П   Р   И   С   Ъ   Д   А

 

 

Номер 31                   единадесети юли                           Година 2018                           С.

 

 

        В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,           Наказателно отделение,             Първи състав

На единадесети юли                                                                                              Година 2018

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА Н.

                                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Н.Г.

                                                                                                         М.П.              

Секретар В. Димитрова

Прокурор Н. Н.

Като разгледа докладваното от председателя Н. Н.

Наказателно дело от общ характер № 384 по описа за 2015 г.

И въз основа на събраните по делото доказателства

 

 

П    Р    И    С    Ъ    Д    И:

 

            ПРИЗНАВА Л.И.З., роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, със средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 29.09.2013 г. в гр. К., обл. С. е причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на К.Д.Ж. – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване в долната трета на лявата лакътна кост, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник /за срок от около три месеца/; на Д.Н.Ж. – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване в дисталния край на проксималната фаланга на пети пръст на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник /за срок по-голям от тридесет дни/ и на Д.Г.Ж. – две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на пета предкиткова кост на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник /за срок от 1-1,5 месеца/ и счупване на средна фаланга на четвърти пръст на същата ръка, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник /за срок по-голям от тридесет дни/, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл.54 НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл. 304 НПК го оправдава по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК - затова че при същата фактическа обстановка е направил опит умишлено да умъртви К.Д.Ж., както и по обвинението, че при същата фактическа обстановка е осъществил две отделни престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 6, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК срещу личността на Д.Н.Ж. и Д.Г.Ж..

            На основание чл. 66, ал. 1 НК отлага изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години.

            На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА средството, послужило за извършване на престъплението, а именно 1 бр. дървена бухалка и 1 бр. заключващо устройство за велосипед.

ПОСТАНОВЯВА приложеното по делото веществено доказателство – 1 бр. обтривка на марлен тампон да се унищожи след приключване на делото.

            На основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД ОСЪЖДА Л.И.З., със снета по делото самоличност, да заплати на К.Д.Ж. *** сумата в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от причинените му телесни повреди, ведно със законната лихва от деня на увредата – 29.09.2013 г. и до окончателното плащане, като отхвърля гражданския иск за разликата над уважения до пълно предявения размер 45 000 лв. като неоснователен.

На основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД ОСЪЖДА Л.И.З., със снета по делото самоличност, да заплати на К.Д.Ж. и на Д.Г.Ж.,*** в качеството им на правоприемници на починалия граждански ищец Д.Н.Ж. сумата в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от причинените на Д.Н.Ж. телесни повреди, ведно със законната лихва от деня на увредата – 29.09.2013 г. и до окончателното плащане, като отхвърля гражданския иск за разликата над уважения до пълно предявения размер 30 000 лв. като неоснователен.

            На основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД ОСЪЖДА Л.И.З., със снета по делото самоличност, да заплати на Д.Г.Ж. *** сумата в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от причинените ѝ телесни повреди, ведно със законната лихва от деня на увредата – 29.09.2013 г. и до окончателното плащане, като отхвърля гражданския иск за разликата над уважения до пълно предявения размер 35 000 лв. като неоснователен.

            На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА Л.И.З., със снета

 по делото самоличност, да заплати направените по наказателното производство разноски, както следва: по сметка на ОД МВР – гр. С., РУ – К. - сумата в размер на 577,29 /петстотин и седемдесет и седем лева и 29 ст./ лева за направените разноски във фазата на досъдебното производство; по сметка на Софийски окръжен съд - сумата в размер на 2 084,70 /две хиляди и осемдесет и четири лева и 70 ст./ лева за направените разноски в съдебната фаза на производството, както и сумата в размер на 380 /триста и осемдесет/ лв., представляваща държавна такса върху уважените граждански искове.

            Присъдата подлежи на въззивно обжалване или протестиране пред Софийския апелативен съд в петнадесетдневен срок, считано от днес.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          

                                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                     2.

 

М   О   Т   И   В  И

 

към  присъда, постановена по н.о.х.д. № 384/2015 г. по описа на

С. о. съд

 

 

Л.И.З., роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, със средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН: ********** е предаден на съд по обвинение, както следва:

1. За престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК – затова че на  29.09.2013 г. в гр. К., обл. С. е направил опит умишлено да умъртви К.Д.Ж. чрез нанасяне на множество удари с дървена бухалка в областта на тялото, като два от тях са попаднали в главата – в областта на тила и темето, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини – намеса на трети лица;

2. За престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 6, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК – затова че на 29.09.2013 г. в гр. К., обл. С. е причинил на Д.Н.Ж. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване в дисталния край на проксималната фаланга на пети пръст на лявата ръка, което увреждане е причинило на лицето трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за срок по-голям от тридесет дни, като е извършил умишлено и други средни телесни повреди по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК на Д.Г.Ж., за които не е постановена присъда и

3. За престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 6, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК – затова че на  29.09.2013 г. в гр. К., обл. С. е причинил на Д.Г.Ж. две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на пета предкиткова кост на лявата ръка, което увреждане е причинило на пострадалата трайно затрудняване на движението на левия горен крайник /за срок от 1-1,5 месеца/ и счупване на средна фаланга на четвърти пръст на същата ръка, което увреждане само по себе си е причинило на пострадалата трайно затрудняване на движението на левия горен крайник /за срок по-голям от тридесет дни/, като е извършил умишлено и друга средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК на Д.Н.Ж., за която не е постановена присъда.

Пострадалите К.Д.Ж., Д.Н.Ж. и Д.Г.Ж. са конституирани по реда на чл. 76 НПК като частни обвинители в съдебното производство.

В съдебното производство е допуснат за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от К.Д.Ж. срещу подсъдимия за сумата в размер на 45 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от причинените му телесни повреди, претендирани ведно със законната лихва от деня на увредата – 29.09.2013 г. и до окончателното плащане. По реда на чл. 84 НПК К.Д.Ж. е конституиран като граждански ищец в процеса.

В съдебното производство е допуснат за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от Д.Н.Ж. срещу подсъдимия, за сумата в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от причинените му телесни повреди, претендирани ведно със законната лихва от деня на увредата – 29.09.2013 г. и до окончателното плащане. По реда на чл. 84 НПК Д.Н.Ж. е конституиран като граждански ищец в процеса.

В съдебното производство е допуснат за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от Д.Г.Ж. срещу подсъдимия, за сумата в размер на 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от причинените ѝ телесни повреди, претендирани ведно със законната лихва от деня на увредата – 29.09.2013 г. и до окончателното плащане, както и граждански иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди в размер на 1 300 лв., претендирани ведно със законната лихва от 11.10.2013 г. и до окончателното плащане. По реда на чл. 84 НПК Д.Г.Ж. е конституирана като граждански ищец в процеса.

В хода на съдебното производство е починал частният обвинител и граждански ищец Д.Н.Ж., поради което и на основание чл. 76, ал. 2 НПК неговите наследници Д.Г.Ж. /негова съпруга/ и К.Д.Ж. /негов син/ са конституирани като частни обвинители на негово място. На основанията по чл. 227 ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 НПК същите лица са конституирани и като граждански ищци в съдебното производство на мястото на починалия граждански ищец Д.Н.Ж.. /Удостоверение  за наследници и заверен препис-извлечение от акт за смърт на починалия частен обвинител и граждански ищец Д.Н.Ж. – л.л. 372, 374 от д./.

Представителят на С.о.п. поддържа обвинението срещу подсъдимия от фактическа и правна страна така, както е повдигнато с обвинителния акт. Поддържа, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства установяват изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. В тази насока прокурорът счита че следва да бъдат кредитирани показанията на пострадалите свидетели К.Ж., Д. и Д. Ж., тъй като са последователни, кореспондират на останалите доказателствени източници и са подкрепени от съдебномедицинските експертизи относно вида и характера на причинените им телесни увреждания и начина на причиняването им.

В подкрепа на обвинителната теза прокурорът сочи най-напред наличието на мотив у подсъдимия за извършването на деянията, изведен от конфликтните отношения между подсъдимия от една страна и пострадалия К.Ж. и неговото семейство – от друга. Поддържа, че изпълнителното деяние на престъплението по чл. 115, вр. чл. 18 НК е осъществено от подсъдимия с нанасянето на два много силни удара в жизнено важна част на тялото на пострадалия К.Ж., а именно в областта на главата и довършването на деянието /причиняването на смъртта на пострадалия/ е било предотвратено поради намесата на трети лица. Поддържа, че тези действия на подсъдимия обективират целта му да умъртви пострадалия К.Ж., като тази цел е обективирана и в думите, изречени от подсъдимия, докато нанасял ударите, а именно викал, че ще го убие.

На следващо място прокурорът счита за доказано от събраните свидетелски показания и съответните съдебномедицински експертизи и причиняването от страна на подсъдимия на инкриминираните средни телесни повреди на пострадалите Д. и Д. Ж..

Прокурорът поддържа за установено по несъмнен начин, че пострадалият К.Ж. е хвърлил камък по автомобила на подсъдимия и това действие на пострадалия е било предизвикано от подсъдимия, тъй като пострадалият е искал да го спре, за да може да избяга, но не успял.

При оценката на събраните доказателствени източници прокурорът счита че не следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия в частта им, че не е нанасял удари на пострадалите Д. и Д.Ж., тъй като не кореспондират на събраните свидетелски показания в тази насока.

Прокурорът предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода над минималния размер на предвиденото за престъплението по първото обвинение - по чл. 115, вр. чл. 18 НК; по второто обвинение – за причинената средна телесна повреда на Д.Ж., съставляваща престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 6, вр. чл. 129, ал. 2 НК, - да му се наложи наказание лишаване от свобода не по-малко от една година; по третото обвинение – за причинените средни телесни повреди на Д.Ж., съставляващи престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 6, вр. чл. 129, ал. 2 НК, - да му се наложи също наказание лишаване от свобода над минималния размер на предвиденото за това престъпление. Предлага наказанията да се групират по правилата на чл. 23, ал. 1 НК и се наложи най-тежкото измежду тях. Предлага приложените по делото веществени доказателства да се унищожат след влизане в сила на присъдата.

По предявените граждански искове прокурорът взема становище да се уважат.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци – адв. Хр. Я. - поддържа обвинението, което счита за доказано изцяло. Поддържа тезата на държавното обвинение относно повода за възникване на конфликтната ситуация, като също счита че конфликтът е предизвикан от подсъдимия, като в подкрепа сочи показанията на свидетелите Р., Е.Е. и И.Е.. Изтъква като защитна версията на подсъдимия, че пострадалият Кр. Ж. е хвърлил камък към неговия автомобил, че не е носил бухалка и не е удрял пострадалия Кр. Ж.. Счита, че с ударите, нанесени на пострадалия Кр. Ж. от подсъдимия, последният е целял да го умъртви, позовавайки се на силата и насочеността на ударите в областта на главата и тялото на пострадалия, и на думите на подсъдимия: „…ще те убия, ще те убия…“, а целеният престъпен резултат не е настъпил поради намесата на трети лица.

Повереникът поддържа за доказано и обвинението относно причинените от подсъдимия средни телесни повреди на Д. и Д. Живкови, като в подкрепа сочи показанията на свидетелите Евд. Е. и Ив. Е..

По предявените граждански искове счита, че следва да се уважат изцяло в предявените размери.

Защитникът на подсъдимия - адв. Г. – моли неговият подзащитен да бъде оправдан изцяло по повдигнатото обвинение поради недоказаност на обвинението. Счита че обвинението относно причинените на пострадалите телесни повреди не се доказва, тъй като съдебномедицинските експертизи, на които се позовава обвинението по въпроса за вида и характера на телесните увреждания, са изготвени въз основа на медицински документи, представени от пострадалите, а същевременно пострадалите непосредствено след инцидента не са били в безпомощно състояние и не са посетили болнично заведение, тъй като са били в полицията. В тази връзка се сочи още, че снимката, представена от пострадалия Кр. Ж., е направена няколко дни след инкриминирания инцидент, поради което не може да се твърди, че претендираните от обвинението травматични увреждания на Кр. Ж. са му били причинени при същия инцидент. Поддържа, че именно пострадалият Кр. Ж. е предизвикал конфликта, като е хвърлил камък към автомобила на подсъдимия, който е попаднал в лявата, шофьорската врата и по този начин е реализирал нападение срещу подсъдимия. Изтъква, че подсъдимият е млад човек, трудово и семейно ангажиран, има малко дете.

Защитникът на подсъдимия - адв. М. Н. – също поддържа тезата за недоказаност на обвинението.

Най-напред защитникът М. Н. излага становище за недоказаност на обвинението относно авторството на подсъдимия на инкриминираните телесни повреди, причинени на пострадалите Д. и Д. Ж.. В тази връзка на първо място се твърди да е останало неизяснено обстоятелството относно средството, с което обвинението твърди да са били причинени тези телесни увреждания. В тази насока защитата се позовава на показанията на пострадалите Д. и Д. Ж., дадени в смисъл, че подсъдимият при нанасянето на ударите върху тях е счупил носената от него дървена бухалка, а според показанията на свид. Л. Г., подсъдимият е счупил бухалката в предходен момент – още при нанасянето на ударите на пострадалия Кр. Ж., като същевременно са налице гласни доказателства в насока, че на местопроизшествието дошъл и бащата на подсъдимия, който също носил бухалка. При това положение защитата изказва съмнения дали приложената по делото като веществено доказателство дървена бухалка, открита на местопроизшествието от пристигналите на място полицейски служители и иззета от тях, е тази, която е послужила като средството, с което са причинени телесните увреждания на пострадалите.

На второ място защитата поддържа довода за недоказаност на авторството на подсъдимия на телесните повреди на пострадалите Д. и Д. Ж., като в тази насока защитата, предлагайки детайлен анализ на събраните гласни и веществени доказателства, счита, че липсват убедителни и еднопосочни такива в подкрепа на обвинителната теза, доколкото има данни, че към възникналия физически сблъсък е бил съпричастен братът на подсъдимия и данни за размяна на удари между двете страни в конфликта.

Защитникът адв. Н. намира за недоказано и обвинението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като в подкрепа на своята теза се позовава на показанията на свидетелите В.Р. и Д.Р.. Защитата сочи последните двама като единствени очевидци на случая, които не споменават за нанесени множество удари от подсъдимия на пострадалия Кр. Ж. така, както твърди обвинението. На следващо място защитата поставя под съмнение достоверността на показанията на свид. Л.Г. в частта им, че свидетелката е чула подсъдимият да крещи към пострадалия Кр. Ж.: „Ще те убия, ще те убия!“, като, съпоставяйки показанията на тази свидетелка с показанията на свид. З.Р., защитата прави фактически извод, че свид. Л.Г. не е наблюдавала инцидента от соченото от нея място – от прозорец на втория етаж на къщата. На следващо място защитата счита, че показанията на свидетелите Евд. Е. и Ив. Е. не могат да бъдат отнесени към събитията, при които обвинението твърди подсъдимият да е нанесъл удари на пострадалия Кр. Ж., тъй като същите са станали свидетели на развилия се впоследствие конфликт вече между подсъдимия и родителите на К.Ж. – свидетелите Д. и Д. Ж.. В заключение, анализирайки показанията на свидетелите В.Р., Д.Р. и З.Р., защитата поддържа, че същите установяват непристойни действия на подсъдимия, които според тях нарушили обществения ред и евентуално изразяват неуважение към обществото. С посочените доводи защитата иска оправдаване на подсъдимия по обвинението за престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК.

Защитникът Н. счита че не следва да бъдат кредитирани показанията на пострадалите, тъй като същите имат негативно отношение към подсъдимия и техните показания са дадени тенденциозно в негова вреда. Като недостоверни се изтъкват и показанията на свид. В. Г. С. в частта им, че рано сутринта на 30.09.2013 г. същата е видяла тримата пострадали в безпомощно състояние, като в опровержение на това защитата твърди, че по делото има данни за това, че по същото време тримата пострадали са били в полицейското управление.

 Подсъдимият Л.З. поддържа доводите на защитниците си, моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателствени материали във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Л.И.З. ***. Има брат – свид. Б.З.. Баща им – свид. И.З. – е известен в града с прякора „П.“, като със същия прякор са известни и синовете му. Подсъдимият е футболист от местен футболен отбор.

Пострадалият К.Ж. ***, заедно с родителите си – пострадалите Д. и Д. Ж..

Отношенията между двете семейства /на подсъдимия и на пострадалите/ били силно изострени по повод множеството конфликти, сложили се между подс. Л. З. и брат му – свид. Б.З. от една страна и пострадалия Кр. Ж. – от друга. Враждата възникнала още през 2012 г., първоначално между брата на подсъдимия – свид. Б.З. и пострадалия К.Ж., които били съученици, но учели в различни паралелки. Пострадалият Кр. Ж. употребявал наркотици и след завършването им през 2012 г., при посещение в дискотека, където работел като охранител подс. Л.З., К.Ж. предложил на Б.З. наркотици, като по този повод двамата се спречкали, дошъл подс. Л. З. и се намесил, до сбиване не се стигнало. Впоследствие пререканията помежду им продължили: свид. Б.З. срязал гумите на автомобила на К.Ж., след което последният срязал гумите на автомобила на подсъдимия, счупил стъкло на автомобила на братовчед на подсъдимия. За случая със срязаните гуми на автомобила на подсъдимия било образувано наказателно производство, което е прекратено поради маловажност на случая. По този повод подсъдимият настоявал пострадалият К.Ж. да му заплати сумата от 200 лв. като обезщетение за срязаните гуми. Конфликтите между подсъдимия и пострадалия Кр. Ж. продължили и при случайни срещи между тях на публични места в града. Изразявали се във взаимно отправяне на заплахи, взаимни провокативни действия и реплики, размяна на обидни думи.

На 29.09.2013 г., около 14,30 ч. подсъдимият Л.З. се придвижвал със собствения си лек автомобил м. „А. А4“ с рег. № СО . АВ по ул. „Ю. Г.“, кв. „М.“ в гр. К., като се движил по посока към изхода на града /на север/ - към с. Б.. Пътувал сам.

По-рано същия ден той бил в с. Б., където се провел футболен мач на отбора, в който играе. След края на мача подсъдимият тръгнал от с. Б. с автомобила си преди останалите негови съотборници, като пристигайки в гр. К., установил, че е забравил телефона си в заведение в с. Б.. По тази причина подсъдимият тръгнал обратно към с. Б., за да вземе телефона си, като в посоченото по-горе време се движил по посочената улица.

 В близост до кръстовището на ул. „Ю. Г.“ /по която се движел подсъдимия с автомобила си/ с ул. „В. з.“ в кв. „М.“ бил пострадалият К.Ж., който забелязал преминаващия покрай него автомобил, управляван от подсъдимия и хвърлил камък към автомобила. С хвърления камък пострадалият ударил шофьорската врата на автомобила под стъклото, като от удара останала вдлъбнатина върху вратата. Подсъдимият спрял, отворил вратата на автомобила, за да слезе, а пострадалият, за да му попречи, силно изритал вратата. По шофьорската врата на автомобила на подсъдимия останали следи от ритника, нанесен от К.Ж. /протокол за оглед на местопроизшествието - л.л. 50, 51 от ДП, оптичен диск със снимки, направени при огледа – л. 169 от ДП и техническа експертиза – л. 396, л.л. 406, 407, 408 от д./. Пострадалият не успял да възпре подсъдимия, последният слязъл от автомобила, взел от багажника дървена бухалка и подгонил пострадалия, който побягнал по ул. „В. з.“. Тези събития били възприети от свид. Г. Т. - съотборник на подсъдимия, - който в този момент се намирал на ул. „Ю. Г.“, в близост до пряката, която води към стадиона в кв. „М.“.

Подсъдимият гонил пострадалия по ул. „Ве. З.“, държейки дървената бухалка. Това видяла свид. Е.Е.,*** и по това време била в двора си.

Подсъдимият настигнал пострадалия малко по-нагоре по улицата пред дома на семейство Р. /на № 9/ и му нанесъл удар по гърба с дървената бухалка, от който пострадалият паднал на земята. Подсъдимият продължил побоя над пострадалия, като му нанесъл в бърза последователност множество удари с бухалката по тялото – по гърба /горната трета – двете рамене/, в дясната поясна област и по главата, - крещейки, че ще го убие. Така подсъдимият нанесъл на пострадалия два удара с дървената бухалка в теменно тилната област на главата, с които му причинил една разкъсноконтузна рана с дължина 4 см и зона на охлузване и кръвонасядане около нея с ширина 2 см, локализирана в лявата теменно тилна област, и охлузване, съчетано с петнисто кръвонасядане с размери 4/3 см, локализирано в дясната теменно тилна област на главата. Нанесъл му множество наслагващи се удари в областта на двете рамене, причинили кръвонасядания на площ с размери 40/15 см. С удар, нанесен в дясната поясна област, му причинил охлузване с кръвонасядане с размери 5/10 см. Пострадалият се предпазвал с ръце, като удар, нанесен със значителна сила от подсъдимия, попаднал в лявата му ръка и причинил счупване в долната трета на лявата лакътна кост /без дислокация на фрагментите/.

Виковете от улицата, привлекли вниманието на фамилия Райкови от дом № 9. В този момент свидетелите В.Р. и Д.Р. обядвали семейно в задната част на двора на къщата. Свидетелите З.Р. /съпруга на свид. Д.Р./ и Л.Г. били в къщата, на втория етаж и видели случващото се на улицата през прозорците на втория етаж. Свид. Л. Г. извикала към подс. Л. З., попитала го какво прави, а той ѝ отговорил: „Трай, да не вляза и теб да те утрепа“.

Свид. В.Р. забелязал, че пред къщата, на улицата има сбиване и излязъл на улицата, като бил последван от свид. Д.Р.. Свид. Д.Р. издърпал подсъдимия и побоят бил преустановен. После отвел пострадалия в двора на къщата си и го сложил да легне на пейка. По главата на пострадалия имало кръв, било му лошо. Свид. Д.Р. извикал на съпругата си – свид. З.Р. - да донесе марли и вода. Д., В. и З. Р. започнали да попиват кръвта по пострадалия, измили го. Пострадалият се обадил по телефона на майка си и ѝ казал, че подсъдимият го е пребил.

Свид. Е.Е. също излязла на улицата и видяла, че В. и Д. Р. слагали пострадалият на пейка в двора си, а от главата му обилно текла кръв. Видяла и подсъдимия Л. З., който се отдалечавал към ул. „Ю. Г.“. Свид. Евд. Е. веднага се обадила по телефона на родителите на К., разговаряла с майка му и ѝ казала какво се е случило. Майката на пострадалия отговорила, че знае за случилото се със сина ѝ.

След телефонния разговор със сина им, родителите на пострадалия К.Ж. – свидетелите Д. и Д. Ж., веднага тръгнали от дома си към кръстовището на ул. „Ю. Г.“ и ул. „В. з.“, като се придвижили с личния си автомобил - м. „Ф. Г.“ с рег. № СО . АВ, червен на цвят. 

На кръстовището на ул. „Ю. Г.н“ и ул. „В. з.“ свидетелите Д. и Д. Ж. заварили подс. Л. З.. Двамата свидетели спрели автомобила си пред неговия автомобил /виж ф.а. към протокол за оглед на местопроизшествие – л.л. 402 - 404 от д./. Свидетелят Д.Ж. излязъл от автомобила си и попитал подсъдимия къде се намира сина му К.. Подсъдимият, който все още държал дървената бухалка в ръце, започнал да му нанася удари с нея. Нанесъл му множество удари в областта на тялото, с които му причинил множество масивни кръвонасядания, съчетани с травматичен оток в областта на гърба, дясното рамо и горните крайници, и разкъсно-контузна рана в областта на десния хълбок. Със силен удар с бухалката в областта на лявата ръка на свид. Д.Ж., подсъдимият му причинил счупване в дисталния край на проксималната фаланга на пети пръст на същата ръка. Свид. Д.Ж. извикала към подсъдимия: „Момче, какво правиш?“, предупредила го, че ще извика полиция, а той ѝ отвърнал, че тя не може да го заплашва с полиция. Тогава подсъдимият спрял да нанася удари на свид. Д.Ж. и се насочил към свид. Д.Ж., която държала в ръка телефона си и се опитвала да набере тел. 112. Подсъдимият замахнал с бухалката към нея и тя, за да се предпази, вдигнала ръката си, в която държала телефона. В този момент подсъдимият ѝ нанесъл много силен удар в областта на ръката /лявата/, с който ѝ причинил счупване на пета предкиткова кост на лявата ръка и счупване на средна фаланга на четвърти пръст на същата ръка. Свид. Д.Ж. се привела от болка, а подсъдимият й нанесъл още два удара с бухалката - единият в лявата поясна област, а другият – в дясната седалищна половина, които причинили масивни кръвонасядания в засегнатите части на тялото. Свид. Д.Ж. се смъкнала на тротоара, събрала изпадналите телефони и се скрила в съседен двор.

При нанасянето на ударите по гърба на пострадалата Д.Ж. се счупила бухалката на подсъдимия и той я захвърлил встрани.

Междувременно на мястото на произшествието - на кръстовището на ул. „Ю. Г.“ и ул. „В. з.“ - пристигнал братът на подсъдимия – свид. Б.З., - който се придвижвал с л.а. „О. А.“ – пикап с рег. № СО . СВ, бял на цвят. Той също се включил в побоя. Между двете страни се разразил словесен конфликт – ругаели се взаимно, разменяли си обидни думи и закани, разменяли си и удари. Подсъдимият отново се обърнал към свид. Д.Ж. и двамата си разменили взаимно удари. Подсъдимият замахвал към свид. Д.Ж. с червен маркуч с метални накрайници, служещ за заключване на велосипед. Свид. Д.Ж. също успял да нанесе удари на подсъдимия, с които му причинил охлузване, съчетано с травматичен оток в челнотеменната област на главата, вдясно, охлузвания и кръвонасядания, съчетани с травматичен оток в областта на горните крайници и дясната подбедрица.

Свид. И.Е., който живее в непосредствена близост, излязъл на улицата и се опитвал да потуши развихрилия се скандал.

Тогава на мястото на произшествието пристигнал полицейски патрул от РУ – К. в състав свидетелите С. Б. С. и Е.Г.М.. Същите заварили на местопроизшествието подсъдимия и неговия брат, и свидетелите Д.Ж. и Д.Ж. /която междувременно се върнала на мястото на конфликта/. Братята З. от една страна и Д. и Д. Ж. – от друга - се карали на висок глас, ръкомахали, взаимно си отправяли заплахи и закани.

 Малко след първия полицейски патрул дошъл и втори в състав – свидетелите Т.П.Д. и В.А.Т..

 Междувременно пристигнал и бащата на подсъдимия – свид. И.З., който се намесил в словесния конфликт между синовете му и семейство Ж..

Полицейските служители заварили свидетеля Д.Ж., който държал счупената дървена бухалка, която по-рано била захвърлена встрани от подсъдимия. По него /пострадалия Д.Ж./ имало видими следи от побой, по едната му ръка имало кръв. Подс. Л. З. държал червен маркуч с метални накрайници, служещ за заключване на велосипед. Той обяснявал на полицейските служители, че свид. К.Ж. за пореден път хвърлил камък по автомобила му.  

Подс. Л. З. замахнал с маркуча към свид. Д.Ж., но не го ударил, тъй като свид. С. издърпал маркуча от ръцете му и го захвърлил встрани. Свид. Е.М. прибрал маркуча в полицейския автомобил. Свид. В.Т. взел от ръцете на Д.Ж. дървената бухалка, която последният държал. По-късно свид. В. Т. предал дървената бухалка и заключващото устройство за велосипед /червен маркуч с метални накрайници/ на разследващия полицай /протокол за доброволно предаване – л. 179 от ДП/.

Полицейските служители разделили двете групи.

На мястото междувременно пристигнал свид. В.Р., който съобщил, че в двора на ул. „В. з.“ № . има пострадал след побой, нанесен от подсъдимия. Свид. С. отишъл там и разпознал К.Ж.. Там била и свид. Д.Ж., която била заведена при сина си от свид. Евд. Е.. Пристигнала линейка с медицински екип от ФСМП - К., който транспортирал пострадалия К.Ж. в МБАЛ „С. А.“ – гр. С.. Със същата линейка била взета и свидетелката Д.Ж..

Подсъдимият, брат му и свид. Д.Ж. на място били изпробвани с техническо средство за употреба на алкохол, като пробата на свид. Д.Ж. отчела положителен резултат – 1,63 на хиляда.

Свидетелят С. и колегата му Т.Д. отвели братя З. в РУ – К. за изясняване на случая, като подс. Л. З. не е оказвал съпротива и не се е противопоставял на полицейските служители. Другите двама полицейски служители - М. и Т. - останали да запазят местопроизшествието.

 От приетата по делото съдебномедицинска експертиза № 291/2013 г., извършена от вещо лице д-р В. Т. /л. 109 от ДП/, се установява, че при описаните по-горе обстоятелства на пострадалия К.Ж. са причинени следните травматични увреждания:

- Счупване в долната трета на лявата лакътна кост, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затрудняване на движението на левия горен крайник /за срок от около 3 месеца/. Причиненото увреждане по своя медикобиологичен характер представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Установените от вещото лице морфологични признаци на това увреждане дефинират като възможен механизъм на причиняването му удар с или върху твърд предмет, а неговата локализация определя защитния му характер;

- Разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата, причинила на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Причиненото увреждане по своя медикобиологичен характер представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК;

- Кръвонасядания и охлузвания в областта на главата и горната трета на гърба и дясната поясна област, причинили в съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Причиненото увреждане по своя медикобиологичен характер представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Установените мекотъканни увреждания са резултат на множество удари, нанесени с твърд тъп предмет, с продълговата контактна повърхност и ограничен диаметър.

Съвкупният анализ на данните, установени от приетите съдебномедицински експертизи: СМЕ № 291/2013 г. - л. 109 от ДП, СМЕ № 271/2013 г. - л. 122  и л. 129 от ДП, извършени от вещо лице д-р В. Т., налагат още няколко извода от фактическа страна:

- Средството, с което са причинени телесните увреждания на пострадалия К.Ж., е приложената по делото дървена бухалка. В тази насока експертът, изхождайки от данните за наличие на характерни кръвонасядания с двойноивицест характер – добре контурирани с бледа ивица в средата, която е с ширина от 5-4 до 3 см, - дава заключението, че тези наранявания добре отговарят да са причинени от удари с дървената бухалка, приложена по делото, в какъвто смисъл са събрани и гласни доказателства от показанията на пострадалия К.Ж. и на свидетелите, станали очевидци на причиняването им – свидетелите Л.Г., З.Р., В.Р. и Д.Р.;

- Установява се още, че наранявания в областта на главата /тила и темето/ са причинени с два удара, а ударът, причинил счупването в долната трета на лявата лакътна кост, е нанесен със значителна сила;

- Локализацията на уврежданията по задната повърхност на тялото на пострадалия К.Ж. - в областта на тила и двете рамене сочи, че са нанесени множество удари с бърза последователност един след друг, за което сочи ограничеността на засегнатата площ;

 - Поради наслагващия се характер на уврежданията не може да се определи точния брой на ударите;

- По морфологичен път не може да се установи последователността на нанасяне на констатираните телесни увреждания;

- При нанасянето на тези удари нападателят е бил над и зад пострадалия, което напълно кореспондира на данните от показанията на пострадалия Кр. Ж. и на свидетелите З.Р. и Л.Г..

От приетите по делото съдебномедицински експертизи № 292/2013 г. и № 271/13 г., извършени от вещо лице д-р В. Т. /л. 104 и л. 119 от ДП/, се установява, че при описаните по-горе обстоятелства на пострадалия Д.Ж. са причинени следните травматични увреждания:

- Счупване в дисталния край на проксималната фаланга на пети пръст на лявата ръка, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затрудняване на движението на левия горен крайник /за срок по-голям от 30 дни/. Причиненото увреждане по своя медикобиологичен характер представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Установените от вещото лице морфологични признаци на това увреждане дефинират като възможен механизъм на причиняването удар с или върху твърд предмет;

- Множествени масивни кръвонасядания, съчетани с травматичен оток в областта на гърба, дясното рамо и горните крайници, разкъсно-контузна рана в областта на десния хълбок, които увреждания са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Причиненото увреждане по своя медикобиологичен характер представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Характерът и морфологията на установените мекотъканни увреждания налагат извод, че те са резултат на множество удари, нанесени с твърд тъп или твърди тъпи предмети, с продълговата форма, гладка контактна повърхност и напречно сечение около 4-5 см.

Съвкупният анализ на данните, установени от приетите съдебномедицински експертизи: СМЕ № 292/2013 г. и СМЕ № 271/13 г. - л. 104, л. 119, л. 122  и л. 129 от ДП, извършени от вещо лице д-р В. Т., налагат още няколко извода от фактическа страна:

- Средството, с което са причинени телесните увреждания на пострадалия Д.Ж., е приложената по делото дървена бухалка. В тази насока експертът, изхождайки от данните за наличие на характерни кръвонасядания с двойноивицест характер – добре контурирани с бледа ивица в средата, която е с ширина от 5-4 до 3 см, - дава заключението, че тези наранявания добре отговарят да са причинени от удари с дървената бухалка, приложена по делото, в какъвто смисъл са събрани и гласни доказателства от показанията на пострадалите Д.Ж. и Д.Ж.;

- При проведения преглед на пострадалия Д.Ж. не са констатирани травматични увреждания, които да са причинени от заключващото устройство за велосипед, което има характерна следообразуваща повърхност. Последното дава основание на съда да не кредитира показанията на пострадалите Д. и Д. Ж. в частта им за нанесени от подсъдимия на пострадалия Д.Ж. удари с червения маркуч с метални накрайници, представляващ заключващо устройство за велосипед;

- Установява се още, че ударът, причинил счупването на кости – в дисталния край на проксималната фаланга на пети пръст на лявата ръка, - е нанесен със значителна сила;

- По морфологичен път не може да се установи последователността на нанасяне на констатираните телесни увреждания, тъй като са наслагващи се, нанесени в бърза последователност.

Не остава никакво съмнение относно обстоятелството, че счупването на проксималната фаланга на петия пръст на лявата ръка на пострадалия Д.Ж. е причинено именно при описаните по-горе обстоятелства. Действително фрактурата не е констатирана при първоначалното образно изследване на пострадалия в Клиниката по образна диагностика – МБАЛ „Св. А.“, гр. С., като в представения фиш за проведено рентгеново изследване под № 23550 от 29.09.2013 г. от Клиниката по образна диагностика – МБАЛ „Св. А.“, гр. С. не са били отразени травматични изменения на изследваните костни структури. Фрактурата е установена след рентгенография, извършена на 02.10.2013 г. /рентгенова снимка – л. 80 от ДП/, като вещото лице потвърждава, че констатираната фрактура е била прясна, с давност към датата на инцидента, което дава достатъчно основание да се приеме, че е била причинена именно при описания по-горе инцидент. Сочения от експерта механизъм на причиняване на счупването – от удар с или върху твърд предмет, нанесен със значителна сила и със средство със значителна разрушителна и поразяваща сила, каквото е бухалката /предвид размерите и теглото на бухалката/, както и че така установеното увреждане най-често се получава при вдигане на ръката и замахване и при защита от удар, също подкрепя извода, че тази фактура е причинена на пострадалия Д.Ж. от подсъдимия при описаните по-горе обстоятелства. 

От приетата по делото съдебномедицинска експертиза № 290/2013 г., извършена от вещо лице д-р В. Т. /л. 116 от ДП/, се установява, че при описаните по-горе обстоятелства на пострадалата Д.Ж. са причинени следните травматични увреждания:

- счупване на пета предкиткова кост на лявата ръка, което увреждане е причинило на пострадалата трайно затрудняване на движението на левия горен крайник /за срок от 1-1,5 месеца/;

- счупване на средна фаланга на четвърти пръст на същата ръка, което увреждане само по себе си е причинило на пострадалата трайно затрудняване на движението на левия горен крайник /за срок по-голям от тридесет дни/;

Посочените по-горе увреждания по своя медикобиологичен характер представляват средни телесни повреди по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК и са причинени с един много силен удар, нанесен с твърд тъп предмет в областта на лявата ръка;

- Масивни кръвонасядания с продълговата форма и блед център, локализирани в лявата поясна област и дясната седалищна половина, които увреждания са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Причиненото увреждане по своя медикобиологичен характер представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Същите са причинени от два отделни удара, нанесени с твърд тъп предмет с продълговата контактна повърхност и диаметър около 5 см, което е видно от ширината на бледата централно разположена ивица;

- Повърхностни охлузвания в областта на челото и носа, причинили на пострадалата болка, които по своята медикобиологична характеристика представляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК. Същите се дължат на косото по допирателната действие на твърди тъпи предмети с неравна контактна повърхност.

Съвкупният анализ на данните, установени от приетите съдебномедицински експертизи: СМЕ № 290/2013 г. и СМЕ № 271/13 г. - л. 116,  л. 122 и л. 129 от ДП, извършени от вещо лице д-р В. Т., налагат още няколко извода от фактическа страна:

- Средството, с което са причинени телесните увреждания на пострадалия Д.Ж., е приложената по делото дървена бухалка. В тази насока експертът, изхождайки от данните за наличие на характерни кръвонасядания с двойноивицест характер – добре контурирани с бледа ивица в средата, която е с ширина от 5-4 до 3 см, - дава заключението, че тези наранявания добре отговарят да са причинени от удари с дървената бухалка, приложена по делото, в какъвто смисъл са събрани и гласни доказателства от показанията на пострадалите Д.Ж. и Д.Ж.;

- При проведения преглед на пострадалата Д.Ж. не са констатирани травматични увреждания, които да са причинени от заключващото устройство за велосипед, което има характерна следообразуваща повърхност;

- Установява се още, че ударът, причинил счупването на кости, е нанесен със значителна сила;

Изложените фактически констатации и изводи, касаещи вида и характера на уврежданията, причинени на тримата пострадали, механизма на причиняването им и средството, с което са причинени, се потвърждават от извършените в хода на съдебното следствие две допълнителни съдебномедицински експертизи, изготвени въз основа на допълнително представена пред съда медицинска документация от МБАЛ „Св. А.“ /л.л. 375 – 378, 380 от д./.

И тримата пострадали - К.Ж., Д.Ж. и Д.Ж. – същия ден след инцидента са прегледани в Спешно отделение на УМБАЛ „Св. А.“ – гр. С., където са констатирани телесните увреждания, описани по-горе и изследвани от съдебномедицинските експертизи, извършени по делото. 

В деня на инцидента, във времето между 16,15 ч. – 17,00 ч. е извършен оглед на местопроизшествието – пред дом № 9 на ул. „В. з.“ и на кръстовището на ул. „В.а з.“ и ул. „Ю. Г.“ /протокол за оглед на местопроизшествие – л.л. 50, 51 от ДП/. Приложен е оптичен диск /л. 395 от д./, съдържащ направените при огледа снимки на местопроизшествието. В хода на съдебното следствие е допусната и извършена техническа експертиза /л.л. 396 и сл. от д./, която възпроизвежда на хартиен носител направените при огледа снимки.

При огледа на ул. „В. з.“, в средата на уличното платно за движение пред дом № 9 /домът на семейство Р./ са открити петна от червеникаво-кафява течност, разположени в диаметър около 20 см /фотоалбум – снимки на стр. 399 и 400 от д./, които потвърждават данните, събрани от свидетелските показанията относно мястото на нанасяне на побоя над пострадалия Кр. Ж..*** и ул. „Ю. Г.“, на 97 м /източно/ от мястото, където са установени петната от червеникаво-кафява течност /пред дома на семейство Р. - дом № 9 на ул. „В. з.“/ е установен автомобилът на подсъдимия - м. „Ауди А4“ с рег. № . АВ, спрян на уличното платно за движение, пред гаража на № 71 на ул. „Ю. Г.“, с предница в посока север /бел.: ул. „Ю.Г.“ извежда в северна посока на пътя към с. Б., което се намира на северозапад от гр. К./. В средата на предната лява врата, на 32 см от задния ѝ край, под гуменото уплътнение на стъклото са установени побитости и одрасквания на боята с размери 6 см х 7 см, с неправилна форма, като под описаните одрасквания е установена побитост и следа от стъпка, които добре се виждат на снимките, приложени във фотоалбума – л.л. 406 – 409 от д. На 1,50 м пред лекия автомобил на подсъдимия е установен паркиран л.а. „Ф. Г.“ с рег. № СО . АВ, с предница в южна посока, с който пристигнали свидетелите Д. и Д. Ж.. На 5 м от този автомобил е намерен автомобил м. „О. А.“ – пикап с рег. № СО . СВ, бял на цвят, с който пристигнал свид. Б.З..

На местопроизшествието не са открити други предмети, свързани с процесния случай и конкретно не е установено въже, с което, според твърденията в обвинителния акт, пострадалият Д.Ж. е нанесъл удари на подсъдимия.

От приетата по делото СППЕ, извършена от вещото лице д-р Т. Р. /л.л. 139 – 147 от ДП/ се установява, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Вещото лице категорично отхвърля хипотезата подсъдимият да е извършил деянието в състояние на силно раздразнение, като се обосновава с липсата на медицинската страна на силното раздразнение, потвърждава, че подсъдимият е бил ядосан, но не в пределите на силното раздразнение.

Подсъдимият е със средно образование, не е женен, но има дете, родено на *** г. /справка за съдимост и удостоверение за раждане - л. л. 517 и 520 от д./. Работи въз основа на трудов договор като треньор по футбол в СНЦ „Общински футболен клуб К.-2012“ със седалище *** /трудов договор - л.л. 521, 522 от д./, като тренира 9 – 10 годишни деца. Не се установяват негативни данни за личността на подсъдимия.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства: гласни доказателства, установени частично от обясненията на подсъдимия и от кредитираните показания на свидетелите: К.Ж., Д.Ж., Д.Ж., В.Р., Д.Р., З.Р., Л.Г., И.Е., Е.Е., Б.З., И.З., С.С., Е.М., Т. П. Д., В. Ал. Т., Г. Цв. Т., Г. Д. И., В. С. и К. Й.-Р.; приетите експертизи: СМЕ № 292/2013 г. – л. 104 от ДП, допълнителна СМЕ № 294/2013 г. – л. 119 от ДП, СМЕ № 291/2013 г. – л. 109 от ДП, СМЕ № 290/2013 г. – л. 116 от ДП, СМЕ – л. 122 от ДП, СМЕ – л. 129 от ДП, СМЕ – л. 135 от ДП, СМЕ по писмени данни – л. 375-378 от д., приета в с.з. от 22.03.2018 г., л. 382 и сл. от д., СМЕ – л. 380 от д., приета в с.з. от 22.03.2018 г., л. 382 и сл. от д.; СППЕ - л. 139-147 от ДП; Техническа експертиза – л. 396 и сл. от д.; веществени доказателства – 1 бр. дървена бухалка, счупена и 1 бр.  заключващо устройство за велосипед, оптичен диск – л. 395 от д., оптични дискове – л. 285 от д., рентгенографии – л. 283 от д., л. 80 от ДП; протоколите за извършени действия по разследването и писмени документи, приети по реда на чл. 283 НПК и подробно описани в съдебния протокол от 15.05.2018 г. /л. 508 и сл. от д./, справка за съдимост – л. 517 от д., удостоверение за раждане – л. 520 от д., трудов договор – л. 521, 522 от д.

Възприетата от съда фактическа обстановка, касаеща възникването на конфликта между пострадалия К.Ж. и подс. Л. З., която се различава от изложената в обвинителния акт, се установява от показанията на свидетелите Г. Ц. Т. и Г.Д.И., и от обясненията на подсъдимия. Отделно възприетата от съда фактология се подкрепя и от данните, събрани при огледа на местопроизшествието, посочени по-горе. Съдът не дава вяра на показанията на пострадалия К.Ж. относно фактите, свързани с възникване на конфликта, поради следните съображения:

Липсват други преки и/или косвени доказателства в подкрепа на версията на пострадалия К.Ж. за възникнал конфликт между него и подсъдимия при автобусната спирка в кв. М. и на площада около спирката, когато, според неговите показания, подсъдимият, движейки се по посока към центъра на града, следвайки други автомобили с негови съотборници, го забелязал, спрял, взел от багажника на колата си дървена бухалка и го подгонил по площада, държейки дървената бухалка, а пострадалият побягнал, като бил изминал около 200 м, когато стигнал до кръстовището на главната улица „Ю. Г.“ и ул. „В. з.“. Такава в общи линии е и фактологията, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, която очевидно се опира единствено и безрезервно на показанията на пострадалият Кр. Ж..

Най-напред показанията на пострадалият Кр. Ж., че покрай автобусната спирка е преминал автомобилът на подсъдимия, следвайки два автомобила с негови съотборници и движейки се по посока към центъра на града, не само не се потвърждават от други доказателства, а се опровергават от показанията на свидетелите Г. Ц. Т. и Г.Д.И. - съотборници на подсъдимия. От показанията на посочените двама свидетели се изяснява, че в този ден подсъдимият си е тръгнал от с. Безден, където е бил изигран футболен мач, в който и тримата /подсъдимият и двамата свидетели Г. Т. и Г. И./ участвали, преди останалите играчи от отбора /свид. Г. Т.в: „…Л. си тръгна пръв, аз си тръгнах в рамките на 5-10 минути след него.“; свид. Г. И.: „…Аз пътувах с моята кола след него /след свид. Г. Т./.“/. Обстоятелството, че подсъдимият е тръгнал с автомобила си от с. Б. преди останалите му съотборници изключва версията, изложена от пострадалия Кр. Ж., че автомобилът на подсъдимия е преминал покрай спирката в кв. М., движейки се в посока към центъра на града, следвайки други два автомобила на негови съотборници и че в този момент подсъдимият го е видял и го е нападнал, гонейки го около спирката. Освен това и двамата свидетели Г. Т. и Г. И. категорично заявяват, че на прибиране от с. Б. /когато са се движили в посока към центъра на града/ са видели автомобила на подсъдимия, спрян на ул. „Ю. Г.“ /главната улица/ в кв. М., гр. К., в близост до кръстовището с ул. „В. з.“, но в посока, обратна на тяхната. Тези показания на посочените двама свидетели всъщност подкрепят версията на подсъдимия, изложена в неговите обяснения, че същият се е придвижвал в посока от центъра към изхода на града /към с. Б./, тъй като бил забравил телефона си и се връщал обратно към с. Б., когато пострадалият ударил с камък автомобила му, т.е. убедително доказателствено подкрепена се явява версията, че конфликтът между двамата е възникнал на ул. „Ю. Г.“, в близост до кръстовището с ул. „В. з.“, където пострадалият К.Ж. хвърлил камък по преминаващия автомобил на подсъдимия, който се придвижвал към с. Б., а не към центъра на града, както твърди пострадалият. В същия смисъл са и показанията на свид. Г. Т.: „…Л. караше бавно, защото се движеше в населено място и той /пострадалият К.Ж./ го уцели с камък в предната лява врата. Л. спря и тръгна да слиза…“. В подкрепа на изложеното са и данните, съдържащи се в протокола за оглед, че автомобилът на подсъдимия е намерен на платното за движение на ул. „Ю. Г.“, спрян с предницата в северна посока, указваща посока на предхождащото му движение към изхода на града, към пътя за с. Б., а не към центъра, както твърди пострадалия Кр. Ж..

На следващо място пострадалият Кр. Ж. твърди, че когато видял автомобилите на съотборниците на подсъдимия, очаквал да се появи и подсъдимият и за да не бъде забелязан от него, се прикрил зад спирката. Твърдението, че пострадалият се е скрил зад спирката, внася сериозно съмнение в достоверността на неговата версия, че в този момент подсъдимият го е забелязал и пръв го е нападнал. Изглежда неправдоподобно подсъдимият, преминавайки покрай спирката, да е забелязал пострадалия К.Ж., който в същото време се прикривал зад спирката и то тъкмо, за да не бъде забелязан от подсъдимия, като следва да се отчете и фактът, че вниманието на подсъдимия е било ангажирано с управляването на автомобил, както и фактът, че присъствието в този момент на пострадалия на автобусната спирка не е било очаквано, предвидимо за него. Установява се обратното, а именно че  пострадалият пръв е забелязал подсъдимия и без да отрича този факт, пострадалият изгражда версията, при която подсъдимият пръв го е нападнал. Тази версия обаче остава не само изолирана, неподкрепена от други преки и/или косвени доказателства, а и косвено опровергана от показанията на свидетелите Г. Т. и Г. И., освен това е логически неиздържана.  

Версията на пострадалия Кр. Ж., че подсъдимият, преследвайки го с автомобила си, спрял пред него, препречвайки пътя му като се качил с предните си гуми на тротоара, изложена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, се опровергава от данните, събрани при извършения оглед на местопроизшествието, които ясно сочат местоположението на автомобила на подсъдимия на главната улица „Ю. Г.“ – спрян изцяло на пътното платно и на значително разстояние от тротоара /л.л. 50, 51 от ДП, оптичен диск със снимки, направени при огледа на местопроизшествие и техническа експертиза - л.л. 403 - 405 от д./, т.е. автомобилът не е препречвал пътя за бягство на пострадалия.

Най-сетне версията, развита от пострадалия Кр. Ж. за възникването на конфликта, е обяснима и с неговия стремеж да прикрие собствените си действия, с които е станал причина, провокирал е възникването на последващия инцидент.

Свидетелите Г. Ц. Т. и Г.Д.И., въпреки че са съотборници на подсъдимия и се намират в близки отношения с него, излагат добросъвестно, последователно и детайлно, с висока степен на конкретност възприетите от тях обстоятелства, значими за изясняването на фактическата обстановка около възникването на конфликта. Показанията им не съдържат вътрешни противоречия и кореспондират помежду си, поради което се явяват достоверни и съдът ги възприема изцяло. Показанията на свид. Г. Т. се подкрепят и от данните, събрани при огледа на местопроизшествието и конкретно, че автомобилът на подсъдимия е спрял на платното за движение с насочена в северна посока предна част.  

На следващо място съдът не дава вяра на показанията на пострадалия Кр. Ж. и в частта относно повода за пререканията между него и брата на подсъдимия – свид. Б.З.. Пострадалият сам признава, че употребява наркотици, при което по-достоверна изглежда версията на брата на подсъдимия – свид. Б.З., че първият конфликт помежду им е възникнал по повод това, че К.Ж. предложил на свид. Б.З. наркотици, на което последният отказал и затова се спречкали, като тези обстоятелства нямат съществено значение по делото. Въпреки това, не може да бъде пренебрегната непоследователността в показанията на пострадалия Кр. Ж. относно предхождащите инкриминираното събитие отношения между него и братята З.: на досъдебното производство пострадалият Кр. Ж. е описал случай, при който свид. Б.З. се опитал да го нападне в гръб с нож /протокол за разпит – л. 69 – 70 от ДП/ и това обстоятелство е отразено в обстоятелствената част на обвинителния акт, като в хода на съдебното следствие беше изрично отречено от пострадалия Кр. Ж.; пак в същите показания пострадалият е заявил, че подсъдимият го гонил по площада, държейки бухалка и го замерял с камъни, а в хода на съдебното следствие не съобщава затова подсъдимият да го е замерял с камъни. Посочената  непоследователност в показанията на пострадалия разкрива и известна тенденциозност за свидетелстване във вреда на подсъдимия, обяснима с изключително изострените отношения между двамата.

Обстоятелствата, свързани с времето и мястото на причиняване на телесните увреждания на пострадалия Кр. Ж., както и вида и характера на причинените му увреждания и механизма на причиняването им се установяват от съвкупния анализ на събраните гласни доказателства, съдебномедицински експертизи - СМЕ № 291/2013 г. - л. 109 от ДП, СМЕ № 271/2013 г. - л. 122  и л. 129 от ДП и веществени доказателства – дървена бухалка /счупена/. Конкретни данни в тази насока се съдържат в показанията на пострадалия свидетел К.Ж. и на свидетелите Л.Г. /дадени на съдебното следствие и тези, дадени пред съдия на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т. 2, пр. 2 НПК – л. 87 от ДП/, З.Р. /дадени на съдебното следствие и тези, дадени пред съдия на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т. 2, пр. 2 НПК – л.л. 89-90 от ДП/, В.Р. /дадени на съдебното следствие и тези, дадени пред съдия на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т. 2, пр. 2 НПК – л. 84 от ДП/ и Д.Р. /дадени пред съдия на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т. 2, пр. 1 НПК – л. 82 от ДП/, които пряко и непосредствено, и от най-близко разстояние, и затова по-детайлно, са възприели тези събития. Освен това показанията на тези свидетели поотделно са последователни, детайлни и убедителни, а обсъдени във връзка помежду им, напълно кореспондират помежду си, без съществени противоречия и се потвърждават изцяло от данните, установени чрез СМЕ-зи /посочени по-горе/ относно вида и характера на уврежданията и начина на причиняването им.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Д.Р., дадени пред съдия на досъдебното производство, тъй като именно тези негови показания се намират в пълна кореспонденция с останалите гласни доказателствени източници и с данните, установени от СМЕ-зи относно вида и характера на уврежданията и начина на причиняването им. Освен това именно тези показания свидетелят Д. Р. заяви, че поддържа.

Досежно коментираните обстоятелства съдът не кредитира показанията на пострадалия Кр. Ж. единствено в частта относно броя на нанесените му от подсъдимия удари в областта на главата, като пострадалият изнася твърдение за нанесени три удара в областта на главата. В тази част неговите показания се опровергава от приетите СМЕ-зи /посочени по-горе/, които обективно установяват две наранявания в областта на главата на пострадалия, нанесени с два отделни удара. В останалата им част показанията на свид. Кр. Ж. относно нанесения му побой от подсъдимия са достоверни, кореспондират с показанията на останалите свидетели-очевидци на побоя - Л.Г., З.Р., В.Р. и Д.Р. - и са подкрепени от други доказателства, събрани по делото, установяващи вида и характера на причинените му увреждания и механизма на причиняването им.

Не намира фактическа подкрепа довода на защитника М. Н., че свидетелката Л.Г. не е била очевидец на побоя, нанесен от подсъдимия на пострадалия Кр. Ж., като защитата се позовава на показанията на свид. З.Р.. В показанията си свид. Зл. Р. твърди, че е наблюдавала побоя от прозорец на втория етаж на къщата, като свид. Л. Г. не е била до нея по това време. Свид. Л. Г. също твърди, че е наблюдавала побоя от прозорец на втория етаж. Същевременно се установява, че семейството на свид. Зл. Р. обитава втория етаж от къщата, като З.Р. е снаха на свид. Л. Г. и живеят заедно. Обстоятелството, че двете не са се възприели взаимно, докато всяка една от тях е наблюдавала събитията на улицата от прозорец на втория етаж на къщата, е обяснимо с това, че двете са наблюдавали случващото се от различни прозорци на втория етаж, като свид. Л. Г. дословно казва: „…случи се …на улицата, на която живея, под моя прозорец.“. Освен това показанията на свид. Л. Г. са във висока степен конкретни и детайлни, поради което у настоящия състав не възниква никакво съмнение по въпроса, че същата пряко и непосредствено е възприела събитията, които възпроизвежда в показанията си.

По повод доводите на защитата /адв. М. Н./ съдът не намери основания да дискредитира показанията на свид. Л. Г. и в частта им, в която същата заявява, че подсъдимият, нанасяйки удари на пострадалия Кр. Ж., е крещял, че ще го убие. В същия смисъл са и показанията на свид. В.Р., дадени пред съдия на досъдебното производство и приобщени към доказателствените материали по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК /л. 84 от ДП/, които убедително подкрепят показанията на свид. Л. Г..

Обстоятелствата, свързани с времето и мястото на причиняване на телесните увреждания на пострадалите Д. и Д. Ж., както и вида и характера на причинените им увреждания и механизма на причиняването им се установяват от съвкупния анализ на събраните гласни доказателства, съдебномедицински експертизи – СМЕ № 292/2013 г., СМЕ № 290/2013 г. и СМЕ № 271/13 г. - л. 104, л. 119, л. 116, л. 122  и л. 129 от ДП и веществени доказателства – дървена бухалка /счупена/. Конкретни данни в тази насока се съдържат в показанията на двамата пострадали Д.Ж. и Д.Ж. и на свидетелите И.Е. /дадени на съдебното следствие и тези, дадени пред разследващия орган на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 2, пр. 2 НПК – л. 93 от ДП/ и Е.Е. /дадени на съдебното следствие и тези, дадени пред разследващия орган на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 2, пр. 2 НПК – л. 94 от ДП/. Показанията на посочената група свидетели, обсъдени поотделно, не съдържат вътрешни противоречия, кореспондират помежду си без съществени противоречия и се потвърждават от приетите СМЕ-зи относно вида и характера на причинените увреждания и начина на причиняването им. Съвкупния анализ на посочените гласни доказателства несъмнено потвърждава извода, че именно подсъдимият е причинил на пострадалите Д. и Д. Ж. инкриминирате телесни повреди, като в тази посока показанията на двамата пострадали са убедителни и неопровергани от други доказателства. Съдът не кредитира показанията пострадалите Д. и Д. Ж. единствено в частта им за нанесени от подсъдимия на пострадалия Д.Ж. удари с червения маркуч с метални накрайници, представляващ заключващо устройство за велосипед. В тази част техните показания не се потвърждават, тъй като при извършения впоследствие преглед на пострадалия Д.Ж. не са констатирани травматични увреждания, които да са причинени от заключващото устройство за велосипед, което има характерна следообразуваща повърхност.

В показанията на свид. И.Е. се съдържат данни за словесен конфликт, придружен с размяна на заплахи и ругатни, и удари между оформилите се две враждуващи групи - пострадалите Д. и Д. Ж. от една страна и подсъдимият и неговият брат - от друга. Внимателният прочит на неговите показания сочи, че той не е възприел конфликта на кръстовището от самото му възникване, а в по-късен момент, след като го извикала съпругата му – свид. Е. Е., когато побоят, нанасян от подсъдимия на свид. Д. Ж., е бил преустановен и на мястото на конфликта вече е бил пристигнал и братът на подсъдимия – свид. Бл. З., като свид. И.Е. е възприел нанасянето на удари на пострадалата Д. Ж., но не може да уточни кой от двамата братя ги е нанасял. Тези показания на свид. И.Е. по никакъв начин не дискредитират показанията на пострадалите Д.Ж. и Д.Ж. относно авторството на подсъдимия на инкриминираните телесни увреждания, причинени на двамата пострадали Д. и Д. Ж. при описаните по-горе обстоятелства.

Съдът кредитира показанията на свид. Е.Е., дадени на досъдебното производство /л. 94 от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 2, пр. 2 НПК/, тъй като са по-конкретни и по-последователни в сравнение с тези, дадени на съдебното следствие, а и към онзи момент възприятията на свидетелката са били по-ясни и са възпроизведени по-точно в показанията ѝ. Именно от тези нейни показания се установява, че свид. Е.Е. в действителност е възприела непосредствено обстоятелствата, когато подсъдимият е гонил пострадалия Кр. Ж. ***, държейки в ръка дървена бухалка, като тя е наблюдавала тези събития от двора на къщата си и не е видяла точно какво се е случило впоследствие пред дома на семейство Р., възприела е момента, когато двамата братя Р. са слагали пострадалия Кр. Ж. на пейка в двора им, както и сложилия се след това конфликт между Д. и Д.Ж. и подсъдимия, вкл. ударите, нанесени от подсъдимия най-напред на пострадалия Д. Ж. и след това на пострадалата Д.Ж..

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и Д. Ж. относно обстоятелството, че дървената бухалка, с която подсъдимият нанасял удари и на тримата пострадали, се е счупила при нанасянето на ударите по гърба на пострадалата Д.Ж.. Пак според показанията на двамата свидетели Д. и Д. Ж., тогава подсъдимият захвърлил бухалката встрани, откъдето впоследствие я взел пострадалия Д.Ж.. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свид. В.Р., дадени пред съдия на досъдебното производство и приобщени към доказателствените материали по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК /л. 84 от ДП/. От показанията на свидетелите В.Т., С. С., Ем. М. и Т. Д. се установява, че свид. В.Т. взел от ръцете на Д.Ж. дървената бухалка, която последният държал и по-късно я предал, заедно със  заключващото устройство за велосипед /червен маркуч с метални накрайници/ на разследващия полицай /протокол за доброволно предаване – л. 179 от ДП/. Свидетелите Д. и Д. Ж., както и свид. И.Е. съобщават, че братът на подсъдимия също държал бухалка, като не се изяснява какво се е случило впоследствие с тази бухалка, но очевидно тази бухалка е различна от използваната от подсъдимия. Използваната от подсъдимия дървена бухалка се е счупила при инцидента и именно тази счупена бухалка е приобщена като веществено доказателство по делото. Показанията на свид. З.Р., че дървената бухалка, с която подсъдимият нанасял удари на пострадалия К.Ж. ***, която свидетелката описва като „дебела, голяма пръчка“, се е счупила при тези удари, остават изолирани, поради което съдът не ги възприема.

При изграждането на своите фактически констатации съдът се позовава и на показанията на свидетеля С.С., дадени в хода на съдебното следствие и показанията на същия свидетел, дадени пред разследващия орган на досъдебното производство по протокол за разпит от 29.09.2013 г. /л.л. 62,63 от ДП/ и приобщени към доказателствените източници чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК; показанията на свидетеля Е.М., дадени в хода на съдебното следствие и показанията на същия свидетел, дадени пред разследващия орган на досъдебното производство по протокол за разпит от 29.09.2013 г. /л.л. 61 от ДП/ и приобщени към доказателствените източници чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК; показанията на свидетеля Т.П.Д., дадени пред разследващия орган на досъдебното производство по протокол за разпит от 23.01.2014 г. /л.л. 92 от ДП/ и приобщени към доказателствените източници чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 НПК; показанията на свидетеля В.А.Т., дадени пред разследващия орган на досъдебното производство по протокол за разпит от 06.02.2014 г. /л.л. 96 от ДП/ и приобщени към доказателствените източници чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 НПК, чиито показания допринасят за изясняване на обстоятелствата, сложили се при преустановяване на конфликта на кръстовището на ул. „Ю. Г.“ и ул. „В. з.“ и за изясняване на обстоятелствата, свързани със средството, с което подсъдимият е нанесъл побой на пострадалите и приобщаването му към доказателствените източници.

Не са събрани убедителни доказателства за средството, с което свидетелят Д.Ж. е нанесъл удари на подсъдимия, като според обвинителната теза, изложена в обвинителния акт, това е въже. В СМЕ, приложена на л. 135 от ДП, се съдържат данни, че констатираните охлузвания са получени в резултат на действие по допирателната на предмет/и/ с неравна контактна повърхност, но по делото не се събират доказателства, че това средство е било въже, а и такова не е открито на местопроизшествието при извършения оглед.

Съдът счете, че следва да кредитира частично и обясненията на подсъдимия като годен доказателствен източник. Въпросът за двояката правна природа на обясненията на подсъдимия е изяснен в правната доктрина и съдебната практика – те са доказателствено средство и едновременно средство за защита. Обясненията на подсъдимия могат да бъдат ползвани като годен доказателствен източник само тогава, когато са подкрепени и кореспондират на останалите доказателствени източници, събрани по делото. В този смисъл дадените от подсъдимия обяснения следва да бъдат кредитирани в частите им относно обстоятелствата за възникването на конфликта между него и пострадалия, тъй като в тези части са подкрепени от други гласни доказателствени източници /показанията на свидетелите Г. Т. и Г. И./ и от данните, събрани при огледа на местопроизшествието, анализирани по-горе. Обясненията на подсъдимия следва да бъдат кредитирани и в частта, относно съдържащите се в тях данни за отношенията му с пострадалия Кр. Ж., семейното му положение и трудова ангажираност, тъй като се потвърждават от други доказателства по делото, установени от свидетелски показания и писмени документи – удостоверение за раждане, трудов договор /л.л. 520 – 522 от д./.

Обясненията на подсъдимия в частта, с която по същество отрича да е нанесъл побой над пострадалите Кр. Ж. и Д.Ж., както и в частта, в която твърди, че той самият не е носил бухалка, а пострадалият Д.Ж. е взел от собствения си автомобил счупена дървена бухалка, с която започнал да удря по капака на автомобила му, се оборват от доказателствата, събрани и анализирани по-горе и по същество изразяват защитна позиция.

Обобщено, събраните свидетелски показания /в кредитираните им от съда части/ кореспондират помежду си, без съществени противоречия, кореспондират и на останалия доказателствен материал и наред с останалите доказателствени източници, създават достатъчно ясна и достоверна картина на инкриминираните събития. Налице са несъществени противоречия между свидетелските показания, които касаят отделни детайли от инкриминираните събития и са обясними с изтеклия оттогава дълъг период от време, с динамиката на събитията, както и с обстоятелствата, че свидетелите са наблюдавали случващото се пред дома на сем. Райкови от различни позиции в пространството, което може да обясни някои несъответствия между показанията им относно отделни детайли на събитията.

Съдът възприема изцяло и заключенията на приетите по делото експертизи, които дават компетентни и обосновани от данните по делото отговори на поставените им за изследване въпроси.

Установената фактическа обстановка обосновава извода от правна страна, че с действията си подс. Л.З. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като на 29.09.2013 г. в гр. К., обл. С. е причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на К.Д.Ж. – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване в долната трета на лявата лакътна кост, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник /за срок от около три месеца/; на Д.Н.Ж. – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване в дисталния край на проксималната фаланга на пети пръст на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник /за срок по-голям от тридесет дни/ и на Д.Г.Ж. – две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на пета предкиткова кост на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник /за срок от 1-1,5 месеца/ и счупване на средна фаланга на четвърти пръст на същата ръка, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник /за срок по-голям от тридесет дни/.

От обективна страна деянието е извършено от подсъдимия чрез действия, изразяващи се в нанасяне на удари с дървена бухалка в областта на левия горен крайник на всеки един от тримата пострадали, вследствие на които е причинил на всеки един от пострадалите трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, т.е. налице е пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и нанесените на тримата пострадали телесни увреждания.

По своите медикобиологични признаци, а именно трайно затрудняване на движението на левия горен крайник /за срок повече от 30 дни/ и на тримата пострадали, причинените телесни увреждания реализират средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 НК.

От субективна страна подсъдимият Л. З. е извършил деянието при пряк умисъл, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Това психическо отношение на подсъдимия към престъпния резултат е обективирано в неговите действия - нанасяне на удари със значителна сила с дървена бухалка в областта на левия горен крайник на всеки един от тримата пострадали, като несъмнено подсъдимият е съзнавал, че осъществява акт на физическа интервенция върху телесната им неприкосновеност, но независимо от това е извършил тези действия, тъй като е искал да им причини действително получените телесни увреждания.

При така установената фактология не се доказва обвинението, че подсъдимият Л. З. е направил опит умишлено да умъртви К.Д.Ж., с което е осъществил състава на престъплението по чл. 115, вр. чл. 18 НК. Това обвинение прокурорът обосновава от фактическа страна и поддържа на основата на установените и то по несъмнен начин, обстоятелства, че подсъдимият е нанесъл множество удари на пострадалия Кр. Ж. в различни части на тялото, че всички удари са били нанесени с приложената по делото дървена бухалка, като само два от ударите са нанесени в жизненоважна част от тялото на пострадалия, а именно в областта на главата. Безспорно е, че използваното средство, с оглед неговите размери и тегло и при нанасяне на силен удар, притежава значителна разрушителна и поразяваща сила, поради което то е годно да причини смърт. Същевременно, отчитайки обективните данни за тежестта на причинените наранявания в областта на главата - една разкъсноконтузна рана с дължина 4 см и зона на охлузване и кръвонасядане около нея с ширина 2 см, локализирана в лявата теменно тилна област, и охлузване, съчетано с петнисто кръвонасядане с размери 4/3 см, локализирано в дясната теменно тилна област на главата, реализиращи медикобиологичните признаци на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК – се налага фактическия извод, че ударите, с които са причинени тези наранявания, не са били нанесени със значителна сила. В същия смисъл е и заключението на експертите по СМЕ на л. 129 от ДП, според което, със значителна сила са нанесени ударите, причинили счупване на кости. При установените обстоятелства относно тежестта на нараняванията, причинени в областта на главата на пострадалия Кр. Ж. (една разкъсно-контузна рана /с дължина 4 см/ с охлузване и охлузване с петнисто кръвонасядане /с размери 4/3 см/, съставляващи поотделно две леки телесни повреди по смисъла чл. 130, ал. 1 НК) и че са причинени от два удара, които не са били нанесени със значителна сила, не може да се обоснове от субективна страна извод, че нанасяйки два удара в областта на главата на пострадалия, подсъдимият е целял да го умъртви. Вярно е, че подсъдимият е нанесъл тези два удара със средство, годно да умъртви пострадалия и в жизненоважна част на тялото, каквато е главата, но тези удари не са били нанесени със значителна сила, поради което липсва обективно проявление на цел у подсъдимия да умъртви пострадалия, обосноваваща поддържаната от прокурора правна квалификация по чл. 115, вр. чл. 18 НК. Тежестта на причинените наранявания в областта на главата и механизма на причиняването им, както и обстоятелството, че останалите множество удари, нанесени на пострадалия са били насочени и са попаднали в други части на тялото, които не са жизненоважни, обективират цел у подсъдимия да причини телесни повреди на пострадалия, но не и да го умъртви. Този довод се допълва и с аргумента, че ако действително подсъдимият е целял да умъртви пострадалия, то тези негови действия биха били с по-голям интензитет и сила и особено ударите, нанесени в областта на главата, и съответно биха предизвикали по-тежки наранявания, които биха могли да доведат до смъртта на пострадалия. По повод доводите на прокурора и повереника следва да се отбележи още, че умисълът на дееца се извлича не от неговите декларации, а от поведението му. В случая изречените от подсъдимия думи към пострадалия в момента на нанасяне на побоя: „Ще те убия!“ сами по себе си не обосновават субективна цел за умъртвяване на пострадалия, тъй като такава не е обективирана в действията му.

Освен изложеното, поддържаното обвинение за опит към убийство по чл. 115, вр. чл. 18 НК с довода, че изпълнителното деяние е останало недовършено поради намесата на трети лица, които възпрели подсъдимия /с което по същество обвинителната теза поддържа недовършен опит по смисъла на чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК/, почива изцяло на предположението, че ако подсъдимият е продължил да нанася побой на пострадалия Кр. Ж., е щял да го убие, което е недопустимо, тъй като наказателнопроцесуалният закон не позволява присъдата да почива на предположения - чл. 303, ал. 1 НПК

С изложените съображения съдът счете, че не се доказва повдигнатото срещу подсъдимия  обвинение за престъпление за престъпление по чл. 115, вр. чл. 18 НК и го оправда по това обвинение.

Не намира фактическа и правна подкрепа обвинението, че с нанасянето на средни телесни повреди на пострадалите Д.Ж. и Д.Ж. подсъдимият е осъществил поотделно състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 6, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. От гледна точка на така повдигнатото обвинение умисълът за нанасяне на побоя и причиняване на телесни увреждания на пострадалия Д.Ж. е възникнал у подсъдимия след като е извършил/причинил умишлено друга средна телесна по смисъла на чл. 129, ал. 1 НК – тази на пострадалата Д.Ж., за която не е постановена присъда, а умисълът за  нанасяне на побоя и причиняване на телесни увреждания на пострадалата Д.Ж. е възникнал у подсъдимия след като е извършил/причинил умишлено друга средна телесна по смисъла на чл. 129, ал. 1 НК – тази на пострадалия Д.Ж., поради което обвинението е квалифицирало това деяния като две отделни престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 6, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК срещу личността на Д.Ж. и срещу личността на Д.Ж.. Тази правна квалификация е неправилна, тъй като не кореспондира на установената фактология. В случая от фактическа страна се установи, че подсъдимият с отделни деяния е причинил средни телесни повреди на три лица /К.Ж., Д.Ж. и Д.Ж./, като решението за причиняване на телесната повреда на Д.Ж. е взето непосредствено след причиняването на телесните повреди на К.Ж., а решението за причиняване на телесните повреди на Д.Ж. е взето по време на причиняване на телесната повреда на Д.Ж., поради което е налице едно престъпление, изпълващо квалифицирания състав на чл. 131, ал. 1, т. 4 НК, което изключва приложението на правилата за съвкупността по чл. 23 НК – така, както е повдигнато обвинението (в този смисъла е Решение № 419 от 26.10.2011 г. на ВКС по н.д. 2096/2011 г., I н.о., НК, докладчик съдията Р. К.). С изложените съображения съдът счете, че не се доказва повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, затова че при същата фактическа обстановка е осъществил две отделни престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 6, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК срещу личността на Д.Н.Ж. и Д.Г.Ж. и го оправда по това обвинение.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и го оправда по обвинението за престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК - затова че при същата фактическа обстановка е направил опит умишлено да умъртви К.Д.Ж., както и по обвинението, че при същата фактическа обстановка е осъществил две отделни престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 6, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК срещу личността на Д.Н.Ж. и Д.Г.Ж..

За извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 6, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до десет години.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчита като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелствата: че с деянието са причинени множество леки телесни повреди и на тримата пострадали, както и механизма на извършване на деянието – чрез използване на дървена бухалка.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете най-напред, че действията на подсъдимия са били провокирани от пострадалия Кр. Ж., който, хвърляйки камък по автомобила на подсъдимия и то в зоната на шофьорското място, е предизвикал възникването на конфликта, а също така по този начин е създал риск за здравето на подсъдимия и е увредил автомобила му; чистото му съдебно минало, неговата трудова ангажираност и липсата на негативни характеристични данни за него.

В настоящия случай на специална преценка подлежи прекомерната продължителност на наказателното производство, който фактор има самостоятелно значение за индивидуализацията на наказанието. От материалите по делото е видно, че наказателният процес е продължил в течение на пет години, считано от момента на извършване на престъплението – 29.09.2013 г. - до постановяване на настоящата присъда, като забавянето на наказателното производство не се дължи на недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимия. Настоящият състав преценява посочената продължителност като неразумно дълъг срок на наказателното производство. Това обстоятелство, съгласно практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, предпоставя необходимост от приложението на ефективен компенсаторен механизъм за поправянето на нарушението, каквато мярка е възможността наказанието на осъденото лице да бъде намалено. Съдът счете установеното забавяне на наказателното производство за значимо по продължителност и го дефинира като смекчаващо обстоятелство с по-висока относителна тежест и съществено значение /Решение № 45 от 23.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 2204/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Г. З.: „… Компенсацията следва да бъде изрична и реална - да е от такова естество и в такъв обем, че практически да облекчат положението на подсъдимия и да възстановяват накърнените му права. Затова нарушението на разумния срок за разглеждане и решаване на делата се преценява като смекчаващо обстоятелство със съответната тежест и значение в зависимост от конкретния срок на забавата и причините за допускането й (вкл. и като такова с изключителен характер).“/, което наред с установените отегчаващи и други смекчаващи обстоятелства, посочени по-горе, очертава значителни по относителна тежест смекчаващи обстоятелства, обуславящи наказание лишаване от свобода, отмерено по правилата на чл. 54 НК под средния размер на предвиденото, а именно лишаване от свобода за срок от три години.

Това наказание съдът счете за съответно на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК, а именно: ще окаже поправително и превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, и ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Съдът, след като взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, неговата млада възраст, обстоятелството, че е трудово ангажиран и ангажиран с отглеждането на своето малко дете, счете, че целите на наказанието по чл. 36 НК могат да се постигнат и без осъденият да бъде принудително изолиран от обществото и преди всичко, че за неговото поправяне не е наложително наказанието лишаване от свобода да се изтърпи, поради което на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението на наказанието за срок от пет години.

Оценката на установените релевантни към индивидуализацията на наказанието на подсъдимия факти не сочи нито многобройност, нито изключителност на смекчаващи отговорността му такива, вкл. продължителността на наказателното производство, което е смекчаващо обстоятелство, но в случая не е от естеството на изключително по смисъла на чл. 55 НК, което от своя страна прави неприложима разпоредбата на чл. 55 НК.

По предявените граждански искове:

В съдебното производство е допуснат за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от К.Д.Ж. срещу подсъдимия за сумата в размер на 45 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от причинените му телесни повреди, претендирани ведно със законната лихва от деня на увредата – 29.09.2013 г. и до окончателното плащане.

Във връзка с така предявения граждански иск от К.Д.Ж., чието основание следва предмета на обвинението, по делото се установи, че при описаната по-горе фактическа обстановка подсъдимият е причинил на пострадалия телесни увреждания, както следва: счупване в долната трета на лявата лакътна кост, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затрудняване на движението на левия горен крайник /за срок от около 3 месеца/; разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата, причинила на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота; кръвонасядания и охлузвания в областта на главата и горната трета на гърба и дясната поясна област, причинили в съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Установи се, че посочените телесни увреди на пострадалия Кр. Ж. са пряка и непосредствена последици от противоправно и виновно поведение на подсъдимия, което ангажира гражданската му отговорност по чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД за поправянето на причинените неимуществени вреди.

В резултат на причинените му телесни увреждания пострадалият е търпял страдания и болки, подлежащи на обезщетяване от страна на подсъдимия. Предвид тежестта и характера на уврежданията и с оглед житейските критерии за справедливост съдът счете, че за обезщетяване на претърпените от пострадалия страдания и болки, подсъдимият ще следва да му заплати сумата в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и в този размер следва да се уважи предявения граждански, като за разликата над уважения до пълно предявения размер – 45 000 /четиридесет и пет хиляди/ лева гражданския иск следва да се отхвърли като неоснователен.

На основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД съдът осъди подсъдимият да заплати на гражданския ищец Кр. Ж. и законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от деня на увредата – 29.09.2013 г. и до окончателното плащане.

В съдебното производство е допуснат за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от Д.Н.Ж. срещу подсъдимия за сумата в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от причинените му телесни повреди, претендирани ведно със законната лихва от деня на увредата – 29.09.2013 г. и до окончателното плащане.

Във връзка с така предявения граждански иск по делото се установи, че при описаната по-горе фактическа обстановка подсъдимият е причинил на пострадалия Д.Н.Ж. телесни увреждания, както следва: счупване в дисталния край на проксималната фаланга на пети пръст на лявата ръка, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затрудняване на движението на левия горен крайник /за срок по-голям от 30 дни/; множествени масивни кръвонасядания, съчетани с травматичен оток в областта на гърба, дясното рамо и горните крайници, разкъсно-контузна рана в областта на десния хълбок, които увреждания са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Установи се, че посочените телесни увреди на пострадалия Д.Ж. са пряка и непосредствена последици от противоправно и виновно поведение на подсъдимия, което ангажира гражданската му отговорност по чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД за поправянето на причинените неимуществени вреди.

В резултат на причинените му телесни увреждания пострадалият е търпял страдания и болки, подлежащи на обезщетяване от страна на подсъдимия. Предвид тежестта и характера на уврежданията и с оглед житейските критерии за справедливост съдът счете, че за обезщетяване на претърпените от пострадалия страдания и болки ще бъде достатъчна сумата в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева и в този размер следва да се уважи предявения граждански иск, като за разликата над уважения до пълно предявения размер – 30 000 /тридесет и пет хиляди/ лева гражданския иск следва да се отхвърли като неоснователен, като на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД подсъдимият следва да заплати и законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от деня на увредата – 29.09.2013 г. и до окончателното плащане. Както бе посочено и по-горе, в хода на съдебното производство гражданският ищец Д.Н.Ж. е починал, поради което и на основание чл. 227 ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 НПК неговите наследници Д.Г.Ж. /негова съпруга/ и К.Д.Ж. /негов син/ са конституирани като граждански ищци в съдебното производство на негово място, като дължимото обезщетение бе присъдено на наследниците на починалия граждански ищец, ведно със законната лихва за забава.

 В съдебното производство е допуснат за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от Д.Г.Ж. срещу подсъдимия за сумата в размер на 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от причинените ѝ телесни повреди, претендирани ведно със законната лихва от деня на увредата – 29.09.2013 г. и до окончателното плащане, както и граждански иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди в размер на 1 300 лв., претендирани ведно със законната лихва от 11.10.2013 г. и до окончателното плащане.

Във връзка с така предявените граждански иск за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди по делото се установи, че при описаната по-горе фактическа обстановка подсъдимият е причинил на пострадалата Д.Ж. телесни увреждания, както следва: счупване на пета предкиткова кост на лявата ръка, което увреждане е причинило на пострадалата трайно затрудняване на движението на левия горен крайник /за срок от 1-1,5 месеца/; счупване на средна фаланга на четвърти пръст на същата ръка, което увреждане само по себе си е причинило на пострадалата трайно затрудняване на движението на левия горен крайник /за срок по-голям от тридесет дни/; масивни кръвонасядания в лявата поясна област и дясната седалищна половина, които увреждания са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота; повърхностни охлузвания в областта на челото и носа, причинили на пострадалата болка.

Установи се, че посочените телесни увреди на пострадалата Д.Ж. са пряка и непосредствена последици от противоправно и виновно поведение на подсъдимия, което ангажира гражданската му отговорност по чл. 45 ЗЗД за поправянето на причинените вреди.

От представените по делото писмени доказателства – медицински документи, показанията на пострадалата и на свид. С. се установи, че причинените телесни увреждания са довели до необходимостта от продължително лечение на пострадалата, включващо и оперативна интервенция, свързана с поставяне на имплант /титаниева плака/, като стойността на титаниевата плака е в размер на 1 300 лв. /фактура - л. 106 от д./. През това време пострадалата е търпяла значителни по интензитет страдания и болки, както и значителни неудобства в ежедневието си. Предвид тези обстоятелства, тежестта и характера на уврежданията и с оглед житейските критерии за справедливост съдът счете, че за обезщетяване на претърпените от пострадалата Д. Ж. страдания и болки, подсъдимият ще следва да ѝ заплати сумата в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева и в този размер следва да се уважи предявения граждански иск за обезщетяване на неимуществени вреди, като за разликата над уважения до пълно предявения размер – 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева гражданския иск следва да се отхвърли като неоснователен, като на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД подсъдимият следва да заплати и законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от деня на увредата – 29.09.2013 г. и до окончателното плащане; както и да ѝ заплати сумата в размер на 1 300 /хиляда и триста/ лева за обезщетяване на имуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.10.2013 г. и до окончателното плащане. По предявения граждански иск за обезщетяване на имуществените вреди съдът се произнесе с допълнителна присъда по реда на чл. 301, ал. 3 НПК.

Средството, послужило за извършване на престъплението, а именно 1 бр. дървена бухалка и 1 бр. заключващо устройство за велосипед са отнети в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК.

Съдът постанови приложеното по делото веществено доказателство – 1 бр. обтривка на марлен тампон - да се унищожи след приключване на делото.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Л.И.З. да заплати направените по наказателното производство разноски, както следва: по сметка на ОД МВР – гр. С., РУ – К. - сумата в размер на 577,29 /петстотин и седемдесет и седем лева и 29 ст./ лева за направените разноски във фазата на досъдебното производство; по сметка на Софийски окръжен съд - сумата в размер на 2 084,70 /две хиляди и осемдесет и четири лева и 70 ст./ лева за направените разноски в съдебната фаза на производството, както и сумата в размер на 380 /триста и осемдесет/ лв., представляваща държавна такса върху уважените граждански искове за обезщетяване на неимуществените вреди, която включва: държавна такса в размер на 120 лв. върху уважения размер на гражданския иск, предявен от К.Ж.; държавна такса в размер на 60 лв. върху уважения размер на гражданския иск за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени на пострадалия Д.Ж.; държавна такса в размер на 200 лв. върху уважения размер на гражданския иск за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени на пострадалата Д.Ж.; както и да заплати държавна такса в размер на 52 лв. върху уважения размер на гражданския иск за обезщетяване на имуществени вреди, причинени на пострадалата Д.Ж..

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

           

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: