МОТИВИ по н.о.х.д. №494/2013 г. по описа
на Районен съд-Айтос
Айтоският
районен прокурор е внесъл обвинителен акт срещу М.А.М., ЕГН **********, за това, че
на 17.12.2013 г., около 15.00 ч., в гр. Айтос, обл. Б., по улица “Цар Освободител”,
с посока на движение към улица “Петър Станев” управлявал МПС – лек автомобил
марка “Мерцедес”, модел “Е 200”, с рег. № ***, с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, а именно - 2.09 /две цяло нула девет/ на хиляда,
установено по надлежният ред, с регистратор за алкохол “Дрегер Алкотест 7410+
”, с ARSM 0174, след
като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б, ал.1 от НК
/с присъда – споразумение № 392/2008 г. на РС-гр.Айтос, по НОХД № 392/2008 г.,
влязла в законна сила на 01.12.2008 г./ и за деяние по чл.343б, ал.2, вр. с
ал.1 от НК /с присъда – споразумение от 09.11.2010 г. на РС-гр.Бургас по НОХД №
3940/2010 г., влязла в законна сила на 09.11.2010 г./ - престъпление по чл.343б, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура-гр.Айтос в съдебно
заседание поддържа изцяло обвинението против подсъдимия. Излага
подробни аргументи, установяващи фактическата обстановка при извършване на
престъпното деяние от подсъдимия и доказващи както от
обективна, така и от субективна страна последното. Аргументира изводите си
относно правната квалификация на същото. Пледира за реализация на наказателната
отговорност спрямо подсъдимия при условията на чл.58а от НК, като му бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и глоба в
минимален размер.
Подсъдимия, в
производство по чл.370 и следв. от НПК, при
условията на чл.371, т.2 от НК, признава изцяло вината си и фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират
нови доказателства за тези факти, освен събраните такива в хода на досъдебното
производство.
Защитникът на подсъдимия пледира за
определяне на наказание на подсъдимия при условията на чл.58а от НК в
минимален размер, предвиден в закона.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият
М.А.М., ЕГН **********, е роден на *** ***. Постоянният му адрес е: с. Б., общ.
Р., обл. Б.. Той е български гражданин, с основно образование, разведен,
трудово ангажиран /с месторабота – бластьор на кораб в Г./. Същият е
неправоспособен водач. Според представено по делото копие от официален документ
- справка, изготвена от служител в
сектор „ПП“ при ОД на МВР – гр. Бургас, депозирана на л.18 от ДП, М. е
загубил своята правоспособност да управлява МПС, поради обстоятелството, че е
бил наказван административно за нарушения на ЗДвП и са му отнети всички
контролни точки, т.е. по смисъла на чл.157, ал.4 от ЗДвП, подсъдимият не е
правоспособен да управлява МПС.
Подсъдимият е осъждан многократно, като видно от
представената справка за съдимост, актовете на съда са влезли в сила преди да е
извършил престъплението, с което му е повдигнато обвинението с обвинителен акт,
предмет на настоящото наказателно производство, като две от осъжданията му са
за управление на МПС след употреба на алкохол, а именно:
1. присъда – споразумение № 392/2008 г. на РС-гр.Айтос, по НОХД
№ 392/2008 г., влязла в законна сила на 01.12.2008 г. - за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, по което му е
наложено наказание пробация;
2. присъда – споразумение от 09.11.2010 г. на РС-гр.Бургас по
НОХД № 3940/2010 г., влязла в законна сила на 09.11.2010 г. - за престъпление по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК, по
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието
изпълнение при условията на чл.66, ал.1 от НК се отлага с изпитателен срок от
три години;
Подсъдимият има и други осъждания, каквато е това за
престъпление по чл.343в, ал.2, вр. с ал.1 от НК – за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление по НОХД №39/2010 г. на РС-Айтос, по което
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието
изпълнение при условията на чл.66, ал.1 от НК се отлага с изпитателен срок от
три години.
На
17.12.2013 г. подсъдимият М.А.М. употребил алкохол, като не е конкретно
установено вида и количеството на алкохола. След употребата на алкохол се качил
в автомобил марка “Мерцедес”, модел “Е 200”, с рег. № *** и потеглил. Движел се
в гр. Айтос, обл. Б., по улица “Цар Освободител”, с посока на движение към
улица “Петър Станев”. Докато управлявал автомобила, М. губел управление и
трудно го овладявал, в следствие състоянието в което се намирал след употребата
на алкохол. Автомобилът криволичел и не можел да се движи в права линия. Поради
тази причина, около 15:00 ч., на същата дата /17.12.2013 г./, бил спрян за
проверка от служители на МВР – свидетелите Ж.Ж. и М.Т.. Те установили
самоличността на обвиняемия. Била му извършена проверка за алкохол с техническо
средство - регистратор за алкохол “Дрегер Алкотест 7410+ ”, с ARSM 0174. Уредът отчел концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно - 2.09 /две цяло нула девет/ на хиляда. На
подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение, който
той подписал без възражения. Издаден му бил и талон за медицинско изследване. М.
отказал да дава кръв за изследване.
Описаната
фактическа обстановка се потвърждава от приложените по досъдебното производство
доказателствени материали: протоколи за разпити на свидетелите Ж.С.Ж. /л. 10/, М.Г.Т.
/л.11/; копие от съставения акт за установяване на административно нарушение
/л.4/; справка за съдимост /л.13/, копие от справка от сектор КАТ при ОД на
МВР-гр.Бургас /л.20/; копие от справка от сектор КАТ при ОД на МВР-гр.Бургас
/л.18/; копие от заповед на Началник в сектор КАТ при ОД на МВР-гр.Бургас,
копие от талон за медицинско изследване /л.5/; документ, удостоверяващ, че
уредът за измерване на алкохолно съдържание е в норма /л.6/.
С така
описаното деяние подсъдимият М.А.М. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.343б, ал.2, вр. с ал.1 от НК – на
17.12.2013 г., около 15.00 ч., в гр. Айтос, обл. Б., по улица “Цар
Освободител”, с посока на движение към улица “Петър Станев”, управлявал МПС –
лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “Е 200”, с рег. № ***, с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно - 2.09 /две цяло нула девет/ на
хиляда, установено по надлежният ред, с регистратор за алкохол “Дрегер Алкотест
7410+”, с ARSM 0174, след като е осъден с влязла в сила присъда за
деяние по чл.343б, ал.1 от НК по НОХД № 392/2008 г. на РС-Айтос, влязла в
законна сила на 01.12.2008 г. и за деяние по чл.343б, ал.2, вр. с ал.1 от НК по
НОХД № 3940/2010 г. на РС-Бургас, влязла в законна сила на 09.11.2010 г.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие –
обвиняемият е управлявал МПС, като е установена концентрация на алкохол в
кръвта със стойност, цитирана по-горе. Налице е и друг обективен признак –
предишни осъждания за същото деяние, които определят правна квалификация на
деянието по чл.343б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
От
субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
При отмерване размера на предвидената в чл.343б,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК санкция за подсъдимия, като съобрази императивната
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства самопризнанието и съдействието на подсъдимия за своевременното
приключване на наказателното производство в съдебната му фаза, признаването на
вината, разкаянието и искреното му съжаление за извършеното, както и трудовата
му ангажираност. От друга страна съдът като отегчаващи вината обстоятелства
отчете обремененото съдебно минало на подсъдимия, върху който макар да е било
въздействано с методите на държавната принуда, е продължил да върши
престъпления срещу транспорта. При превес на смекчаващите обстоятелства съдът
определи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца,
които съобразно правилото на чл.58а, ал.1 от НК намали с една трета, съответно
до четири месеца лишаване от свобода. Наред с наказанието лишаване от свобода
съдът наложи кумулативно предвиденото в чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК наказание
глоба, като го определи в размер от 100 лева. На основание чл.61, т.2 и чл.60, ал.1
от ЗИНЗС съдебният състав постанови подсъдимият да изтърпи така наложеното му
наказание „лишаване от свобода” в затворническо общежитие от закрит тип или
затвор при първоначален „строг” режим. В случая следва да се отбележи относно
приложението на чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, че преди извършване на
настоящото деяние подсъдимият е бил осъждан два пъти с влезли в сила присъди на
лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено по реда на чл.66, ал.1
от НК. Законът не изисква предходното
наказание лишаване от свобода, ако има такова, да е изтърпяно ефективно. Щом
има наложено преди това наказание лишаване от свобода, чиито последици не са
заличени, при постановяване на следваща присъда с ефективно такова наказание
към осъденият следва да се прилагат разпоредбите на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС, т.е. изтърпяването на наказанието следва
да бъде в затворническо общежитие от закрит тип или затвор при
първоначален „строг” режим, в който смисъл е константната практика на ВКС –
прим. Решение № 128 от 04.03.2010 г. по н. д. № 6/2010 г., Н. К., ІІ
Н. О. на ВКС, Решение № 104 от 04.03.2010 г. по н. д. № 36/2010 г., Н. К., ІІ
Н. О. на ВКС, Решение №
171 от 26.03.2010 г. по н. д. № 78/2010 г., Н. К., ІІ Н. О. на ВКС, Решение № 46 от 27.01.2010 г. по н. д. № 721/2009 г., Н. К.,
ІІІ Н. О. на ВКС.
Поради липса
на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността и вината
обстоятелства, неприложима при индивидуализация на наказанието е разпоредбата
на чл.55, ал.2, б.
„б”
от НК, т.е. замяна на предвиденото наказание лишаване от
свобода, за което законодателят не е предвидил най-нисък предел, с пробация.от НК. В
случая не е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка – и най-лекото,
предвидено в закона наказание /лишаване от свобода за
срок от три месеца/ да е несъразмерно тежко. Според съда
приложението на чл.55 от НК не би осъществило целите, визирани в чл.36 НК.
Вярно е, че подсъдимият е трудово ангажиран и до този момент не е търпял
ефективно наказание „лишаване от свобода”, но същият е многократно осъждан за
умишлени престъпления и то все такива, чийто обект на защита са обществените
отношения, в рамките на които се гарантира сигурността при
осъществяване на транпортната дейност, което сочи склонност към извършване на
прояви от този род.
Следва
да се отбележи, че съдът не наложи предвиденото в чл.343г от НК наказание по
чл.37, ал.1, т.7 от НК, т.е. лишаване
от право да се упражнява определена дейност - да се управлява МПС, тъй
като от данните по делото се установява, че подсъдимият е неправоспособен.
Съдът намира, че така определените
наказания по вид и размер /лишаване
от свобода и глоба/ в тяхната съвкупност се
явяват адекватни на степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимия
престъпление като деяние, степента на обществена
опасност на подсъдимия като личност и напълно достатъчно по размер да съдейства
в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенция,
залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ.......................................