Протокол по дело №2650/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 457
Дата: 17 май 2021 г. (в сила от 17 май 2021 г.)
Съдия: Димитър Чардаков
Дело: 20205220102650
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 457
гр. Пазарджик , 13.05.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20205220102650 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За ищеца „***“ ООД, редовно призован, се явява адв. К.К. – АК Стара
Загора, с пълномощно към исковата молба.
За ответника „**“ ООД, редовно призован, се явява адв. А.М. – АК
Пазарджик, с пълномощно по делото.

АДВ. К.: – Няма пречка моля, да се даде ход на делото.
АДВ. М.: – Моля да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което и при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143 от ГПК се пристъпи към изясняване на спора от
1
фактическа страна.
АДВ. К.: - Поддържам иска за сумата 6000,00 лева, ведно със законната
лихва, който иск е за главница по фактура № 298/12.10.2017г., както и иска за
мораторна лихва върху главницата в размер на 1681,68 лв., дължима за
периода 28.12.2017 г. - 01.10.2020 г. Запознати сме с отговора на исковата
молба и с проекта за доклада на съда. Единственият неясен въпрос е,
доколкото в отговора на исковата молба се оспорва иска за лихва
включително и по размер, доколкото разбирам, а не знаем дали съдът
разполага с необходимите специални знания за изчисляване размера на
лихвата. В този смисъл, ще молим в доклада да ни бъде указано необходимо
ли е назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за изчисляване на този
размер. По отношение на насрещните искове оспорваме същите, поддържаме
изложеното в отговора на исковата молба по тях. По доказателственото
искане за свидетели, считаме, че същото е недопустимо с оглед разпоредбата
на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, а именно иска се установяване на договори на
стойност над 5000 лева. Видно от насрещната искова молба се претендират
7400 лева, което сочи, че договорът е над 5000 лева, респективно свидетелите
са недопустими в този случай. Не давам съгласие за искането на разпит на
свидетели по чл. 164 ГПК.
АДВ. М.: - По първоначалния иск, с отговора на исковата молба сме
признали този иск, както по основание, така и по размер единствено е
направено оспорване, че между страните не е договаряна лихва, това е съвсем
различно от дължимата обезщетителна лихва за забава, която се дължи. Не
оспорваме, че се дължи обезщетение за забава на плащане в размер на
законната лихва, такова се дължи наистина, не е договаряна възнаградителна
лихва.
АДВ. К.: - Съгласен съм, че не е договаряна, ние претендираме
основание законна лихва.
АДВ. М.: - По насрещния иск, поддържаме предявения насрещен иск,
включително и направените с насрещния иск доказателствени искания, които
включват и разпита на свидетелите. Оспорването, което току-що беше
направено е неоснователно, тъй като то се базира на предявяването на иск,
който не е на договорно основание, а именно за връщане на предоставените
2
от доверителя ми касети. Връщането произлиза вече от сключения между
страните договор за наем. Договорът за наем, както е посочено, е с размер на
1 лев месечно за касета, или съответно 200 лева на месец. В този случай,
ограничението на чл. 164 от ГПК е неотносимо, тъй като както вече посочих
се касае за договорено месечно възнаграждение в размер на 200 лева, а освен
това, следва да се обърне внимание, че страните са търговци, а що се касае
между отношенията между търговци, такова ограничение за доказване на
търговски отношения, на трайно установени отношения между търговците, са
допустими всякакви доказателствени способи, включително разпит на
свидетели.
РЕПЛИКА АДВ. К.: - Искам да обърна внимание на съда, че първият
иск е за заплащане на наем в размер на 7400 лева, тоест договорът в своята
съвкупност макар и с периодично изпълнение, както твърдите, надхвърля
5000 лева, и поради тази причина се противопоставям на разпита на
свидетели за установяване на неговото сключване, елементи на договора и
т.н. Нашето възражение не беше свързано с втория иск, а с първия. Наем с
периодично изпълнение надхвърля 5000 лева.

Съдът счита, че ще следва да се обяви за окончателен проекта за доклад
съставен с определението за насрочване на делото. Не се налага изслушване
на икономическа експертиза за определяне размера на обезщетението за
забава претендирано от ищеца „***“ ООД, първо, защото този иск не се
оспорва, от ответника и второ за определянето на законната лихва, която
формира размера на обезщетението за забава не са необходими специални
знания, доколкото са разработени специални електронни калкулатори, които
извършват изчисленията. Съдът счита, че ще следва да се допуснат
поисканите от ответника свидетели за установяване наемното
правоотношение между страните по насрещния иск, а оценката на техните
показания и възможността да се доказва конкретното правоотношение чрез
свидетели ще бъде дадено от съда с решението по делото.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
3

ОБЯВЯВА за окончателен проекто доклада изготвен съгласно
Определение № 622/26.03.2021 г.
ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на довеждане от страна
на ответника „**“ ООД, във връзка с твърденията в насрещната искова молба
за наемно правоотношение между страните.

АДВ. К.: – Аз нямам искания към съда.
АДВ. М.: – С насрещната исковата молба сме направили искане за
допускане на съдебно-оценъчна експертиза с поставени въпроси в нея, каква е
пазарната цена на предоставените касети за инкубатор и какъв е месечният
наем за ползването съответно на тези касети за инкубатори. Държим на тази
експертиза, защото няма как да докажем себестойността на предоставени
касети.
АДВ. К.: – Това доказателствено искане е процесуално допустимо, а
доколко е относимо зависи от това доколко ще бъде доказано наемното
правоотношение, но това е въпрос по същество, така, че принципно не се
противопоставям на това доказателствено искане.
АДВ. М.: – Въпросът е какъв е пазарният месечен наем. Пропуснато е
„пазарният“.

Съдът счита, че ще следва да се допусне поисканата съдебно-оценъчна
експертиза поискана с насрещната искова молба на ответника „**“ ООД,
затова
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА съдебно-оценъчна експертиза, която да отговори на
въпросите:
4
1. Каква е пазарната цена на 200 бр. касети за инкубатор с по 128 гнезда за
яйца, като вещото лице съобрази данните за процесните касети описани
в представения от ищеца по насрещния иск „**“ ООД паспорт на
инкубатор на стр. 21 и 22 по делото, и след като извърши оглед на
касетите намиращи се при ответника по насрещния иск „***“ ООД, като
отговори налице ли е идентичност между касетите по паспорта и
касетите държани от ответника по насрещния иск „***“ ООД.
2. Вещото лице да определи какъв е средният пазарен наем на процесните
касети към момента на сключването на наемния договор пролетта на
2016 година.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице С. К. Г., както и депозит за възнаграждение на
вещото лице в размер на 250 лв., вносим от ищеца по насрещния иск „**“
ООД по сметка на съда в едноседмичен срок от днес.

АДВ. К.: – Нямам други искания за днес.
АДВ. М.: – Нямаме други доказателствени искания.

Съдът счита, че ще следва да се отложи делото за събиране на
допуснатите доказателства, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОТЛАГА делото за 10.06.2021 г. от 11:00 часа, за която дата страните
уведомени чрез своите пълномощници.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице С.Г..

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:48
5
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6