Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

11.01.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

16.12

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

129

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощника на Ш.И.Ш. от ***, против Решение № 37/30.07.2020 г., постановено по АНД № 29/2020 г. по описа на Районен съд – Крумовград. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 20-0289-000052/19.02.2019 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Ш.И.Ш. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, за това, че на 06.01.2020 г. в ***, ул.„***“, в близост до ***, е паркирал неправилно лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД ***, като автомобилът създавал пречки на включващите се към ул.***“ МПС, които извършвали допълнителни маневри за продължаване на движението си.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Крумовград е незаконосъобразно и неправилно.

Счита за неправилни изводите на първоинстанционният съд, че НП е издадено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в конкретния случай в обстоятелствената част на постановлениеот и АУАН липсвало конкретно, ясно и точно описание на обстоятелствата, при които е извършено процесното нарушение. В тази връзка цитира НП, в което нарушението било описано, като: „извършва неправилно паркиране, тъй като автомобилът създава пречки на включващите се към ул.„***“ МПС, като последните извършват допълнителни маневри за продължаване на движението си“. Според касатора, така описаното не съответствало на отразеното в постановлението: 1) Спира или паркира на места, създаващи опасност, пречки за движението или закриващи пътен знак или сигнал.

Излага съображения, че в НП не били посочени всички необходими факти, които квалифицирали нарушението, т.е. посочено било едно нарушение, а била дадена квалификация по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която норма съдържала няколко фактически състав. Не било описано и в какво конкретно се състояли допълнителните маневри, които е следвало да бъдат извършени от МПС, включващи се в ул.„***“. Всички това водело до нарушаване правото на защита на лицето и опорочавало административнонаказателното производство.

Касаторът бил възпрепятстван да разбере правната квалификация на нарушението, поради допуснатото от АНО грубо нарушение на административните правила при посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и подвеждането на деянието под съответната правна квалификация. Всичко това водело до незаконосъобразност на НП и след като бил приел обратното, районният съд бил постановил неправилен съдебен акт.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 37/30.07.2020 г., постановено по АНД № 29/2020 г. по описа на Районен съд – Крумовград, след което се произнесе по същество и отмени Наказателно постановление № 20-0289-000052/19.02.2019 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Ш.И.Ш. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание не се явява не се представлява. От пълномощника адв.М.С. е постъпила молба, ведно с писмено становище, в което поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – Началник сектор към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Крумовград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата основание не били налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, по съществото си се явява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Крумовград е потвърдил Наказателно постановление № 20-0289-000052/19.02.2019 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Ш.И.Ш. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, за това, че на 06.01.2020 г. в ***, ул.„***“, в близост до ***, е паркирал неправилно лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД ***, като автомобилът създава пречки на включващите се към ул.***“ МПС, които извършват допълнителни маневри за продължаване на движението си.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Налице било съответствие между словесната част на описаното в акта и наказателното постановление нарушение, с посочената като нарушена разпоредба, а също и санкционната такава.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на Ш.И.Ш. от ***, са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

Въведените в жалбата твърдения, че при издаването на АУАН и НП били допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което районният съд е следвало да отмени НП като незаконосъобразно, са неоснователни. В този смисъл ясно и недвусмислено в обстоятелствената част на акта за нарушение и атакуваното наказателно постановление е изложено словесно описание на извършеното нарушение, както и датата и мястото на осъществяването му, описано като: „на 06.01.2020 г. около 10.25 часа, в ***, ул.„***“, в близост до ***, е паркирал неправилно лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД ***, като автомобилът създава пречки на включващите се към ул.***“ МПС, като извършват допълнителни маневри за продължаване на движението си“, с което са изпълнени изискванията на чл. 42, т. 4 и 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочена е и законовата разпоредба, която е нарушена – чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, с което АНО е изпълнил задължението си по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

С други думи липсва каквото и да е съмнение относно това, какво конкретно нарушение е извършил Ш.И.Ш., къде е осъществено деянието, в какво се състои изпълнителното деяние и за какво му е наложено административно наказание, респ. въведените от касатора доводи за нарушение на правото му на защита се явяват неоснователни, като неподкрепени от фактическа и правна страна и не кореспондиращи със събраните в първоинстанционното производство доказателства.

В този смисъл неоснователни са и доводите за неяснота относно това, коя конкретна хипотеза на нормата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е нарушена. Фактът, че в обстоятелствената част на НП, а именно в 1), където е записано: „Спира или паркира на места, създаващи опасност, пречки за движението или закриващи пътен знак, или сигнал“, наказващият орган е възпроизвел буквално текста на горепосочената разпоредба, по никакъв начин не създава неяснота относно начина на извършване на вмененото административно нарушение, правната му квалификация и коя хипотеза от нормата е  осъществена.

Процесният АУАН е съставен в съответствие с изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, а именно в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване на нарушението. Актът съдържа всички необходими реквизити, съгласно нормата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен за запознаване и връчен на нарушителя, който е подписал акта с възражения, които са бланкетни и неконкретизирани.

Основание за отмяната на наказателното постановление би било наличието на допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН или НП, или съществени нередовности в тяхното съдържание, които са довели до ограничаване правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. В конкретния такива не са констатирани, поради което така въведения довод се явява неоснователен.

В заключение, касационният състав намира, че в производството пред районния съд процесното нарушение е доказано по несъмнен начин, поради което изложените изводи в тази насока от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни. Осъществяването на административното деяние се установява от събраните писмени и гласни доказателства - показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели В. К. и Е. Х., които са логични, непротиворечиви и кореспондиращи, както по между си, така от със съдържанието на издадения АУАН № 52/27.01.2020 г. и приложения снимков материал. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон/какъвто е и процесният АУАН/имат доказателствена сила до доказване на противното, респ. акта за установяване на административно нарушение като официален свидетелстващ документ се ползва с формална доказателствена сила, относно описаните в него обстоятелства относно осъществяване на изпълнителното деяние на съответното административно деяние, обвързваща съда до оборването й по надлежния ред, което в случая не осъществено от жалбоподателя в проведеното производство пред Районен съд – Крумовград по обжалване на наказателно постановление.

За съда е безспорно, че на описаните в АУАН и НП дата и място в ***, касаторът, в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която норма престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал, е паркирал неправилно лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД ***, с което е създал пречки на включващите се към ул.„***“ МПС, които е следвало да извършват допълнителни маневри за продължаване на движението си. Горното обосновава приложението на санкционната норма на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 20 лв. за водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно.

Липсата на описание в АУАН и НП на конкретните допълнителни маневри, които е следвало да извършват водачите на МПС, вследствие на паркирания от касатора автомобил, не съставлява нарушение на процесуалните правила, каквито доводи са въведени в жалбата. Видът и броят на съответната маневра/и са различни в зависимост от техническите характеристика на конкретното МПС, възможностите и уменията на водача, скоростта на движение, разположението върху пътното платно и др., поради което за съставомерността на деянието не е необходимо да бъдат описани в акта и постановлението, а и е обективно невъзможно всички възможни допълнителни маневри да бъдат описани от контролните органи.

Предвид горното, касационната инстанция намира, че административното нарушение се явява доказано по несъмнен начин, поради което изложените в тази връзка мотиви от районния съд са обосновани и съответни на приобщените в производството доказателства.

В конкретния случай не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, респ. осъщественото деяние не се отличава с липса на обществена опасност или с явно незначителна такава, различаваща се от обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на Ш.И.Ш. от ***, за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Крумовград, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37/30.07.2020 г., постановено по АНД № 29/2020 г. по описа на Районен съд – Крумовград.

 

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.