№ 9425
гр. София, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110140426 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 288 КЗ /отм./ от „ФОНД“ срещу АЛ. АНДР. К.
за сумата от 20 612,65лева – обезщетение за неимуществени вреди , представляваща
регресно вземане за платени застрахователни обезщетения за неимуществени вреди на осн.
определянето им с решение на УС на ГФ , както и по влезли в сила решения по гр. д. №
15570/16г. по описа на СГС, 1 -9с-в и гр.д. №5724/18г. по описа на САС 8с-в на В.П. в
качеството й на пострадал като пътник на „АТВ „Shinerah 350 ST“ без регистрационен
номер и без сключена задължителна застраховка „ГО“ при ПТП, настъпило на 08.06.13г.
В срока за отговор на исковата молба такъв постъпи от ответницата, с който по
същество предявения иск се оспорва като неоснователен. Релевира възражение за погасяване
по давност на претенцията. Възразява, че част от претенцията в размер на 7112,65лева
представлява лихви, съдебни разноски и такси на ЧСИ , платени от ищеца ФОНД по
изпълнителни дела, поради което са недължими от ответницата, която не е станала повод за
завеждането им. Исковата претенция се оспорва като неоснователна и поради това, че към
датата на настъпване на ПТП ответницата е била непълнолетна . На следващо място се
твърди, че доколкото отговорността на ищеца е обективна и безвиновна , произтичаща от
обстоятелството, че за процесното МПС не е имало застраховка „ГО“ , то ответницата не
следва да носи отговорност. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 288, ал. 12, вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ
/отм./.
1
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК за възникване на регресното вземане по иска с
правно основание чл. 288, ал. 12, вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ ищецът следва да установи
следните обстоятелства: настъпване на ПТП с участницте, посочени в исковата молба;
застрахователното събитие да представлява деликт по чл.45 ЗЗД, осъществен от ответника -
противоправно деяние, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-
следствена връзка с деянието; при реализирането на ПТП – то ответникът не е бил
застрахован по застраховка „гражданска отговорност”; изплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице от страна на ищеца.
Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ (отм.) ФОНД изплаща обезщетения по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо
имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на
Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният
водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Според чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) след изплащане на обезщетението по ал. 1
и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.
8.
С Решение № 3945 от 18.06.2018г. по гр.д. № 15570 по описа на СГС за 2016г., I ГО, 9-
ти състав по иск с правно основание чл. 288, ал.11 КЗ /отм./, вр. чл. 288, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ
/отм./ съдът е приел, че на 08.06.2013г., около 16:50 часа е настъпило ПТП в с. Лозен, на ул.
„Васил Левски“, на 1210м от № 53 по причина на противоправно поведение на АЛ. АНДР.
К., водач на АТВ марка “Shinerax”, модел: „350 ST”, без регистрационен номер, която го е
управлявала без да притежава необходимото свидетелство за управление на МПС.
Установено е и че за АТВ няма сключена задължителна застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“ към датата на настъпване на ПТП. Посочено е, че няма
спор относно механизма на настъпване на злополуката, като АТВ-то е самокатастрофирало,
напускайки пътното платно вляво и преобръщайки се в тревна площ, като причината е
поведението на АЛ. АНДР. К.. Установени са и травматични увреждания на В.П. Петрова
вследствие настъпилото ПТП, като е определено обезщетение на същата в размер на 15 500
лв. С решението на СГС „ФОНД“ е осъден да заплати на В.П. Петрова сумата от 15 500 лв. -
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП,
настъпило на 08.06.2013г., ведно със законната лихва върху сумата от 07.12.2016г. до
окончателното й изплащане. Фондът е осъден да заплати на адв. А.Х.Г. сумата от 626,66 лв.
адв. възнаграждение, а на СГС сумата от 620 лв., представляващи държавна такса.
Решение № 3945 от 18.06.2018г. на СГС, I ГО, 9-ти състав е обжалвано, като с Решение
№ 2142/02.09.2019г. по гр.д. № 5724 по описа на САС за 2018г., ГО, 8 състав актът на СГС е
потвърден в частта, с която фондът е осъден да заплати застрахователно обезщетение от
15 500 лв. и държавна такса от 620 лв., а изменено по отношение размера на разноските за
адвокатско възнаграждение, които са увеличени на 751,99 лв.
2
Решението на САС е оспорено пред ВКС, като с Решение № 131/04.11.2020г. т.дело №
2645/2019 на ВКС, ТК, размерът на застрахователното обезщетение е намалено на 9000 лв.
АЛ. АНДР. К. е конституирана като трето лице-помагач на страната на ответника, от
което следва, че същата е обвързана от изложените в актовете мотиви.
На следващо място, в резултат на постановените актове са издадени изпълнителен лист
от 19.11.2020г. за сумата от 9000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 07.12.2016г.
до окончателното й плащане, които фондът следва да заплати на В.П. и изпълнителен лист
от 19.11.2020г. за заплащане на адв. А.Г. на сумата от 751,99 лв. Образувани са изп. дело №
20208390400688 и изп. дело № 20208390400687. До „ФОНД“ са изпратени покани за
доброволно изпълнение, като по изп. дело № 20208390400688 е посочено, че се дължи общо
сума от 1408,78 лв., включващи 751,99 лв. неолихвяема сума, 177 лв.-обикновени такси и
разноски по изп.д., както и такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ в
размер на 129,79 лв. в полза на ЧСИ, както и 350 лв. адв. възнаграждение по изп. дело. По
изп. дело № 20208390400687 в поканата е отбелязано, че се дължи общо сума от 14 728,62
лв., включващи 9000 лв. главница, 3620 лв. лихви, 177 лв. разноски по изп.д., както и такса
по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ в размер на 1223,62 лв. в полза на ЧСИ,
както и 708 лв. адв. възнаграждение по изп. дело. Не се спори по делото, а и видно от
приложени платежни нареждания от 02.12.2020г., 30.11.2020г. /л.48-50 от делото/, сумите са
заплатени от страна на фонда, в т.ч. и държавната такса от 620 лв. в полза на СГС. Доказано
е и извънсъдебно плащане в размер на 4500 лв. от страна на фонда в полза на пострадалото
лице, видно от платежно нареждане от 07.12.2016г. По този начин ищецът е заплатил обща
сума в размер на 21279,90 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая безспорно се установява фактическият
състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, както и че ответникът не е бил застрахован по застраховка
„гражданска отговорност”. Ищецът законосъобразно е изплатил обезщетение на
пострадалия и на основание чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) е встъпил в правата му срещу виновния
водач.
Що се отнася до размера на дължимите от ответника суми следва да се отбележи, че
регресното право на ФОНД обхваща платените разходи по чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.), т. е.
разходите за определяне и изплащане на обезщетението. Това са обичайните разходи,
необходими за установяване механизма на ПТП, вида и обема на претърпените от
увредените лица вреди, както и причинно-следствената връзка между ПТП и вредите.
Разноските в изпълнителното производство /такси и разноски по Тарифата за таксите и
разноските по ЗЧСИ, адвокатски възнаграждения и др./ са направени след влизане в сила на
съдебните решения по исковете на увредените лица на основание чл. 288 КЗ (отм.), т.е. след
установяване със сила на пресъдено нещо на подлежащите на обезщетяване вреди и размера
на дължимите от фонда обезщетения. В този смисъл тези разноски не представляват
необходими разходи за определяне на обезщетението, респ. са извън обхвата на регресното
право на ФОНД /Решение № 127/18.10.2019 г. по т. д. № 2835/2018 г. на ВКС, I т. о.;
Решение № 8 от 22.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 2144/2020 г., I т. о., ТК/.
3
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът не следва да заплаща на ищеца
сумата от 177 лв.-обикновени такси и разноски по изп.д., както и такса по т.26 от Тарифа за
таксите и разноските по ЗЧСИ в размер на 129,79 лв. в полза на ЧСИ, 350 лв. адв.
възнаграждение по изп. дело 20208390400688, както и сумата от 177 лв. разноски по изп.д.,
както и такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ в размер на 1223,62 лв. в
полза на ЧСИ, както и 708 лв. адв. възнаграждение по изп. дело 20208390400687. Сборът на
тези суми, възлизащ на 2765,41 лв., съдът намира, че не се дължи от ответника. Макар общо
заплатената по изпълнителните дела сума да възлиза на 21279,90, ищецът претендира
20612,65 лв., като твърди, че ЧСИ му е възстановил сума от 667,25 лв. За последните обаче
не са представени доказателства, от които да се установи какво включва тази сума и дали
същата е част от горепосочените такси и разноски за изп. производства, които не се
включват в регресното право. По този начин не може да се направи извод дали в
недължимите 2756,41 лв. се включва сумата от 667,25 лв. или не. От това следва, че от общо
претендираната сума от 20 612, 65 лв. следва да бъде извадена сумата от 2765,41 лв. По този
начин искът следва да бъде уважен до сумата от 17847,24 лв., като за разликата до пълния
предявен размер от 20612,65 лв.-отхвърлен.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност следва да се отбележи,
че по повод погасителната давност спрямо регресните суброгационни искове на
застрахователя и ФОНД съществува задължителна практика, обективирана в т. 14 от ППВС
№ 7/77 г. Тези въпроси се разрешават непротиворечиво и в постановени по чл. 290
ГПК решения на ВКС - решение № 178 от 21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г., II т.
о., решение № 173 от 30.10.2009 г. по т. д. № 455/2009 г., II т. о., решение № 53 от 16.07.2009
г. по т. д. № 356/2008 г., I т. о., решение № 2 от 02.02.2011 г. по т. д. № 206/2010 г., II т.
о., решение № 15 от 04.02.2011 г. по т. д. № 326/2010 г., II т. о. и др. ВКС приема, че
регресните суброгационни искове на застрахователя и ФОНД се погасяват с изтичане на
общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от момента, в
който застрахователят, съотв. ФОНД изплати обезщетенията на правоимащите лица, а не от
настъпването на увреждането /Решение № 127 от 18.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2835/2018
г., I т. о., ТК/. В случая обезщетението е изплатено през 2020 г., предвид което
погасителната давност не е изтекла и възражението на ответника се явява неоснователно.
По релевираното от ответницата възражение за това, че е била непълнолетна към
момента на деликта, съдът намира следното: отговорността на непълнолетния по реда на чл.
45 от ЗЗД и тази на родителите му по чл. 48 от ЗЗД съществуват самостоятелно и паралелно.
Ако деликвентът е бил непълнолетен към момента на причиняване на вредите, увреденият /
или суброгиралият се в правата му/ има право на избор дали да насочи иска си срещу
прекия причинител, срещу родителите му или солидарно срещу всички отговорни, като в
настоящия случай искът е насочен срещу прекия причинител. Настоящият съдебен състав
намира, че ангажираната отговорност на прекия причинител по реда на чл. 45 ЗЗД е
самостоятелна спрямо тази на родителя по реда на чл. 48 ЗЗД , като направените от
ответницата възражения в тази насока са неоснователни.
4
По разноските:
Предвид изхода на правния спор и двете страни имат право на разноски съразмерно с
уважената и отхвърлената част от иска.
Ищецът е претендирал разноски за държавна такса-824,50 лв. и юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл. 78, ал.8 ГПК съдът определя на 100 лв. По
съразмерност му се дължат 800,47 лв.
Ответникът е доказал направата на разноски в размер на 1800 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност, което предвид
фактическата и правната сложност на делото и обстоятелството, че е проведено само едно
заседание, съдът намира за основателно. На основание чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/9.07.2004 г. размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален на 1150 лв.,
от които по съразмерност се дължат на ответника 154,28 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд, 69 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.А. К., ЕГН ****, с адрес: АДРЕС № 13 да заплати на ФОНД, с адрес: гр.
София, АДРЕС № 2, ет. 4, по иск с правно основание чл. 288, ал. 12, вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ
(отм.) сумата от 17847,24 лева, представляваща регресно вземане за платени
застрахователни обезщетения за неимуществени вреди на основание определянето им с
решение на УС на ГФ, както и по влезли в сила решения по гр. д. № 15570/16г. по описа на
СГС, I ГО, 9-ти с-в и гр.д. №5724/18г. по описа на САС, 8 с-в, на В.П. в качеството й на
пострадал като пътник на „АТВ „Shinerah 350 ST“ без регистрационен номер и без
сключена задължителна застраховка „ГО“ при ПТП, настъпило на 08.06.13г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-09.07.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 17847,24 лева до пълния размер от 20612,65 лв.
ОСЪЖДА АЛ. АНДР. К., ЕГН ****, с адрес: АДРЕС № 13, да заплати на ФОНД, с
адрес: гр. София, АДРЕС № 2, ет. 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 800,47 лева,
представляваща разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА ФОНД, с адрес: гр. София, АДРЕС № 2, ет. 4 да заплати на АЛ. АНДР. К.,
ЕГН ****, с адрес: АДРЕС № 13, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 154,28 лева,
представляваща разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5