О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260097
гр.Варна
,19.11.2020г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД , Наказателно отделение , в закрито съдебно заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и двадесета година в
състав :
Председател : Янко Янков
Членове : Даниела Костова
Светослава Колева
изслуша докладваното
от съдия Янков вчнд № 314/2020г. на Варненски
апелативен съд , и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.В.Т. в качеството му на процесуален
представител на А.К. срещу определение №574/20.08.2020г.
по чнд №835/2020г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено постановление
на Варненска окръжна прокуратура от 16.07.2020г. за прекратяване на
наказателното производство по дп №100/2018г. на ОСлО при ОП-Варна. Иска се
отмяна на атакувания съдебен акт и връщане делото на прокурора за извършване на
допълнителни следствени действия.
Жалбата е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна.
След продължило петгодишно разследване може категорично да се заяви, че са
събрани почти всички /но не всички/
възможни доказателства. Налице е доказателствена празнина, за която ще стане
въпрос по-насетне.
Основният укор на жалбоподателя е
насочен срещу правните изводи на първостепенния съд, където последният е приел,
че липсват доказателства, които да сочат на виновно поведение от страна на кое
и да е медицинско лице. Оспорват се също така и назначената тройна съдебно
медицинска експертиза, както и тройната графологическа експертиза.
Установява се по делото следното /без да се посочва наново цялата
фактология, което е безпредметно/ :
След продължително боледуване, към 23.10.2015г. /когато починал едва на 31
години/ Георги Казаков вече бил в много тежко здравословно състояние. При
извършената аутопсия
и последвалите СМЕ съдебните медици са установили
множество заболявания : - хронична обструктивна белодробна болест; -
хипертонична болест; - състояние след затлъстяване и бързо отслабване до
измършавяване /кафексия-метаболитно или психично заболяване/; - ГЕРБ
/горноезофагеална рефлуксна болест/; - атрофичен гастрит, с тежка дилатация на
стомаха; - гнойно възпаление на меките тъкани на лявата подбедрица; -
микроскопски установена хронична септична слезка; - интерстициална пневмония с
хеморагичен характер. Пряка причина за смъртта на Казаков е именно въпросната
пневмония, причинена най-вероятно от вирусна инфекция на фона на тежко
измършавяване, компрометиран имунитет, предозиране с бронходилататори.
Пневмонията е довела до тежък оток на мозъка, интерцистиума на белия дроб и
миокарда, както и до кръвен застой във всички вътрешни органи. Което според
вещите лица сочи бързо развитие на остра дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност.
В периода 2013-2015 година Георги Казаков бил преглеждан общо 59 пъти /без
извършените прегледи от повикани екипи на Спешна помощ/ – от общопрактикуващ
лекар, от специалисти по психиатрия, УНГ, хирургия, пневмология и фтизиатрия,
кардиология, гастроентерология, хематология, неврология, нефрология,
ендокринология /по данни на РЗИ-Варна, където са регистрирани амбулаторните
листи от извършените прегледи/. Въпреки това в крайна сметка се стигнало до
фаталния резултат. Повече от очевидно е от изложеното, че оказваната
индивидуална и амбулаторна медицинска помощ не е била достатъчна, не е имала
никакъв /или почти никакъв/ ефект. На Казаков е следвало да бъде осигурено
комплексно лечение, а това би могло да стане единствено в условията на болнично
заведение, т.е. следвало е да бъде хоспитализиран. И това е било особено
наложително последните месеци преди смъртта му – когато състоянието му се
влошило още повече, и най-вече при възникването на пневмонията /вещите лица не
са посочили това заболяване с каква давност е, но са загатнали, че е с бързо
развитие/. Затова и не е необходимо да се проследяват действията/бездействията
на всички медицински лица, осъществявали прегледи на Казаков от 2013 година, а
само на тези които са сторили това последните месеци. Единствено те биха били в
причинна връзка с настъпването на общественоопасния резултат – смъртта на
Казаков. И следва да се проследят техните действия по повод хоспитализацията на
Казаков – защото както се установява това е бил единственият начин за неговото
лечение. Т.е. иначе казано – основният
въпрос в настоящото производство е защо Казаков не е бил хоспитализиран, и имат
ли вина за това определени медицински лица.
Отговор на този въпрос частично е даден от първостепенния съд, но доколкото
такъв се търси и от въззивния с подадената жалба, то настоящата инстанция
намира за необходимо отново да се спре на него.
В периода юли - октомври 2015 година
на Георги Казаков са издадени три направления за хоспитализация, и трите са от
личния му лекар д-р в.к.. На факта дали Казаков е присъствал при издаването на амбулаторните
листи /т.е. дали физически е бил прегледан от лекаря/ въззивният съд няма да се
спира. Неуредиците и пропуските в практиката на д-р Костова са били разгледани
в медицинския одит, по отношение на нея се води и отделно наказателно
производство по чл.311 НК. Така или иначе тези действия не са от значение за
настоящото наказателно производство. От значение е, че със или без преглед на
Георги Казаков са издадени направления за хоспитализация. И те са от 20.07.2015г. /л.86 т.1/ , 08.09.2015г. /л.последен от синя папка
в т.2/ , 07.10.2015г. /л.87 т.1/,
като и в трите като насочваща диагноза е посочена „Друга уточнена хронична
обструктивна белодробна болест“. Въпреки това Казаков не е бил хоспитализиран.
Междувременно през месец август 2015 година А.К. /майка на Георги Казаков/
подала молба за съдействие до Министъра на здравеопазването, който я препратил
по компетентност и за вземане на мерки на РЗИ-Варна, където е получена на 19.08.2015г.
На 27.08.2015г. от РЗИ-Варна е изпратено уведомление до К. да представи
наличната медицинска документация на сина й. След това на 06.10.2015г. К. е
уведомена по телефона /а впоследствие и писмено/ от РЗИ-Варна, че проф.Риналдо
Шишков – психиатър и Директор „Обща и специализирана администрация“ при
МБАЛ“Св.Марина“-Варна е поел ангажимент пред инспекцията пациентът Георги
Казаков да бъде хоспитализиран за уточняване диагнозата му. Казаков не се е
възползвал от предложението – проф.Шишков въобще не е бил потърсен от Казаков
или майка му. Последната в разпита си заявява, че го потърсила веднъж, но не го
намерила, и други опити за контакт не е правила. Не са използвани и направленията,
дадени на Казаков от д-р Костова /под въпрос остава
това от 08.09.2015г. и фактите край него ще бъдат разгледани по-насетне/. Не
става ясно защо, но е факт, че върху тях няма отбелязвания от болнични
заведения за отказ от хоспитализация. За последното има нарочна графа. Което на
практика би трябвало да означава, че не са представени в никое болнично
заведение. Обясненията на К. – че болничните заведения ги отпращали без да
попълнят направленията не са подкрепени с доказателства по делото – с
изключение на вече упоменатото направление от 08.09.2015г. Накрая пък след
намесата на министерството, когато вече е поет ангажимент за хоспитализиране на
лицето от страна на един от директорите на МБАЛ“Св.Марина“ /за което очевидно е
издадено направлението от 07.10.2015г./, то пациентът не се е възползвал от
това, не се е явил в болничното заведение. От доказателствата по делото става
ясно, че А.К. изразява несъгласие с това синът й да бъде психиатрично лекуван,
в тази насока е и част от жалбата. Първо от писмото на РЗИ не може да се
направи категоричен извод за настаняване в психиатрично отделение, и второ –
това е без значение, тъй като дори и в психиатрично отделение би било осигурено
комплексно лечение. Би била поставена и окончателна диагноза и би бил турен
край на висящността на диагнозата на д-р Енев, поставена през 2013 година
/въпрос който остава неизяснен до смъртта на лицето, а обяснимо – и след това.Установената
кафексия е метаболитно или психично заболяване и нейния вид в случая също не е
установен, поради което и не е лекувана/. Т.е. като минимум би се установило
налице ли е психиатричен проблем или не, като и в двата случая Казаков е можел
да разчита на адекватно медицинско лечение не само в областта на психиатрията.
От изложеното до момента очевидно е, че д-р Костова е изпълнила служебните
си задължения –като личен лекар на Казаков тя е била наясно със заболяванията
му, и му е издала три направления за хоспитализация /макар и да не му е
извършила преглед при издаването им/, и то в месеците преди смъртта му. Т.е.
нехоспитализирането на Казаков,а оттам и липсата на адекватно лечение, не може
да се вмени във вина на д-р в.к..
Същото може да се каже и за лекарката от Спешна помощ – д-р Нермин Наджин
Сюлейман. Тя е посетила дома на Казакови на 23.10.2015г. по повод обаждане
до тел.112 от А.К.. За посещението е
изготвен фиш за спешна медицинска помощ /л.239 т.1/. След извършените преглед и
манипулации д-р Сюлейман обяснила на Казаков, че с оглед общото му състояние
следва да бъде хоспитализиран. Последният отказал, отказът бил вписан в
медицинския фиш от Сюлейман, след което Казаков се подписал. Установено е от
вещите лица по назначените графологически експертизи /вкл. и от последната
тройна/, че подписът принадлежи на Казаков. Тук е мястото да се отбележи, че
възраженията на жалбоподателя за необоснованост на въпросната тройна експертиза
са напълно голословни и не намират опора в доказателствения материал. Оттам пък
и неоснователно се явява искането за назначаване на нова/повторна експертиза.
Участието на вещо лице в състава на експертите, което е изготвило преди това и
друга експертиза със същия предмет, не дискредитира този процесуален способ. Не
се налага и да се изяснява кой е автор на текста „ОТКАЗВА ХОСПИТ.“ във фиша.
Този въпрос е изяснен – от разпита на д-р Сюлейман става ясно, че тя го е
написала след устния отказ на пациента, който после се е подписал. Няма
изискване отказът от хоспитализация да бъде изпълнен от пациента. Всъщност това
не е първият отказ за хоспитализиране от страна на Казаков при посещение на
Спешна помощ. Такова посещение е регистрирано и осъществено и на 31.08.2015г.,
отбелязан/подчертан е отказ от транспортиране, като лицето собственоръчно е
посочило, че не може да се придвижи до линейката и болницата. Какво ще да
означава това при този двусмислен израз не е изяснено – обективно не е в
състояние да се придвижи, или не желае. В тази връзка не е разпитан лекарят
извършил прегледа – д-р Георгиева, но следва да се приеме, че е налице отказ –
доколкото такъв е отбелязан от лекаря. Да се изисква нещо повече от стореното
от д-р Сюлейман, би означавало да се надценяват възможностите на спешната
медицина. В крайна сметка съобразно снетата по обяснения на пациента анамнеза е
предприето временно лечение /с поставяне на описаните във фиша лекарствени
средства/, а поради наличие и на други заболявания му е предложено да бъде
хоспитализиран. С това д-р Сюлейман е изпълнила задълженията си.
По-напред бе споменато направлението за хоспитализация от 08.09.2015г.
Вероятно именно то е било използвано от А.К.. В показанията си тя твърди, че на
17.09.2015г. е правен опит да бъде приет сина й в МБАЛ“Св.Анна“ за
хоспитализиране, като това не се е случило според нея поради изтекла валидност
на личната карта на Казаков. Тези й думи се подкрепят и от писмено по делото
доказателство. На л.106 от т.1 е приложена история на заболяването – формуляр
на МБАЛ“Света Анна-Варна“АД. Документът е копие и е заверен за вярност от К.
/или поне така изглежда/, което означава, че оригиналът следва да е при нея.
Графата „Бележки на дежурния лекар при приемане на болния“ е попълнена, като е
посочено и обективното му състояние. Има дата, посочен е и лекар – д-р Митишев
/или поне така се чете/, който се е подписал под тази графа. В тази насока
разследване не е извършвано никакво. Прегледал ли е д-р Митишев лицето Георги
Казаков или не, и ако не е защо е попълнил тази графа? Защо не е прието лицето
Георги Казаков в болница? Защо попълнена частично история на заболяването се
намира у майката на пациента? Възникват и редица други въпроси, отговор на
които не е даден, а и не може въз основа на събраните доказателства да бъде
даден. За въпросното посещение се споменава единствено в медицинския одит
/л.130 т.1/, като се цитира какво бил казал директора на болницата д-р Гален
Шиваров. Според неговите твърдения преглед и регистриране на Казаков в
болничното заведение не е осъществяван. Доц. Карастатев бил разговарял с
майката и й обяснил какви документи трябва да представи, и тя повече не се
появила. От своя страна К. твърди, че синът й не бил приет поради изтекъл срок
на личната му карта /тя е с валидност до 15.07.2015г./. Нито д-р Шиваров, нито д-р
Карастатев, нито д-р Митишев са разпитани като свидетели. При това положение
очевидно разследването по делото не е обективно, пълно и всестранно. Като са
приели противното прокурорът и окръжният
съд са постановили пък необосновани и незаконосъобразни актове, които поради
тази причина в рамките на настоящата проверка следва да бъдат отменени и делото
върнато за доразследване. При последното следва да бъдат разпитани в качеството
на свидетели д-р Шиваров, д-р Карастатев, и д-р Митишев – по отношение
обстоятелствата покрай приема /или по-скоро неприемането/ на Казаков в
болницата, и по повод частично попълнената история на заболяването. Отново в
тази насока следва да бъде разпитана и А.К.. Да се изиска от последната
оригиналът на посочения документ /ако се съхранява/ и при нужда да се назначи
графологическа експертиза по отношение ръкописния текст и положения подпис.
Последното при положение, че посоченият като автор оспори съдържанието на
документа. Без да се изяснят обстоятелствата покрай неприемането на Казаков в
МБАЛ“Света Анна“-Варна не може да бъде даден и категоричен отговор на въпроса,
поставен по–напред, а именно защо Казаков
не е бил хоспитализиран, и имат ли вина за това определени медицински лица, или
последното се дължи изключително на пасивното поведение на пострадалия.
Да се разпита и проф.Риналдо Шишков, който към 2015г. е бил Директор „Обща
и специализирана администрация“ при МБАЛ“Св.Марина“-Варна, по отношение
разговорите му със служители от РЗИ – Варна, какви ангажименти е поел по повод
хоспитализацията на Георги Казаков и какви са били намеренията му.
За да се приключи и със спекулациите покрай фиша за спешна помощ при
първото посещение на 23.10.2015г. /чийто оригинал се намира в делото/ да се
назначи и допълнителна експертиза с въпрос : Химикалната паста на текста „ОТКАЗВА
ХОСПИТ.“ идентична ли е с тази на останалия ръкописен текст във въпросния фиш
/ако въобще това е възможно/?
Предвид всичко това на основание чл.243 ал.8 НПК Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ определение №574/20.08.2020г.
по чнд №835/2020г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено постановление
на Варненска окръжна прокуратура от 16.07.2020г. за прекратяване на
наказателното производство по дп №100/2018г. на ОСлО при ОП-Варна.
ОТМЕНЯ постановление на Варненска окръжна прокуратура от 16.07.2020г. за
прекратяване на наказателното производство по дп №100/2018г. на ОСлО при
ОП-Варна.
ВРЪЩА делото за допълнително разследване, при което да се изпълнят дадените
по-горе указания.
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове :