№ 1133
гр. Пловдив, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20225330200172 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 616755-
F619142/07.12.2021г. на и. д. Началник на отдел „Оперативни дейности“ -
Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с
което на „Л.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
......, представлявано от А.М., ЛНЧ **********, на основание чл.185 ал.5 вр.
чл.185 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.33 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Дружеството-жалбоподател чрез жалбата си, а впоследствие и в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.С.
излага доводи, че атакуваното НП е незаконосъобразно, поради което иска
неговата отмяна. Претендира присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. К.Б., която излага
съображения за правилно и законосъобразно НП и моли съда да го потвърди.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
1
На 02.07.2021г. в 10:00ч. от служители на НАП, сред които и св. Н. П.
Н. – инспектор към ЦУ на НАП, била извършена проверка на търговски обект
- бензиностанция „Л.“ ***, находяща се в гр. Пловдив, ......, стопанисвана от
„Л. България“ ЕООД.
В резултат на проверката било прието, че „Л. България“ ЕООД, в
качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е
регистрирало чрез операцията „служебно въведени суми“ промяна на
касовата наличност в размер на 860,36 лв.
До този извод проверяващите органи достигнали, след като била
извършена проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта
фискално устройство - ЕСФП /тип 3/, модел „KONTO BENZ QR“ с централно
регистриращо устройство PC и ФПр. Datecs FP2000 с ИН на ФУ DT791609 и
ИН на ФП 02791609. Така била разчетена касова наличност от
горепосоченото ФУ/ЕСФП в размер на 960,36 лв., съгласно изведен дневен
отчет „Х“ с № 0048633/02.07.2021г. от ЕСФП към момента на проверката, а
фактическата наличност след преброяване на паричните средства в касата от
присъствалата на проверката Антоанета Василева Петрова – касиер, била в
размер на 100 лв., като по този начин била установена отрицателна касова
разлика в размер на 860,36 лв.
Вследствие на тези констатации св. Н. приел, че не била регистрирана
чрез операцията „служебно въведени суми“ промяна на касовата наличност в
размер на 860,36 лв., представляващи парични средства по-малко в касата,
като в опис на паричните средства към ПИП АА № 0017229/02.07.2021г.
Антоанета Василева Петрова - касиер дала обяснения, че установената
разлика се дължала на това, че не е направила нужния внос в началото на
смяната.
Наличното в проверявания обект фискалното устройство - ЕСФП
конструктивно притежавало възможността да се извършват операциите
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
Извършеното нарушение не довело до неотразяване на приходи.
Като доказателство за резултатите от проверката бил съставен, на
основание чл.110 ал.4 вр. чл.50 ал.1 от ДОПК, Протокол за извършена
проверка cep. АА № 0017229/02.07.2021г., а нарушението било прието за
извършено и констатирано на 02.07.2021г. при извършената проверка.
За горните констатации бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с бл. № 619142/09.07.2021г., връчен на
упълномощено от дружеството лице, което го подписало без възражения.
Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН, като въз основа на така
съставения акт било издадено и обжалваното НП, с което на „Л.Б.“ ЕООД на
2
основание чл.185 ал.5 вр. чл.185 ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
При издаване на НП административнонаказващият орган приел, че
нарушението е извършено повторно по смисъла на §1 т.35 от ДР на ЗДДС. За
същото нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.
чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, било издадено НП № 501087-F508297/25.03.2020г.,
влязло в сила на 29.10.2020г., с което лицето било санкционирано.
На следващо място, административнонаказващият орган приел, че са
налице и утежняващи обстоятелства - издадено НП № 381588-
F407968/23.11.2018г. за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ, влязло в сила на 16.04.2020г.; издадено НП № 471218-
F509364/18.10.2019г. за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ, влязло в сила на 23.11.2020г.; издадено НП № 564915-
F570765/10.03.2021г. за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ; издадено НП № 564916-F570771/10.03.2021г. за
нарушение на чл.33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства и от гласните доказателства - показанията на
актосъставителя Н. П. Н.. Същият потвърждава авторството на АУАН и
направените в него констатации, а в допълнение свидетелят сочи, че е приел,
че е налице отрицателна касова разлика от 860,36 лв. поради нерегистрирана
операция с ФУ „служебно въведени суми“, тъй като касиерката, която брояла
парите му казала, че разликата се дължала на невъведен внос в началото на
смяната. Показанията на актосъставителя се подкрепят и от тези на св.
Светлана Дафкова Рангелова – управител на бензиностанция „Л.“ ***,
заявява, че на процесната дата е имало проблем с монитора на първа каса на
обекта, затова служителката, която е била на смяна, е работила на втората
каса, а когато проблемът е бил отстранен в бързината, местейки се отново от
втора на първа каса, не е въвела износа и вноса чрез операциите „служебно
изведени“ и „служебно въведени“ суми на нито една от двете каси.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
От събраните на делото доказателства, безспорно се установява, че на
процесната дата с намиращото се в обекта фискално устройство - ЕСФП /тип
3/, модел „KONTO BENZ QR“ с централно регистриращо устройство PC и
ФПр Datecs FP2000 с ИН на ФУ DT791609 и ИН на ФП 02791609 не е била
регистрирана промяна на касовата наличност в размер на 860,36 лв.
Въпреки гореизложеното, обаче, настоящата инстанция счете, че
ангажираната спрямо „Л.Б.“ ЕООД административна отговорност за
нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118
ал.4 т.1 от ЗДДС следва да отпадне. Причина за това са допуснати в хода на
административното производство процесуални нарушения от категорията на
3
съществените, които ограничават правото на защита на наказаното лице.
Както вече беше посочено, според разпоредбата на чл.33 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. извън случаите на продажби, всяка промяна на
касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън
касата/ на ФУ, се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“
или „служебно изведени“ суми.
Посоченото безспорно обуславя извод, че разпоредбата на чл.33 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е част от установения ред за регистрация
и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални
устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните средства
препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и
представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Нормата
има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с
документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и
от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един
момент.
В конкретния случай в АУАН и НП се сочи, че в хода на процесната
проверка била разчетена касова наличност от ФУ/ЕСФП /тип 31/, модел
„KONTO BENZ QR“ с централно регистриращо устройство PC и ФПр. Datecs
FP2000 с ИН на ФУ DT791609 и ИН на ФП *********, в размер на 960,36 лв.,
а фактическата наличност в касата била 100 лв., вследствие на което била
установена отрицателна касова разлика от 860,36 лв., като така
констатираната промяна на касовата наличност не била регистрирана чрез
операцията „служебно въведени суми“. Безспорно установено положение
както в практиката, така и в теорията е, че установяването на отрицателна
касова разлика представлява извеждане на пари от касата и се свързва с
неосъществяване на операцията „служебно изведени суми“, а не с операцията
„служебно въведени суми“, каквото нарушение е вменено на
санкционираното лице. В същата насока са и показанията на св. Рангелова,
която обясни в хода на съдебното следствие, че служителката в бързината не
е регистрирала физическото изнасяне на парите от едното фискално
устройство, след което не е регистрирала внасянето на същите в другото
фискално устройство.
Съставянето на актове за извършено административно нарушение е
основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционнонаказателна дейност на административнонаказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизираният административнонаказателен
орган със съответния административнонаказателен спор и се иска от него да
се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно
извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно
задължително е и в АУАН, и в НП, административното нарушение, което е
4
вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде
описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни
и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния
нормативен акт. В случая това не е така, а посочената неяснота и
противоречие между фактическите и правни констатации на актосъставителя
и на наказващия орган води до грубо нарушаване на правото на защита на
заинтересованото лице, което е затруднено да разбере по несъмнен начин за
какво точно нарушение е санкционирано.
Констатираните пороци при описания на нарушението в АУАН и НП
няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не
за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което
накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от
естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да
бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по
делото. Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които
се наказва едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече
реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно
установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да
са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно-отменителните си правомощия в
производството по чл.63 от ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и
встъпил в правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл.53 ал.2 от ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните
пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради
което и чл.53 ал.2 от ЗАНН е неприложим.
Поради горните съображения съдът счита, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед този изход на делото на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
каквито са поискани своевременно от процесуалния представител по делото.
Размерът на същите според настоящата инстанция следва да бъде
минималният такъв от 80 лв. с оглед сложността на делото и предоставената
юридическа защита.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 616755-F619142/07.12.2021г.
на и. д. Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Л.Б.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ......, представлявано от
А.М., ЛНЧ **********, на основание чл.185 ал.5 вр. чл.185 ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лв. за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ на „Л.Б.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ......,
представлявано от А.М. с ЛНЧ ********** сторените по делото разноски за
юрисконсулт в размер на 80 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6