Р Е Ш Е Н И Е
№
23.03.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря М.Г.,
като разгледа докладваното от председателя гр.д.№549/2016г. по описа на РС-Плевен, за да се
произнесе, намери за установено следното:
Производството е по реда на
чл.28, вр.чл.26, вр.чл.25, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето.
Производството е образувано по постъпила
молба от ДСП Плевен в която се твърди, че с Решение № 791/23.05.2014г. по гр. д. № 1966/2014г.
по описа на Плевенски районен съд спрямо малолетното дете Б.В.М., ЕГН: **********
е предприета мярка за закрила чрез настаняването й за отглеждане в
специализирана институция ДМСГД - Плевен за срок до навършване на тригодишна
възраст. Твърди се, че в горепосочената институция детето е настанено заедно
със своята сестра *** В.М.. Предвид възможността детето да се отглежда в среда,
най-близка до семейната от ОЗД - Плевен са предприети действия по избор на
подходящ приемен родител - *** от с***. На 19.01.2015г. е стартирал опознавателен
процес между децата и приемния родител, включващ и гостуване в дома на приемния
родител за времето от 27.02.2015г. до 03.03.2015г. Твърди се, че през този
период приемният родител е срещнал големи затруднения с храненето на ***,
поради отделянето на обилни жилави секрети, които провокират микроаспирационен
синдром, предвид на което е прекратена процедурата по напасване и адаптация на
децата и приемния родетел. При извършеното ново социално проучване е установено,
че родители на детето са К.М.А., ЕГН: ********** и В.Е.М., ЕГН: **********.
Твърди се, че след предприемането на мярката за закрила спрямо това дете
съжителят на майката - В.М., го е припознал. Б. има още две сестри - *** В.М.,
ЕГН: **********, спрямо която е предприета мярка за закрила чрез настаняването й
за отглеждане в специализирана институция ДМСГД - Плевен, и *** В.М., ЕГН: **********,
за която се полагат грижи в семейна среда. Твърди се, че при извършеното ново
социално проучване е установено, че семейството на малолетната се е преместило
да живее на нов адрес в ***. Жилището представлява едноетажна къща, състояща се
от коридор и две стаи, от които се използва само едната. Семейството на
малолетната обитава помещението заедно с бабата ***. Твърди се, че стаята е
обзаведена оскъдно, с едно легло и разтегателен диван като стъклата на единия
прозорец са счупени, липсва течаща питейна вода, налице е електроснабдяване. В
поддържаната в обитаваната стая хигиена е на ниско ниво. Подът е застлан с
мръсни черги, липсва хладилник, а храната се приготвя на двора на обособено за
това място. Твърди се, че от изложеното може да се направи изводът, че родителите
на Б. не разполагат с подходящи жилищни и социално- битови условия за
отглеждането й. При анкетирането е констатирано също, че единственият сигурен
доход на майката е получаваната за малолетната *** месечна помощ по реда на чл.
7 от ЗСПД в размер на 35,00лв. Твърди се, че по данни на К.А. тя получава
ежемесечни финансови средства от страна на бащата В., който работи в сферата на
строителството в гр. София, без да конкретизира размера на дохода му. Майката
сочи, че с тези средства успява да подсигури всички потребности на дъщеря си ***.
Твърди се, че към настоящия момент е видно, че майката е изцяло погълната от
грижите за *** и не разполага нито с необходимите жилищни условия и финансови
средства, нито с необходимото време да обгрижва по правилен, адекватен и
безопасен начин дъщеря си Б.. Към момента Б. е клинично здрава, в добро общо
състояние. Твърди се, че тя е емоционална и чувствителна, с изключителна
емоционална привързаност към сестра си ***, с която са заедно в ДМСГД. Връзката
родител- дете е напълно прекъсната. С оглед на изложеното дотук е видно, че
липсват от една страна сигурни условия и фактори на семейната среда на
малолетната Б. за успешното й реинтегриране в биологичното семейство, а от
друга страна родителите са в обективна невъзможност, тъй като отглеждането й в
семейната среда крие риска за живота и здравето на това дете. Твърди се, че с
оглед горното ОЗД при ДСП - Плевен изразява становище, че малолетната Б.В.М.
продължава да е „дете в риск" по смисъла на параграф 1, т. 11, буква
„в" и „г" от ДР на ЗЗДет , поради, което не е отпаднала
необходимостта от предприемане на идентична по вид мярка за закрила чрез
настаняване й в специализирана институция ДМСГД - Плевен, където се осигуряват
всички негови потребности - хуманитарни и здравословни, и където детето е
адаптирано и има възможност да бъде със сестра си ***, с която е в изключителна
емоционална връзка. Твърди се, че на този етап настоящата институция е
най-добрата алтернатива за това дете като по този начин ще са гарантирани и
защитени в пълна степен нейните права и интереси. В тази връзка е издадена
административна заповед № ЗД-04-416/21.12.2015г. на Директора на ДСП - Плевен
до произнасяне на съда с решение по случая.
Моли се съдът във връзка с
гореизложеното и на основание чл. 28, ал. 1, във връзка с чл. 25, ал, 1, т. 3
от Закона за закрила на детето, да се произнесе с решение, с което да определи
мярка за закрила спрямо детето Б.В.М., ЕГН: ********** - настаняване за
отглеждане и възпитание в специализирана институция ДМСГД - Плевен за срок от
една година, считано от датата на влязло в сила съдебно решение или до промяна
в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес.
В съдебно заседание процесуални
представител на детето взема становище за основателност на молбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази становищата на
страните, намира за установено следното:
Видно от
представеното удостоверение за раждане се установява, че детето Б.В.М., ЕГН**********
е с посочени родители- майка К. *** А. и
баща-В.Е.М.. Установява се от Решение № 791/23.05.2014г., постановено по гр.д.№
1966/2014г. по описа на РС-Плевен, че детето Б.М. е настанено за отглеждане и
възпитание в ДМСГД-Плевен до навършване на 3-годишна възраст. Видно от Писмо № 12-709/01.10.2015г.
детето е посетено от неговата майка за периода на настаняването 2 пъти. Видно
от Заповед № ЗД-04-416/21.12.2015г. на Директора на ДСП-Плевен детето Б.М. ***
по административен ред. От приложеният по делото социален доклад се установява
изложеното в молбата.
При така
установеното, съдът намира следното от правна страна:
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това
едно дете да бъде отгледано в неговата семейна среда, като в изключителни
случаи, то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат
това и такива причини закона изрично е уредил в хипотезата на чл. 25 от същия.
Съгласно нормата на чл. 25, т. 2 и т.3 от Закона за закрила на детето, може
да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители без основателна причина трайно не полагат
грижи за детето, както и чиито родители, настойници
или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.
От доказателствата по делото се установява, че родителите на детето не
разполагат с нужния родителски капацитет за да полагат адекватни грижи за детето
Б.М. и не разполагат с необходимите условия. В семейната среда на родителите се
полагат грижи само за едното дете, а другото е настанено в ДМСГ –Плевен.
В тази връзка съдът намира, че е
налице хипотезата на чл. 25, т.3 от Закона за закрила на детето, поради което
спрямо Б.В.М., ЕГН**********, следва да бъде приложена мярка за закрила.
Мерките за закрила са визирани в чл. 4 от закона, като съдът при определяне на адекватната
мярка следва да отчете нуждите и интереса на детето. В правомощията на съда е
да определи мярка "настаняване в семейство на роднини или близки",
"приемно семейство" или "настаняване в специализирана
институция", но след като извърши преценка дали са предприети други мерки,
които са се оказали безрезултатни. Тъй като от доказателствата по делото се
установява, че по отношение на децата не е налице кръг от роднини, при които да
бъдат настанени, то мярката "настаняване в семейството на близки и
роднини" е неадекватна. Настаняването в "приемно семейство" би
била подходяща мярка в случай, че са налице условия за реализирането й
съобразно здравословното му състояние, но се установи, че не са налице
подходящи приемни семейства.
В тази връзка подходяща мярка, която е в интерес на детето, е
"настаняване в специализирана институция", поради което и молбата се
явява основателна и следва да бъде уважена като такава. Срокът за настаняване
на детето, поискан в молбата, е адекватен на търсената закрила. Поради това
съдът намира, че следва да настани детето Б.В.М., ЕГН********** в
специализирана институция – ДМСГД-Плевен, за срок от една година, считано от
влизане на решението в сила или до промяна в обстоятелствата, съврзани с
детето, ако е в негов интерес.
Водим от
горното, съдът ;
Р Е Ш И:
ВЗЕМА, на основание чл.28, вр. чл.25, ал.1, т.3,
вр.чл.4, ал.1, т.6 от Закон за закрила на детето, мярка за закрила спрямо
детето Б.В.М., ЕГН********** -НАСТАНЯВАНЕ
за отглеждане и възпитание в ДМСГД-Плевен, за СРОК
от една година, считано от влизане на решението в сила или до промяна в
обстоятелствата, съврзани с детето, ако е в негов интерес.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в едноседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: