочени по месеци начислените заплати за
отработени дни, като срещу сумите за получаване липсва положен подпис от
работника за получено възнаграждение.
От заключението на допълнителната съдебно- счетоводна експертиза, се
установява, че общия размер на неизплатеното възнаграждение без корекция
на ведомостите е 16112,71лв., общо дължимата лихва за забава върху
неплатеното трудово възнаграждение, без корекция на ведомостите, е
596,14лв.
По делото е бил приобщен към доказателствения материал Протокол за
извършена извънсъдебна почеркова експертиза, изготвен от Н.С.Н. експерт-
графолог, съгласно който, подписите за „Ръководител“ в Трудов договор №3
от 30.09.2013г. и за „работодател“ в Допълнително споразумение №8 от
02.01.2019 г. към него, не са положени от управителя на ответното дружество
С.П.К..
В тази връзка е била подадена жалба от Ковачев до РП- П.. По повод на
подадената жалба е била образувана пр. преписка №3379/2020г. по описа на
РП- П., по която е било възложено извършването на проверка на органите на
ОД на МВР- П.. Срещу Б. А. П., ЕГН ********** няма повдигнати обвинения
за извършени престъпления от общ характер, което се установява от
адресираното до адв.Д. от РП- П. писмо, приложено по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
9
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
от първата инстанция доказателства намира, че решението е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено, а жалбата се явява неоснователна.
В настоящия случай, първоинстанционният съд въз основа на
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е
определил правната квалификация на предявените искове, като такива по
чл.128, т.2, във вр. с чл.245, ал.3 от КТ и чл.86 ЗЗД.
В конкретният казус, настоящата инстанция не приема направените във
въззивната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност за
основателни. Основанието за това, е че въззивният съд след подробно
обсъждане на събраните в производството доказателства, достига до същите
правни изводи изведени от първата инстанция.
В този аспект няма основание последната да не приеме изцяло доводите
на районния съд в тази насока, които не счита да ги преповтаря, като ги
препраща по смисъла на чл.272 от ГПК.
В конкретният казус, настоящата инстанция няма основание да приеме
възражението на жалбоподателят, че неправилно районния съд е приел, че по
делото ответника не е оборил презумпцията, че ищцата не е полагала
добросъвестно труд, като в тази насока не е кредитирал показанията на
разпитаните свидетели Б.И Б. и не е взел предвид представения договор за
наем. Напротив, правилно първата инстанция е приела, че не следва да се
кредитират показанията на св.Б. в насока, че офиса на дружеството се намира
в гр.П., бул.“М.Л.“ №46 и там е работното място на ищцата.
Категорични в случая са данните от представения трудов договор на
ищцата от 2013г., че местоработата на последната не е на посочения в
договора за наем адрес, а напротив: посочения адрес е Месокомбинат с-В..
Нещо повече, констатират се противоречиви данни в излаганото то този
свидетел, които коментира в показанията си, че седалището и адреса на
управление на дружеството се намират в гр.София, което в случая не
съответства на вписаните обстоятелства п партидата на дружеството м
търговския регистър.
10
Относно показанията на св.Б. а не Б., както е посочено в жалбата следва
да се приеме, че те също не са категорични относно къде е работното място на
ищцата П.. От една страна същият този свидетел не знае, че длъжността
„Ръководител транспорт“ съществува, от друга визира, че не му е известно
Б.П. да е „ръководител транспорт“. Следва да се отбележи, че според него
няма офиси на „С.К.“ в с.В. но не се отрича от свидетеля, че на практика стои
в базата от 40 до 60 минути, което не е достатъчно време същия да е запознат
със сградите в конкретния месокомбинат.
Категорични и неопровергани са показанията на св.П. в насока, че
местоработата на ищцата е в Месокомбинат с.В. което е в относимост и със
сключения трудов договор на последната. Неопровергани са твърденията на
този свидетел, че офисът в който П. е изпълнявала задълженията си се намира
в сграда в близост до производствената част на месокомбината.
Следва да се посочи, че и представения договор за наем дава данни да
наето помещение за офис от 2018г. на „С.К.“, но това не е достатъчно
основание за извод, че показанията на св.П. не следва да се кредитират в
тяхната цялост.
Действително установява се, че на подписания трудов договор и анекс
към него, подписът на ръководител не е положен от лицето С.К. но на
практика по делото не се спори, че П. и „С.К.“ са в трудови правоотношения,
което е и основание да се приеме това обстоятелство не може да определи
извод, че ищцата не е полагала труд, за което и се е полагало съответното
възнаграждение. В тази връзка неопровергани са и данните от приложеното
като доказателство по делото Писмо с изх.№20053101 от 30.06.2020г. от
което се установява, че след извършена проверка от Дирекция „Инспекция по
труда“- гр.П. по документи на ответното дружество е установено, че „С.К.“
ЕООД, ЕИК- ********* не е изплатил уговореното възнаграждение на П. за
месеците юни, ноември, декември, 2019г., както и за месеците януари,
февруари и март 2020г. Категорични са данните от приложените по делото
ведомости, в който е начислено трудовото възнаграждение на ищцата П. в
размера, съгласно последното изменение, договорено с допълнително
споразумение №8 от 02.01.2019г.
При тези съображения в насока неприемане конкретните възражения
11
изложени във въззивната жалба и съвпадане на крайните правни изводи на
първоинстанционния и въззивния съд, решението, като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди, а подадената въззивна жалба, като
неоснователна следва да се остави без уважение.
Предвид на този изход, в тежест на жалбоподателят следва да се
присъдят направените от страна на Б. А. П. разноски пред въззивната
инстанция- адвокатски хонорар в размер на 900лв.
С оглед на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260063/19.02.2021г., постановено по гр.д.
№1603/2020г. по описа на РС- П..
ОСЪЖДА „С.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.“Б.М.“ №3, представлявано заедно от управителите
С.П.К. и Г.Д.Б., да ЗАПЛАТИ на Б. А. П., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Х.“
№15, Община П., обл.П. сторените пред въззивната инстанция разноски-
адвокатско възнаграждение в размер на 900лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок,
считано от датата 26.05.2021г., която е обявена страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12