№ 17
гр. Ивайловград, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Красимира Анг. Х.а
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Административно
наказателно дело № 20225650200019 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) .
Обстоятелства по жалбата.
Жалбоподателят А. К. Д., с ЕГН ********** от гр. Ивайловград, ул. „Ш.
№ 6, вх. ***,ет***,ап***, обжалва наказателно постановление (НП) № 22-
0276-000036 от 16.05.2022 г. на Началник РУ към ОДМВР Хасково, РУ
Ивайловград. Оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно,
поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения
на процесуалните правни норми от ЗАНН и моли за неговата отмяна, ведно
със законните последици от това.
Излага съображения в насока допуснати процесуални нарушения на чл.
57, ал. 1, т.3 и т. 5 от ЗАНН, налагащи отмяна на обжалваното НП на това
основание. Извършеното нарушение не било описано според изискванията на
закона, което е накърнило правото на защита жалбоподателя, който е бил
лишен от възможността да разбере конкретно за какво нарушение е било
наказано и на какво основание е било образувано
административнонаказателното производство. В АУАН, а впоследствие и в
обжалваното НП посочил единствено, че управляваният от жалбоподателя
автомобил, собственост на ЮЛ е „нерегистрирано МПС, на което
регистрацията му е прекратена на 28.11.2021 г. на основание чл. 143, ал.15 от
ЗДвП.“ Подобно описание на изпълнителното деяние не отговаряло на
предвиденото в чл.140,ал.1 от ЗАНН (вероятно имайки предвид ЗДвП)
1
нарушение.
На следващо място, административнонаказателното производство било
започнало със съставянето на АУАН № АД 232578/04.04.2021 г., след което е
било прекратено и преписката е била изпратена на РП -Хасково, ТО-
Ивайловград. В обжалвания акт едва в санкционната част било отбелязано, че
„С Постановление от 05.05.2022 г. РП-Хасково, ТО-Ивайловград отказва да
разпореди образуване на досъдебно производство и връща преписката за
нагане на административно наказание“. Никъде в текста на процесния акт
обаче не било записано изрично основанието, въз основа на което се издава
същия.
Изрично било записано, че Началник РУ-Ивайловград издава
процесния акт като е взел предвид съставения от мл.полицейски инспектор
при РУ- Ивайловград Н. Т. Г., акт за установяване на административно
нарушение № АД 232578 от 04.04.2022 г. против жалбоподателя.
Производството по цитирания АУАН е било прекратено и единствената
възможност за АНО е била НП да бъде издадено на основание чл.36, ал.2 от
ЗАНН. Такова отбелязване липсвало както в уводната част на
постановлението, така и в неговата санкционна част.
Счита, че липсата на основание за издаване на обжалвания акт е
нарушение на нормата на чл.57, ал.1, т.З от ЗАНН, водещо до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
Счита, че за съставомерността на всяко деяние следва да са налице
признаците, както от обективна страна, така и от субективна страна и
отсъствието на който и да е от тях води до несъставомерност на нарушението.
Липсата на съзнание относно факта на дерегистрацията на превозното
средство и невалидността на регистрационните номера на същото водели до
липса на субективния елемент от състава, както на престъплението по чл.345,
ал.2,вр.ал. 1 от НК, така и от състава на вмененото на жалбоподателя
нарушение по чл. 140,ал. 1 от ЗДвП.
Нарушението по чл. 140,ал.1 от ЗДвП било формално, на просто
извършване, и като такова можело да бъде извършено само умишлено и то
при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл предполагал деецът да
съзнава всички елементи от обективна страна на състава на нарушението - в
случая, че МПС е с прекратена регистрация от определена дата.
Жалбоподателят не знаел за факта на дерегистрация на управлявания
автомобил. Липсата на знание за който и да е от обективните признаци от
състава на нарушението по чл. 140,ал.1 от ЗДвП, изключвал умисъла за
неговото извършване.
Претендира присъждането на разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят Д., редовно призован се явява
лично, с процесуален представител адв. Антон Георгиев от ХАК.
АНО - Началник РУ към ОД МВР Хасково РУ Ивайловград- редовно
призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.
РП – Хасково, ТО – Ивайловград, уведомени на осн. чл. 62 от ЗАНН не
2
встъпват в процеса.
Факти от съдебното дирене.
С наказателно постановление № 22-0276-000036 от 16.05.2022 г.,
издадено от Началник РУ-Ивайловград, в ОДМВР - Хасково, на
жалбоподателя А. К. Д., с ЕГН ********** „за това, че на 04.04.2022 г. около
15:10 часа в община Ивайловград , на път ВТОРИ КЛАС № 59 , като водач на
товарен автомобил ИВЕКО 330 30 X, *** България, при обстоятелства: На
път 2-59, км.76+300 м. от РПМ до разклон за село Ч.рид в посока на
движение град Ивайловград, управлява товарен автомобил „ИВЕКО 330 X“, с
peг. номер Х ****, собственост на ЕТ „Л-Д.П-Д. Д.“, БУЛСТАТ 126***,
с.М.би, общ. М.би , обл. Хасково, нерегистрирано МПС, на което
регистрацията му е прекратена на 28.11.2021 г. на основание чл.143, ал.15 от
ЗДвП“
е нарушил виновно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание
„ГЛОБА“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца.
При установяване на нарушението е бил съставен АУАН с. ад, с
бланков № 232578 от 04.04.2022 г., с актосъставител Н. Т. Г. – Мл.ПИ при РУ
– Ивайловград в присъствието на свидетеля Д. К. Д.. В АУАН са отразени
идентични обстоятелство, както в самото НП. АУАН е бил връчен на
жалбоподателя на същата дата, като последният е отразил в акта, че има
възражения. С Мотивирана резолюция № 22-0276-М000006 от 06.04.2022 г.,
административнонаказателното производство по АУАН серия АД, № 232578
е било прекратено на осн чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН и образувана преписка
276р-4784/05.04.2022 г.
С Постановление от 05.05.2022 г. на Н.М. – прокурор при РП – Хасково,
ТО – Ивайловград е постановен отказ с аргумент, че не са налице данни за
умишлено престъпление по чл. 345, ал.2, вр. с ал.1 от НК, поради липса на
субективна страна – водачът не е имал информация за прекратяване на
регистрацията и за датата на която е била прекратена.
НП е издадено на 16.05.2022 г.
В хода на производството се разпитаха в качеството на свидетели Н. Т.
Г. – актосъставител, Д. К. Д. – полицейски служител, свидетел при
констатиране на нарушението и съставянето на АУАН, както и собственикът
по талон на товарния автомобил Д. Д. в качеството на ЕТ „Л-Д.П. – Д. Д.“.
От показанията на свидетелите Г. и Д. се установява, че на 04.04.2022 г.,
около 15.10 часа, на път II-59, км.76+300м от РПМ до разклон за с. Ч.рид,
общ. Ивайловград двамата свидетели спрели товарен автомобил ИВЕКО 330
30 Х, собственост на ЕТ „Л-Д.П. – Д. Д.“ от с. М.би, обл. Хасково, управляван
от жалбоподателя Д.. При извършената проверка с техническо средство
„Таблет“, не се установили данни за МПС по рег. номер, поради което св. Г.
позвънил на дежурния в РУ – Ивайловград да извърши справка от там. След
направената справка се установило, че превозното средство е с прекратена
3
регистрация от 28.11.2021 г., на основание чл. 143, ал. 1 от ЗДвП -
непререгистрирано превозно средство. След установеното бил съставен
АУАН на водача. Водачът представил всички необходими документи -
свидетелство за управление, контролния талон, малък талон на автомобила,
както и застрахователна полица за съответното МПС. На свидетелите
направило впечатление, че застраховката била направена по рамата на
автомобила , а не по регистрационен номер, но въпреки всичко била валидна.
Водачът обяснил, че работи като шофьор към фирма „Г.Транс“.
От показанията на св. Д. се установява, че същият е продал автомобила
с фактура № 135 от 21.12.2011 г. на фирма „Р.Транс“ ЕООД с. Б***, обл.
Смолян, с МОЛ Б.Р.. Откакто бил продал автомобила в края на 2011 г. повече
не го бил виждал и няма представа къде се намира автомобила. Въпреки това
във времето получавал известия за това, че има глоби за превишена скорост.
През 2021 г. му дошъл електронен фиш за налагане на глоба на товарния
автомобил, във връзка с което бил изпратил писмо с изх. № 5/2.10.2021 г. до
Началник сектор „Пътна полиция“ гр. Хасково и документи, че автомобилът
вече не е негова собственост от 2011 г.
Представя заверено копие от фактурата за продажба на автомобила,
Справка – удостоверение, от регистъра на нотариус М. Г. с район на действие
района на РС- Д.град, за осъществена покупко – продажба на 11.01.2012 г.;
Декларация по чл. 54 от ЗМДТ, за закриване на данъчната партида на
автомобила. Писма до Националния статистически институт гр. Хасково и до
Началник сектор „Пътна полиция“, че е продал автомобила.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. дава становище, че не е знаел,
че автомобила е бил с прекратена регистрация. Разбрал, че е прекратена
регистрацията му, когато служителите на МВР го спрели за проверка.
Представя копия от документите, свързан и със застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобила. Процесуалният му представител дава становище
по същество, претендира адвокатско възнаграждение в р-р на 300 лв. В
указания 7 –дневен срок представя писмени бележки по същество, в които
поддържа съображенията за незаконосъобразност на обжалваното НП и сочи
допълнителни съображения в насока, че твърдяното нарушение не е
извършено на посоченото в АУАН и НП място, а на друго такова, като
прилага и разпечатка от Уикипедия, че разклона за с. Ч.рид не се намира на
отразеното километрично разстояние, фиксирано в АУАН. Излага и
съображения в насока на липса на компетентност на актосъставителя,
доколкото в Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, на основание на която АНО твърди, че актосъставителят черпи
компетентността си да издава АУАН, в т. 1.3.2 е посочено, че такова право
имат заемащите длъжността „Полицейски инспектор VI-IV степен“ и
„Младши автоконтрольор II-I степен“, но никъде служителите на длъжност
„Младши инспектор“ не били оправомощени да издават АУАН за нарушения
на ЗДвП.
4
Правни съображения.
Настоящото НП подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
НП е връчено на жалбоподателя А. К. Д. на 17.06.2022 г., като жалбата от Д. е
постъпила в РС - Ивайловград на 28.06.2022 г. Като подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява
процесуално допустима, а преценена по същество основателна.
Обжалваното НП на Началник РУ към ОД МВР Хасково, РУ -
Ивайловград, е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. НП е издадено в
законния срок по чл.34 ал. 3 от ЗАНН. При издаване на наказателното
постановление са налице задължителните реквизити по смисъла на чл.57 от
ЗАНН.
Действително, при издаването на НП са допуснати множество
процесуални нарушения, но те са несъществени и не са нарушили правото на
защита на жалбоподателя. Същият още от самото начало е бил уведомен за
извършеното от него нарушение. На датата, когато е установено нарушението
му е връчен съставеният АУАН в който е отразил, че има възражения.
Мотивираната резолюция за прекратяване на административнонаказателното
производство по АУАН серия АД, № 232578 от 06.04.2022 г., му е била
връчена на 11.04.2022 г. Действително в НП, в обстоятелствената (мотивна)
част не е упомената хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, а е описано, че НП се
издава предвид съставения АУАН, но в диспозитивната (санкционна) част,
неясно защо там, се сочи, че АНП е била прекратена на осн чл. 54, ал.1 от
ЗАНН с мотивирана резолюция и, че с постановление от 05.05.2022 г., РП –
Хасково, ТО – Ивайловград отказва да разпореди започване на досъдебно
производство и връща преписката за налагане на административно наказание.
Действително АНО е допуснал нарушения, оформяйки НП, като не е посочил
изрично в обстоятелствената част, че същото се издава на основание на чл.
36, ал.2 от ЗАНН, но това не е нарушило правото на защита на
жалбоподателя.
Не е съществена и неточността (ако въобще има такава, тъй като
Уикипедия не е официален източник) по отношение отразеното километрично
разстояние, фиксирано в НП, тъй като в НП изрично са посочени време и
място – дата, час, път от РПМ, конкретно място от този път – разклон за с.
Ч.рид, в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Тази
неточност също не е нарушила правото на защита на жалбоподателя.
При тези обстоятелства следва деянието да се прецени по същество.
Обстоятелствата, изложени в наказателното постановление, проверени
от съда с допустимите по закон доказателствени средства, се установяват по
категоричен начин. Няма спор по делото, че на посоченото наказателното
постановление дата и място е констатирано нарушение - жалбоподателят е
управлявал товарен автомобил „ИВЕКО 330 X“, с peг. номер Х ****, на който
регистрацията му е била прекратена на 28.11.2021 г. на основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП.
5
Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП „Служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията
на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство“.
Съгласно чл. 140, ал.1 от ЗДвП „По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера
и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“
Съгласно чл. 175, ал.3 от ЗдвП „Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер“.
От изложеното по – горе е видно, че действително водачът Д. е
управлявал МПС, което е било служебно дерегистрирано и следователно не е
било регистрирано по надлежния ред. Управлението на такова МПС само по
себе си нарушава установения ред на държавно управление и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Наложеното наказание с обжалваното НП е минимума, предвиден в
санкционната норма на чл. 175, ал.3 от ЗДвП.
Чл. 6 от ЗАНН гласи, че „Административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.“
Това означава, че не е достатъчно едно деяние да нарушава установения
ред на държавно управление и да е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред, но и да е извършено виновно.
Вината е субективният елемент, както при извършване на престъпление, така
и при извършване на административни нарушения от физически лица.
Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е
извършено при наличието на една от двете форми на вина – умисъл или
непредпазливост.
Всеки един случай за който има признаци, че деянието осъществява от
обективна страна състава на престъпление или административно нарушение,
следва да се разглежда конкретно и върху плоскостта на субективния елемент
– вината.
В конкретния случай деецът А. К. Д. е управлявал МПС, което не е
негова собственост. Безспорно е установено, че регистрационните табели са
били на автомобила, както и, че автомобилът е разполагал с всички
необходими документи. Що се отнася до обстоятелството, твърдяно от
6
свидетелите Г. и Д., че застраховката била направена по рамата на
автомобила, а не по регистрационен номер, действително от представената
застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите № BG/30/122000905197 от 27.03.2022 г. от
Застрахователна компания „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД е видно , че в
графа „вид регистрация“ е отразено „Без регистрация“ и е отразена само
рамата на автомобила, но в добавения Анекс 1 към полица №
BG/30/122000905197 от следващия ден – 28.03.2022 г. са сменени няколко
атрибута между които „вид регистрация“ от „без регистрация“ на „постоянна
(българска)“, като са посочени номер на регистрационен талон и номер на
автомобила, които липсват в първоначалната полица. Номерът на автомобила
е отразен и в контролния талон към Застраховка „Гражданска отговорност“.
При това положение няма как у деецът да се оформи обосновано
предположение, по отношение някаква нередност в регистрацията на
автомобила.
В конкретния случай следва да се прецени дали въобще е налице
интелектуалния момент на умисъла на дееца – да знае или да предполага, да
предвиди настъпването на общественоопасните последици и да формира в
себе си съзнание за общественоопасния характер на деянието. Деецът не е
собственик на автомобила, за да има задължение да регистрира превозното
средство по съответния ред.
Обективно, в конкретния случай деецът е възприел наличието на
техническа и документална изправност на автомобила преди да управлява
автомобила. Предвид това, нито в административнонаказателната преписка,
нито в съдебното производство, се установиха доказателства в насока, че
същият би могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици и да формира в себе си съзнание за общественоопасния характер
на деянието.
При издаване на НП, АНО не е съобразил разпоредбата на чл. 57, ал.1
т.6 от ЗАНН, като е приел, че законните разпоредби са нарушени виновно,
без да прецени дали е налице субективния елемент.
По такъв начин, при правилно установена фактическа обстановка,
наказващият орган е направил неправилни изводи относно съставомерността
на извършеното нарушение, като не е отчел субективния елемент, а именно
липса на вина у дееца, поради което наказателното постановление следва да
се отмени.
По разноските.
На осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. В ал.4 от същия член се посочва, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.
7
36 от Закона за адвокатурата.
В конкретния случай в представения по делото списък на разноски е
посочена сумата от 300 лв. Не се представят доказателства за други разноски.
Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (към датата на приключване на съдебното дирене и давана
ход на делото по същество) – чл. 18, ал.2, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл. 7, ал.2 от Наредбата върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, а чл. 7, ал.2 т.1, сочи, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 300 лв. Ето защо, съдът счита, че
исканото адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В конкретния случай съобразно
изхода на делото, разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат
възстановени на жалбоподателя от ОДМВР – Хасково, в чиято структура
попада РУ – Ивайловград.
С оглед изхода на делото, ОДМВР – Хасково следва да заплати и
сумата от 43.54 лв. по сметка на Районен съд – Ивайловград, произтичаща от
направени разноски за пътни разходи за явяване в с.з. на св. Д. Х. Д..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП № 22-0276-000036 от
16.05.2022 г., на Началник РУ към ОД МВР Хасково, РУ - Ивайловград, с
което на А. К. Д., с ЕГН ********** от гр. Ивайловград, ул. „Ш. № 6, вх.
***,ет***,ап***, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр.1 от
ЗДвП му е наложено наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 лева и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по
чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково, със седалище и адрес на управление –
гр. Хасково, бул. „България“ № 85, да заплати на А. К. Д., с ЕГН **********
от гр. Ивайловград, ул. „Ш. № 6, вх. ***,ет***,ап*** разноски за адвокатско
възнаграждение в р-р на 300 (триста) лв.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково, със седалище и адрес на управление –
гр. Хасково, бул. „България“ № 85, да заплати по сметка на Районен съд -
Ивайловград сумата от 43.54 лв., произтичаща от направени разноски за
пътни разходи за явяване в с.з. на св. Д. Х. Д..
8
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________
9